До директора на риосв стара загора

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Зелен кълвач (Picus viridis), Сива чапла (Ardea cinerea), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Полска чучулига (Alauda arvensis), Ням лебед (Cygnus olor), Син синигер (Parus caeruleus), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Орко (Falco subbuteo), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Малък брегобегач (Calidris minuta), Голям горски водобегач (Tringa ochropus ), Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), Фиш (Anas penelope), Чухал (Otus scops), Лятно бърне (Anas querquedula), Черногушо ливадарче (Saxicola torquata), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Лиска (Fulica atra), Поен дрозд (Turdus philomelos), Испанско каменарче (Oenanthe hispanica), Въртошийка (Jynx torquilla), Малък ястреб (Accipiter nisus), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Домашна кукумявка (Athene noctua), Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Сива патица (Anas strepera).

Характерно за зоната е богатото многообразие на диви житни растения (Poaceae). Характеристиката на зоните е представена по Стандартен  Натура 2000  формуляр / natura2000bg.org/.

Богатата орнитофауна е причина по-голямата част от планината да бъде обявена за „орнитологично важно място”, а в последствие за защитена зона от типа зони съгласно Директива 79/409/ЕЕС (за птиците).

„САКАР», с код BG0002021 е с обща площ 125707,12 ha.

Териториите на двете зони се припокрива почти напълно.

Зоната обхваща нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Турция.

Терените са с надморска височина от 50 до 856 м. На територията му има тридесетина малки селища, град Тополовград и слабо развита система от пътища. Според вносителите на предложението /Българско дружество за защита на птиците/ в района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕСи повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел /Aquila heliaca/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/ и черната каня /Milvus migrans/.

По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, белооката потапница /Aythya nyroca/, степният блатар /Circus macrourus/, големият креслив орел /Aquila clanga/, белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и голямата бекасина /Gallinago media/.

Само 0.1% от територията на Сакар е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Съществуващите съгласно ЗЗТ защитени територии са обявени за опазване на ландшафти, скални образувания или редки растителни видове.

През 1998 г. около 18% от територията е включена в европейската програма CORINE biotopes.

Горската и храстова покривка са съставени от преходносредиземноморски съобщества от космат дъб (Quercus pubescens), цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto. След масово изсичане в миналото понастоящем значителни площи заемат келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi) и др. видове.

В състава влизат още Дива круша (Pyrus pyraste), Киселица (Malus sylvestri), Червен глог (Crataegus monogyna), акация (Robinia pseudoacacia) и др., които се срещат поединично.Характерни са средиземноморските видове грипа (Phillyrea media), кукуч (Pistacia terebinthus) и др.

Значими площи заемат насажденията с изкуствен произход – основно иглолистни култури от черен бор (Pinus palbasiana), бял бор ( Pinus sylvestris) ливански кедър (Cedrus libani), както и акация (Robinia pseudoacacia).

В площта на избраната площадка липсва дървесна растителност, а тревното съобщество е бедно. Включва включва Лечебна раменка (Anthyllis vulneraria), Влакнеста гъшарка Arabis hirsute), овсига (Bromus sp.), камбанка (Campanula glomerata), острица (Carex caryophyllea), обикновена решетка (Carlina vulgaris), грапава метличина (Centaurea scabiosa), ветрогон (Eryngium campestre), лофохлоа (Koeleria pyramidata), космата жълтица (Leontodon hispidus), обикновена люцерна (Medicago sativa), пчелица (Ophrys sp.), дребна динка (Sanguisorba minor), тълъбова самогризка (Scabiosa columbaria), великденче (Veronica sp.), млечка (Euphorbia sp.), власатка (Festuca sp.), плюскавиче (Silene sp.) пересто коило ( Stipa pennata).

Най-близко разположените горски площи са заети от описаните по-горе различни видове дъб, нискобонитетни иглолистни култури и храсти. Зооценозата е сравнително бедна, предвид характера на местообитанията. Срещат се дребни гризачи. Вероятни са малка кафявозъбка (Sorex minutus); полска мишка (Apodemus agrarius), домашна мишка (Mus musculus), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus), сива полевка (Microtus arvalis), подземна полевка (Microtus subteraneus) и защитеният вид лалугер (Spermophilus citellus). Предпочитан ловен обект е заекът (Lepus europeus),

Едрите бозайници са преминаващи и то много рядко – дива свиня (Sus scrofa), благороден елен(Capreolus capreolus), сърна(Cervus elaphus), чакал (Canis aureus).

Херпетофауната включва Зелена крастава жаба (Bufo viridis), ивичест гущер (Lacerta trilineata), Балкански гекон (Mediodactylus kotschyi), Пепелянка (Vipera ammodytes)

От описаното богато разнообразие от птици в Сакар, в изследвания район, се срещат видове, характерни за откритите пространства и скитащи екземпляри, обитаващи гористи местности.

