До риосв-бургас у в е д о м л е н и е за план/ програма/проект

гр. Бургас, ул. „Македония” № 28, ет. 6, ап. 17

Уведомяваме Ви, че Милен Иванов Русев има следният/та план, програма, проект: „ПУП-ПРЗ за поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас”

Настоящият план е във връзка с намерението на възложители за изграждане на седемнадесет броя жилищни сгради, трафопост и магазин за пакетирани стоки в поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище с.Банево, Община Бургас. За плана има издадено Мотивирано предписание на зам. Кмета на община Бургас с което се разрешава изготвяне на ПУП-ПРЗ за поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас при следните параметри на застрояване: максимална плътност на застрояване - 30%, Кинт - 1,2, минимално озеленяване - 60% и височина - 10м.

Съгласно Удостоверение с изх. 94-01-21648/1/21.07.2014 г. на арх. Гергана Начева-началник-сектор при Община Бургас, според предвижданията по ОУП на Община Бургас (одобрен с Решение на Общински съвет № 51-1/21.07.2011 г., обн. в ДВ бр.71/ 2011г.) поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас попада в устойствена зона 02573/13-територия с преобладаващи курортни функции.

б) Период на действие и етапи на изпълнение на плана, програмата и проекта

Периодът на действие на плана не е ограничен във времето.

Етапите на проектиране и последващо изграждане на обекта са съобразени с изискванията на ЗУТ и включват:

• 
  Предварителен проект за ПУП
  
• 
  Предварително проучване
  
• 
  Подробен устройствен план
  
• 
  Работен проект
  
• 
  Реализация на плана, който включва подготвителни, строителни и експлоатационни дейности.
  

Теренът на плана е за малки територии и включва поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас. Имотът е с обща площ 14 000 м², с начин на трайно ползване – изоставена нива и категория при неполивни условия - девета.

С проекта се цели ефективно използване на територията, като се даде възможност за инвестиционна инициатива при гарантиране на висок естетически и природен комфорт за територията.

В екологично отношение с процедирането на плана се осигурява устойчиво развитие на тази територия в местността „Герена”.

Целта на плана е в хармония с програмата на страната в областта на околната среда за осигуряване съчетание на развитие на регионите, при запазване на природните дадености, на основата на устойчиво управление на околната среда.

Планът има отношение към следните стратегически цели посочени в Националната стратегия за околна среда:

• 
  Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда;
  
• 
  Опазване и поддържане на богато биологично разнообразие;
  
• 
  Подобряване управлението на отпадъците.
  

Етапите на изготвянето на плана обхващат: изготвяне на предварителен проект за ПУП; предварително проучване, Подробен устройствен план и работен проект.

Към осъществяването на инвестиционния проект ще се пристъпи след утвърждаването на цялата проектна документация и осигуряване на необходимото финансиране.

За плана е уведомена Община Бургас, а също и засегнатата общественост. Не се изисква обществено обсъждане.

По време на строителството използваните природни ресурси ще са строителни и инертни материали. При експлоатацията на обекта ще се използват питейна вода и електроенергия.

Имотът се намира района южно от Минерални бани до зона по пар. 4. Съществуващите сгради в зоната са водоснабдени от съществуващ водопровод. Този водопровод е с водовземане от довеждащия водопровод за водоснабдяване на група Банево-Минерални бани-Ветрен. Към настоящият момент Община Бургас изпълнява проект за подобряване на инфраструктурата на кв. Банево, Ветрен и Минерални бани, като по прилежащата на имота улица ще премине трасето на нов водопровод. Водоснабдяването на имота ще се осъществи от този водопровод чрез нов водопровод ПЕВН. Трасето на водопровода ще върви на разстояние 1.00 м от бордюра на обособената улица между УПИ-тата. За всяко УПИ е предвидено водопроводно отклонение.

Не се предвижда водовземане за питейни, промишлени и други нужди от повърхностни и подземни води и не се предвижда изграждане на нови съоръжения за водовземане.

В района на плана няма изградена канализационна мрежа.

От обекта ще се генерират единствено битови отпадъчни води. Очакваното максимално отпадно водно количество е 10.2 m³/ден (изчислено съгласно Приложение № 3 на Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и канализационни инсталации).

