Пет минути до осем Учениците около мен всъщност не можеха да знаят какво става в моя живот. Те всички се молеха. После един по един започнаха да се измъкват от стаята и отидоха по класовете си. Имаше пет минути до осем часа. До това време аз още седях там, плачейки. Не знаех какво да направя или какво да кажа. По това време него разбирах, но Исус стана толкова реален за мен, колкото подът под краката ми. Аз всъщност не се молех, освен с тези четири думи. Но знаех отвъд всякакво съмнение, че става нещо необичайно в тази февруарска сутрин. Почти бях закъснял за историята. Това беше един от моите любими предмети изучавахме китайската революция. Но дори не можех да чуя учителя. Не си спомням нищо от това, което той каза. Чувството, което започна тази сутрин, никога нямаше да ме напусне. Всеки път, когато затворя очи, Той е там – Исус. И когато отворя очите си, Той отново е там. Картината на лицето на Господ никога няма да ме напусне. Цял ден аз изтривах сълзите от очите си. и единственото нещо, което можех да кажа, беше - Исусе, обичам Те. Исусе, обичам Те. Когато излязох от вратата на училището и се спуснах надолу към ъгъла, погледнах към прозореца на библиотеката. И парченцата започнаха да застават на място. Ангелът. Сънят. Всичко стана реално отново. Какво се опитваше дами каже Бог Какво ставаше с Бени?
