Дойранска епопея

ОБЩИНА ПЕЩЕРА

Програмата за развитие на туризма на Община Пещера за периода 2017 – 2020 г. е разработена в изпълнение на чл.11 от Закона за туризма. При разработването на програмата са взети под внимание условията и предпоставките, необходими за постигане на устойчивост в развитие на туризма в съответствие с икономическите, социални и екологични аспекти в общината.

Развитието на туризма в гр.Пещера е обусловено от историческото наследство, геоложки строеж, климат, природни феномени и животински видове, характерни за района, както и от изградената инфраструктура и материална база.

Община Пещера привлича посетители с красивата си природа и разнообразието от културно-исторически забележителности. В общината са налице условия, както за зимни почивки, така и за планински походи, еко-туризъм и възстановителна релаксация сред природата.

Популяризиране на туристическия потенциал на град Пещера, утвърждаването и постигането на устойчиво развитие на туризма в общината са сред основните приоритети на Община Пещера.

Туризмът като отрасъл на икономиката следва да се разглежда като комплексна дейност, включваща допълнителни производства, услуги, транспорт и съответна квалификация. Определянето на тази дейност като един от приоритетите на Общината ще даде възможност за разкриване на работни места, както и до съответно благоприятно въздействие върху другите отрасли и дейности от общинската икономика.

Началото на организиран туризъм е поставено от туристическото дружество в гр. Пещера, възприело и утвърдило идеите на Алеко Константинов. С цел създаване на постоянна база за отдих край гр. Пещера още през 1910 г. с указ на княз Фердинанд е утвърден първия регулационен план на летовище "Св. Константин".

1. 
   АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ПЕЩЕРА
   

1. 
   Обща характеристика на Община Пещера
   
   1. 
      Географско местоположение
      

Като административно устройство, община Пещера обхваща 3 населени места, а именно: град Пещера и селата Радилово и Капитан Димитриево.

По дефилето на пещерската р. Стара река минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат".

На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от Общината - с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Град Пещера се намира на 20 км от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София. На 18 км от гр.Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият яз. „Батак" - за летен плаж и риболов.

Община Пещера се намира в южната част на Пазарджишка област и попада в Южен централен район за планиране. По територия е най-малката в Oбласт Пазарджик - заема едва 3 % от площта й.

Летовище „Свети Константин“ се намира на 16км. от гр.Пещера, сред вековните гори на Родопите и е известно със своя мек климат и красива природа. Средната надморска височина на курорта е 1360м., което го прави чудесно място за целогодишна почивка.

Летовище „Свети Константин“ е емблематичния и с утвърдени традиции курорт на Пещера – неразделна част от обществено-икономическия и спортно-туристически живот на община Пещера. Първите вили в летовището са построени предимно от и за жители на Пещера в началото на миналия век. В продължение на един век, летовището е предоставяло възможност за лечение, почивка, туризъм и спорт. Летовището се доказва във времето като курорт за целогодишно ползване. На летовището се развиват зимни спортове, а през летния сезон е център на редица младежки спортни състезания и културни прояви. В активния сезон, броят на почиващите граждани надхвърля 6 000.

2. 
   Население
   

Съществено влияние оказват раждаемост и смъртност, брачност, разводи, миграция, полово-възрастова, етническа и образователна структури на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в населените места на общината, както в количествено, така и в качествено отношение.

Община Пещера е със сравнително стабилно демографско развитие. По данни от последното преброяване към 01.02.2011г., населението на общината е общо 18 889 души, като най-висок е дела на живеещите в общинския център – 16 746 души. Разпределението на населението по населени места и възрастови групи е показано в Приложение 1.

По данни на НСИ, населението на община Пещера през 2012г. е 18 765 души, през 2013г. - 18 597души, а през 2014г. - 18 477 души. Видно е, че в сравнение с 2011г. населението в общината е намаляло с 412 души (2,18%). Тенденциите за намаляване на населението в национален мащаб са явно изразени в община Пещера за посочения период.

По данни, предоставени от служба ГРАО – Община Пещера, към 03.02.2015г. населението на община Пещера по настоящ адрес, възраст и пол е 22 533, като 20 424 от тях живеят в гр.Пещера, в с.Капитан Димитриево – 715 жители, с.Радилово - 1 394.

Данните към 04.02.2016г. не показват динамика в сравнение с данните от 2015г.

Данните, предоставени от служба ГРАО – Община Пещера сочат, че 22460 души са заявили настоящ адрес в общината, разпределени за трите населени места, както следва:

НАСЕЛЕНО МЯСТО	ОБЩО ЖИТЕЛИ
гр.Пещера	20 359
с.Капитан Димитриево	724
с.Радилово	1 377
Всичко за общината	22 460

Към 04.02.2016г. населението с настоящ адрес в населените места на общината е разпределено по възраст и пол както следва:

Преобладаващата част от жителите на трите населени места са жените. Видно от по-горе посочените данни, тази тенденция се запазва и през последните две години.

