Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
Европейски код на характеристиките
Изтегляне 2.28 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нехидроложки уникални идентификатори
- 5.4.1.1Данни за ГИС, подавани пит държавите-членки
- 5.4.1.2Масиви от референтни данни за ГИС в WISE
- Европейска система за кодиране на хидроложки характеристики
- Прилагане на Европейската система за кодиране за хидроложки характеристики
- 5.4.1.3Прилагане на системата за кодиране на ниво ЕС - Хидроложки Референтни Характеристики
- 5.4.1.4Прилагане на система за кодиране на ниво държава-членка (реки, езера)
5.4Европейски код на характеристиките
Кодирането на характеристиките в ГИС е задаването на уникални идентификатори или кодове за всеки пространствен обект, който ще рефериран от ГИС. Тази задача трябва да бъде управлявана, за да се гарантира уникалността на национално и международно ниво. Стандартните формати идентификатори ще облекчат електронен пренос на данни и ще повишат възможността за централизирани заявки вместо разпределено съхранение. Общата рамка за уникална идентификация на пространствени обекти и концепцията за управление на ИД в WISE, са описани в глава 4.4. Тя се занимава с конкретни аспекти на управлението на идентификаторите по отношение на отчитане на пространствените данни от държавите-членки и развитието на масиви от референтни данни за ГИС в WISE. Пространствените характеристики, налични в WISE, могат да бъдат класифицирани като нехидроложки характеристики и хидроложки характеристики:
Тази глава предоставя информация за структурата на нехидроложките уникални идентификатор на обектите и кода на хидроложката характеристика.
Структурата на нехидроложките уникални идентификатори ще бъде, както следва:
5.4.1.1Данни за ГИС, подавани пит държавите-членкиАко доставчикът на данните е държава-членка, името следва да е двупозиционния код на държавата-членка съгласно ISO 3166. Локалният идентификатор може да е с дължина максимум 22 знака. По този начин уникалният нехидроложки идентификатор, предоставен от държавите-членки, трябва да има следната структура: ДЧ #1 # 2 ... #22, където: МС. = 2 поцизионнен идентификатор на държавата-членка идентификатор, в съответствие с кодове на държавите ISO 3166-1-Alpha-2 и; #1 # 2 ... #22 = идентификатор с до 22 позиции, който е уникална в рамките на държавата-членка. (символ# = заместващ знак (заместващ знак може да се използва за заместител за всякакви други знаци или символи в даден стринг)).
или Станция за мониторинг на дадено езеро в Испания може да има идентификатор ES67003800958730 Имайте предвид следното:
Възможно е да се използват типове обекти за за идентифициране на типа на дадена характеристика. Кодът за типа обект е с два символа. Пример за това е даден по-долу. Списъкът може да бъде удължен, ако е необходимо, но трябва да бъде управляван на европейско ниво, за да се предотврати създаването на двусмислени кодове.
Тип обект Код
5.4.1.2Масиви от референтни данни за ГИС в WISEДо момента са разработени следните масиви от референтни данни за ГИС в WISE: големи реки и големи езера. Масивите от данни са достъпни в WISE map viewer (виж глава 3.2 за описание на масива от референтни данни за ГИС в WISE за районите на речните басейни). Идентификаторите на районите на речните басейни (определящи на РРБ независимо от държавните граници) и частите от РРБ за определена държава-членка, можете да видите на адрес:
Ако реките вече идентифицирани в по-голямата си част, може да бъде прагматично да се разшири съществуващият подход за уникална идентификация на обектите. Броят на реките, които трябва да се идентифицират обаче може да достигне до много пъти броя на вече кодираните. Може да се наложи кодовете да се ревизират, за да се постигне хармонизация с държавите-членки, участващи в общи РРБ. Кодиранетo може да бъде просто, с използване на последователни идентификатори, но се препоръчва използването на структурирани хидроложки кодове. Това позволява бързо ръчно или автоматизирано анализиране, без да е необходима референция към ГИС. Това включва проследяване на съоръженията, включително реките, водосборните зони и свързаните с тях обекти (идентификация нагоре/надолу по веригата). Освен това трябва да се създаде свързаност между реките през границите и по този начин да се улесни анализът на данни в рамките на международните РРБ. Йерархичното структурирано кодиране също може да облекчи поддържането на уникалните кодове в дългосрочен план. Една модифицирана версия на системата Pfafstetter беше предложена като Европейска система за кодиране на хидроложките характеристики. Хидроложкият код се състои от различни сегменти, които заедно еднозначно идентифицират хидроложките функции. Хидроложкият код се състои от 6 йерархично свързани позиции. Първият елемент е символ, който определя дали системата е Океанска или Безотточна. Той е последван от една цифра, която показва броя на моретата, на които може да се раздели океанът. В случай че са налице острови, в последствие се определя поредният номер на острова по продължение на крайбрежието. Масивите на сушата, определени по този начин, могат да се разделят според излаза си към морето с 5-позиционен код. Накрая речната система може да бъде кодирана до ниво влизане на реката с помощта на методологията на Pfafstetter. Освен това сегментът за код на типа обект определя вида на характеристиката, за която се отнася кодът. Това са например участъците от реките, езерата и басейните.
Таблица 5.4.3a Елементи на хидроложкото кодиране
В базите данни тези кодове обикновено трябва да се съхраняват в отделни файлове, което позволява на програмиста да използва различните елементи на данните по гъвкав начин. За функции за обмен на данни е полезно да се слеят елементите, като по този начин се опростяват процедурите за обмен и евентуалната нужда да се въведе кода на потребителя. Форматът на кода ще бъде, както следва: HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL Код за хидроложка система и код на морския регион (HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL) Идентификацията за морския регион е първият сегмент на целия код. Системата за хидроложко кодиране показва в кое море се вливат различните европейски вододели и как тези морета са свързани към океана, подреждането на данните може да се подобри. Прилага се ограничен йерархичен модел, за да може тези връзки да са уникални за системата за кодиране на океаните и моретата. Кодирането на морския регион ще бъде задължително за всички хидроложки референтни характеристики. Предлага се да се дефинира уникален идентификатор от една буква, с която да се отбележат различни хидроложки системи или океани, които могат да бъдат разграничени. Моретата, които са част от тези океани, могат в последствие да бъдат маркирани с един номер. Ако числото е по-голямо (9) от дължината на разстоянието на морето от океана, с който обменя води, съгласно кодирането на Pfafstetter, при който числото 9 обознача най-дългия път, а 1 системата на отток на реката в морето. Така дължината на кода на участъка ще се състои от два знака, буква за хидроложката система или океана и номер за моретата. Ние предлагаме да се разграничат седем океана: Северния ледовит океан, Северен Атлантически океан, Южен Атлантически океан, Индийски океан, Тихи океан и Средиземно море. В системата за кодиране тези океани получават по една буква, както е предложено в таблица 5.4.3б. Таблица 5.4.3в Задаване на буква за даден океан с определяне на това в кой хидрографски район евентуално се влиза водата от повърхностния воден обект.
За безотточните системи, които са от значение за Европа, включително Турция и Кавказ, предложените кодове могат да бъдат намерени в таблица 5.4.3в. Таблица 5.4.3в Определение на безотточните системи с повърхностни води, течащи в Европа, включително Турция и Кавказ
Съществуват още две безотточни системи - Преспанското езеро и езерото Трасимено Тези системи са доста малки и за целите на WISE, те са интегрирани в околните отточни области. Повечето от така определените хидрографски системи могат да бъдат разделени от подсистеми като морета, заливи и проливи. За целите на групирането на данни в рамките на европейските политики, ние само предлагаме тук разделяне на Източните брегове на северния Атлантически океан. За да се кодират моретата, свързани с Европейския субконтинент, се предлага да се разграничат следните морета (Таблица 5.4.3г): Таблица 5.4.3г Цифров код на моретата около Европа
Кодиране на островите (HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL) Предложение за номериране на островите можете да намерите в Приложение 08. Островите могат да бъдат идентифицирани чрез кода на морето, в чиито рамки са те, последвани от поредния номер. Поредният номер се генерира като се избере поредният номер на най-близкия участък на континенталната брегова линия. Предлага се да се отнесе поредният номер на крайбрежния участък към най-късото разстояние до острова. В някои случаи много острови трябва да се свържат към един и същ крайбрежен участък. В такива случаи крайният пореден номер може да се генерира с помощта на най-късото разстояние до крайбрежния участък. Начален код на Pfafstetter (HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL) Втората част на кода е предназначен да идентифицира първия водосборен басейн или крайбрежния водосбор в рамките на съответния морски регион. Началният код ще се определи на европейско ниво, на базата на басейните и подбасейни на националните масиви от данни, докладвани в съответствие с член 3 от РДВ. Определянето на кода трябва да следват същата логика като кода Pfafstetter. За четирите най-големи вливания (речни обекти) в рамките на всеки морски участък, трябва да се зададе някое от числата 2, 4, 6 и 8 в посока на часовниковата стрелка. За крайбрежния участък между тези морски област (речни басейни) трябва да се задават нечетни номера 1,3,5,7 и 9 (виж фигура 5.4.1). Фигура 5.4.1: Начален код за влизанията, свързани с Черно море. Дължината на кода съдържа индикация за размера Началният код, който вече е дефиниран за CCM2, както и данните към него, могат да бъдат изтеглени на http://desert.jrc.ec.europa.eu/water/ccm/php/index.php . Речни участъци, езера и речни басейни (HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL) Подходът на Pfafstetter се препоръчва за предоставяне на структуриран хидроложки код, който идентифицира речните басейни и подбасейни. Кодовете, идентифициращи речните басейни и подбасейни, могат да бъдат зададени за речни участъци. Системата на Pfafstetter следва систематичен подход, тъй като се получава от топологичните отношения на базовите отточни системи. Схемата за номериране е самовъзпроизвеждаща се от най-голямата към най-малката отточна система. С кодовете на Pfafstetter е възможно да се идентифицират всички свързани подбасейни в рамките на по-голям басейн, а басейнът-"майка" - от подбасейн. Всички подбасейни нагоре по веригата или участъци от реки, както и всички участъци надолу по веригата могат да бъдат идентифицирани на всяко място от речната мрежа. Повече подробности относно създаването на кода можете да откриете в Приложения 07 и 08. (Принципите на системата са обяснени в Приложение 07. Приложение 08 съдържа повече подробности относно прилагането на системата, като взима под внимание и кодирането на островите и разширяването на кодирането на океана и морския район, както е обяснено в тази глава). Езерата трябва да бъдат включени в системата за кодиране на Pfafstetter. Ако те са свързани с речната мрежа, те трябва да получават Pfafstetter кода на участъка от реката, към които те се оттичат. Ако те не са свързани към речната мрежа, те трябва да получат кода на (под-) басейна или междинния басейн на реката с най-ниско ниво, в който те се намират. В случай че в рамките на един подбасейн или междинен басейн се намира повече от едно затворено езеро, езерата трябва да се отличат с уникален идентификатор. Този уникален идентификатор трябва да бъде приложен след кода на обекта (елемента) с цел идентифициране на международните езера. За тази част на кода са запазени максимум 2 символа. Частта на кода трябва да съдържа само цифри. Примери за кодиране на езера са показани в Приложение 07. За прилагането на системата Pfafstetter речната мрежа трябва да бъде напълно свързана, както и в рамките на езерата. Тези хипотетични речни участъци понякога са наричани континууми. В резултат на това, водните обекти в езерото могат да бъдат идентифицирани в съответствие с кодовете на основните участъци на реката, ако това е необходимо. Код на обекта (елемента) (HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL) Както беше посочено за системата за кодиране на нехидроложките референтни характеристики, за идентифициране на типа на хидроложките функции може да се използва код на обекта (елемента). Списък на възможните кодове за обекти (елементи) се съдържа в Приложение 07. Примери за това са дадени по-долу. Списъкът може да бъде удължен, ако е необходимо, но трябва да бъде управляван на европейско ниво, за да се предотврати създаването на двусмислени кодове.
