До Парламентарните групи в 40-то Народно събрание

До Посолството на САЩ в Република България

УВАЖАЕМИ Г-Н ПИРИНСКИ,

Прибягваме до този начин на комуникация, защото като граждански структури с отношение към престъпните посегателства срещу интелектуалната собстваност в Интернет, бяхме лишени от възможност за участие в дебата по тези промени, както по време на тяхната подготовка, така и в разискванията, проведени от водещата парламентарна комисия.

Нашата гледна точка е дълбоко мотивираната и изстрадана позиция на нашите членовете – правоносители и създатели на защитено творческо съдържание, чиито права от години се нарушават в глобалната мрежа. Нещо повече, престъпленията срещу интелектуална собственост в България отдавна са надхвърлили пиратството на музика, филми и софтуер и са обхванали територията на писаното слово, на техническата и справочна литература, на графичните изкуства и дизайн, на търговските марки, промишления дизайн и географските означения.

През последните години на динамично технологично развитие, на истински бум на високоскоростен Интернет в България, “пиратството” в Интернет зае застрашителни размери и заплашва сериозно развитието на творческите индустрии, възпроизводството на националния талант и иновативно мислене, съхраняването на европейската и националната ни културна идентичност.

Кражбата на интелектуална собственост се превърна в национален спорт. Призивите на правоносителите за нормализация на икономическата среда, многобройните свидетелства за агонията на цели творчески и свързани индустрии останаха без внимание. Очевидни са пробойните в законодателната рамка, особено по отношение ефективността на законите в дигитална среда, липсата на ефективно правоприлагане, блокираното разследване на компютърните престъпления срещу права на интелектуална собственост, противоречивата и неефективна прокурорска практика, смущаващата липса на дела и присъди по тези престъпления, ниската степен на обществена чувствителност към този тип престъпна дейност.

Ето защо креативната общност в България очакваше с надежда и нетърпение транспонирането на Директива 2006/24/ЕО /Директивата/ в националното законодателство като предпоставка за по-отговорно и ангажирано поведение на Интернет сектора към противодействието и разкриването на престъпления в глобалната мрежа, както и за по-ефективно и бързо правораздаване.

За съжаление, ако намеренията на част от народните представители относно промените на чл.251 ЗЕС бъдат реализирани, българският парламент за пореден път ще осакати европейско законодателство с важни правни последици. За пореден път ще сме свидетели на “побългаряване” на европейски норми чрез непрозрачни и задкулистни промени в парламентарна зала. За пореден път обществото ще стане заложник на едностранни популистки послания, на некомпетентни и превратни тълкувания.

Става дума за опитите на някои български народни представители да ограничат с предложени в последната минута промени приложното поле на ЗЕС, транспониращо Директивата, както и това на последващата промените наредба, единствено до т.нар “тежки” престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс (т.е. престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 5 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна).

По изключително безотговорен начин на българското общество се внушава, че така законът и наредбата ще отразяват по-точно разпоредбите на Директивата, защото в нейния текст става дума за “сериозни” престъпления. Същевременно, удобно за определени заинтересовани, се спестява информацията, че в европейското право има ясно и точно определение на това понятие. В Съвместно действие от 03.12.1999г. 96/699/ПВР на Съвета на Европа, прието на окнование чл.К.3 от Договора на Европейския съюз относно пране на пари, идентифициране, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средства и облаги от престъпление т.нар. “сериозни” престъпления са престъпни деяния, наказуеми с лишаване от свобода и с мярка на неотклонение повече от 1 година.

Очевидна е чувствителната разлика в правните понятия “тежко” престъпление по НК и “сериозно” престъпление, съгласно европейското общностно право! Тази разлика бе добре осмислена и подчертана и в Решението на тричленния състав на Върховния административен съд по повод чл. 5 на Наредба № 40 от 7 януари 2008г.

Ако бъде въведена исканата рестрикция на приложното поле на ЗЕС до “тежки” престъпления, последиците ще бъдат катастрофални за разследването на всякакъв вид престъпления, извършвани в и посредством Интернет, защото нито едно от тях не попада в обхвата на “тежките” престъпления по НК. Тази промяна ще обезсмисли на практика транспонирането на Директивата и ще я направи неприложима именно към дигиталната технологична среда, която е мотивирала нейното създаване в правния мир на Европа. Затова и най-страстните защнитници на въвеждането на “тежките” престъпления в новите текстове на ЗЕС признават с половин уста, че така цялата Глава 9а “Компютърни престъпления” НК ще остане извън действието на Директивата. Никой не споменава, обаче, че извън приложното й поле ще останат и престъпленията срещу интелектуалната собственост по чл.172а и172б НК, както и престъпните състави на чл.159 НК, свързани с Интернет порнографията!

