Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Католически пашкул Докато продължаваше моето образование, аз се смятах за католик. Този процес започна много рано. Забавачницата, която посещавах, приличаше всъщност повече на манастир. Редовно бяха отслужвани литургии. Моите родители не протестираха, защото образованието, което дава частно католическо училище, се смяташе за възможно най-доброто. През седмицата учех с монахините, а в неделя ходех в гръцката православна църква с мама и татко. Но това не се смяташе за голям проблем в многоезичната Яфа. Лоялността към една специална църква не се считаше за толкова важна. Бях ли католик Абсолютно. Католицизмът беше моят молитвен живот. Той заемаше моето време и внимание пет дни в седмицата. Той стана мой начин на мислене. Аз всъщност живеех в манастира и в този пашкул се отдалечих много от света. Бях също отделен от света по един нещастен начин. Още от ранно детство бях белязан с жестоко заекване. Дори най-малката част от обществени удоволствия или нервност засилваха моето заекване така, че то ставаше непоносимо. Беше ми трудно да си намирам приятели. Някои деца ми се подиграваха, други просто стояха настрана. Знаех много малко от световните събития – само тези, които моите учители искаха да знам. Но бях експерт в католическия живот. Когато училището свърши, аз продължих да уча в Колежа на братята и бях обучаван от монаси. Дори като малко момче, аз бях крайно религиозен. Молех се и се молех – вероятно повече, отколкото някои християни се молят днес. Но всичко, което знаех за молитвата, беше Аве Мария, символа на вярата, молитвата на Господи други преписани молитви. Много рядко говорех на Господ. Когато имах някакви специални молби, аз ги споменавах. Иначе, моят молитвен живот беше много организиран, много рутинен. Изглежда една от максимите беше Трябва да чувстваш болка, когато се молиш И това беше много лесно. На практика, нямаше къде да коленичиш, освен набелите ерусалимски скали, които бяха навсякъде. Повечето от домовете бяха направени от такива скали. И училищата, които аз посещавах, нямаха килими, а обикновени бели каменни подове. Аз всъщност стигнах дотам, чеда вярвам, че Господ няма да те чуе, ако не страдаш, докато изказваш своите молби, тоест че страданието е най-добрият начин да спечелиш благоволението на Бог. Въпреки това, все още се наслаждавам на основата, която бях получил от Библията. Често си мисля Колко малко деца са учили Стария Заветна еврейски А и нашите екскурзии в полето буквално правеха Божието Слово живо за нас. Веднъж отидохме до Негев, където стояхме близо до кладенците, които Авраам е изкопали научихме за тях. Това преживяване ще остане в мен завинаги. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|