Тип обект Код
Условен идентификатор за езеро (HSIICCCCCPPPPPPPPPPPPEELL) Допълнително се изисква уникален стринг за идентифициране на езерата, които не са свързани към речна мрежа. Идентификаторът е необходим, ако има повече от едно езеро в рамките на определен речен басейн. Международните езера трябва да бъдат идентифицирани с един код (идентифициране на общото езеро, а не само на националните части на езерото). В резултат на това, идентификаторът трябва да бъде управляван в рамките на международния речен басейн на европейско или международно равнище. Предлага се да се резервират максимум два символа за тази част на кода. Кодът може да се състои от числа и символи. Други идентификатори Кодирането на специални случаи, като разклоненията, карстовите феномени и каналите е описан в Приложение 07.
Прилагането на метода за кодиране за хидроложките функции изисква топологично правилна и свързана речна мрежа, включително езерата, както и набор от данни за басейни с границите на водосборите. Там трябва да бъде пространствена връзка между масивите от данни за басейните и речната мрежа, като редът на задаване на кода на Pfafstetter се определя от размера на водосбора. Международните басейни, реки и езера трябва да бъде последователни навсякъде по дължината на националните граници. Европейската система за кодиране на хидроложки характеристики ще се прилага на европейско ниво към масива от референтни данни на ГИС в WISE за основните реки (включително кодиране на участъка от реката и кодове за реките) и основните езера. Система за кодиране беше тествана в басейна на река Дунав в реки с водосбор > 1000 км 2 Методологията и резултатите ще бъдат на разположение от март 2009 г. като Приложение 09. 5.4.1.3Прилагане на системата за кодиране на ниво ЕС - Хидроложки Референтни ХарактеристикиЕвропейската система за кодиране за хидроложки характеристики ще се прилага на европейско ниво за хидроложките референтни характеристики, използвани в масивите от хармонизирани европейски данни (масиви от референтни данни за ГИС в WISE). Това ще са основните реки и основните езера, а в бъдеще, съгласуваните речни басейни, подбасейни и водосбори. Кодовете ще бъдат определени с помощта на масива от данни за европейските водосборни области и производни реки (CCM2). Генерираните кодове ще се прехвърлят от CCM2 към предоставените национални бази данни, които формират масивите от референтни данни за основните реки и основните езера. Масивите от данни ще бъдат създадени на европейско ниво и предоставени на държавите-членки. Всеки речен участък от масива от европейски референтни данни Основни реки ще съдържа Европейски код на хидроложката характеристика за речни сегменти, Европейски код на реките и код на РРБ. Всяко езеро от масива от европейски референтни данни за езерата ще съдържа Европейския код на хидроложкарта характеристика Езеро и Европейски код на РРБ. 5.4.1.4Прилагане на система за кодиране на ниво държава-членка (реки, езера)Не се изисква от държавите-членки да прилагат предложената европейска система за кодиране на хидроложките характеристики за своите национални хидроложки характеристики, тъй като те вероятно имат собствена национална хидроложка система за кодиране, която вече се прилага. Въпреки това, се препоръчва на държавите-членки да прилагат европейската система за кодиране на хидроложките характеристики и на национално ниво. Началният код на Pfafstetter може да се получена от масива от данни CCM2. За да се позволи свързване на националните хидроложки характеристики с европейските референтни хидроложки характеристики, се препоръчва държавите-членки да добавят следното като атрибути към своите масиви от хидроложки данни за реките и езерата:
От особено значение са и трансграничните характеристики, граничните реки и граничните езера. Препоръчвасе тези характеристики да се хармонизират съответно на ниво национален и международен район на речен басейн, (виж глава 6.1). Докато тези функции не са хармонизирани, ще се извършва хармонизация на ниво ЕС (виж глава 3.1) и съответните кодове ще се осигурят на държавите членки. След като националните/международните хармонизирани характеристики са достъпни, те ще заменят характеристиките, хармонизирани на равнище ЕС. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
|