3. 
   Климат
   

Релефът е хълмисто-планински. Общината обхваща южните склонове на Бесапарските ридове на Западните Родопи, северните склонове от Баташкия дял на Западните Родопи и югоизточните склонове на западнородопския рид Къркария (Снежанка). Няма открити находища на полезни изкопаеми.

4. 
   Води
   

Водните ресурси в Община Пещера са достатъчни за 100 % водоснабдяване на населението.

През територията на гр.Пещера протича р. Стара река.

5. 
   Биоразнообразие, пещери и защитени територии
   

В защитена зона Бесапарски ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), къопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla) и други също гнездят в района в значителна численост.

• 
  Биосферен резерват “Купена”
  

Резерватът е изключителна държавна собственост. Охранява се от РИОСВ – гр. Пазарджик. В него е забранена всяка човешка дейност. Има ограничен туристически потенциал. Посещения в него са разрешени само по маркирани пътеки.

• 
  Пещера „Снежанка“
  

Пещерата има дължина 200 м. и се състои от 4 зали: “Малката зала”; “Залата на китайските фенери”, “Голямата зала”, “Залата на вкаменената гора”. Пещера “Снежанка” е напълно запазена и по своята чистота и кристален блясък, разнообразие на форми и богатство на сталактити и сталагмити е една от най-красивите пещери в нашата страна.

Намерените в нея части от глинени съдове и кости от животни сочат, че тя е била обитавана през миналите исторически епохи (тракийското племе беси).

Със съдействието на Министерство на околната среда и водите през 2002 г. пред пещерата е построен информационен център, разполагащ с екскурзовод.

Природната забележителност се разполага изцяло на територията на Община Пещера.

Към настоящия момент, туристическия обект се стопанисва и управлява от Българския туристически съюз по силата на акт на министерски съвет от 1964г. Фактическото управление на пещерата се извършва от местното туристическо дружество „Купена“, а туристическия обект е публична държавна собственост.

Всички постъпления от посещенията на туристическия обект се отчисляват за БТС, а в същото време Община Пещера поддържа пътя до пещерата и прави инвестиции в цялостната инфраструктура и облагородяване. Със средствата, които постъпват в БТС, Община Пещера би могла да предприеме много повече действия за правилното стопанисване на обекта, както и подпомагане на бюджета на общината.

• 
  пещера „Юбилейна“
  

2. 
   Състояние на околната среда
   

1. 
   Състояние на въздуха
   

1.Изготвяне на годишен план – график за почистване/измиване на уличните платна;

2.Използване на подходящи препарати за обработване на пътната настилка през зимния сезон;

3.Товарните автомобили, превозващи насипни товари да се движат с покривала;

4.Недопускане на замърсяване на прилежащите площи и др. обекти при ремонтни и строителни дейности (измиване на гумите на строителната техника, почистване на замърсени от строителната дейност обекти);

5.Стриктен контрол за предовратяване на пожари в депото на община Пещера;

8.Реакция при установяване на миризми и замърсяване на атмосферния въздух;

10.Внасяне на искане до РИОСВ-Пазарджик, за включване на Община Пещера в годишния график за измерване на КАВ с МАС през отоплителен сезон 2017г.

През 2016г. с мобилна автоматична станция (МАС) на РЛ-Плавдив са извършени общо 50 измервания за първото и второто полугодие на КАВ в гр. Пещера. Анализът на резултатите показва, че единствено през отоплителния период са регистрирани превишения на среднодневната норма на ФПЧ10, тъй като от общо 50 измервания на КАВ през 2016г., през първото полугодие са регистрирани 2 превишения през месец март, а през второто полугодие са регистрирани 4 превишения през месец ноември.

2. 
   Отпадъци и шум
   

През 2016г. са закупени 700 бр. кофи тип „Мева“, 20 бр. 4-кубикови контейнери и 30 бр. контейнери тип „Бобър“. Съдовете са разпределени, според нуждите на населените места както следва:

• 
  60 бр. кофи тип „Мева“, 2 бр. 4-куб. контейнер и 2 бр. контейнер тип „Бобър“ – за с. Радилово
  
• 
  60 бр. кофи тип „Мева“, 2 бр. 4-куб. контейнер и 4 бр. контейнер тип „Бобър“ – за с. Капитан Димитриево
  
• 
  580 бр. кофи тип „Мева“, 16 бр. 4-куб. контейнери и 24 бр. контейнер тип „Бобър“ – за гр. Пещера
  

В община Пещера за разделно събиране на отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от битовите отпадъци се използват контейнерите за отпадъци от опаковки на оползотворяващата организация „Екопак България“ АД, с която Община Пещера работи в сътрудничество от 2007г. насам.

