До общото събрание на търговската колегия
Изтегляне 431.77 Kb.
|
| § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗВ не се нуждае от коментар и е написан, за да няма съмнение какво означава нормата на чл. 10, ал. 2 ЗВ – „Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав”, която е във функционална връзка с ал. 1 на чл. 10 от ЗВ, в който са посочени всички характеристики на вероизповеданието, признато за ЮЛ:
- наименованието, част от което е патриаршеското достойнство на църквата; - признакът, че това е православна църква чрез членството й във Едната Света Вселенска и Апостолска църква; - правоприемството, доказващо исторически и институционален континюитет на БПЦ; - управителният и представителния орган, - седалището. Така в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗВ се съдържат всички индивидуализиращи белези, които е необходимо да бъдат уредени в закона, когато един правен субект се признава за ЮЛ ex lege. Във връзка с това, в цитираното Решение № 12/15.07.2004 г. по к. д. № 3/2003 г., Конституционният съд ЕДИНОДУШНО приема, че с предоставянето на БПЦ на статут на ЮЛ по силата на закона, спрямо нея се изключва редът за регистрация по чл. 14-20 от ЗВ. В раздел І, т. 4 от настоящото становище са цитирани по-важните части от задължителните мотиви на КС по този въпрос. 3. Следователно, това решение на КС се отнася и до местните поделения на БПЦ, които са ЮЛ съгласно нейния устав, спрямо които е изключен редът за съдебна регистрация по чл. 20 от ЗВ, който важи само за местните поделения на другите вероизповедания. Поради това, че редът за регистрация по чл. 14-20 от Глава трета „Регистрация” на ЗВ обхваща и местните поделения на вероизповеданията, а КС в решението си изрично приема, че спрямо БПЦ този ред се изключва, трудно би могло да се добави нещо повече от това, което КС е приел и аргументирал в решението си. Както вече отбелязахме, чл. 10, ал. 2 признава ex lege за ЮЛ БПЦ като централизирана религиозна институция. Обусловено от това, във второто изречение на ал. 2 на същия член, законодателят чрез нормативна делегация предоставя на БПЦ да определя устройството и управлението си в своя устав, т.е. въз основа на тази нормативна делегация се признава ex lege и правосубектността на местните поделения на БПЦ, които са юридически лица съгласно нейния Устав. Според чл. 13 от Устава на БПЦ, към който препраща чл. 10, ал. 2 от ЗВ, местните поделения на БПЦ, които юридически лица, са митрополиите, църквите и манастирите. Тъй като БПЦ е с йерархична структура, нейният устав изрично определя някои от местните й поделения с индивидуализиращите им белези като като ЮЛ – това са митрополиите, за които в чл. 13, ал. 4 и чл. 96, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 3 и чл. 4 са уредени техните наименования, седалищата им и органът, който ги управлява и представлява. За друга категория от местните поделения на БПЦ – като църкви и манастири, в Устава са посочени само критериите за определяне на правно-индивидуализиращите им белези като ЮЛ, а конкретиката е предоставена на решението на централното ръководство. На уставите на всички вероизповедания и решенията на централните им ръководства е предоставен въпросът за създаването на техни местни поделения, както и дали тези поделения ще имат статут на ЮЛ. Разликата е в начина на признаване на правосубектността на местните поделения на БПЦ и местните поделения на другите вероизповедания, който следва принципа за признаване на вероизповеданието като централизирана институция, тъй като водещ принцип в тази материя е, че не могат да съществуват местни поделения на което и да е вероизповедание, без съществуването на централизирана институция. Следователно, за местните поделения на БПЦ важи същият принцип, който е приет и за самата БПЦ като религиозна институция. Нещо повече, основание за този подход по отношение на БПЦ дава и нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ към Устава на БПЦ. Тази санкция на Устава на БПЦ като приложимо право също е предопределен от различния механизъм за признаване на правосубектността й. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗВ, БПЦ е ЮЛ, като устройството и управлението й се определят в нейния Устав. Тази разпоредба се отнася за цялостното устройство на БПЦ, включително нейните поделения. Граматическото тълкуване на разпоредбата също налага този извод. Законодателят е използвал израза „Българската православна църква…” не случайно, употребявайки пълен член, което означава единственост и изчерпателност, т. е. нормата се отнася за БПЦ в нейната цялост.
Посочените ал. 3 и ал. 4 на § 2 трябва да се тълкуват систематично в единство, тъй като целият § 2 от ПЗР на ЗВ е посветен на статуса на заварените вероизповедания като юридически лица, с изключение на БПЦ. Следователно, § 2, ал. 4 е приложим единствено и само за местни поделения на тези вероизповедания, които подлежат на съдебния регистрационен режим.
Предвидено е, че вписването става по заявление на централното ръководство на вероизповеданието, като към заявлението се прилага удостоверение за регистрация на вероизповеданието в Софийския градски съд. Както посочихме по-горе, съгласно § 2, ал. 3, от ПЗР на ЗВ, вероизповеданието по чл. 10 от ЗВ – т.е. БПЦ не подлежи на вписване в регистъра на Софийския градски съд, поради което не може да представи такова удостоверение. И още един съществен аргумент – законът изисква не „удостоверение за вписване”, а „удостоверение за регистрация” – ако приемем, че това са различни понятия. Така че това не отговаря и на разсъжденията в мотивите на решение № 120/11.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 496/04 г. на ТК, І отд., макар че не приемаме, че вписването може да се осъществи без участието на съд, който се произнася със съдебен акт. При положение че БПЦ не подлежи на съдебна регистрация, на нея не може да бъде издадено удостоверение за регистрация от СГС, каквото е изискването на § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ. От това следва, че тази разпоредба не се отнася до заварените местни поделения на БПЦ, които са юридически лица – митрополии, църкви и манастири, т.е. те не подлежат на вписване по реда на § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ. 6. В светлината на всичко казано по-горе относно правния статус на БПЦ и нейните местни поделения, следва да се даде отговор и на въпроса, с какви документи следва да се доказва тяхната правосубектност и представителна власт. Поради това, че БПЦ и нейните местни поделения са юридически лица по силата на закона и те не подлежат на съдебна регистрация, нито на вписване по реда на ЗВ, документите, които се представят за установяване на тяхната правосубектност и представителна власт могат и следва да бъдат само следните: а) По отношение на БПЦ като ЮЛ: При положение че: - БПЦ е ЮЛ по силата на закона; - индвидуализиращите белези на БПЦ като ЮЛ (наименование, седалище, управителен орган, представителна власт) са уредени в закона (чл. 10 от ЗВ) и в Устава на БПЦ (чл. 13, ал. 1 и ал. 3, чл. 39, чл. 9 и др.) по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ; - БПЦ се представлява от Българския Патриарх по силата на закона (чл. 10, ал. 1, изр. последно), - конкретният представител на БПЦ – Българският Патриарх, е ноторен, следва, че правосубектността и представителната власт на БПЦ не подлежат на доказване, т.е. за тяхното установяване не се налага да се представят каквито и да е документи. б) По отношение на митрополиите като местни поделения на БПЦ, които са ЮЛ: При положение че: - митрополиите са ЮЛ ex lege по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ и приложимите разпоредби на Устава на БПЦ (към който препраща ал. 2 на чл. 10 от ЗВ) – чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 96, ал. 1, като конкретните митрополии са лимитативно изброени в чл. 3 и чл. 4 от Устава на БПЦ; - индвидуализиращите белези на митрополиите като ЮЛ (наименование, седалище, управителен орган, представителна власт) по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ са уредени Устава на БПЦ (чл. 13, ал. 1, 2 и 4, чл. 96, ал. 1, 2 и 3, чл. 3 и чл. 4 и др.); - митрополиите се представляват от съответния епархийски митрополит по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ и съответните разпоредби на Устава на БПЦ (към който препраща ал. 2 на чл. 10 от ЗВ) – чл. 96, ал. 3 и чл. 81, ал. 6; - конкретните представители на митрополиите – съответните епархийски митрополити, са ноторни, следва, че правосубектността и представителната власт на митрополиите също не подлежат на доказване, т.е. за тяхното установяване не се налага да се представят каквито и да е документи. В случай на необходимост представителната власт на съответния митрополит може да се докаже с актовете за избора му и за назначаването му като митрополит от вишестоящия в йерархията на БПЦ орган – Българския Патриарх. Считаме, че представителната власт на съответния митрополит може да се докаже и с удостоверение, издадено от Св. Синод, тъй като това е органът, който го е избрал, или с удостоверение, издадено от Българския Патриарх, тъй като това е органът, който го е назначил, след като е бил избран. в) По отношение на църквите и манастирите като местни поделения на БПЦ, които са ЮЛ: При положение че: - църквите и манастирите са ЮЛ ex lege по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ и приложимите разпоредби на Устава на БПЦ (към който препраща ал. 2 на чл. 10 от ЗВ) – чл. 13, ал. 1, чл. 140, ал. 2 и чл. 3, чл. 161, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 (относно ставропигиалните манастири); - индвидуализиращите белези на църквите и манастирите като ЮЛ (наименование, седалище, управителен орган, представителна власт), и по-точно критериите за определяне на тези белези, по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ са уредени Устава на БПЦ (чл. 13, ал. 5 и 6, чл. 140, ал. 3 и 4, чл. 161, ал. 3 и сл.), като конкретните индивидуализиращи белези за отделните църкви и манастири се определят от вишестоящия им орган в йерархията на БПЦ; - църквите и манастирите се представляват съответно от енорийски свещеник, който е председател на църковното настоятелство, и от съответния игумен, респ. игуменка по силата на нормативната делегация на чл. 10, ал. 2 от ЗВ и съответните разпоредби на Устава на БПЦ (към който препраща ал. 2 на чл. 10 от ЗВ) – чл. 140, ал. 4, съответно чл. 161, ал. 3 и сл.; - конкретните лица, които представляват църквите и манастирите, се избират и назначават по предвидения в Устава на БПЦ ред, следва, че правосубектността на отделните църкви и манастири и конкретните лица, които ги представляват, трябва да се доказват с удостоверение, издадено от съответния митрополит (в чиято епархия е дадена църква или манастир), тъй като съгласно чл. 96, ал. 1 от Устава на БПЦ, църквите и манастирите са членове на съответната митрополия като местни поделения в диоцеза на нейната епархия и са неотделеима част от нея. По отношение на ставропигиалните манастири това удостоверение следва да се издава от Св. Синод, с оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 162, ал. 1, 2 и 3 от Устава на БПЦ. Освен това представителната власт на конкретното лице, което представлява дадена църква или манастир, може да се доказва и с актовете за избора и за назначаването му като енорийски свещеник, респ. като игумен или игуменка. 4. Само в случай на спор относно представителната власт на конкретни лица, които представляват БПЦ и нейните местни поделения, които са ЮЛ, следва да се представят допълнителни документи съобразно конкретния случай, като такива могат да бъдат: а) Ако някое друго лице претендира да е Български Патриарх, следва се представят доказателства, които удостоверяват признаците по чл.10, ал. 1: - доказателство, че БПЦ е член на Едната Света Вселенска и Апостолска Църква – Решение на Всеправославния събор на главите на православните църкви, в което да се посочва Православната църква в България със същото наименование, употребено в чл. 10, ал. 1 от ЗВ. Това е така, защото Вселенската църква не би могла да признае друга общност за православна църква в България с това име, тъй като каноничен принцип, върху който се изгражда Вселенската църква е, че на територията на една държава, може да има само една православна църква, която да е част от Вселенската църква.; - Устава на БПЦ, в който се възпроизвежда същото наименование и членство в Едната Света Вселенска и Апостолска Църква по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗВ, както и системата на управление и представителство – Свети Синод и Патриарх, който е Митрополит Софийски. С Устава се установява и правоприемството, което също е признак на БПЦ, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗВ. ; - Акта за избор на Българския Патриарх, доказващ представителната власт на призната по чл. 10, ал. 1 БПЦ – Българска Патриаршия. б) В случай на спор относно лицето, което представлява дадена митрополия или ставропигиален манастир, представителната власт на съответния митрополит, както и на съответния игумен на ставропигиалния манастир, следва да се доказва с актовете за избора и за назначаването им от вишестоящия им орган в йерархията на БПЦ – Българския Патриарх. Считаме, че представителната власт на тези лица може да се установява и с удостоверение, издадено от канонично избрания Св. Синод или от неговия председател – Българския Патриарх. в) В случай на спор относно лицето, което представлява дадена църква или епархийски манастир, представителната власт на съответния енорийски свещеник, респ. на съответния игумен/игуменка, следва да се доказва с актовете за избора и за назначаването им от вишестоящия им орган в йерархията на БПЦ – съответния митрополит. Считаме, че представителната власт на тези лица може да се установява и с удостоверение, издадено от вишестоящия в йерархията орган, който е издал акта за назначаването им – съответния епархийски митрополит. V. Становище относно съществуващата съдебна практика по въпросите, поставени в искането на министъра на правосъдието за ТР. 1. Общото впечатление от съдебните дела, за които имаме информация, е, че в преобладаващата част от тях – вероятно повече от 95%, предмет на които са вещни, облигационни, търговски, наказателни или административни спорове, не се поставя въпросът за правосубектността и процесуалната правоспособност на БПЦ и нейните местни поделения – нито от страните по тези дела, нито служебно от съда. Още по-малко по тези дела са искани съдебни удостоверения за вписване на БПЦ или нейни поделения в съдебен регистър като доказателство за установяване на правосубектност и легитимност на представителните им органи. Вече осма година действащият ЗВ се прилага и освен тези единични съдебни решения, постановени по заявления на лица, отделили се от единството на БПЦ, да бъдат регистрирани като поделения на БПЦ, в съдебната практика няма проблеми относно признаване на правосубектността на БПЦ и нейните поделения по силата на закона. През тези осем години има десетки съдебни решения, по които страна е била БПЦ или нейни местни поделения по различни по характер спорове, като по тях не е възниквала необходимост от доказване на правосубектността на БПЦ и нейните местни поделения. По всички тези дела представителната власт на лицата, представляващи местните поделения на БПЦ, се е доказвала със съответните актове за избора и назначаването им, или с удостоверения от вишестоящия им орган, който ги е назначил (както това беше посочено в предходния раздел ІV). 2. БПЦ се намира в правоотношения с НАП и нейните териториални поделения, с Регистър БУЛСТАТ, с НОИ, с търговски банки и с други държавни и общински органи, като с никой от тях не е съществувал проблем относно правосубектността на БПЦ и местните й поделения, както и относно техните представителни органи. 3. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че още с влизането в сила на ЗВ от 02.01.2003 г. ръководството на БПЦ в лицето на Св. Синод, основавайки се на законовата разпоредба, с която БПЦ е призната за ЮЛ ex lege, изготвя удостоверения и нотариално заверени копия на оригиналните актове за избор на патриарха и митрополитите, с които да се легитимират като представители на БПЦ и на съответните митрополии. Същите тези удостоверения и актове са предадени освен на 13 митрополита в страната и на двамата български митрополити, които представляват БПЦ и задграничните й две епархии – едната в САЩ, Канада и Австралия със седалище в Ню Йорк, а втората – в Западна и Средна Европа със седалище в Берлин. Във връзка с това следва се отбележи, че вече осма година няма проблем в съответните държави нито с административни, нито със съдебни органи относно правоубектността на двете митрополии и на другите местните поделения в диоцеза на техните епархии, както и относно представителната власт на лицата, които ги представляват. 