Нашият въпрос е кой ще поеме политическата отговорност за това изкривяване на общностното европейско законодателство? Чии интереси за пореден път се защитават с популистките призиви и преувеличените заплахи за посегателства на властта срещу гражданските права, срещу свободата на кореспонденцията и обмена на информация? Защо никой не обясни ясно и смислено на същите тези граждани, които днес съзират реминисценции по Оруел, какъв тип чисто технологични данни ще бъдат съхранявани от Интернет доставчиците и с каква важна цел, както и че кореспонденцията в глобалната мрежа няма как да бъде обект на заплаха и прочит от страна на кварталните инспектори!

Питаме се защо нямат трибуна гласовете, които предупреждават българските граждани, че утре техните лични данни, техните банкови сметки, техните деца, техните творби и творчески продукти, техните идеи и иновации, техния бизнес, тяхното добро име и репутация, дори тяхната сигурност, здраве и живот могат да бъдат застрашени в Интернет и никой няма да е в състояние да ги защити и да накаже нарушителите на закона? Къде в тази връзка е гласът на асоциациите, защитаващи децата в глобалната мрежа? Защо така безотговорно рискуваме да затрудним разследванията на Интернет порнографията /чл.159, НК/ ? Защо няма анализ и реакции по данните за челното място на България като рискова страна за децата в Интернет, съгласно които всяко трето дете между 12 и 17 години посещава сайтове с порнографско съдържание, а 44% от непълнолетните сърфиращи са обект на сексуални предложения!

Възникват и още въпроси, които нашите членове непрекъсното задават: Защо безпрецедентното пиратство в Интернет не получава дължимо по закон наказание? Кой има интерес на престъпленията по чл.172а и чл.172б в България да се гледа с пренебрежение, въпреки разрушителния икономически, социален и културен ефект от тази незаконна дейност? Как в България ще дадем шанс на легалните модели за достъп до креативно съдържание, за които апелират европейските институции? Как ще оцелее в масирана пиратска среда и нелоялна конкуренция първият български портал за законна музика www.4fun.bg, създаден с толкова усилия от БТК и Юнивърсъл Мюзик Груп? Защо делата срещу знаковите разпространители на пиратска музика, филми и софтуер като www.arenabg.com и www.zamunda.net се бавят с години? Защо в България няма почва дебатът относно отговорността и сътрудничеството на Интернет доставчиците? Защо изглеждат химерични политиките и моделите в защита на креативния сектор в Интернет пространството, осъществявани в страни като Франция, Великобритания, Дания, Ирландия, а съдебната практика срещу интернет престъпленията в САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и мн. др.остава непостижима мечта? Как ще защитим гражданите от продажбата на фалшиви и некачествени стоки в Интернет, от опасните лекарства, от криещите заплаха за здравето продукти? Как ще опазим търговските марки, дизайнерските постижения и географски означения?

Няма разумни отговори на тези въпроси! Няма пълноценен дебат по тази тема в обществото и медиите! Няма логика в пренебрегването и обезкървяването на креативния сектор в България, който има потенциал да бъде утрешния двигател за устойчиво икономическо развитие, работни места и качество на живот при една разумна и далновидна държавна политика! Впрочем, такива бяха изводите в проведеното под егидата на Министерство на културата първо по рода си Изследване на икономическия принос на авторскоправните индустрии в България¹ от лятото на 2007 г. (по методика и с финансовата подкрепа на Световната организация за интелектуална собственост). Изводи, които останаха без анализ и без последваща политика…

Днес, в контекста на предстоящото гласуване на промените в чл.251, ЗЕС, креативните индустрии в България са изправени за пореден път под ударите на крайния популизъм, пренебрежението и опасността от практическо блокиране на лостовете за защита срещу пиратството в Интернет!

Изключването на престъпленията срещу интелектуалната собственост от приложното поле на ЗЕС и последващата наредба за нас би било сигнал за безотговорно и изкривено транспониране на Директива 2006/24/ЕО, застрашаващо интелектуалната собственост и нейното законово предлагане в дигитална среда.