По състав битово-фекалните води, генерирани на територията на обекта няма да се различават съществено от тези, които се отделят от населените места. Предполагаемите типове основни замърсители и техните максимални концентрации в този поток води са както следва:

Органът за съгласуване и одобряване на плана, по реда на Закона за устройство на територията е Кмета на Община Бургас.

Теренът, предвиден за реализация на плана не попада в защитени територии, съгласно Закона за защитените територии. Най-близо разположени защитени обекти са поддържан резерват „Атанасовско езеро” и защитената местност „Поморийско езеро”. „Атанасовско езеро” е с площ 1 404 ха. Част от територията включва поддържания резерват “Атанасовско езеро”. На 11.11.2002 г. мястото е разширено от 1 050 ха на 1 404 ха. Бургаските солници, заедно с Поморийските са единствените солници в района на Черно море, които са демонстрация на редки представителни хабитати. В езерото са установени редки видове растения и животни. Известно е като изключително място за наблюдение на мигриращи птици – 240 000 щъркели, около 60 000 грабливи птици и 30 000 пеликана преминават всяка есен по “Виа Понтика”.

ЗМ „Поморийско езеро” и устието на р. Ахелой, с обща площ от 814 ха са обявени за Рамсарско място през 2002 г. Част от територията е ЗМ „Поморийско езеро”, но включва още устието на р. Ахелой, солени блата, пясъчни дюни, тръстики, кристализатори и др. Обявено е заради своята уникалност, като едно от двете свръхсолени лагуни от Черноморието, превърнати в солници, и видовете от национално и международно значение, установени тук - 240 птици и типичните соленолюбиви обитатели.

Поради относително голямата си отдалеченост от тези защитени местности, не се очаква последните да бъдат засегнати от евентуалното реализиране на разглеждания план.

Теренът, предвиден за реализация на плана попада в защитена зона (ЗЗ) „Атанасовско езеро“ BG0000270, за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-839/2008 г. на министъра на околната среда и водите /обн. в ДВ, бр. 108/2009г./ и ЗЗ „Атанасовско езеро “ BG0000270 на дивата флора и фауна, одобрена с Решение на МС № 122/2007 /обн. в ДВ бр. 21/2007 г./.

Съгласно Удостоверение с изх. 94-01-21648/1/21.07.2014 г. на арх. Гергана Начева-началник-сектор при Община Бургас, поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас попада извън охранителна зона „Б” определена по смисъла на ЗУЧК.

Защитената зона „Атанасовско езеро” обхваща едноименното, хиперxaлинно крайбрежно езеро (разделено на две части от пътя Бургас – Варна) и прилежащите обработваеми площи. Северната част е подобна на лиман и е обявена за природен резерват през 1980 г. Южната част е буферна зона на резервата. За буферната зона е обявена и територията с ширина около 200 m по източната, северната и източната част на резервата. Двете части са солници от 1906 г. За солодобив се използва по- ниското водно ниво на езерото с около 1 m от морското. Езерото е заобиколено от по-малки сладководни водоеми, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отвежда в морето. Част от същия канал обслужва солниците като ги захранва с морска вода от Бургаския залив. Езерото е заобиколено от обработваеми площи. На запад и северозапад е разположена така наречената Северна промишлена зона на кв. Сарафово. В близост се намира и международното летище - Бургас с голям трафик.

Според Плана за управление на поддържания резерват „Атанасовско езеро” предназначението на Едноименното езеро е съхраняването на природното му наследство (природни ресурси, редки или ценни съобщества, растителни и животински видове, места за отдих и др.), което да се използва пълноценно за рекреация, екологично и природозащитно образование и възпитание, както и за добив на сол, но без да се накърнява изключителното биологично разнообразие на езерото.

