До директора

Представеният състав на тревната ценоза, която ще бъде унищожена при реализацията на инвестиционното предложение, показва, че в имота растителността е съставена от широко разпространени и характерни за нископланинските южни ксеротермни пасища видове, незащитени от Закона за биологичното разнообразие.

В литературата липсват данни за наличие на локалитети на включени в приложения ІІ и ІІІ на ЗБР защитени растителни видове. Няма находища на характерните за биогеографския подрайон ендемити - блестящо (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцка видрица (Fritillaria graeca ), черноморска ведрица (Fritillaria pontica). Въпреки че някои от установените раститения се използват като лечебни и са включени в Закона за лечебните растения – ранилист, лайка, теснолист живовляк, жълт кантарион, багрилна жълтуга, овчарска торбичка, очиболец и др. не са локализирани техни находища. със стопанско значение. Няма видове, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Характерът на терена изключва възможността за наличие на включените в предмета на опазване съобщества – „Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion” /3260/, Континентални солени ливади /1340 */, Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition /3150/ , „Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.” /3270/, Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi /6110*/, „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик» /6210*/, „Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс” /6430/, „Низинни сенокосни ливади” /6510/, „Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion/ Sedo albi-Veronicion dillenii” /8230/, Балкано-панонски церово-горунови гори /91M0/, Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” /92А0/, „Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinusexcelsior” /91E0*/ и „Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки”.

Отстоянието от установеното местообитание „Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” /92АО/ и достоверното като наличие при прилагане принципа на предпазливостта „Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс /6430/ отстоят на над два км в югоизточна посока и не се засягат от реализацията на инвестиционното предложение.

На практика тя изцяло ще бъде унищожена, въпреки, че за застрояване са отредени до 30 %. Ще се съхрани изцяло обаче околната растителност.

Проектът ще се съобрази и ще е в съзвучие със зелената система около дерето, която е с изключително важно естетическо и ландшафтно значение по отношение рекреационната стойност на имота. Предвидено и е озеленяване до 50 %, което ще възстанови екологични ниши. По този начин ще се запази известната биокоридорна стойност на дерето, макар и ограничена като стойност.

Описаните характеристики на фитоценозите в района и на инвестиционното предложение не дават основание за загуба на местообитания, фрагментация, нарушаване на видовия състав или структурата на популациите на растителните видове, както и на химически, хидроложки и геоложки промени, водещи до деградационни процеси в тях.

Реализацията на инвестиционното предложение ще се съсредоточи като влияние единствено в рамките на имота и не засяга ихтиофауната и други хидробионти в района, в т.ч. на включените в предмета на опазване на Защитена зона „РЕКА ТУНДЖА 1” (BG0000192) риби - маришка мряна (Barbus plebejus) и европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), безгръбначните - ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus) и на обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Дейността няма да окаже въздействие и върху останалите безгръбначни, предмет на опазване. Местобитанията на бръмбар рогач (Lucanus cervus) и обикновен сечко (Cerambyx cerdo) са свързани с дъбови гори, а ларвите на алпийска розалиа (Rosalia alpina) и буков сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета.

Ценагрионът (Coenagrion ornatum) и лицената (Lycaena dispar) са свързани с влажни места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. и е възможно тяхно присъствие в района. Предвидените мащаби на дейностите по строителството и експлоатацията няма да увредят техни местообитания.

Няма да се засегнат местообитания и популации на тясно свързаните с водната среда червенокоремна бумка (Bombina bombina), голям гребенест тритон (Triturus karelinii) и видра (Lutra lutra). Прилежащото дере и заливни ивици около язовира не се засягат от инвестиционното предложение. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) са били срещани видове в миналото, чийто ареал се е „свил” по посока по-добре изразените храстови съобщества с добре съхранена тревна покривка. Подходящи биотопи за техните популации съществуват на североизток, където антропогенното въздействие е слабо.

Вероятен вид е пъстър смок (Elaphe quatuorlineata) като е възможно теренът за жилищно строителство да се пресича при миграции.

За района няма съобщения и не са наблюдавани, *Европейски вълк (Canis lupus) и пъстър пор (Vormela peregusna).

Лалугерът (Spermophilus citellus) обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност. Образува колонии и е дневноактивен. Установихме вида само в запазени пасища и мери в по-голяма близост до село Баня, които не се засягат от реализацията на инвестиционното предложение.

Реализацията на инвестиционното предложение не засяга местобитания на прилепи и не отнема ловни райони, тъй като заетата площ е нищожно малка. Ще се създадат условия за синатропни видове. Всички видове са повече или по-малко вероятни за района и опазването им е с важно значение за поддържане стабилността на техните популации в защитената зона и в ареалите им. Характерни особености в биологията на прилепната фауна показват, че не са налични обстоятелства тя да бъде засегната от реализацията на инвестиционното предложение. Най-близките вероятни техни местообитания са по склоновете Сърнена Средна гора, заети от гори, прилежащи на южнните брегове на язовир Жребчево. За двете известни малки пещери в този район няма съобщения за наличие на прилепи. Не може да бъде очаквано отрицателно въздействие върху Южен подковонос (Rhinolophus euryale), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), остроух нощник (Myotis blythii)., дългопръст нощник (Myotis capaccinii), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), дългоух нощник (Myotis bechsteini) и широкоух прилеп (Barbastella barbastellus).

Реализацията на предложението няма да внесе почти никаква промяна в площното разпределение на земите в зоната. С ПУП-ПЗ ще се устроят 10.500 дка земи, които не попадат в защитената зона. С това няма да се предизвика фрагментация на популациите на видовете, включени в предмета на опазване и влошаване на тяхната структура. Реализацията на проекта няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки, климатични или други промени.

Не очакваме проявите на кумулативен ефект, тъй като в близкоразположенната част на землището на селото, включена в защитената зона, няма наличие на ключовите й елементи. Не се засягат консервационно значими територии.

Огромните рекреационни и естетиески възможности и дадености на язовир „Жребчево” са причина за засиления интерес към застрояване на близки до крабрежието терени. В района се предвижда изграждането на общо над 100 къщи на обща площ от 100.255 дка. Това би засегнало 0.13 % от територията на защитена зона „Река Тунджа 1”, но обособена около урбанизираната вече зона, включваща ТК „Белия дом”, спортните игрища и площадки, плувния басейн,съоръженията около язовирната стена и ВЕЦ, паркинг площите, базата на „Аглика” АД гр. Твърдица...

Липсват проекти за застрояване в близост до реката по цялото й протежение от язовира до село Баня, които могат да засегнат ключовите елементи на Защитена зона „„Река Тунджа 1”и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху нея.

Орнитофауната в района, обособила се след създаването на мащабното хидротехническо съоръжение, е предмет на опазване на защитена зона „Язовир Жребчево”, с която имотът граничи.

Характеристиката на имота по отношение на растителната покривка беше представена по-горе. В този си вид теренът не предлага гнездови местообитания на нито един вид, от включените в предмета на опазване дневните хищни птици - обикновен мишелов (Buteo buteo), малък ястреб (Accipiter nisus), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), черна каня (Milvus migrans), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), полски блатар (Circus cyaneus), морски орел (Haliaeetus albicilla) и тръстиков блатар (Circus aeruginosus). Хранителните ресурси са силно ограничени с оглед на каменистия характер на почвите и минималното количество гризачи. При ниски води от растителността в близкото дере се открива добра гледка и хищниците могат да я ползват като укритие и място, от където да предприемат нападения към водолюбиви или пойни птици, свързани с откритите пространства. Това й качество няма да бъде засегнато от реализацията на инвестиционното предложение.

Всички останали видове са свързани тясно с водното огледало и е възможно само да прелитат в близост или над имота. Основните места за зимуване и концентрации на ятата прелетници са по – плитките и разляти части на язовира от страната на устието на река Тунджа между село Паничерево и бившето село Запалня.

В този смисъл не може да се очаква въздействие от реализацията на вилното строителство върху черногуш гмуркач (Gavia arctica), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), голяма бяла чапла (Egretta alba), голям воден бик (Botaurus stellaris), поен лебед (Cygnus Cygnus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), малък нирец (Mergus albellus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), голям гмурец (Podiceps cristatus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), сива чапла (Ardea cinerea), голяма белочела гъска (Anser albifrons), сива гъска (Anser anser), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), зимно бърне (Anas crecca), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), шилоопашата патица (Anas acuta), Фиш (Anas Penelope), звънарка (Bucephala clangula), бял ангъч (Tadorna tadorna), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), речна чайка (Larus ridibundus), сребриста чайка (Larus argentatus), чайка буревестница (Larus canus), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), трипръст брегобегач (Calidris alba), kрещалец (Rallus aquaticus), лиска (Fulica atra).

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на посочените видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Възстановяване на местообитания на видове птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
  

• 
  Премахване характеристиките на ландшафта (синури, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
  
• 
  Разораване и залесяване на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в трайни насаждения;
  
• 
  Използване на пестициди и минерални торове в ливади и пасища;
  
• 
  Намаляване на площта на крайречните гори от местни дървесни видове.
  
• 
  Паленето на тръстиковите масиви и крайбрежната растителност;
  
• 
  Косенето на тръстиката в периода от 01.03. до 15.08.