До директора на риосв стара загора



страница3/3
Дата22.08.2016
Размер369.59 Kb.
#7015
1   2   3

Сакар е едно от най-богатите места на грабливи птици и средиземноморски видове в страната. Наред с описаните видове редовно се срещат и други видове/постоянни и мигриращи/ птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC, но са в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие:

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Зелен кълвач (Picus viridis), Сива чапла (Ardea cinerea), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Полска чучулига (Alauda arvensis), Ням лебед (Cygnus olor), Син синигер (Parus caeruleus), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Орко (Falco subbuteo), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Малък брегобегач (Calidris minuta), Голям горски водобегач (Tringa ochropus ), Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), Фиш (Anas penelope), Чухал (Otus scops), Лятно бърне (Anas querquedula), Черногушо ливадарче (Saxicola torquata), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Лиска (Fulica atra), Поен дрозд (Turdus philomelos), Испанско каменарче (Oenanthe hispanica), Въртошийка (Jynx torquilla), Малък ястреб (Accipiter nisus), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Домашна кукумявка (Athene noctua), Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Сива патица (Anas strepera).

Характерно за зоната е богатото многообразие на диви житни растения (Poaceae). Характеристиката на зоните е представена по Стандартен  Натура 2000  формуляр / natura2000bg.org/.

Богатата орнитофауна е причина по-голямата част от планината да бъде обявена за „орнитологично важно място”, а в последствие за защитена зона от типа зони съгласно Директива 79/409/ЕЕС (за птиците).

САКАР», с код BG0002021 е с обща площ 125707,12 ha.

Териториите на двете зони се припокрива почти напълно.

Зоната обхваща нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Турция.

Терените са с надморска височина от 50 до 856 м. На територията му има тридесетина малки селища, град Тополовград и слабо развита система от пътища. Според вносителите на предложението /Българско дружество за защита на птиците/ в района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕСи повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел /Aquila heliaca/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/ и черната каня /Milvus migrans/.



«Сакар» е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за видовете споменати по-горе, както и за късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, полската бъбрица /Anthus campestris/, дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, сирийския пъстър кълач /Dendrocopos syriacus/ и големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Черният щъркел /Ciconia nigra/, сивият кълвач /Picus canus/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации в Сакар гнездят още два световно застрашени вида, освен царския орел – ливадния дърдавец /Crex crex/ и ловният сокол /Falco cherrug/.

По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, белооката потапница /Aythya nyroca/, степният блатар /Circus macrourus/, големият креслив орел /Aquila clanga/, белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и голямата бекасина /Gallinago media/.

Само 0.1% от територията на Сакар е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Съществуващите съгласно ЗЗТ защитени територии са обявени за опазване на ландшафти, скални образувания или редки растителни видове.

През 1998 г. около 18% от територията е включена в европейската програма CORINE biotopes.

Горската и храстова покривка са съставени от преходносредиземноморски съобщества от космат дъб (Quercus pubescens), цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto. След масово изсичане в миналото понастоящем значителни площи заемат келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi) и др. видове.

В състава влизат още Дива круша (Pyrus pyraste), Киселица (Malus sylvestri), Червен глог (Crataegus monogyna), акация (Robinia pseudoacacia) и др., които се срещат поединично.Характерни са средиземноморските видове грипа (Phillyrea media), кукуч (Pistacia terebinthus) и др.

Значими площи заемат насажденията с изкуствен произход – основно иглолистни култури от черен бор (Pinus palbasiana), бял бор ( Pinus sylvestris) ливански кедър (Cedrus libani), както и акация (Robinia pseudoacacia).

В площта на избраната площадка липсва дървесна растителност, а тревното съобщество е бедно. Включва включва Лечебна раменка (Anthyllis vulneraria), Влакнеста гъшарка Arabis hirsute), овсига (Bromus sp.), камбанка (Campanula glomerata), острица (Carex caryophyllea), обикновена решетка (Carlina vulgaris), грапава метличина (Centaurea scabiosa), ветрогон (Eryngium campestre), лофохлоа (Koeleria pyramidata), космата жълтица (Leontodon hispidus), обикновена люцерна (Medicago sativa), пчелица (Ophrys sp.), дребна динка (Sanguisorba minor), тълъбова самогризка (Scabiosa columbaria), великденче (Veronica sp.), млечка (Euphorbia sp.), власатка (Festuca sp.), плюскавиче (Silene sp.) пересто коило ( Stipa pennata).

Най-близко разположените горски площи са заети от описаните по-горе различни видове дъб, нискобонитетни иглолистни култури и храсти. Зооценозата е сравнително бедна, предвид характера на местообитанията. Срещат се дребни гризачи. Вероятни са малка кафявозъбка (Sorex minutus); полска мишка (Apodemus agrarius), домашна мишка (Mus musculus), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus), сива полевка (Microtus arvalis), подземна полевка (Microtus subteraneus) и защитеният вид лалугер (Spermophilus citellus). Предпочитан ловен обект е заекът (Lepus europeus),

Едрите бозайници са преминаващи и то много рядко – дива свиня (Sus scrofa), благороден елен(Capreolus capreolus), сърна(Cervus elaphus), чакал (Canis aureus).

Херпетофауната включва Зелена крастава жаба (Bufo viridis), ивичест гущер (Lacerta trilineata), Балкански гекон (Mediodactylus kotschyi), Пепелянка (Vipera ammodytes)

От описаното богато разнообразие от птици в Сакар, в изследвания район, се срещат видове, характерни за откритите пространства и скитащи екземпляри, обитаващи гористи местности.



Орнитофауната включва преминаващи видове - Яребица (Perdix perdix), Пъдпъдък (Coturnix coturnix), Тракийски кеклик (Alectoris chukar), Гургулица (Streptopelia turtur), Гривяк (Columba palumbus), Черен бързолет (Apus apus), Папуняк (Upupa epops), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Керкенез (Falco tinnunculus), Голям ястреб (Accipiter gentiles), Качулата чучулига (Galerida cristata), Горска чучулига (Lullula arborea), Червеногръдка (Erithacus rubecula), Дом. Червеноопашка (Phoenicurus phoenicurus), Сиво каменарче (Oenathe oenathe), Коприварче (Sylvia communis), Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), Жълта овесарка (Emberiza citronella), Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), Сива овесарка (Emberiza calandra), зеленика (Chloris chloris), чинка (Fringilla coelebs), жълта овесарка (Emberiza citronella), сврачка (Lanius cristatus), белогушо коприварче (Sylvia communis), кос (Turdus merula), голям синигер (Parus major).

Също така е важно да се отбележи, че на около 2,5 км североизточно от концесионната площ се намира гнездо на царски орел. Царският орел предпочита хълмисти райони, където гористи места или такива с ивици или групи дървета се редуват с открити пространства - пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. Има основания да се смята, че разпространението на вида е в известна зависимост от това на лалугеровите колонии. За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Следва да се разграничава самото гнездово местообитание от това на ловните територии на вида, които в отделни случаи могат да бъдат на разстояние от над 10 км. Както беше отбелязано, ловните територии включват терени с преобладаваща тревна или тревно – храстова растителност, често ниви със зърнени култури. Понастоящем всички известни сигурни гнездови находища са в райони, разположени между 200 и 1 000 м н. в., но надморската височина на някои от местата с наблюдения, свидетелстващи за твърде вероятно гнездене, стига и до 1 800 м. Макар в България и Източна Европа царският орел да се храни предимно с лалугери, той не е специализиран хищник и в някои части на ареала му лалугерът не е основна жертва. Досега у нас е проучена храната преди всичко на двойката царски орли в околностите на Копривщица за периода от 1978-1979 г. и 1998-1999 г. В храната на тази гнездова двойка са установени 26 хранителни компонента. Преобладават бозайниците – 9 вида, като в посадките се срещат най-много остатъци от лалугери. Установени са и 14 вида птици, сред които преобладава пъдпъдъкът. От влечугите са установени остатъци от сухоземна костенурка, намирани са и насекоми, които имат случаен характер. Частични проучвания са правени и върху храненето на двойките в Сакар планина. При тях се наблюдава по-широк хранителен спектър и по-различен състав на храната. Установени са голям брой таралежи, а също и останки от чакал, лисица, черен пор, белоопашат мишелов, горска улулица и домашна кокошка. При двойката отгледала 3 малки през 2001, делът на лалугера също бе висок – около 80 процента. Царският орел ловува по открити терени – пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от предпочитана наблюдателна точка (сухо дърво, сух клон, едър камък, ниска скала и др.), като при забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им. Понякога царският орел отнема плячката, добита от други грабливи птици (клептопаразитизъм). При подобен случай мъжки царски орел от двойка в Средна гора отне лалугер от женски голям ястреб, кацнал с плячката си на земята.

Европейския лалугер, който се смята за основна хранитлена база на царския орел, обитава дупки в земята който изкопава сам. Обитава открити необработваеми места покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). Предпочита черноземни почви, канелени горски почви, планинско ливадни и др. В тях той прекарва нощта, крие се от хищници, отглежда своите малки и заспива зимния си сън. Различават се няколко вида дупки: временни, постоянни и дупки за зимен сън. Дълбочината на зимните дупки обикновено е около 40-60 см., но могат да достигнат и дълбочина от 315 см. Европейския лалугер се храни главно с растителна храна (зелени части на тревисти растения и семена). През лятото и след жътва се случва да се засели в житни ниви където се храни със зреещите пшенични и ечемични семена. В превод родовото му название “Spermophilus” означава “обичащ семена” (spermа – семе, philus – обичащ).