Защитена зона BG 0000270 “Атанасовско езеро “ с площ от 72088.90 дка. включва територии от две общини – Бургас и Поморие. По класове земно покритие защитената зона се разпределя в следните групи в общата площ:

- Солени блата, солени пасища, солени степи – 5 %; Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)смесени гори – 16 %; Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) – 3 %; Храстови съобщества – 9 %; Сухи тревни съобщества, степи – 11 %; Друга орна земя – 45 %; Не горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) – 9 %; Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) – 2 %;

Предмет на опазване в ЗЗ “Атанасовско езеро” с код BG 0000270, за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Природни местообитания:

1150* Крайбрежни лагуни (Coastal lagoons)

2110 Зараждащи се подвижни дюни (Embryonic shifting dunes)

1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени

Salicornia and other annuals colonizing mud and sand

1410 Средиземноморски солени ливади

Mediterranean salt meadows (Juncetalia maritimi)

1530 * Панонски солени степи и солени блата

Pannonic salt steppes and salt marshes

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

Черногуш гмуркач (Gavia arctica), голяма бекасина (Gallinago media), мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), розово фламинго (Phoenicopterus ruber), ням лебед (Cygnus olor), посевна гъска (Anser fabalis), фиш (Anas рenelope), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), шилоопашата патица (Anas acuta), лятно бърне (Anas querquedula), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), ледена потапница (Clangula hyemalis), кадифена потапница (Melanitta fusca), звънарка (Bucephala clangula), среден нирец (Mergus serrator), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), северен мишелов (Buteo lagopus), степен орел (Aquila nipalensis), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), орко (Falco subbuteo), крещалец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), стридояд (Haematopus ostralegus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), планински дъждосвирец (Charadrius morinellus), сребриста булка (Pluvialis squatarola), шипокрила калугерица (Hoplopterus spinosus), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris alba), малък брегобегач (Calidris minuta), сив брегобегач (Calidris temminkii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), голям свирец (Numenius arquata), малка бекасина (Lymnocryptes minimus), средна бекасина (Gallinago gallinago), черноопашат крайбрежeн бекас (Limosa limosa), пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), малък свирец (Numenius phaeopus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), голям горски водобегач (Tringa ochropus), пепеляв брегобегач (Xenus cineres), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), камъкообръщач (Arenaria interpres), среден морелетник (Stercorarius parasiticus), малка чайка (Larus minutus), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans).

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-горе застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

• Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-горе мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

• Подобряване условията за пренощуване, хранене, почивка и стациониране по време на миграция и зимуване на струпващи се водолюбиви птици, описани по-долу, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

• Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено придвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

• Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено придвижване на водолюбивите птици в Бургаския езерен комплекс по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка;

• Поддържане на традиционния начин на солодобив за осигуряване на подходящи местообитания и хранителна база за саблеклюна и други дъждосвирцови птици;

• Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

• Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Атанасовското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град и международното летище, разположено източно от езерото. Езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида в който се осъществява. Основни проблеми за мястото са подмяната на старите диги, разделящи басейните, с нови, както и замърсяването на канала, опасващ езерото. Обрастванет она дигите с растителност води до загуба на места за гнездене на наземно гнездящите птици. Последните са застрашени също и от големия брой на хищниците - бездомни кучета, чакали и др. През последното десетилетие управата на солниците се сменя твърде често, което е следвано от смяна на начина на управление на солниците и непряко оказва негативно влияние върху местообитанията. Постоянното посещаване на влажната зона от хора, незаконното събиране на солничното раче и бракониерството причиняват безпокойство на птиците. Международен път пресича източната част на езерото, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Електропреносните съоръжения около езерото, както и тези пресичащи южната му част, са причината за високата смъртност на птиците в района. Наличието на международно летище в място с тесен фронт на миграция е опасно както за сигурността на полетите, така и за мигриращите птици, особено ако летището увеличи капацитета си да поема повече самолети. Разработва проект за жилищно застрояване около езерото, което ще доведе до още по-засилена урбанизация на мястото. В района около езерото в последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до смъртност и фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по-нататъшно намаляване на техните популации.

Терена е ненарушен, незастроен, не са наблюдавани неблагоприятни геоложки процеси. Нарушени земи няма. На изследваната територия няма открити защитени растителни видове, т.к. тя и прилежащите територии са земеделски земи.

Изследваната територия се намира в антропогенен ландшафт в близост, както до урбанизирани територии /населени места, пътища, съществуваща инженерно-техническа инфраструктура и др./, така и до богати на животински видове защитени природни територии. На проучвания обект и в прилежащите до него територии не са открити защитени и застрашени животински видове, тъй като няма подходящи местообитания, характерни за Атанасовско езеро.

Състоянието на основните компоненти на околната среда като цяло е добро и не съществуват съществени проблеми, които да са от значение за реализирането на инвестиционното предложение.

Реализирането на плана няма пряко или косвено да засегне елементи от Националната екологична мрежа /НЕМ/, тъй като е извън означените местоположения на приоритетни бозайници, птици, растителни видове и хабитати.

Реализирането на обекта няма да доведе до загуба на местообитания на видове предмет на защита в най-близко разположената защитена зона: „Атанасовско езеро“ BG0000270, за опазване на дивите птици, обявена със Заповед на министъра на околната среда и водите РД-839/2008 г./обн. В ДВ бр.108/2009г./ и ЗЗ „Атанасовско езеро “ BG0000270 на дивата флора и фауна, одобрена с Решение на МС №122/2007 /обн. в ДВ бр.21/2007 г.”, поради това, че на терена предвиден за осъществяването му не са регистрирани видове от популации и съобщества, за които реализирането му представлява потенциал за фрагментацията им.

Не се очакват пресъхване, унищожаване, замърсяване и увреждане по какъвто и да е било начин на водни обекти, местообитания на видове, предмет на защита в зоната или изсичане на гори и унищожаване на територии и на типове местообитания.

1. 
   Документ за платена такса, съгласно чл.22, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на МОСВ;
   
2. 
   Информация и документация, съгласно Приложение № 2, част А от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, предоставена и на електронен носител, включваща:
   

С плана се предвижда промяна предназначението на земята за изграждане на седемнадесет броя жилищни сгради, трафопост и магазин за пакетирани стоки в поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас. За целта в имота ще се обособят седемнадесет отделни УПИ.

Съгласно мотивирано предписание на зам. Кмета на община Бургас се разрешава изготвянето на ПУП-ПРЗ за поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас с цел обособяване на УПИ. Към ПУП следва да се изготвят комуникационно решение за обслужване на УПИ.

Предвиденият капацитет на всяка сграда е около 4 обитатели, или общо за имота около 68 обитатели. Жилищните сгради са за лични нужди.

Транспортният достъп до имота ще се осъществява посредством имот № 000154 – полски път, собственост на км. Банево, с който имота граничи в посока запад. Съгласно идейната схема 14,8% (2 072 м²) от площта от поземлен имот № 000056, местност „Герена”, землище кв. Банево, гр. Бургас, Община Бургас, е предвидена за бъдеща улица.

Електроснабдяването на новопредвидените жилищни сгради ще се осъществи чрез присъединяване към съществуващата електропреносна мрежа в района, след изготвяне и съгласуване на проектите с „ЕВН България Електроразпределение” АД.

С плана се определя структурата на територията, устройствената зона, устройствения режим и конкретното предназначение на имота.

Основните цели на плана са:

• 
  Определяне на характера и начина на застрояване на територията;
  
• 
  Осигуряване изграждането на зелена система в имота;
  
• 
  Определяне на техническите параметри и условия на техническата инфраструктура.
  
• 
  Да се осигури една качествена среда за живеене.
  

Алтернатива за местоположението не съществува, тъй като възложителя притежава собственост върху имота. Последното предопределя избраната територия да бъде оползотворена по начин, който възложителя счита за изгоден, още повече, че съгласно предвижданията по ОУП разглеждания поземлен имот попада в устойствена зона 02573/13-територия с преобладаващи курортни функции.

Съществуващите дадености: непосредствената близост до Минерални бани и до зона по пар.4, близост до път и до въводи за водоприсъединяване, електроснабдяване, предопределят едно по-безпроблемно изграждане на обекта и незначително въздействие върху околната среда.

2.2 Задание за изготвяне на плана, програмата и проекта.

Изготвено е задание за проектиране на основание чл. 125, ал.1 от закона за устройство на територията.

3. 
   Уведомление на електронен носител
   

/подпис/