Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Аз направих сделка с Бог По това време ние бяхме толкова нетърпеливи да напуснем, че аз коленичих – на една ерусалимска скала, и направих обрек пред Бог - Господи – помолих се аз, – ако Тини изведеш оттук, аз ще Ти донеса най-големия буркан от зехтин, който мога да намеря. И после добавих - Когато отидем в Торонто, ще го занеса нацърква и ще го представя пред Теб като благодарност. В моето израстване, да направиш сделка с Бог не беше необичайно нещо. А зехтинът беше скъпа стока. Така че, направих обрека. За по-малко от няколко седмици, един млад човек от канадското посолство извика баща ми и му каза - Господин Хин, ние изработихме всичко – не ме питайте как. Всички ваши документи са вреди можете да напуснете в момента, в който сте готови. Това не отне много време. Продадохме почти всички наши притежания и се приготвихме за новия живот в Северна Америка. През тези последни дни в Святата земя имах удивителното усещане, че нещо велико щеше да се случи. Знаех, че напускам един специален град, но чувствах, че най-доброто е все още пред мен. От пристанището на древния град Йопа – моята Яфа – тръгна пророк Йон. И резултатът беше спасението на Ниневия. А и колко пъти съм се качвал до цитаделата – висока планина, която гледа към пристанището. Близо до къщата се намира францисканска църква, построена през 1654 г. Близо до това място е къщата на Симон – кожаря, където апостол Петър беше за известно време и получи видение, което промени света. Чувайки гласа на Бог, който му казваше да приеме и езичници, както и евреи в църквата, Петър отговори Наистина, аз виждам, че Бог не показва никакви предпочитания. Но във всяка нация този, който се бои от Него и върши правда, е приет от Него (Деяния 10:34-35). От този момент посланието на Христос беше разпространено от Йопа до Цезария и оттам до краищата на земята, докосвайки цялото човечество. Докато карахме надолу по улица „Хагана” към летището „Лод”, аз се чудех Дали ще видя това място отново Мислех си за тези католически монахини, които ме учеха с толкова много любов. Дали не бях видял техните лица за последен път От прозореца на самолета хвърлих един последен поглед надолу към Тел Авив – огромна площ от сивобели кубчета. Зад мен имаше мили от тъмнозелени портокалови горички. Юдейските хълмове слабо блестяха в далечината. Докато се насочвахме към водите на Средиземно море, погледнах надолу и казах едно последно довиждане на Яфа. В гърлото ми имаше бучка. Бях на 15 години и това беше единственият дом, който познавах до момента. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|