Община Пещера е осигурила площадки/места за безвъзмездно предаване от населението на негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), за излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (ИУЕЕО), излезли от употреба гуми (ИУГ) и излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС).

За разделно събиране на масово разпространени отпадъци на територията на община Пещера има разположени контейнери, предоставени безвъзмездно от съответните оползотворяващи организации с които общината е в сътрудничество.

3. 
   Антропогенни обекти в обхвата на община Пещера
   

С десетилетия са утвърждавани тесни връзки на взаимодействие между органите на местното самоуправление и туристическите дружества, благодарение на което е създавана възможност за развитие на дейността в следните направления: екотуризъм; спелеология; алпинизъм (организирани са походи, излети и експедиции включително в чужбина); туристическо и спортно ориентиране; ски - спорт.

Община Пещера е съхранила в недрата си не само природни, но и много археологически, архитектурни и културно-исторически забележителности. Всички те определят и бъдещата визия на общината в областта на познавателния туризъм.

4. 
   Историко-археологически обекти
   

Разкритията в областта на праисторията създават потенциал за развитието на туризма. На територията на община Пещера има останки от над 25 археологически обекти - крепости, укрепителни съоръжения, праисторически и тракийски могили, некрополи, антични селища, светилища, църкви, манастири, пътища, мостове. В тях са намерени находки от всички периоди от историческото развитие на община Пещера: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, и др.

Основните археологически обекти за общината са:

- Праисторическата селищна могила „Банята” – „един от най-важните праисторически паметници по българските земи, в който има следи от живота на хора от шестото и петото хилядолетие преди Христа, или от времето на новокаменната и каменно-медната епоха.

Могилата се намира на 1,5 км. западно от с. Капитан Димитриево. Висока е 13 метра и е с диаметър от 140 метра. Културният й пласт е частично разрушен през античността. Върху най-високата й част е построена малка ранно-християнска църква. Могилата е възникнала в течение на четири хилядолетия като резултат от натрупването на останките на няколко десетки села, изграждани от техните обитатели на едно и също място.

Първите археологически проучвания са предприети през 1947-1948 г. от Петър Детев от Археологическия музей на гр. Пловдив. Следващите разкопки са организирани от Археологическия институт с музей при БАН – София и Историческия музей на гр. Пещера, със съдействието на Масатоши Тао от Токийския Университет Хирацука в Япония и финансовата подкрепа на общината. В рамките на няколко археологически експедиции през периода от 1998 г. до 2004 г. екипите, ръководени от проф. д.и.н. Васил Николов, разкриват интересни находки: останки от къща с три помещения - зърнохранилище, много добре изградена пещ за приготвяне на храна и хляб, огромна жертвена яма близо до пещта, дълбока 1,85 метра, в която има три стъпала, водещи към цилиндрично оформено дъно, на което са извършвани обредни действия с храна и зърно в чест на богинята-майка. Според проф. д.и.н. Васил Николов това е първата жертвена яма с подобни размери от времето на шестото хилядолетие преди Христа, открита в Европа. В третото помещение, близо до пещта, е бил разположен и т.нар. „омфалос“ („пъпа на света“), в който древните хора „насаждали дървото на живота“, съставено от три пръчки - две лескови и една дрянова. Намерени са също и зооморфни и антропоморфни статуетки от неолита и халколита, женски керамични фигури, представляващи главното божество — „Великата майка“; кремъчни и костени оръдия - сърпове от рог и кремъчни зъбци за жътва на зърнени култури, каменни брадви и тесли за обработка на дърво и кремъчни сечива за по-фина работа, култова маса и др.

Откритията на археологическите експедиции доказват, че в началото на VІ хил. пр. Хр. в м. „Банята“ е основано селище от първите земеделци и скотовъдци в Югоизточна Европа, което просъществувало с малки прекъсвания и през халколита и бронзовата епоха /V-ІІІ хил. пр.Хр./. Макар, че нямат „златния блясък“ на археологическите открития през 2005 г. в страната ни, те са революционни за историята, защото доказват, че Европейската цивилизация започва от Балканите. Разкритата богата и със специфичен облик материална и духовна култура от с. Капитан Димитриево привлича вниманието на Европейската и световна научна общност. Неслучайно могилата е посетена от професори-праисторици от Япония, Германия и Англия, които проявяват голям интерес към нея, считайки я за основополагаща изходна точка на праисторията в Югоизточна Европа и заявявайки желанието си да финансират проект за дългосрочни проучвания на селищната могила Находки от могилата в са включени и в изложбата „Траките. Златното царство на Орфей“, проведена през 2004 г. в Бон, Германия.