Европейския лалугер, който се смята за основна хранитлена база на царския орел, обитава дупки в земята който изкопава сам. Обитава открити необработваеми места покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). Предпочита черноземни почви, канелени горски почви, планинско ливадни и др. В тях той прекарва нощта, крие се от хищници, отглежда своите малки и заспива зимния си сън. Различават се няколко вида дупки: временни, постоянни и дупки за зимен сън. Дълбочината на зимните дупки обикновено е около 40-60 см., но могат да достигнат и дълбочина от 315 см. Европейския лалугер се храни главно с растителна храна (зелени части на тревисти растения и семена). През лятото и след жътва се случва да се засели в житни ниви където се храни със зреещите пшенични и ечемични семена. В превод родовото му название “Spermophilus” означава “обичащ семена” (spermа – семе, philus – обичащ).

При направения оглед на концесионната площ не са установени лалугерави колонии. Теренът е с оскъдна почвена покривка, с малка дебелина. Концесионната площ предлага твърде неблагоприятни условия за обитаване поради оскъдната пчвена покривка, която е с малка дебелина и е твърде камениста. Според Общинска служба земеделие гр. Елхово земите са с ниска категория – осма, девета.

От казаното до тук за царския орел и европейския лалугер може да се обобщи, че разработването на кариерата няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху гнездящата двойка. Гнездото е достатъчно отдалечено от концесионната площ и взривните работи също няма да въздействат и обезпокоят птиците.

Концесионната площ граничи, но не засяга защитените зони Сакар за опазване наптиците и местообитанията. На терена на избраната площадка липсват местообитания, включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие и в Приложение № 1 на Директива  92/43/ЕЕС, които са предмет на защита на защитените зони «Сакар». Описаните фитоценоза и зооценоза не включват защитени от ЗБР видове, които обитават трайно територията или притежават популации, чийто ареал включва местообитания в нея. Реализацията на инвестиционното предложение не отнема трайно територията и дава възможност за свободно преминаване на видовете, тъй като нарушените терени ще се рекултивират поетапно. На места се наблюдават по-високи подземни води, които излизат на повърхността след проведените добивни работи и са образували езера, които предоставят местообитания на водолюбиви растения и животни.

Предвид на всичко описано до тук може да се обобщи, че не се очаква фрагментация на популациите на видовете, предмет на защита на защитените зони, тъй като не се засягат техни местообитания или приоритетни хабитати не се налага тяхното възстановяване. Вероятност за увреждане на местообитанията на дивите птици и други видове животни, предмет на опазване в защитените зони, е малка тъй като инвестиционното предложение предвижда промяна предназначението по-малко от 1 % площ. Няма да има унищожаване на горски хабитати, а тревните ще се засегнат незначително по-малко от 1 %. Почвения слой ще се отнеме, събере и депонира, след което ще се използва за рекултивиране на засегнатите терени. Това има значение за почвените обитатели служещи като трофична база за редица птици и бозайници в района. Шумът и движението причиняващи безпокойство на местните гнездящи птици, ще е сведен до минимум, поради факта, че ИП ще се реализира поетапно извън размножителния период за повечето видове птици. Достъпът на хора и превозни средства също ще е минимизиран, като тяхното присъствие ще се осъществява само при необходимост, както и при задължителните проверки свързани със строителството експлоатацията на обектите.

Взривните работи ще се извършват извън размножителния период март - юли, като така ще бъде минимизирано въздействието върху формираните ценози на фактора „безпокойство”. Експлоатацията на обекта не е свързана с отделяне на емисии в атмосферния въздух, водите и почвите; не се очакват шум, вибрации или други вредни физични фактори; не се генерират отпадъци. В този смисъл не може да се очаква въздействие върху местообитания или видове, предмет на защита в двете зони, включително и действие на фактора „безпокойство”. Единствено отразени слънчеви лъчи могат да подразнят реещи се птици, но панелите са конструирани така, че специалните покрития способстват те максимално да поглъщат слънчевата радиация, а не да я отразяват.

До известна степен ще се отнемат местообитания на широко и повсеместно разпространени видове гризачи, а от там може да се намали хранителната база на хищниците в района. Може да се очаква промяна в състава на фауната от дребни бозайници, но вероятността да се запазят сегашните числености на популациите им е доста висока. По този начин стойността на територията като хранителна база ще се съхрани и за в бъдеще. Има вероятност част от видовете да мигрират на друго място, тъй като част от техните местообитания ще се нарушат, но с вероятност те да бъдат възстановени след приключване на добива. Безпокойството за птиците в района ще е в определена степен – по време на взривяване на каменните блокове. Няма да се премахват или засягат дървета и храсти от крайбрежната растителност. Това е от значение за основната функция на защитената зона като екокоридор и свързващо звено с други защитени зони.

Кумулативно въздействие също не би могло да се очаква, тъй като за землището на с. Гранитово не са ни известни други инвестиционни предложения, които разглеждани в съвкупност и реализирани нееднократно в рамките на определен период от време да окажат значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване в защитените зони.
Уважаема г-жо Директор,
Моля, да ни информирате за необходимите действия, които трябва да предприемем, по реда на Закона за Биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Приложение:

Информация на хартиен и електронен носител съгласно приложение № 2 част Б - за инвестиционни предложения от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програма, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.