Емоцията 2372 θυμός thumos това е страст, разгорещяване, разпаленост на сърцето и изблик на сила от него, мотивация задвижваща волята и толкова силна, че влияе дори на соматичното в човека
Изтегляне 1.59 Mb.
|
Свързани:
Проповеди върху Римляните, BG pravopis, Evangelieto v Galatyani
|
Текстът е работен и нередактиран! Емоцията 2372 θυμός thumos - това е страст, разгорещяване, разпаленост на сърцето и изблик на сила от него, мотивация задвижваща волята и толкова силна, че влияе дори на соматичното в човека. Емоциите определят вътрешната същност на човека. Те изпълват човешкото сърце и съвкупността от тях много често се определя кото човешки дух - в етимологията си думата означва "раздвижване" и точно това раздвижване на действията, които извършваме идва като следствие от напора на емоциите и се описва като активност. Преживяването на една емоция се нарича афект - това е импулс идващ от сърцето и изпълващ руслото на съзнанието, където пуска в действие допълнителни реакция от страна на паметта, волята, съвестта или ... Цялостния ефект на афекта върху душата и духа на човека определя настроението му или с други думи: преживяването на текущите емоции наричаме афект, а той определя настроението. Разстройствата в настроението се наричат афективни разстройсва и са насочени в две основни посоки - потиснатост (с или без придружаваща тревожност) и към приповдигнатост. Потиснатостта на емоциите се разглежда като депресия, а приповдигнатостта им като мания. Те влекът след себе си външната си изява, която е активността - при манията тя е увеличена, а при депресията потисната. Настроението може да бъде повлияно от всяка една от горепосочените емоции, но тези по оста на настроението влияят най-отчетливо върху него. [В българиския под афект се разбира само най силната степен на дадена емоция, и затова ще отнеса думата само към най вътрешния кръг на сърдечния цвят - ето причината да направя това:ако кажеш на някой изпитващ чувство да речем на радост или пък на съмнение че в момента е в афект той доста странно ще погледне към логиката ти, но ако е в екстас или в тревога (на схемата бдителност) тогава подобна забележка ще бъде напълно уместна. ] Амокът е централната точка на сърдечния цвят - когато си там изпитваш всичко наведнъж, без способност да оцениш емоцията като някаква, но същевременно тя може да те мотивира в която и да е посока - от ступор до убийство в прегръдка - терминът означава неосъзнаване на случващото се. Емоцията е възможно да бъде изпитвана само към емоционални същества по причина, че само те са способни да я провокират " този домат ме вбесява " възможно ли е това нещо? С някой малки уточнения - примерно: прекрасният изгрев ме удивлява, но в крайна сметка удивлението е насочено към Твореца, а не към самия изгрев. Проблемът е, че непознаващия Твореца не осъзнава това и смята, че нещо безлично може да повлияе на емоциите му. Най - често емоциите към неемоционални същества са изява на такава към самия себе си, предизвикана от приемане или отхвърляне на осъзнати характеристики. С други думи емоцията има смисъла си само и единствено в социалната сфера - ако отношението ти към околните е пълна апатия ти би бил емоционално застинал. Цялото ми обкръжение е камъни затова и сърцето ми е камък. Налага се да приемем че животните са емоционални същества защото емпириумът го доказва, логиката също, а и взаимността на емоциите човек-животно и обратно. Разделянето на цвета на четири оси позволява да се види отношение към индивида породил емоцията. Емоцията е подсъзнателно явление и като такова трябва да бъде отнесена към сърцето - проблемът е че това не се напасва със сомато-анимо-пневматичният възглед на Павел (напротив!)- ако животното е телесно-анимално (грешка -- животното е телесно духовно същество, то е безсловесно т.е. няма логос което носи в себе си съзнанието) същество защо има нещо, което е характерно за духа (защото е емоционално) ? (от тук нататък изводите стават тотално неверни)Това налага в общата схема на емоцията да се търси място както в сърцето, така и в душата, подобно на волята, т.е. като фактор осъществяващ връзката съзнателно-несъзнавано. Оттук емоцията и волята могат да бъдат разглеждани като портал между ума и сърцето - балансът воля/емоция определя влиянието на емоцията върху съзнанието. Афект - Преживяването на една емоция се нарича афект - това е импулс идващ от сърцето и изпълващ руслото на съзнанието, където пуска в действие допълнителни реакция от страна на паметта, волята, съвестта или пък отключва друга емоция. Цялостния ефект на афекта върху душата и духа на човека определя настроението му или с други думи: преживяването на текущите емоции наричаме афект, а той определя настроението. Настроението е емоционално състояние на човека и то се характеризира със своята валентност, която е положителна или отрицателна или с прости думи можем да говорим за добро и лошо настроение. Думата "настроение" не се среща в Библията, но там могат да се намерят думи описващи емоционалното състояние на душата. Всяка емоция се характеризира с активността си, която е готовност за извършване на определени действия или бездействие под напора емоцията. Куражът е психическо състояние, характеризаращо се с готовност за действие, а ступорът е противното му състояние. Изтегляне 1.59 Mb. Сподели с приятели:
|