4. Като особено сериозен аргумент в тази насока следва да се има предвид и фактът, че по дело пред ЕСПЧ в Страсбург, по което страна е българската държава, за първи път се допуска трета страна в лицето на БПЦ. Легитимацията й е със същите документи – превод на ЗВ, Решението на КС, Устав на БПЦ, Решение на Всеправославния събор от 1998 г., подписано от Вселенския патриарх, Акт за избор на Българския Патриарх. Съдът в Страсбург изобщо не е поставял въпрос за съдебно удостоверение, доказващо, че БПЦ е вписана в публичен регистър по чл. 18 от ЗВ в СГС. За ЕСПЧ е ясно, че БПЦ е призната за ЮЛ ex lege и това е една от имплицитно съдържащите се критики към България в решението му от 22 януари 2009 г. 5. Вярно е, че има и съдебна практика, при която по делата се е повдигал въпросът за процесуалната легитимация на БПЦ или на нейни местни поделения от противната страна по делото или е поставян служебно от съда. Тази съдебна практика обаче е несравнимо по-оскъдна от делата, по които този въпрос въобще не се е поставял. Независимо от това в тези случаи също се стига до изясняване на правния статус на БПЦ и на нейните местни поделения, като се приема, че те са ЮЛ по силата на закона и не подлежат на съдебна регистрация по ЗВ (съдебната практика по такива дела е посочена по-долу). 6. И на последно място, това са съдебните дела, образувани по искания за регистрация на БПЦ и на нейни поделения, заявени от претендиращия за наместник – председател на Св. Синод Инокентий, който по смисъла на закона е от лицата по § 3 от ПЗР на ЗВ, отделили се от единството на БПЦ, и поради това в никакво качество не може да представлява БПЦ или нейни местни поделения. Още повече че наместник-председател в Устава на БПЦ не съществува. Тази практика (предимно на ВКС, ТК, която не е необходимо да се представя) е сравнително оскъдна, като при една проверка от прокуратурата в цялата страна е установена по повод предприетите от нея действия по прилагането на ЗВ и е събрана в дело, наблюдавано от ВКП. 7. Всъщност сериозен въпрос възниква само когато се заявява искане за регистрация на БПЦ или местни поделения от лице, претендиращо да представлява централното ръководство на БПЦ, което няма представителна власт за това. По тези единични случаи в съдебната практика, включително по двете съдебни решения, приложени към искането на министъра на правосъдието, ненужно се изискват доказателства за представителна власт от централно ръководство на вероизповеданието, вместо да постанови недопустимост на вписване, поради това, че по закон това обстоятелство не подлежи на вписване по арг. от чл. 10, ал. 2 и 1 от ЗВ във вр. с § 2, ал. 3 и 4 от ПЗР на ЗВ. 8. Самият факт, че някои лица подават заявления за вписване в съда на БПЦ или на нейни поделения, означава, че вероизповеданието, чието вписване се иска, не е и не може да бъде БПЦ, защото тя е изключена по категоричен начин от съдебния регистрационен режим, тъй като законодателят я признава за ЮЛ по силата на закона (арг. чл. 10, ал. 2 от ЗВ във вр. с § 2, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на ЗВ). Това обстоятелство е неподлежащо на вписване, дори да е подадено заявление от Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски за вписване на БПЦ, защото ще бъде contra legеm. От общия анализ на известната ни съдебна практика може да се направи следният извод. За преобладаващата част от съдебната практика няма съмнение, че когато едно социално образувание е признато за ЮЛ по силата на закона, за него не може да се прилага регистрационният режим и то не подлежи на вписване в публичен съдебен регистър, тъй като това са две напълно различни законови възможности за съществуването на юридическите лица. По отношение на местните поделения на БПЦ преобладаващата съдебна практика също приема на основата на систематичното тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗВ във вр. с § 2, ал. 3 и 4 от ПЗР на ЗВ, че местните поделения следват режима на БПЦ като централизирана институция, каквото е тълкуването и на КС относно изключването на реда за регистрация по чл. 14-20 от ЗВ спрямо БПЦ. Такава е аргументацията на преобладаващата съдебна практика, часто от която са следните съдебни актове: Определение № 121/26.03.2007 г. по ч. гр. д. № 445/2007 г., ВКС, V Г.О., д-к съдия Бонка Дечева; Определение № 73/2007 г., ВКС, ІІ Т.О., д-к съдия Росица Ковачева; Определение № 140/06г., ВКС, Т.К., ІІ отд., д-к съдия Камелия Ефремова; Определение 797/03г., Софийски апелативен съд съд, Г.О., 1 с-в, д-к съдия Евгени Стайков; Определение № 100/14.02.2005 г. по ч. гр. д. № 221/05 г., Софийски апелетивен съд, Г.К., 3 с., д-к съдия Светла Димитрова; Определение от 2003 г. по ф. д. № 8072, СГС, Ф.О. (повечето определения на СГС са в този смисъл и са с еднотипно съдържание),; Решение № 471/04 г., Ловешки районен съд, IІІ Г.С., д-к съдия Евгения Иванова; Решение от 21.05.2003 г. по ф. д. № 1480/2003 г., Варненски ОС, ФО, д-к съдия А. Братанова.
Определение № 521/27.07.2004 г. по гр. д. № 804∕2003г., ВКС, ІІ Г.О., д-к съдия Борислав Белазелков; Решение № 286/12.05. 2008 г. по т. д. № 10258/2007 г., ІІ Т. О., д-к съдия Татяна Върбанова; Определение 7707/04г., ВАС, III о., д-к съдия Пенка Гетова; Определение /05г., Ломски РС, IV с-в, д-к съдия Надя Гицова; Определение /05г., Монтански ОС, Г.С., д-к съдия Александър Атанасов. VІ. Относно публичността на представителните органи на БПЦ и нейните местни поделения. Що се отнася до публичността на лицата, представляващи БПЦ и нейните местни поделения, тя стои по същия начин, както е при всички представителни органи на другите юридически лица, признати по закон. Когато става дума за промяна на обстоятелства оносно представителната власт, много по-сериозно би стоял въпросът за правната сигурност при другите юридически лица и държавни органи, признати по закон, тъй като те са мандатни и често променят персоналния си състав, за разлика от БПЦ и нейните местни поделения като юридически лица, чиито органи са пожизнени и се основават на каноничен избор и ръкоположение. Освен това за БПЦ и нейните поделения, които са ЮЛ, се прилагат нормите на Закона за регистър БУЛСТАТ, така че в този регистър могат да се правят справки за актуалното състояние на БПЦ и нейните поделения, което създава публичност и достъпност на тази информация. За регистрацията на БПЦ и нейните местни поделения по регистър БУЛСТАТ не са изисквани и не се изискват съдебни удостоверения за актуално състояние, тъй като никога не е имало съмнение, че както самата БПЦ, така и нейните местни поделения, са ЮЛ по силата на закона и не подлежат на съдебна регистрация. Поради това, че органите на БПЦ не подлежат на вписване, за да се даде публичност за извършения избор на Български Патриарх, неговото име съобщава на предстоятелите поместните православни църкви и на държавните органи – президент, председател на НС и министър-председател, както и се оповестява на обществеността (чл. 48 от Устава на БПЦ). Решенията на Св. Синод, съгласно чл. 69 от Устава, се публикуват в „Църковен вестник”, а като практика – и в официалния сайт на Патриаршията, включително и тези за избор на митрополити и одобрение на кандидатските преписки за ръкоположение на свещеници. Допълнителен аргумент за публичността на представителните органи на БПЦ е обстоятелството, че в Закона за държавния протокол (чл. 9, т. 3) на Българския Патриарх се предоставят представителни функции по смисъла на държавния протокол, а по Закона за радиото и телевизията (чл. 53, т. 1) се предоставя възможност за публично обръщение към обществото чрез обществените медийни регулатори – БНТ и БНР. Всички тези примери са доказателство за актуалното значение на православието в държавния живот на България, какъвто е смисълът на чл. 10, ал. 1 от ЗВ. С оглед на всичко изложено Висшият адвокатски съвет поддържа изразеното в началото обобщено становище въпросите, поставени за тълкуване. Считаме, че становището ни и изложените от нас съображения в негова подкрепа са изцяло съобразени със законодателната уредба, с преобладаващата съдебна практика, както и с правната доктрина, като при постановяване на тълкувателното решение следва несъмнено да се отчете Решение № 12/15.07.2004 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 3/2003 г., което има задължителна сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: ДАНИЕЛА ДОКОВСКА Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 431.77 Kb. Сподели с приятели:
|