Джеймс Клиър атомни навици
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 8. Как да направим навиците неустоими 69 инстинкт: Видя ли объл предмет край гнездото, избутвам го обратно. Колкото по- голям е облият предмет, толкова по-усилено ще се старая да го прибера. Като че ли мозъкът на всяко животно е предварително зареден с определени правила за поведение и когато се натъкне на преувеличена версия на това правило, светва като новогодишна елха. Колкото по-приятен е стимулът, толкова по-силна е мотивацията на животните да извършат съответния навик. Учените наричат тези преувеличени знаци „свръхнормални стимули“. Свръхнормалният стимул представлява подсилена версия на реалността – каквито са например трите червени точки или яйцето с размер на волей- болна топка – и предизвиква по-силна реакция от обичайната. Нашият вид също е предразположен към преувеличена версия на реалността. Нездравословната храна например докарва системата ни за възнаграждение до лудост. След стотици хиляди години, прекарани в непрестанно търсене на храна – изнурителни ловни походи, събиране на корени и ядки, – човешкият мозък се е настроил да цени високо солта, захарта и мазнините. Тези храни са били доста редки, когато предците ни са кръстосвали саваната. Натъпканите с калории храни се ценели високо и се консу- мирали колкото е възможно повече, защото хората не знаели кога ще имат възможност да ядат отново и това е била чудесна стратегия за оцеляване. Днес обаче живеем в богата на калории среда. Магазините преливат от храна, но мозъкът ви продължава да я желае така, сякаш е рядкост. Високата стойност, която придаваме на солта, захарта и мазнините, вече не е от първостепенно значение за здраве- то ни, обаче желанието си остава, защото системата за възнаграждение в мозъка ни не се е променила от около 50 000 години насам. А съвременната ни хранителна индустрия се стреми да разпростре инстинктите ни отвъд еволюционната им цел. 103 Целта на хранителната наука е да създаде продукти, които да са по-привлекателни за консуматора. Почти всяка пакетирана храна – било то в кутия или буркан – е подсилена по някакъв начин, дори и само с добавяне на някакъв аромат. 104 Компаниите харчат милиони долари, за да открият най-приятното за ухото хрупане на чипса или точното количество газиране на содата. Цели отдели са посветили дейността си на това как да оптимизират начина, по който усещате хранителния продукт в устата си – качество, известно под името „вкусово възприятие“. Пържените картофи например представляват мощна комбинация – златистокафяви и хрупкави отвън, пухкави и гладки отвътре. 105 Други полуфабрикати подсилват „динамичния контраст“ – така се нарича комби- нацията от усещания, като например хрупкаво и меко като крем. Представете си лепка- вия разтопен кашкавал върху хрупкава пица или бисквитката „Орео“, комбинирана с гладкия и кадифен пълнеж. При естествената, необработена храна вие винаги изпитвате едно и също чувство – допада ли ви седемнайсетата хапка къдраво зеле? След няколко минути мозъкът ви губи интерес и започвате да усещате ситост. Обработените храни обаче имат висока степен на динамичен контраст и поддържат преживяването ви ново и интересно, насърчавайки ви да ядете още. В края на краищата тази стратегия дава възможност на учените, работещи в храни- телната индустрия, да намерят „точката на блаженство“ за всеки продукт – перфектната комбинация от сол, захар и мазнини, която възбужда мозъка и ви кара да искате още и 103 Steven Witherly, Why Humans Like Junk Food (New York: IUniverse, 2007). 104 “Tweaking Tastes and Creating Cravings,” 60 Minutes, November 27, 2011. https://www.youtube.com/watch?v=a7Wh3uq1yTc. 105 Steven Witherly, Why Humans Like Junk Food (New York: IUniverse, 2007). 70 Атомни навици още. 106 Резултатът от това, разбира се, е, че вие преяждате, защото тази свръхапетитна храна е далеч по-привлекателна за човешкия мозък. Както казва неврологът Стивън Гуинет: „Станали сме много добри в това да си угаждаме“. 107 Съвременната хранителна индустрия и навиците ни за преяждане, които тя породи, е поредният хубав пример за Втория закон на поведенческата промяна. Направете го привлекателен. Колкото по-привлекателна е една възможност, толкова по-голяма е вероятността тя да се превърне в изграждаща навик величина. Огледайте се наоколо. Светът ни е пълен с крайно преустроени версии на реалността, които са далеч по-привлекателни, отколкото светът, в който предците ни са еволюирали. Магазините пращят от манекени с добре оформени бедра и гърди, за да могат дрехите да се продават. Социалните медии раздават повече „лайкове“ и хвалби за няколко минути, отколкото можете да получите в офиса или у дома. Порносайтовете бълват стимулиращи сцени с такава бързина, каквато е невъзможно да бъде постигната в реал- ния живот. Рекламите се създават чрез комбиниране на идеално осветление, професио- нален гримьор и накрая редакция с „Фотошоп“, така че самият модел вече не прилича на себе си в получения краен образ. Това са свръхнормалните стимули в света, в който живеем. Те преувеличават чертите, които са естествено привлекателни за нас, и нашите палеолитни инстинкти превъртат, карайки ни да придобиваме навици да пазаруваме прекомерно, навици да прекаляваме със социалните медии, да се храним като за последно и още много други. Ако използваме историята като отправна точка, бъдещите ни възможности ще бъдат много по-привлекателни от сегашните. Тенденцията е наградите да станат по-концен- трирани, а стимулите – по-изкусителни. Нездравословната храна е по-концентрирана форма на калории, отколкото естествената. Твърдият алкохол е по-концентрирана фор- ма на алкохол от бирата. Видеоигрите са по-концентрирана форма на игра, отколкото настолните. В сравнение с природните, на тези претъпкани с атрактивни преживявания дейности трудно може да се устои. Ние притежаваме мозъците на нашите предци, но и изкушения, с които те никога не са се сблъсквали. В тази глава целим да се научим как да правим навиците си колкото е възможно по- привлекателни. Тъй като е невъзможно да превърнем всеки навик в свръхнормален стимул, можем да направим който и да било навик по-привлекателен. За да го сторим, трябва първо да разберем какво е това „копнеж“ и как работи той. Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|