До Министър-председателя на Република България г-н Сергей Станишев питане

Чрез

До

ПИТАНЕ

На основание чл. 90, ал.1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 80 от ПОДНС внасям питане

Ако разгърнем спортната страница на кой да е български вестник, лесно ще забележим, че на спорта като състезание – ход на срещите, резултати, класирания – е посветена по-малко от една трета от материалите. Останалите две трети описват трансфери на играчи (обикновено подозрителни), словесни сблъсъци между спортни босове (доста често нецензурни), масови сбивания по стадионите и арести на прекалено разгорещили се фенове, съмнителни финансови операции, и най-вече всякакви отвратителни скандали, от комични до такива с трагичен завършек. Това изместване на обществения интерес само по себе си е много показателен феномен и заслужава внимание, но по-важното е, че в тази грозна амалгама напоследък основен дял имат събития и процеси, пряко кореспондиращи с криминалната сфера в мафиотския й аспект. И за жалост информационният поток вярно отразява фактическото състояние.

Няколко примера от най-популярния спорт – футбола:

• 
  Публична тайна е, че много от футболните отбори се финансират със средства от неясен, недоказан, а често и пряко незаконен произход. Абсурдно е например да не може да се установи собствеността върху един от най-големите клубове – ЦСКА.
  
• 
  Редица собственици и ръководители на футболни клубове, и то от А група, са обвързани със сенчести групировки, имат криминален бизнес извън футбола, а други са в затвора или следствени – от откровения мафиот Коце Маца до “бялата якичка” Александър Томов.
  
• 
  Една след друга следват афери с отвличания и побоища на футболни функционери – например Ангел Бончев (президент на ПФК “Литекс”), Йордан Андреев (собственик на “Марек”) и други.
  
• 
  За по-малко от едно десетилетие са убити 13 футболни босове – собственици на клубове или лица със задкулисно, но всепризнато влияние върху тях, повечето известни като мафиотски величия: Георги Илиев (президент на “Локо” Пловдив), Илия Павлов (шеф на “Черно море”), Стоил Славов, Бай Миле и Димата Руснака (свързани със “Славия”) и т.н.
  

На този фон няма защо да се учудваме, че напоследък основно забавление на агитките по стадионите е хорово да псуват спортните шефове. Това е естествената и основателна реакция на хората, които искат поне на мач да забравят за мафията. А каква е реакцията на държавата, г-н Премиер?

Защото дочуващите се напоследък изявления на представители на управляващото мнозинство, че държавата не можела да се намесва в работата на клубовете и другите спортни организации, са напълно несъстоятелни. Т. нар. „спорт за високи постижения” не е само източник на печалби – той ангажира емоциите на милиони хора, може да предизвика всенародна еуфория или масово униние, има огромно влияние върху морала и самочувствието на нацията. Превръщането му в криминална структура и перачница на пари е престъпление – и като обща етична квалификация, и като конкретни състави по Наказателния кодекс. Държавата не може и не бива да избяга от отговорността си. Тя би трябвало да има своя ясна стратегия за тази важна сфера и по закон разполага със съответните институционални инструменти за въздействие, включително в лицето на Държавната агенция за младежта и спорта, пряко подчинена на Министерския съвет.

В тази връзка бих искал да припомня два текста от нормативни документи. Единият е от т.нар. “Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България за периода 2005-2008 г.”, т.е. приета от Вашето правителство: “Положителна тенденция е нарастващата роля на частния бизнес, който увеличава инвестициите в спорта.” Смея да твърдя, че в контекста на описаното той звучи твърде гротескно. Вторият е от Закона за физическото възпитание и спорта: “Държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като… подпомага, координира, регулира и контролира дейността на спортните организации.” Той вече е напълно сериозен и достатъчно императивен. Какво прави изпълнителната власт, г-н Премиер, за да придобият тези текстове реален и позитивен смисъл?

• 
  Каква е политиката на правителството по отношение на развитието на спорта в България и специално за противодействие на криминализирането на спортната сфера?
  
• 
  Какви конкретни мерки предприемате в тази насока и смятате ли, че те ще имат резултат?