- Късноантична и средновековна крепост „Перистера“

През 2011 г. получава статут на културна ценност с категория „национално значение“, което я прави съществена част от най-новото направление на туризма в община Пещера – културно-познавателния туризъм. През следващите години крепостта е подложена на строително-възстановителни и консервационно-реставрационни дейности и през 2014 г. е отворена за посещения, превръщайки се в един от най-притегателните туристически атракциони в общината и символ на град Пещера.

Крепостта е ранно-византийска и датира от IV-VІ век. Разположена е на 0.8 km северно от центъра на град Пещера, на хълма „Св. Петка“, кръстен на намиращата се в подножието му църква „Св. Петка“. Името й – Перистера, означава „гълъб, гълъбово място― и е споменато за първи път от Иван Попов в неговия труд „Пещера до Освобождението“ (1973), където той описва и анализира различни хипотези за произхода на името на града. Според местна легенда името Перистера се свързва с героичната саможертва на дъщерята на тракийски жрец, която първа от съплеменниците си полита от зъберите на последната незавладяна беска крепост, обсадена от римските легионери, запазвайки свободата си. Дълги години завоевателите не успели да узнаят името й и я кръстили Перистера – сестрата на скалния гълъб.

За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845-50 г. и 1883 г. Първите археологически разкопки са проведени през периода 1954-1958 г. под ръководството на проф. Джамбов – директор на Археологическия музей в гр. Пловдив. Следващата археологическа експедиция е организирана през 1972 г. от Пазарджишкия археологически музей с ръководител Цветана Гиздова. По-късно, през 2007 г. стартира ново археологическо проучване от екип на Националния археологическо-исторически музей с ръководител ст. н. с. д-р Бони Петрунова (завеждащ секция „Средновековна археология“ в НАИМ към БАН) и научен консултант ст. н. с. д-р Венцислав Динчев.

От разкопките изниква цяло средновековно военно укрепление с уникална планировка – външна крепостна стена и цитадела, служеща за вътрешно укрепление на резиденцията на управителя. В центъра му са разкрити следи от мегалитно светилище на тракийското племе беси - комплекс от камъни с изсечени скални стъпала. Около него през четвърти век е съградена цитаделата на площ 2,9 дка със шест отбранителни кули. Укрепената площ е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 m и широчина 37 m. Денивелацията от ЮЗ на СИ е 5 m, а най- високата точка на крепостта е на 494.6 m.

Крепостните стени са с дебелина около 2 м. и предполагаема височина от 14 м (реално е запазен слой от средно 2,64 м.). Изградени са от големи ломени камъни, споени с хоросан. Днес дебела червена линия по цялото протежение на крепостната стена указва докъде стигат останките от автентичния зид.

Една от отбранителните кули е с триъгълна форма, други три са правоъгълни, а останалите две са с планировка на еднокорабни църкви, което свидетелства, че те са функционирали едновременно и като бойни съоръжения, и като християнски храмове.. Подобно съчетание на кула и църква има аналог само в още две средновековни крепости извън България.

Вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. При разчистването на помещенията северно от южната крепостна стена се очертава улица с ширина около 1.5-2 m, която е успоредна на южната крепостна стена. Други улички я пресичат и вървят в посока С–Ю. Регистрирани са два входа – единият е с ширина 0.80 m. и е разположен на южната стена, а другият - между източната стена и фасадата на едната църква.

По време на проучванията, в края на хълма, археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса. Разкрити са и 75 питоси и кюпове - делвите, в които са се съхранявали жито, зехтин и други продукти, нужни за изхранването на войниците, пазили крепостта. Четиридесет и пет от питосите са изложени в рамките на крепостта. В един от тях са намерени 44 монети, от които 14 златни, от втората половина на VІ в., както и колективна находка от бронзови монети от същия период. Повечето са от времето на император Юстиниан Велики и Юстин ІІ, но има и от изключително редките екземпляри на Тиберий ІІ Константин, като само една от тези монети струва двойно повече от средствата, похарчени за разкопките.

Последните проучвания потвърждават, че през шести век на това място е съществувало едно процъфтяващо укрепено селище. Краят на обитаването му има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар, вероятно при славянски набези. През Средновековието крепостта е била частично възстановена, но унищожена напълно при османското нашествие през XIV век.

След успешното изпълнение на проект „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера”, разположена на хълма „Света Петка”, Договор за БФП №BG161PO001/3.1-03/2010/039 по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013г. възстановената kъсноантична и средновековна крепост Перистера е официално открита за посетители на 22 май 2014 година. През 2012 година крепостта е обявена за недвижима културна ценност с национално значение.

Обектът е включен в списъка на 100-те Национални туристически обекти.

Крепостта е съхранила в себе си историята и духа на няколко епохи. Към атракцията е изградена съпътстваща инфраструктура - построени са 4 беседки за отмора на посетилите, достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, паркинг, информационен център.