При направения оглед на концесионната площ не са установени лалугерави колонии. Теренът е с оскъдна почвена покривка, с малка дебелина. Концесионната площ предлага твърде неблагоприятни условия за обитаване поради оскъдната пчвена покривка, която е с малка дебелина и е твърде камениста. Според Общинска служба земеделие гр. Елхово земите са с ниска категория – осма, девета.

От казаното до тук за царския орел и европейския лалугер може да се обобщи, че разработването на кариерата няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху гнездящата двойка. Гнездото е достатъчно отдалечено от концесионната площ и взривните работи също няма да въздействат и обезпокоят птиците.

Концесионната площ граничи, но не засяга защитените зони Сакар за опазване наптиците и местообитанията. На терена на избраната площадка липсват местообитания, включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие и в Приложение № 1 на Директива  92/43/ЕЕС, които са предмет на защита на защитените зони «Сакар». Описаните фитоценоза и зооценоза не включват защитени от ЗБР видове, които обитават трайно територията или притежават популации, чийто ареал включва местообитания в нея. Реализацията на инвестиционното предложение не отнема трайно територията и дава възможност за свободно преминаване на видовете, тъй като нарушените терени ще се рекултивират поетапно. На места се наблюдават по-високи подземни води, които излизат на повърхността след проведените добивни работи и са образували езера, които предоставят местообитания на водолюбиви растения и животни.

Предвид на всичко описано до тук може да се обобщи, че не се очаква фрагментация на популациите на видовете, предмет на защита на защитените зони, тъй като не се засягат техни местообитания или приоритетни хабитати не се налага тяхното възстановяване. Вероятност за увреждане на местообитанията на дивите птици и други видове животни, предмет на опазване в защитените зони, е малка тъй като инвестиционното предложение предвижда промяна предназначението по-малко от 1 % площ. Няма да има унищожаване на горски хабитати, а тревните ще се засегнат незначително по-малко от 1 %. Почвения слой ще се отнеме, събере и депонира, след което ще се използва за рекултивиране на засегнатите терени. Това има значение за почвените обитатели служещи като трофична база за редица птици и бозайници в района. Шумът и движението причиняващи безпокойство на местните гнездящи птици, ще е сведен до минимум, поради факта, че ИП ще се реализира поетапно извън размножителния период за повечето видове птици. Достъпът на хора и превозни средства също ще е минимизиран, като тяхното присъствие ще се осъществява само при необходимост, както и при задължителните проверки свързани със строителството експлоатацията на обектите.

Взривните работи ще се извършват извън размножителния период март - юли, като така ще бъде минимизирано въздействието върху формираните ценози на фактора „безпокойство”. Експлоатацията на обекта не е свързана с отделяне на емисии в атмосферния въздух, водите и почвите; не се очакват шум, вибрации или други вредни физични фактори; не се генерират отпадъци. В този смисъл не може да се очаква въздействие върху местообитания или видове, предмет на защита в двете зони, включително и действие на фактора „безпокойство”. Единствено отразени слънчеви лъчи могат да подразнят реещи се птици, но панелите са конструирани така, че специалните покрития способстват те максимално да поглъщат слънчевата радиация, а не да я отразяват.

До известна степен ще се отнемат местообитания на широко и повсеместно разпространени видове гризачи, а от там може да се намали хранителната база на хищниците в района. Може да се очаква промяна в състава на фауната от дребни бозайници, но вероятността да се запазят сегашните числености на популациите им е доста висока. По този начин стойността на територията като хранителна база ще се съхрани и за в бъдеще. Има вероятност част от видовете да мигрират на друго място, тъй като част от техните местообитания ще се нарушат, но с вероятност те да бъдат възстановени след приключване на добива. Безпокойството за птиците в района ще е в определена степен – по време на взривяване на каменните блокове. Няма да се премахват или засягат дървета и храсти от крайбрежната растителност. Това е от значение за основната функция на защитената зона като екокоридор и свързващо звено с други защитени зони.

Кумулативно въздействие също не би могло да се очаква, тъй като за землището на с. Гранитово не са ни известни други инвестиционни предложения, които разглеждани в съвкупност и реализирани нееднократно в рамките на определен период от време да окажат значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване в защитените зони.
Уважаема г-жо Директор,
Моля, да ни информирате за необходимите действия, които трябва да предприемем, по реда на Закона за Биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Приложение:

Информация на хартиен и електронен носител съгласно приложение № 2 част Б - за инвестиционни предложения от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програма, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.


Възложител: ..........................

(М. Керемидчиев)


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница