6
Изготвил адв.Ламбова
В момента СЗО, ООН и Институтът по право към университета в Джорджтаун създават „
Правна лаборатория за КОВИД-19“, която събира база данни с всички разпоредби, правила и мерки, въведени в борбата срещу КОВИД-19 в повече от 190 държави. Чрез различни финансови инструменти тези разпоредби ще бъдат въведени и в националното ни право. В случай, че „Пандемичното споразумение“
получи статут на договор, всяка държава ще бъде задължена да хармонизира законите, които засягат здравето и надхвърлят здравния сектор, не с националните
интереси и ценности, а с международните задължения за отговор на съществуващите и "възникващи заплахи" за здравето.
За да стане този или онзи документ на СЗО задължителен за всички държави, е необходимо поне две трети от 194-те държави-членки на СЗО да гласуват за него.
„Приложимата” съюзна правна норма е годна за прилагане в вържава-член като пряк източник на субективно право. Националните власти (и самите частни лица, напр. работодатели) са длъжни да приложат именно и само тази норма – това са учредителен договор и регламент. Националният съдия е длъжен да
приложи директно тази норма, макар и националното законодателства да урежда по различен начин.
Сподели с приятели: 
