За да изясним как характерните за другия пол черти се проявяват в мъжа и жената, ще дадем два примера. Необходимо е да знаем, че онова, което прави жената ревнива, агресивна, язвителна и истерична, е огромната несигурност, която изпитва поради неопределеността си като същество от женски пол. Чувствайки се слаба в своята женственост, тя търси преувеличени компенсации за липсата си на самоуважение, което за жалост се изразява в деспотично и властолюбиво държание, подхождащо повече на другия пол. Мъжът също чувства, че мъжествеността му е слаба и за да компенсира това, възприема поведение, характеризиращо се с ескейпизъм (липса на мъжественост), инфантилизъм (недостатъчна мъжественост), пасивност (липса на контролирана агресия) и ексхибиционизъм (хиперкомпенсация при хомосексуалния и асексуалния мъж).
Този списък на мъжки и женски качества поражда едно двойствено явление: наличие във всеки индивид на определено количество енергия от другия пол в латентно състоя ние и психологическо поведение, породено от тази енергия. В това просто явление се крие тайната на подсъзнателната проява на човешкото либидо. Ето защо често знаем само физическия пол на някого, но не сме в състояние да определим психологическия му пол. Психологически много мъже имат женски пол, а голям брой жени психологически са мъже. Когато психичната съставка на другия пол е прекалено силна индивидът лесно преминава към хомосексуализъм.
Няколко елемента допринасят за развитието на сексуалността на противоположния пол в бебето и малкото дете и я засилват.
Това се случва например, когато майката отглежда момчето като момиче и го облича в момичешки дрехи, когато стимулира женственото му държание или когато полага прекомерни грижи. Така се изграждат основите за преориентация в пола чрез външно стимулиране на женската част в момчето. Същото става и при момичетата, особено когато бащата показва открито недоволство от пола на дъщеря си и я възпитава като момче.
Мъжкият и женският пол се представят винаги с два универсални символа: яйцеклетка и сперма. Тези два символа отговарят на двата основни типа човешко поведение: агресия (сперма) и бягство (яйце). Нападателят се стреми да-накара жертвата да възприеме друг начин на живот. А бягащият се мъчи да надхитри агресора, като го погълне - така постъпва яйцеклетката със сперматозоидите. Ето защо агресията и бягството са първични начини на поведение с необикновена сила, тъй като съответстват на равнозначните форми на космическа енергия.
„Мъжки" и „женски" са само термини,
които посочват пола, а фактът, че мъжкият индивид е с женски психологически характеристики показва само различие в универсалния принцип за съотношението на половете и не може да се използва като критерий за това дали даден индивид е добър или лош. Чистият пол при човека не съществува като спонтанна или естествена жизнена проява, тоест индивидът не се ражда с него, а може да го постигне само със средствата на херметическата наука. С други думи, човек не се ражда сто процента мъж или изцяло жена- появяват се само същества, притежаващи под 100 процента от характеристиките на един и същ пол.
Различията в половите характеристики не изключват наличието на нормално количество в даден човек. От
друга страна, това е една от основните пречки за осъществяването на любовта при човешките двойки. Пълно удовлетворение може да се постигне само при свързването на два индивида със стопроцентови характеристики. Много любовни кавги между партньорите произтичат от взаимодействието между различни видове полярност, между женската част на мъжа и женската част на жената, между мъжката част на жената и мъжката част на мъжа. Такова неподходящо общуване предизвиква истинско емоционално „късо съединение".