„Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 66 През зимата на 1974 г. Боготвори моите очи за една невероятна
истина относно природата на Святия Дух и защо Отец и Сина дават такова ултимативно предупреждение към тези, които биха похулили Духа. Аз се молех, когато изведнъж разбрах, че Духът на Бог
беше в моята стая и почувствах, че Той тихо плачеше. Ти казваш Е, как знаеш, че това беше Духът За мен поставянето под въпросна реалността на този момент ще бъде катода поставя под въпрос моето спасение – ето колко реално беше присъствието тогава. Аз не мога да го обясня или да го разбера, но знам, че това се случи.
Случката беше толкова реална, че аз буквално се обърнах наляво и казах
- Святи Душе, защо плачеш Нямаше никакъв отговор. И в този момент сълзи започнаха да се стичат по моите бузи. Сочи, пълни със сълзи, Го
попитах отново - Святи Душе, защо плачеш Тогава изведнъж цялото ми същество започна да плаче. Това не бяха просто сълзи. Реалността на това, което почувствах,
беше толкова силна, че аз започнах да стена. Чувството дойде дълбоко отвътре. Беше като чели сърцето ми се късаше – като чели някой беше загубил син или дъщеря. Дълбоките стенания не престанаха. Плачех нощем и не можех да спя. И това продължаваше не с часове, ас дни. Не беше планирано и честно казано, аз не можех да разбера защо сълзите бяха толкова неконтролируеми. Все пак цялото приключение трая повече от три седмици. Товарът ставаше все по-тежък и по-тежък. Чувствах се като чели някой беше сложил товар от хиляда паунда, беше го вързал върху гърба ми, беше стегнал каишите, беше го заключил сключи ме беше оставил да се бия сам. Освен всичко друго, се чувствах като чели бях пренатоварен с един опресиращ, тежък товарна скръб.
Това е единственият начин, по който мога да го опиша – тежестта на скръбта.
Сподели с приятели: