До директора
Изтегляне 490.76 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Характеристиката на зоната е представена по Стандартен Натура 2000 формуляр /natura2000bg.org/.
- Язовир Жребчево
- (Salix alba
- СЕМЕЙСТВО Family ВИД Species ЗАЩИТЕН СТАТУС
|
В границите на зоната попадат водното тяло с дължина около 14 км и прилежащите заливни територии. В нея са включени и рибарниците при град Николаево. Разположена е между хълмовете на Средна гора. „Язовир Жребчево” е влажна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви видове птици, като ежегодно тук се концентрират над 20 000 броя от 33 вида. В язовира и рибарниците са установени 77 вида, от които 23 са включени в червената книга на Република България (1985). 62 вида са с Европейско природозащитно значение SPEC)(Bird Life International,2004). Като световно застрашени в категорията SPEC2 са включени 5 вида, а в SPEC3 – 18 вида. 20 вида са в Приложение №2 на ЗБР. Язовирът заедно с рибарниците е от международно значение за зимуващите тук зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), голяма белочела гъска (Anser albifrons) иголямата бял чапла (Egretta alba). Тук е едно от няколкото места в България, където застрашената от изчезване в света червеногуша гъска (Вranta ruficollis) зимув във вътрешността на страната далеч о черноморското крайбрежие. Редовно през зимата в района се задържа и морския орел (Haliaeetus albicilla). През гнездовия период зоната е с важно значение за Европейския съюз за опазването на тръстиковия блатар (Circus aeruginosus) Характеристиката на зоната е представена по Стандартен Натура 2000 формуляр /natura2000bg.org/. М  естоположението на Поземлен имот 000157 спрямо защитените зони е следното:
   
Защитена зона „Язовир Жребчево” Защитена зона „Река Тунджа 1” Районът попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон на Тунджанската хълмиста низина /Бл. Груев, Б. Кузманов; 1994/. Климатът е преходноконтинентален с различия в отделни участъци. От север Старопланинската верига ограничава прииждането на студени въздушни маси, а от юг Родопите, Рила и Осогово спират топлите. Нахлуването на континентални въздушни маса става през Източна Стара планина и Черно море, което често е придружено със силни ветрове и слаби валежи, особено за районите на Сливен и Ямбол. Общо взето се създава климатичен тип с белези както на умереноконтинентален, така и на отчасти преходносредиземноморски. Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto ) и келяв габър(Carpinus orientalis). Срещат се вторични съобщества от драка (Paliurus spina-christi), хрищел /Храстовиден смин/ (Jasminum fruticans) и други преходносредиземноморски видове. На места растат мезофитни гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), както и халофитни формации /Тракийска горскорастителна област/. От южноевксинските видове са характерни навлезлите от към Черноморския басеин битински синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa). От азиатските форми можем да споменем ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus)и др. Ендемитите в подрайна са представени от няколко вида, най - известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцка видрица (Fritillaria graeca ), черноморска ведрица (Fritillaria pontica) Фауната е богата на южни топлолюбиви видове. Безгръбначните са представени от множество субмедитерански и източносредиземноморски, както и предноазиатски видове. Площадката е разположена в склонове на Сърнена Средна гора с югозападно изложение. Наклонът е слаб в рамките на няколко градуса. Теренът не е проучван цялостно по отношение на биологичното разнообразие. Зает е от тревно ксеротермно съобщество с характер на пасище. На места има скалист характер, а около полския път, разделящ имота с Туристическия комплекс и увреден характер. На северозапад е разположено дере, дрениращо и отвеждащо повърхностните води от склоновете на Сърнена Средна гора по посока на Язовир Жребчево. Задържа води в ограничен период от време – само при силни, продължителни и обилни дъждове, но влажностния му режим е коренно различен от този на околните площи. При високи води в най-ниската му част се формира ръкав на язовира. В него се е съхранила единствената автохтонна дървесна растителност в близост. В добро състояние са няколко дъбови дървета – цер (Quercus cerris), около които бурно се развива обикновен габър (Carpinus betulus). В състава влизат още все още жизнени върби (Salix alba) и ограничено дива круша (Pyrus piraster), мъждрян (Fraxinus ornus), джанка (Prunus cerasifera)... Растителността по дерето по никакъв начин няма да бъде засегната. На север са разположени култури от черен бор (Pinus nigra).