До министерство на труда и социалната политика с копие до :-агенция за хората с увреждания
Изтегляне 141.5 Kb.
|
Свързани:
test-vrhu-rbesti-tela-mnogosteni-i-grupa(1), 17202-aktivirane-na-eon-tv-za-mobilni-klienti
| не 50 или 30.Отново фалшиви публикаци и заблуда на обществото ,че всичко е наред.Много е лесно да си майка на нормални деца.Аз самата не веднъж съм казвала ,че с лекота бих отгледала десет деца в норма.Но какво правим с тежките случаи като моето дете и останалите ,които не посещават центъра или го посещават за по 2-3 часа.Запитайте се къде са тези деца и как се чувстваат те в самотата си?Моля Ви разгледайте снимките във фейсбук,Разгледайте графиците за посещения във фейсбук ,разгледайте графиците за транспорта -може би има и други документи,но аз от тук си водя статистика.Поне не побликувайте глупости и хората да си мислят ,че всичко е наред и проблем няма.Проблема с „невидимите „хора наистина е голям и те за съжаление стават все повече и ще ескалира с пълна пара след около десет години.Нека не си затварями очите.Ние и децата ни наистина имаме спешна нужда от подкрепа и то не финансова а социална и морална.Аз лично съм много притеснена какво ще си случи с детето ми ,котаго мен ме няма.Това е болката на всички родители.Но без подкрепа от държавата ние няма да успеем да се съхраним дълго и този момент ще настъпи по-бързо.
В момента детето посещава ЦСОП Бургас до обяд.До сега има само един случай,в който е направила опит да удари дете но персонала е увладял ситуацията и след анализ с психоложката си изяснихме и причината-тинейджърски вълнения.Да щура е ,трудна за овладяване ,но не и агресивна,което още веднъж потвърждава тезата ми ,че всичко е поза за да се оттърват от детето и от мен.Комуникацията с персонала е на друго ниво-уважение и разбиране-без изтъкване на дефицитите на детето като моя вина.Вики все още се адаптира и е с надежда ,че ще се върне на „Чадъра“.Сутрешните ни пътувания в претъпкания автобус са истинско изпитание за нея.Чувства се самотна и и е скучно. Към днешна дата съм направила ЯМР и всички изследвания ,които са ми казали за детето.Пробвахме с една терапия-беше неуспешна –детето получи тикове.В момента е на друга – медикаментозна-за сега чудо не е станало –това означава ,че още не сме годни за център .Не съм спряла да се боря и да губя надежда,че може в даден момент наистина да измислят лечение и за Вики. Представих новият ТЕЛК на г-жа Джутева на 07.11.2022г -носих и придружително писмо.Бях с детето и този път ни поканиха в кабинета.Вики беше толкова щастлива,че е там и с радост гушна Ванко и Маринела ,които бяха в коридора-децата също и се зарадваха.Много искаше да види децата,но не я пуснаха под предлог ,че сега обядват.Това нормално ли е?До този момент никой не ми се е обадил да пита как сме .Много се чудих дали да я заведа на коледното парти-защото тя много искаше а и си поръча диско топка в кабинета на директорката,докато оставяхме ТЕЛК-а, но не мажах.Вики все още страда и иска да ходи на „Чадъра“-дори писа на Джутева в месинджъра /бях я изтървала за малко на моя лаптоп/,но отговор никакъв.Ако наистина са такива номинираните „майки на 50 деца“ то Българийо-жална ти майка. Искрено съжалявам,че ми се наложи да насоча енергиета си в оплакване вместо в съвместно действие за доброто на децата и за развитието на центъра.Но съм убедена,че трябваше да го направя за моето дете и за всички други „невидими деца“ и техните родители.Проблемът е дълбоко социален и обществен и докато мълчим и си заравяме главите в пясъка нищо няма да се промени. Изтегляне 141.5 Kb. Сподели с приятели:
|