Тема : Учебен казус Рационално ли е териториалното разположение на химическите заводи край Стара Загора и Димитровград ?
Изтегляне 20.57 Kb.
|
Свързани:
еколог. проблеми, serafim
- Навигация на страницата:
- Химическа дейност и промишленост в Димитровград и Стара Загора.
- Извод и мнение
|
Тема : Учебен казус - Рационално ли е териториалното разположение на химическите заводи край Стара Загора и Димитровград ? Въведение Химическата промишленост обединява компании, които произвеждат химически вещества. Тя е център на съвременна световна икономика, преобразувайки суровини (нефт, природен газ, въздух, вода, метали, минерали и др.) в повече от 70 000 вида различни продукта. Промишлеността включва производството на неорганични и органични химикали, керамика, петролни химикали, селскостопански химикали, полимери, каучук (еластомери), олеохимикали (масла, мазнини, восък), експлозиви и аромати. Химическата промишленост е суровиноемък и енергоемък отрасъл. Изграждането на мощностите му изисква големи капиталовложения, а повечето от производствата са замърсители на природната среда. В България, химическата промишленост започва да се развива от края на 19 век с инвестиции от чуждестранни фирми. С началото на 20 век започват работа множество дребни предприятия, разчитащи на местните суровини и произвеждащи основно стоки за бита. След края на Втората световна война започва бурно развитие на отрасъла, когато са построени повечето от големите химически заводи в страната. Все пак, много от новопостроените заводи не разполагат с пречиствателни съоръжения, което довежда до значителни екологични проблеми в тяхната околност. В същото време, в технологично отношение те значително отстъпват от европейските конкуренти. Химическа дейност и промишленост в Димитровград и Стара Загора. Първият голям социалистически строеж в България е азотно-торовият завод в Димитровград. С неговото изграждане през 1948–1951 г. се полага началото на тежката химическа промишленост. Изграден по проекти, технологии и оборудване, доставени от СССР, със суровинна база обогатени лигнитни въглища от Маришкия басейн, които се газифицират в газгенератори с кипящ слой, заводът достига първоначална продукция от 40 хил. тона 100% азот. През 1985 г. се изгражда нова мощност за годишно производство на 400 хил. тона амоняк и 450 хил. тона амониева селитра. По-късно в Димитровград се построяват мощности за производство на метанол, формалин и карбамидно лепило, както и на фосфорни торове. С постановление на Министерския съвет от 1959 г. се утвърждава разширен идеен проект за изграждане на нов азотноторов завод в Стара Загора за 160 хил. тона годишно 100% азот. Строителството на завода се извършва през 1960–1962 г. и на 25 април 1963 г. се произвежда първата амониева селитра. През петата петилетка (1965–1970 г.) в двата азотноторови завода е усвоена газификацията на мазут за получаване на синтезен газ, с което производството значително се интензифицира. Основните фактори, определили развитието на отрасъла в района, са близостта до въглищните басейни /Марица-Изток и Маришкият/, наличието на местни суровини, работната сила, потреблението и благоприятното транспортно географско положение. В района се произвеждат около 10% от продукцията на ХП в България. Проблеми Високата цена на природния газ (близо с 50% по-висока от някои европейски държави) ще затрие торовите заводи. Решение е с намаляването на цената на природния газ да отпадне и 5-процентното вносно мито. Да се преразгледа ценовата политика на Булгаргаз ЕАД по отношение на торовите заводи. Да се даде възможност на тези предприятия да потребяват природен газ и от други доставчици с цел конкурентност на цените. Друг съществен проблем е нарастващите цени на квотите за въглеродни емисии. Поради тази причина торовия производител заплаща по над 25 евро за тон. Като при производството на всеки тон амоняк, който е необходим за направата на минерални торове, се емитират по 2 тона въглеродни емисии. Извод и мнение Според мен приложението на известните международни стандарти и нормативни актове, свързани с управлението на околната среда, безопасните условия на труд и качеството на продукцията в новите високо механизирани и автоматизирани производства, ще налага използването на по-голям брой инженер-еколози и ИТ-специалисти за поддържане и ефективно използване на компютърната техника и програми. Повечето от завършилите през последните години висше образование обаче нямат мотивация и нагласа за работа в химическите предприятия. Както практическата, така и фундаменталната подготовка на повечето завършващи е недостатъчна за ефективната им работа в предприятията. Също така смятам, че производството на химични, каучукови пластмасови продукти и изделия е свързано с разработване и усвояване на нови процеси, техники и технологии, които позволяват не само да се решават актуални проблеми, свързани с недостига на суровинни и енергийни ресурси и намаляване на замърсяването на околната среда, но и да се постигне значителен прогрес в усилията за запазване на климата на планетата и изхранването на нарастващото население. Именно това са основните движещи сили за развитие на тази част от промишлеността, които определят приоритетната необходимост от подпомагане на развитието на този сектор. Изтегляне 20.57 Kb. Сподели с приятели:
|