В по широк периметър на север и североизток околните терени са заети от лозя и обезлесени в по - далечното минало. Основание за това ни дава липсата в радиус на около 5-10 км на запазени дъбови формации. Терените се заемат постепенно в резултат на вторична сукцесия от храсти, типични за района -- драка (Paliurus spina-christi), смин (Jasminum fruticans), червен глог (Crataegus pentagyna), шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosa), къпина (Rubus sр.). Единични дървета се срещат само в деретата в съжителство с обикновения габър (Carpinus betulus). Обезлесяването в миналото е довело до развитието на степни елементи като белизмата (Dichantium iscahaemum), която заема по-равните и с изпъкнал релеф площи. Слабо наклонените терени са доминирани от садина (Chrisopogon grillus). От по-голямо значение за настоящата оценка са площите на юг и югоизток, включени в защитена зона „Река Тунджа 1”. Речното корито е значително променено от изграждането на мащабното хидротехтическо съоръжение и след язовирната стена то е антропогенизирано. След този участък обаче до село Баня около реката се е съхранил и се развива характерния крайречен комплекс от водолюбиви дървесни видове бяла върба (Salix alba), бяла топола (Populus alba),елша (Alnus glutinosa), полски бряст (Ulmus minor) с единично участие на летен /обикновен/ дъб (Quercus robur), цер (Quercus cerris), обикновен габър (Carpinus betulus), мъждрян (Fraxinus ornus), джанка (Prunus cerasifera).Формирано е местообитанието „Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” /92АО/, което заема 0,234 % от площта на защитената зона с отлични степени на представителност и природна стойност, както и стойност на цялостната оценка. Склоновете на Сърнена средна гора в целия участък от реката са стръмни и обрасли с габър, храсталачен дъб от различни видове и ксеротермна храстова растителност, описана по-горе. Голите участъци са ерозирани или имат характер на пасище. Заравнени периодично овлажнявани терени почти липсват с изключение на едно -две места с площ от няколко декара, където с голямо доза приближение можем да допуснем, че е възможно да се развие съобществото „Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс /6430/ - основно по разливите до т.н. „Син вир”.    
- Инвестиционно предложение - „Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” /92АО/ - Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс /6430/ Местообитанието 92АО се е съхранило и развило поради трудния за извоз на дървесина терен и в последните години там не са извеждани сечи, въпреки проблемите с проводимостта и близостта на язовирната стена, изискващи мероприятия по почестване на коритото. Коритото на река Тунджа след язовирната стена до село Баня не е корегирано или андегирано. Най-близкият участък от него до имота е разположен след туристическия комплекс „Белия дом” и стената на язовира на отстояние над два километра по права линия и по-никакъв начин няма да бъде засегнат от жилищното застрояване – нито при строителството, нито при експлоатацията. Крайречните хабитати са се съхранили дори и при строителството на язовира, когато селището, разположено на югоизток от имота е било обитавано от няколко стотин работници и е използвана голямо по количество техника и машини. От реалризацията на инвестиционното предложение ще се засегне единствено тревостоя в имота. Формираното тревно съобщество е с вторичен произход, развило се след прекратяване на обработките на почвата и използването на терена като селскостопанска площ до изграждането на базатата на „Напоителни системи”. Прилежещите на полските пътища ивици са утъпкани и без растителност. Можем да представим следния състав на тревната ценоза:
Каталог: ovos Изтегляне 490.76 Kb. Сподели с приятели:
|