Видове банкови сметки



Дата19.09.2017
Размер144.33 Kb.
Университет за национално и световно

стопанство

Курсова работа по основи на финансите

Тема: Видове банкови сметки

Съдържание:

1. Увод

2. Обща характеристика и видове банкови сметки

2.1 Сметката като основа на безкасовите плащания

2.2 Видове сметки

3. Технология на обслужването и воденето на банкови сметки

3.1 Откриване на банкови сметки

3.2 Водене на банкови сметки

3.3 Закриване на банкови сметки

4. Заключение

5. Използвана литература

1 .Увод

Банките удовлетворяват разнообразни потребности на своите клиенти -граждани, стопански фирми, държавни организации и учреждения, организации с идеална цел и т.н. Затова се предлагат широка гама от различни сметки за отразяване на извършваните банкови услуги в зависимост от конкретния характер на стопанските ресурси, които им се предоставят временно. В замяна на това банките получават възможност да упражняват контрол върху предоставения им от вложителите капитал и свободно да го използват по свое усмотрение и преценка в границите на ограниченията, обусловени от необходимостта те да разполагат с най-лихвения актив - касовата наличност, с цел задоволяване потребностите на клиентите при поискване на налични пари.



2. Обща характеристика и видове банкови сметки

2.1 Сметката като основа на безкасовите плащания

Предпоставка за възникване на търговски отношения на предприятията с банките и за участия в безкасови плащания е откриването на банкова сметка. В условията на пазарна икономика плащанията между стопански субекти се осъществяват по два основни начина - в брой или по сметка (безкасово). В първия случай не е необходимо те да имат открити сметки в банки, докато във втория случай това условие е задължително. Разплащателните процеси между стопанските субекти и между гражданите се отразяват по сметките им в банката ежедневно на основата на депозирани платежни документи. Плащанията в полза на клиента се отразяват по кредита на сметката като приходи, а плащанията, свързани с извършване на разходи, се осчетоводяват чрез задължаване на сметката на клиента, т.е. чрез дебитирането й. Разликата между дебитния и кредитния оборот изразява салдо по сметката. Ако кредитният оборот е по-голям от дебитния, салдото е кредитно и изразява наличие на авоар от средствата на клиента в банката. При превишаване на дебитния оборот над кредитния и съответно дебитно салдо банката се проявява като кредитор на своя клиент, т.е. клиентът е извършил плащания на собствените си средства и е ползвал за тази цел банков кредит.



2.2 Видове банкови сметки

В развитите страни банковите сметки се класифицират най-общо в две големи групи - операционни и спестовни. Операционните сметки се наричат още текущи или чекови. Всеки притежател на текуща сметка (частно лице, предприятие, държавно учреждение) може да получи при поискване парични средства от нея, или с помощта на издаден чек да прехвърли това право на друго лице. По тези сметки не се начисляват лихви и чрез тях търговските банки си осигуряват значителен финансов ресурс. Спестовните сметки са предназначени за привличане на парични средства от клиенти, които желаят да ги съхранят с цел покриване на бъдещите си разходи или при възникване на потребност от финансови средства. Те биват два основни вида - сметки, при които се използва спестовна книжка и депозитни сметки на паричния пазар. Спестовните книжки се използват за отчитане на извършените от клиента операции и се предоставят на банковия служител при всяко внасяне или теглене на пари. Подобни сметки се откриват предимно на граждани и нестопански организации. Техните титуляри могат да получават ежемесечна разпечатка, предоставяща им информация за състоянието на сметката, съдържаща данни за движението на пари по нея, лихвения доход и остатъка в края на периода.

По депозитните сметки на паричния пазар банките и спестовните институции начисляват лихви, чието равнище е обвързано с действащите лихвени проценти на паричния пазар. Средствата по тях могат да се използват за плащане на стоки и услуги по нареждане на клиента, както и за ограничаване издаване на чекове.

В нашата страна всяко местно или чуждестранно лице може да внесе неограничена парична сума по неограничен брой сметки във всяка банка и във всяка от валутите, по които съответната банка води сметките. Плащания от банкова сметка могат да стават по нареждане или с предварителното съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от него или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице.



Съгласно чл.6, ал. (3) от Наредба №3 за условията и реда на изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти в България могат да се откриват следните видове сметки в левове и чуждестранна валута:

  • Разплащателни сметки;

  • Депозитни сметки;

  • Спестовни сметки;

  • Сметки на бюджетни предприятия;

  • Набирателни сметки;

  • Акредитивни сметки;

  • Ликвидационни сметки;

  • Особени сметки;

  • Други видове сметки за съхранение на пари,които се обслужват при определени с договор условия.

Всяка една от тези сметки се характеризира с определени особености и специфика.

Разплащателни (текущи )- това са тези сметки, които са предназначени за съхранение на пари, платими на виждане (до поискване), без да е необходимо клиентът на банката да е направил предизвестие в определен срок. Те са най-разпространените банкови сметки. Основния им белег е, че средствата могат да се теглят при поискване. Клиентът, който иска да получи обратно средствата си, вложени в текуща сметка, издава платежен документ, с който нарежда на банката да извърши плащането незабавно. Текущата сметка може да се използва за различни цели. Внесените по нея средства се съхраняват безсрочно и могат да се получат в наличност или да се използват за безкасови плащания. Плащанията се извършват с различни платежни документи - чек, платежно нареждане, платежно искане, менителница и др. Плащанията от тази сметка се извършват за сметка на собствени средства, ако има авоар по нея, или за сметка на банков кредит, който се нарича кредит по текуща сметка (или контокорентен кредит, кредит „Овърдрафт”). Когато плащането се извършва със заемни средства, предварително се договаря размера на кредита, наричан лимит, плафон или таван. При ползването на овърдрафт банките санкционират клиентите за превишение на определения лимит. Ако извършените плащания са по-големи от вложените средства по сметката и ако няма предварително споразумение с банката за това, плащането би трябвало да се откаже от кредитния институт. В повечето случаи обаче, особено при коректни клиенти и неголеми суми, банките ги предупреждават за възникналите проблеми и извършват плащанията. За превишението се начислява ежедневна лихва, значително по-висока от основната. Средствата по текущата сметка се използват не само за формиране на оборотния капитал на фирмите, но и за т.нар. междинни цели, изразяващи временно финансиране създаването на дълготрайни материални активи. За тези цели се ползва кредитът по текущата сметка до намирането на постоянни източници за финансиране на инвестициите - акционерен капитал, облигационен заем или дългосрочен банков кредит. Намирането на посочените източници е труден процес, тъй като основният критерий за използването им е ефективността на кредитните инвестиции. Установяването на ефективността на кредитните инвестиции е много трудно, особено на първите етапи на инвестиционния процес - етапите на търсене на идеи, проучване и проектиране, поради което през този период от време извършваните разходи се финансират с кредита по текуща сметка. Предоставянето на кредит за тази цел дава с предимство право на банките да емитират и да опосредстват търговията с акции и облигации на кредитираните по този начин и за тези цели предприятия, което увеличава доходите и рентабилността им.

Депозитните сметки са предназначени за съхранение на парични средства, платими със срок за предизвестие от банковите вложители до кредитната институция или при други предварително договорени условия за плащане. За съхранение на пари от разпоредители с бюджетни средства, както и на пари, отпуснати от бюджета на други лица, се използват сметки на разпоредители с бюджетни средства. Банките поощряват клиентите си да откриват при тях депозитни сметки, по които се плащат по-високи лихвени проценти. От срока зависи и размерът на лихвения процент. Депозитите всъщност имат временен характер, което означава, че те могат да се теглят и преди срока. Привлекателността на депозитните сметки за клиентите е в абсолютната сигурност на вложените средства. В същото време те печелят значително по-висока лихва и при извънредни обстоятелства могат лесно да получат обратно средствата си. Лихвеният процент за срочните депозити не е по-висок от нормата на печалбата от други инвестиции,които биха могли да направят банковите клиенти, но затова пък доходите от депозитите са по-сигурни и се реализират за по-кратък срок.

За спестовните сметки е характерно, че се използват за съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична спестовна книжка или друг подобен документ. Предназначени са главно за дребни спестители. Спестителите получават спестовна книжка, по която се отразява движението на спестяванията и лихвите по тях. Събраните суми могат да се теглят в банката по местоживеене и в непълен размер и в други клонове на банката.



Сметките на бюджетни предприятия са предназначени за съхранение на пари на бюджетни предприятия и пари, предоставени на други лица от бюджети, извънбюджетни сметки и фондове, включени в консолидираната фискална програма.

Набирателните сметки се използват за съхранение на пари, които се предоставят от банковия клиент на негово поделение, необособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице.

По акредитивни сметки се предоставят парични средства, служещи за разплащане на банковия клиент с трето лице, което може да ги получи единствено при изпълнението на определени условия, поставени при откриване на акредитива.



Ликвидационните сметки се използват за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация.

Особени сметки-предназначени са за съхранение на пари на юридически лица, за които е открито производство по несъстоятелност.

Възможно е банките да откриват в полза на свои клиенти и други видове сметки със специален режим и предназначение, като съгласуват с Българската народна банка техните особености и реда на ползване на парите по тях.



3. Технология на откриването и обслужването на банковите сметки

3.1 Откриване на банкови сметки

Откриването на банкова сметка може да стане във всяко банково поделение, във всеки момент в рамките на работното му време, като за целта между лицето, което иска да открие сметката, от една страна, и кредитната институция, от друга, се сключва договор. Титуляр на сметката може да бъде не само едно, а и повече лица.

По принцип при откриване на сметки от физически лица не е необходимо прилагането на определени документи, освен такива, удостоверяващи тяхната самоличност. Когато се открива сметка от юридическо лице на негово име или в полза на трето лице, то е длъжно да подаде в избраната банка искане за откриване на сметка, към което прилага:


  • Спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с паричните средства по сметката. Тези подписи трябва да са нотариално заверени или да са положени в присъствието на упълномощен за това банков служител;

  • Копие от акта, с който лицата получават право да се разпореждат с парите по сметката. Това копие трябва да бъде заверено с оригиналните подписи на лицата, представящи титуляра;

  • Удостоверение за регистрация на лицето, откриващо сметката;

  • Извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката;

  • Удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;

  • Удостоверение за данъчна регистрация.

За откриване на ликвидационна сметка към искането се прилагат:

  • Копие от акта за обявяване на ликвидация, заверен от органът, който го е издал;

  • Копие от акта за назначаване на ликвидатори, заверен от органът, който ги е назначил;

  • Спесимени на подписите на ликвидатори.

За откриване на особена сметка към искането се прилагат:

  • Копие от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;

  • Спесимен от подписа на синдика.

Спесименът на подписите съдържа следните реквизити:

  • Наименование на банката, където се подава документът, както и на клона на кредитната институция и неговия адрес;

  • Име и адрес на титуляра - лицето, открило сметката;

  • Номер на банковата сметка, с паричните средства, по която могат да се разпореждат лицата, посочени в документа;

  • Имена и подписи на лицата, които са оправомощени да се разпореждат с парите по сметката;

  • Място и дата на издаване на документа;

  • Подписи на лицата, представляващи титуляра на сметката.

Всяка банкова сметка се открива под определен номер, като съответната кредитна институция има право да определя минимален остатък по нея, в зависимост от целите, които си е поставила при провеждане на влоговата си политика.

Търговските банки обявяват и събират определени такси и комисионни за откриване на сметки, като юридическите лица са неравнопоставени по отношение на физическите, които обикновено не дължат такси и комисионни или ги заплащат в намален размер. Освен това разходите на банковите клиенти при откриване на сметки в чуждестранна валута са по-високи в сравнение с разходите, които те правят при откриването на сметки в национална валута.



3.2 Водене на банкови сметки

След откриването на своя банкова сметка всеки клиент може да внася по нея парични средства в брой или безкасово. Подобни операции могат да се извършат и от трети лица, като банката се задължава да уведоми писмено титуляра на сметката за промяната на наличността по нея. Само титулярът или упълномощено от него лице могат да се разпореждат с паричните средства по сметката, при условие че използват за целта стандартизирани форми на определени платежни документи. Така например за внасяне на пари в брой се използва вносна бележка, а за теглене на пари в брой - нареждане-разписка.

