Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Кметът Хин Баща ми беше кмет на Яфа по времена моето детство. Той беше здрав човек, около 6 фута и нещо висок, 250 паунда и природно роден за лидер. Беше здрав във всяко отношение – физически, умствено и в своята воля. Неговото семейство идва от Гърция в Египет, преди да се установи в Палестина. Но да бъдеш отнякъде другаде беше нещо обичайно. Яфа от моето детство беше наистина интернационален град. Ходейки надолу по улица „Разиел” към Площада на Кулата, където беше юбилейната часовникова кула на Абдул Хамид, каменната стенана затвора, и голямата джамия, построена през 180 г, можех да чуя местни разговори на френски, български, арабски, идиш (език, говорен от западноевропейските евреи – бел. при други езици. И в будките, и в откритите кафенета можех да видя баклава, фелафел, залабия, сум-сум и дузини други деликатеси. Така че, ето ме имен, роден в Израел, но не евреин. Отгледан в арабска култура, но не от арабски произход. Отгледан в католическо училище, но израснал като ортодоксален грък. Езиците идват лесно в тази частна света. Аз си мислех по едно време, че всеки трябва да говори поне три или четири. В нашия дом се говореше арабски, нов училище католическите сестрини учеха на френски, с изключение на Стария Завет, който изучавахме на древния иврит. По времена моето детство, стотици хиляди хора от Яфа бяха въвлечени в експлодиращото еврейско заселване в Тел Авив, на север. Днес градът има официалното име Тел Авив – Яфа. Над четиристотин хиляди души живеят в тази област. Всъщност, Тел Авив започнал като еврейски експеримент през 1909 г, когато 60 семейства купили 32 акра голи пясъчни дюни, точно на север от Яфа и стигнали точно до границата награда. Те били уморени от отвратителните условия и шумните арабски жилища, в които са живели преди. Разширяването продължило, докато Тел Авив станал най-големият израелски град. Въпреки че баща мине беше евреин, израелските лидери му се доверяваха и се радваха, че могат да имат някого в Яфа, който да може да се справя с такова интернационално общество. Ние „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 11 бяхме горди с неговия кръг от приятели, който включваше многонационални лидери. Той беше поканен да бъде посланик на Израел в чужди нации, но избра да остане в Яфа. Но имаше много малко време за семейството. Всъщност, не мога да кажа, че познавах баща си тогава. Като чели той винаги изпълняваше правителствени задачи или посещаваше важни срещи. Не беше демонстративен човека просто много строги рядко показваше някакви физически признаци на афектиране. (Майка ми обаче, наваксваше и за него) Отново, част от това беше културата. Мъжете са си мъже Ние живеехме удобно. Положението на татков правителството ни даваше възможност да имаме дом в предградията. Това беше един чудесен дом със стена наоколо, която отгоре имаше стъкло за сигурност. Майка ми беше домакиня в пълния смисълна тази дума – да отгледа поколението от малки Хинчета беше повече от целодневна работа. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|