Подходящи маршрути и екскурзии с изходна база крепост „Перистера” са

- Крепост Перистера – пещера „Снежанка” - град Батак – язовир Батак – крепост Цепина – Велинград;

- Крепост Перистера – курорта „Св.Константин” - язовир Батак – с. Дорково – крепост „Цепина”- Велинград;

- Крепост Перистера – град Брацигово – град Перущица – Червената църква – Асеновград – Асенова крепост;

– Крепост Перистера – катедрален храм „Св.Димитър” - Исторически музей – църква „Св.Петка” - Часовникова кула - музея на Лейди Странгфорд в с.Радилово.

Изключително благоприятното разположение на крепостта Перистера я прави привлекателна туристическа дестинация. Успешната симбиоза между модерния облик на града и разположението на Перистера точно в сърцето на Пещерската котловина са причина за съчетаване на културен и природен туризъм.

Достъпността до важни пътни артерии са предпоставка за реализиране на еднодневни културно-познавателни пътувания.

За популяризирането на туристическия обект са поставени информационни табла из града и общината, указателните табели и билбордове. Предоставяните услуги в информационния център при крепостта, както и готовността на местните жители да упътват туристопотока към крепостта, също са от важно значение за популяризирането й.

Основни групи посетители на крепостта са български и чуждестранни туристи, проявяващи интерес към древноримската история и култура, които ще имат възможност за по – лесен достъп, по-пълноценно „преживяване” на досега до антична епоха, получаване на информация и нови знания.

Друга важна група са учените, изследователите и специалистите (археолози, реставратори и др.), хора с интерес към древноримската история и култура, както и ученици, които следва да бъдат запознати с подобни уникални исторически забележителности.

Очакванията в дългосрочен план са крепостта Перистера да има икономически и социални ползи за общината и района, за което е необходимо:

• 
  стимулиране на туристическия поток;
  
• 
  стимулиране на предлагането на туристически услуги и свързани с тях дейности;
  
• 
  увеличаване на заетостта, привличане на инвестиции.
  

Територията на общината обхваща и няколко други тракийски, късноантични и средновековни крепости от местно значение - „Киево кале“, „Перун“, „Тъмбра“, „Св.Никола“, „Гагово дере“, които са разкрити за проучване през 1973 г. от научна експедиция на студенти от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с научни ръководители доц. Александър Фол и ст. н.с. Иван Венедиков. Направени са карти и ситуационни схеми в издадения труд „Студентски проучвания― т. І на СУ „Св. Климент Охридски― с гл. редактор доц. Мария Велева (с. 21-36 и 22- 229).

Крепостта има пряка видимост към останалите крепости в района. Построена е в средата на първото хилядолетие пр.н.е. В най-високата част на крепостта, в скалата, е изсечена голяма правоъгълна шахта с дълбочина 2.5 m, която най- вероятно е използвана за подаване на сигнали, съдейки по процепите, които са насочени към други крепости наоколо. Забелязват се остатъци от градеж със спойка от хоросан, говорещи за по- късно използване на крепостта през късната античност и средновековието. Предполага се, че крепостта заема площ от около 6 декара, която е оградена с дебели стени.

Лицата на основната крепостна стена са направени от грубо одялани каменни блокове с големи размери - дължина до 1.4-1.6 m и височина до 0.8 m. На места големите фуги между тях са запълнени с по-малки ломени камъни. Пълнежът е от сравнително малки камъни без спойка. Дебелината на стената надхвърля 2.8 m, което позволява да се предположи, че височината на стената е достигала 5-6 m. Западната крепост е била издигната по същата технология, но с използване на камъни с по-малки размери. Широчината на стената не надхвърляла 2 м. В защитеното пространство личат основите на различни помещения, направени от големи необработени камъни. Двете крепости са разделени от дол, който не е бил укрепен, поне на повърхността не личат следи от съоръжения, които са ги свързвали. Това дава основание да се допусне, че едната от тях е изпълнявала специфични функции в местната селищна система - на светилище или резиденция на местния владетел. Крепостите са построени в средата или края на първото хилядолетие пр.н.е. Те са част от крепостната система, изградена по северните склонове на Родопите и по Бесапарските възвишения. В момента крепостните стени на крепостите се проследяват като насип, отчасти са запазени и над земята. Под крепостите се намира добре запазен каменен път. В периода на византийското присъствие, върху тракийската крепост е била изградена т.нар. Жабя крепост (Ватрахокастрон). Към главния зид на крепостта има още няколко зида, които са подсилвали отбраната в най- уязвимите точки. Останки от зидове се виждат в южната страна на крепостта, където теренът е по- достъпен. Главният крепостен зид е изграден от ломен камък, споен с червен хоросан, широк 1.5-2 m. Крепостта, освен по времето на траките, е съществувала и през периода VI-XIV век.

5. 
   Архитектурни обекти.
   

В общината има 43 архитектурни обекти от периода на Възраждането до днес. Това са предимно частни къщи, църкви и джамии. Всички те са обявени от НИНКН и Министерството на културата за архитектурни паметници с местно значение, с изключение на църквата „Св.Димитър“, която е паметник на културата от национално значение.

Една от най-светлите страници от културната история на общината в епохата на Възраждането е Пещерската архитектурно-строителна школа. Нейните майстори са сътворили най-хубавите паметници на монументалната архитектура в Тракия, в това число и в гр. Пещера – църкви, манастири, чешми,, къщи, училища, читалища, кули и др. Тяхно дело са монументалните църкви: „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в гр. Пещера; „Св. Марина“ в гр. Пловдив, „Св. Богородица“ в гр. Пазарджик и Часовниковата кула в гр. Пещера.

- Църквата „Св. Димитьр“ - един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането на България. През м. март 2002 г. тя е утвърдена за архитектурен паметник на културата от национално значение - признание за Пещерската архитектурно-строителна школа. Храмът е построен на мястото на малка дървена църква в периода 1825-1831 година от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов (Казоолу). Главните ктитори са:Димитър Кущов, Никола Торбов, и Кузман Мичов.

В главния си вътрешен и външен вид, с двата си чардака и с трите оригинални кубета, тя била същата, каквато е сега, но първоначално била покрита с плочи, които през 1856 г. били заменени с керемиди. През 1876 г. била построена и „нартиката“ - покрита колонада в западната й половина. Сградата е трикорабна, кръстокуполна, с три купола с вътрешни каменни колони, с много художествени църковно-коринтски капители, с притвор и галерия, изградена от дялан камък. Техниката и технологическият подход на изграждането й са аналогични на тези при строежа на най-големите и представителни култови сгради от 19 век. На източната си страна, въпреки трите си кораба, тя има само една олтарна издатина. В чест на ктиторите средният кораб бил посветен на св. Димитър, левият - на св. Козма и Дамян, а десният - на св. Николай, посочва историографът на Пещера Иван Попов.

Дървеният иконостас е изработен от пещерски дограмаджии, заменен с иконостас - изработен от резбари /1910/, чийто имена не са достигнали до нас. По-голямата част от иконите са рисувани от тревненския зограф Петър Захариев и самоковския зограф Иван Вальов през 1924 год. Някои от иконите извън иконостаса са създадени преди построяването на храма. Особено ценни сред тях, със своите иконописни достойнства, са иконите:

- икона „Св. Богородица Одигитрия“ - 1642 год.

- икона „Св. Петър и Павел“ - 1769 год.

- икона „Св. Екатерина“ - 1792 год.

- икона „Св. Георги“ - 1811 год.

- икона „Св. Димитър“ и „Велик архангелски събор“ - 1830 год. и много други.

Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции - „Богородица ширшая―, „Благовещение― и някои старозаветни пророци .

- Болницата на Лейди Странгфорд - особено значим паметник на архитектурата в село Радилово. Тя е построена през 1876 г. и е една от шестте болници, създадени от английската благодетелка в България

- Часовниковата кула „Сахата“ - забележителен архитектурен, възрожденски паметник, построен между 1650-1710 г. (според арх. Л. Тонев), като часовниковият механизъм продължава да работи с голяма точност и днес. Долната част на часовниковата кула представлява призма с почти квадратен план (3.55 м. на 3.85 м.) и е изградена от ломен камък. Горната част е дървена, съставена е от множество прозорци, подредени в кръг, и е покрита от турски керемиди. Височината на кулата е 13.55 м.

Тя е втората по възраст в България след часовниковата кула на „Сахат тепе“ в гр. Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения. Използвала се е и като противопожарна наблюдателница. Намира се в южната част на града и е един от неговите символи. Необходима е реставрация на часовниковата кула и благоустрояване на района с цел привличане на по-голям туристически интерес и увеличаване броя на посещенията.

Като необичаен и изключително атрактивен архитектурен обект се откроява подземната водноелектрическа централа „Пещера“, която е 62-та в света и е най-голямата водна централа на Балканския полуостров. Тя се намира на 6 км. южно от Пещера по пътя към гр. Батак. Изградена е в гнайсов терен на 220 метра под повърхността и е второто стъпало на каскадата „Баташки водносилов път“, включваща 5 язовири, изравнители и три централи - ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

ВЕЦ „Пещера“ се характеризира с голяма техническа маневреност, оперативност и бързина. Тя е въведена в експлоатация през 1958 година. Дълги години носи наименованието „Кимон Георгиев“. В близкото минало ВЕЦ Пещера е била включена в списъка на стоте Национални туристически обекта на БТЦ и е била доста посещавана, но в момента не е отворена за туристи, въпреки че е запазила своята атрактивност и потенциал за развитие на алтернативен познавателен туризъм.

Интересни сгради в архитектурно отношение в Пещера са и сградата на Старата поща, къщата с часовника, читалищната сграда, сградата на Районния съд. Всички те, с изключение на „Метоха“, са строени в началото на 20 век.

- Паметник на братя Горови;

- Паметник на капитан Сафонов;

- Паметник на Христо Ботев.

На фасадата на църквата „Св. Димитър“ е поставена паметна плоча на загиналите в двете Балкански войни /1912-1913/, а на загиналите във втората световна война са поставени паметни плочи на домовете им.

В селата Радилово и Кап. Димитриево са издигнати паметници, на които са изписани имената на загиналите във войните.

Църквата има уникален иконостас с красива дърворезба. Лечебният извор е изчезнал преди почти един век, но на 22 май 2012 година потича отново по време на ремонтни дейности в църквата.

Днес параклисът е ремонтиран, благоустроен, електрифициран, водоснабден с камбана и икона на светеца. Посещава се масово от населението на района.

По-късно, при създаването на Българската държава, при покръстване на българите в чест на светиите е издигнат манастир, просъществувал до набезите на османските завоеватели, които го опожаряват през 1372 г. Местна легенда разказва, че оцелелите от пожара няколко калугера намерили спасение в крепостта „Цепина“ – последната незавладяна българска крепост по онова време, която всъщност била крайната цел на османската орда, предвождана от везира Кемил паша. През нощта защитниците на крепостта нападнали ордата, която се установила да пренощува на една поляна, северно от опожарения манастир. Разгоряла се жестока битка, която донесла победа за българите. Далечно ехо от нея са днешните наименования на две местности – „Костина могила“, където дълго време гниели костите на османските нападатели, и „Везир тепе“, където самият Везир също намерил смъртта си, докато се опитвал да избяга.

Манастирът е възстановен по-късно, за да крепи вярата и българщината. Той за втори път е опожарен при насилственото помохамеданчване на българите през 1657 г. Тогава християнското население построило параклиса, достигнал до наши дни, намиращ се в енорията на църквата „Св. Димитър“ .

Параклисите в село Радилово са 4: „Св.Атанасий“, „Св. Георги“, „Възнесение Господне“ и „Св. Никола“: