Промените в пределната норма на изразходване на дохода
Мултипликаторът
В настоящата тема се разглеждат подходите и условията за намиране на равновесния БВП като се използва кейнсианската концепция за съвкупните разходи. Този въпрос се изяснява въз основа на т.нар. прост кейнсиански модел на макроикономическо равновесие. Негова сърцевина са пределната склонност към потребление, мултипликаторът и автономните съвкупни разходи. Чрез тях се анализират колебанията (увеличаване или намаляване) на равновесния обем на реалния брутен продукт.
Определяне на равновесния обем на брутния продукт
Основнидопусканиянамодела
Всеки модел е абстракция, представяща действителността в опростен вид и поради това се основава на определени предпоставки. Простият кейнсиански модел за определяне на равновесния обем на производството е построен при следните основнидопускания. Равнищетонаценитеепостоянно. От това следва, че всички променливи могат да се третират като реални променливи.
Лихвениятпроцентепостоянен.С други думи, ролята на паричния пазар върху макроравновесието се пренебрегва.
Брутниятвътрешенпродуктсъвпадасчистиявътрешенпродуктивътрешниядоход.Това означава, че се пренебрегват амортизацията и косвените
данъци. В този смисъл като равнозначни се разглеждат понятията брутен продукт и брутен доход.
В началния вариант на модела, за улеснение, се правят още две допълнителни допускания.
Разглежда се затворена икономика, т.е. износът и вносът са равни на нула X = M = 0.
Не се отчита икономическата роля на правителството, т.е. правителствените разходи, трансферите и преките данъци са равни на нула (G = Tr = T = 0). От това следва, че брутният доход23 (Y) е равен на разполагаемия доход (Yd), защото по дефиниция Yd = Y – T + Tr = Y – 0 + 0 = Y.