Вносната бележка съдържа следните реквизити:


  • Наименованието на банката, където се внасят парите, както и на клона на кредитнта институция и неговия адрес;

  • Информация за мястото и датата на издаване на платежния документ, както и подпис на лицето, внасящо паричната сума в брой;

  • В полза на кого се внася сумата - това може да бъде както физическо, така и юридическо лице;

  • Номер на сметката на лицето, в полза на което ще бъде внесена паричната сума;

  • Банков код – кодът на банката, където се води сметката;

  • Вид валута и сума на валутата, която се внася, посочена с цифри и думи;

  • Наименование на вносителя на сумата;

  • Основание за внасяне (плащане) на сумата;

  • Подписи на счетоводителя и касиера на банката

Нареждането-разписка съдържа следните реквизити:

  • Наименование на банката, от където се теглят парите, както и на клона на кредитната институция и неговия адрес;

  • Информация за мястото и датата на издаване на платежния документ, както и подписи на лицата, които могат да се разпореждат с парите по сметката;

  • Наименование на наредителя на банковата операция - той може да бъде както физическо, така и юридическо лице;

  • Номер на сметката, от която наредителя ще изтегли паричната сума;

  • Банков код - кодът на банката, където се води сметката;

  • Вид валута и сума на валутата, която ще се тегли, посочена с цифри и думи;

  • Трите имена на лицето, упълномощено от титуляра да получи теглената в брой сума;

  • Данни, удостоверяващи самоличността на упълномощеното лице;

  • Подписи на лицето, изтеглило сумата, както и на счетоводителя и касиера на банката.

При определени условия банката може да събира по открита от нея сметка парични суми, дължими й от титуляра на сметката въз основа на писмено съгласие за плащане, дадено при сключване на сделката, по което възниква задължението в полза на банката. Тя задължително уведомява титуляра за основанието, размера и вальора на събраната от неговата сметка сума.

3.3 Закриване на банкови сметки

Всяка банкова сметка може да бъде закрита при наличие на едно от следните основания:



  • По нареждане на титуляра (чрез попълване на документа ”искане за закриване на банкова сметка”);

  • По искане на банката след изтичане на 30 дни от писменото уведомяване на титуляра на сметката. Банката не е длъжна да мотивира искането си за закриване на сметката;

  • Служебно от банката след изтичане на срока, за който тя е била открита.

Искането за закриване на банкова сметка съдържа следните реквизити:

  • Наименование на банката, където ще бъде закрита сметката, клона на кредитната институция и неговия адрес;

  • Наименование на титуляра на сметката;

  • Пълен и точен адрес на титуляра;

  • Вид и номер на банковата сметка, която ще бъде закрита;

  • Начин на изтегляне на остатъка по сметката - в брой или превеждането му по друга сметка (номер и банков код);

  • Място и дата на подаване на документа;

  • Подписи на лицата, представляващи титуляра и имащи право да се разпореждат с парите по сметката.

Процедурата, свързана с откриването, обслужването и закриването на банковите сметки е сравнително тромава от гледна точка на клиентите, но от страна на банките се гарантира безпроблемното и сигурното движение на паричните средства по тях, както и точното и навременно отчитане на извършените платежни операции, наредени от титулярите на сметките или упълномощени от тях лица.

4. Заключение

Обслужването на клиентски сметки на юридически и физически лица, без оглед на тяхната национална принадлежност, се осъществява от търговските банки. Това са основните две групи банкови клиенти, които включват, от една страна, държавните и частните фирми, корпорациите, финансовите компании и други организации, създадени със стопанска и нестопанска цел, а от друга страна, към физическите лица се отнасят гражданите (домакинствата), които съхраняват спестяванията си в банките, ползват кредити от тях и се разплащат безкасово с други икономически агенти. С разкриването на банкови сметки банките удовлетворяват разнообразните потребности на своите клиенти и спомагат за осъществяване и развитие на парично-кредитните отношения в икономиката. Значението на тази услуга е свързано с акумулиране на свободните парични средства в икономиката, намаляване на излишните налични пари в обръщение, възможност на преразпределение на вложените в банката пари в сфери където те са необходими, сигурност на спестяванията, възможност за увеличаване скоростта на движение на парите в обръщение и др.



5.Използвана литература:

1.Емил Михайлов,Желю Вътев,Мариана Асенова,Божидар Божинов,Георги Георгиев,Бисер Кръстев,Маруся Линкова,Нигохос Канарян,Банково обслужване на икономическите агенти,изд. „Абагар” 2003г.

2.Стефанова,П.,Вътрешни и международни плащания,С. 2000г.

3.Наредба №3 от 16 юли 2009г. за условията и реда на изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти(издадена от Българската народна банка,обнародвана в „Държавен вестник”,бр.62 от 4 август 2009г.,в сила от 1 ноември 2009г.)

4.http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexBul?OpenFrameset



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница