Доброта и самота в „Серафим“



Дата11.05.2023
Размер14.21 Kb.
#117649
serafim
Свързани:
еколог. проблеми, география план хим^

Доброта и самота в „Серафим“
(Есе)
Йовковото творчество е художествена изява на неразривния синтез между класическата традиция в изображението на българското село и модерния подход в пресъздаването на човека и неговия вътрешен свят. Хуманизмът е основата на творчеството му, което особено ярко проличава във военните му разкази, отричащи насилието и враждебността и утвърждаващи смисления и пълноценен живот.
Неслучайно „Серафим‘‘ е първият му разказ. Чрез него е представено добротворството, което показва човещина му. Той е човекът, който е способен на героизъм като се отказва от материалното.
Голяма част от Йовковите герои живеят с голям копнеж за обичта и изгубеното щастие. Серафим от едноименния разказ, дарява всичките си пари на бедната жена, ръководен не от някаква користна цел, а от съчувствие към човешкото страдание. Съществува ли изобщо такова поведение в днешно време ? Смятам, че да ! За жалост , не винаги можем да сме добри. Няма 100% добри хора - всеки, волно или неволно навредява някого. Всъщност, няма начин да помагаш, да бъдеш справедлив и милосърден към всички. Главното е да се стремиш да се държиш човешки с другите, да не бъдеш егоист , лицемер и двуличник . Старите хора казват, че всичко се връща, че доброто се връща двойно. Аз пък вярвам, че някой гледа там от небето и чува и вижда всяка наша постъпка и че не можеш нищо да скриеш от този някой. Вярвам, че когато подам ръка на изпаднал в нужда, това ще се оцени и ако не на момента, то по-късно, когато съм в затруднение ще има на кого да се доверя. Не е трудно да правиш добро, дори то да се олицетворява в дребни неща. Свалям шапка пред Серафим, който дава парите си на Павлина за да може да помогна на мъжа си. Той се радва на това което има и не го интересува, че ще остане без ново палто за което е събирал пари цял живот.
Въпреки, че е сам и не споменава нищо за роднини той не се чувства самотен, защото всички хора около него му стават близки. Подобно поведение в сегашно време е рядко срещано. Ето защо смятам, че трябва да помагаме, когато можем и никога да не оставаме самотни физически и психически. А Вие как мислите ?

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница