Неговата дреха беше по-бяла от бялото

„Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин

Това копие е безплатно 12 Аз наистина вярвам, че точно това беше моментът, в който Бог започна да се движи в моя живот. Мога да си спомня това видение, като чели сее случило вчера. Видях Исус да влиза в моята спалня. Той носеше дреха, която беше по-бяла от бялото и наситеночервена мантия беше загърната върху дрехата Му. Видях Неговата коса. Погледнах в Неговите очи. Видях белезите от пирони на ръцете Му. Видях всичко. Вие трябва да разберете, че аз не познавах Исус. Не бях помолил Христос да влезе в моето сърце. Нов момента, в който Го видях, аз Го разпознах. Знаех, че това беше Господ. Когато това се случи, бях заспал. Но изведнъж моето малко тяло беше обхванато от невероятно усещане, което може да бъде описано единствено като електрическо. Почувствах се, като чели някой ме беше включил към електрически контакт. Имаше едно боцкане, пробягващо през цялото ми тяло, като чели от карфици – милиони карфици. И тогава Господ застана пред мен, докато бях дълбоко, дълбоко заспал. Той погледна право към мен с най-красивите очи. Усмихна се и Неговите ръце бяха широко отворени. Можех да почувствам Неговото присъствие. Беше невероятно и никога няма да го забравя. Господ неми каза нищо. Той просто ме погледна и после изчезна. Моментално се събудих. Беше време, когато аз едва можех да разбирам какво ставано това не беше сън. Такъв тип чувстване се случват в сън. Бог ми позволи да видя видение, което щеше да остави неизтриваем отпечатък върху моя ранен живот. Когато се събудих, чудесното усещане беше все още там. Отворих очите си и се огледах, но това наситено, мощно усещане беше все още в мен. Почувствах се абсолютно парализиран. Не можех да помръдна нито един мускул. Нито дори клепачите на очите си. Почувствах се абсолютно замръзнал там. И въпреки това се контролирах. Това необичайно усещане ме завладяно не доминираше над мен. Всъщност, почувствах, че мога да кажа Не, аз не искам това, и усещането щеше да се вдигне. Но аз не казах нищо. Докато лежах там буден, чувството остана смени после бавно си отиде. На сутринта казах на майка миза моето преживяване и тя все още помни своите думи. Тя каза
- Ти трябва да си светец тогава. Неща като това не се случваха на хората в Яфа, независимо дали бяха католици или гръко- ортодоксални. Разбира се, аз със сигурност не бях светец, но майка ми вярваше, че ако Исус беше дошъл при мен,
Той трябва да ме е
отделил заедно по-висше призвание
Докато Бог се справяше с моя живот, други фактори работеха, които завинаги щяха да променят бъдещето на нашето семейство.

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: