Доклад на експертна група по проект „Monitoring municipal economic activities на Фондация аксес-софия 1 септември 31 октомври 2008 г
Изтегляне 350.9 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Управленски практики 3. 1. Партийно-политическо управление.
- Публично-частните партньорства.
- 4) Изводи и препоръки
2) Общинските концесии Столичните отпадъци са вече държавен проблем. По него през последните два месеца се изказа кой ли не – от кмета и общинарите до министър-председателя Станишев и президента Първанов. Направеното обаче е значително по-малко от изговореното. В историята с отпадъците вече се появиха елементи на криминале (кметът на Пловдив Славчо Атанасов заподозря умишлен палеж на сметището Цалапица след отказа на община Пловдив да приеме за съхранение балите на София40) и на водевил (в спора на правителството с кмета всяка от страните горчиво съжалява, че някога е помагала на другата за нещо...) Докато кметът обясняваше как общината е изпълнила всичко, което е в нейните правомощия, за да реши проблема (отпускане на пари за преместването на балите в законно депо; избор на фирма, която да осъществи транспорта; отварянето на депото в Суходол за депониране на новия боклук и спиране на балирането...), заместник-министърът на околната среда Чавдар Георгиев изчисляваше как изгарянето на балите в Германия и Австрия струва до 120 евро на тон, но като се включат разходите за транспорт, сумата щяла да достигне около 200 евро на тон. „...Вероятно няма да има друг избор, освен чужбина”, каза Георгиев.41 В тази патова ситуация дори кметът Борисов не може да пришпори решението. При острата нужда от добри новини той опита сам да създаде новини, и дори обеща (на 11 .09. 2008 г.), че „Ноември-декември ще има първа копка за завод за боклука...”42 Дори без да коментираме дали през ноември ще има първа копка на завода, софиянци искат да знаят кога ще бъде последната, а не първата копка. Най-добрите новини за столичните отпадъци през периода всъщност дойдоха отвън – извън София: от Димитровград, Силистра и Брюксел. В началото на септември Димитровград и Силистра (8 и 10 септември) се съгласиха да приемат част от столичните отпадъци.43 Тъй като България нарушава две европейски директиви за отпадъците, тя бе заплашена от налагане на глоби от Европейската комисия (ако натрупаните 470 000 тона балирана смет за „временно съхранение” останат на незаконни площадки около София след края на септември). На 12 септември вицепремиерът Меглена Плугчиева съобщи, че Европейската комисия се е съгласила да отложи до 30 ноември срока за задействане на наказателната процедура срещу България за несправяне с проблемите със софийските отпадъци. Срокът изтичаше на 30 септември. В оставащото време България трябва да намери начин да координира позициите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Столична община, за да се справят с балите „временно съхраняван” отпадък. Вариантите не са кой знае колко много. Решението е извозване на балите в депа, които отговарят на стандартите на ЕС, но ключовият въпрос е „останалата част”. Изнасянето на отпадъка в чужбина не изглежда решение, тъй като дори най-оптимистичните финансови оценки сочат твърде голяма сума. И правителството, и общината имат пряк интерес от решаване на проблема. Точно както в случая с „Топлофикация”, те се опитват да поделят неделимото. И - точно както в случая с „Топлофикация” - двете страни са най-загрижени за софиянци. „Значи, хем решаваме на некадърниците в Столична община проблема, заради софиянци, разбира се, хем когато се опитаме да решим проблема, те [некадърниците] се опитват да провалят решаването на проблема.”44 Отново двете страни щедро описват колко са били добри и щедри. „...Правителството, което му прави Околовръстния път, което му строи метрото с държавни пари в значителна степен, което му решава проблемите с боклука...”45 В двата цитата на премиера Станишев е кодиран образът на софийския кмет. Който, от своя страна, вече съжалява, че е бил толкова добър в миналото. „Съжалявам, че аз се опитах да им помагам и за еврофондовете и за спирането на протеста на млекопроизводителите...”46 Елементите на детска свада могат да изглеждат забавни, но – пак както в случая с „Топлофикация” - всичко е на гърба на данъкоплатците софиянци. Защото дори извозването на хилядите тонове бали до други общини не е решение на въпроса. Депото в Суходол бе отворено повторно през ноември 2007 г. за нови 18 месеца. Даже при удължен живот - със сепариращи инсталации за рециклируемите отпадъци - депото все някога трябва да бъде затворено, вероятно след година. Как ще се съхраняват и обезвреждат отпадъците на столичани след това? При положение, че завод няма? Заводът за отпадъци е ключов в уравнението. Но софиянци не знаят все още нито кога, нито къде ще има завод. На първия въпрос, както видяхме, кметът отговаря „Съвсем скоро”. „Скоро” обаче означава поне 2011 г. Добре поне, че изборите ще са минали... На втория въпрос – къде? - не отговаря никой. Което може да означава две неща: че никой не знае мястото, или че мястото е определено вече. Завесата над мястото и сроковете бе леко приповдигната в средата на октомври, когато експерти от Балканския научно-образователен център по екология и опазване на околната среда представиха доклад за оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) за интегрираната система за преработка на софийските отпадъци.47 Съоръженията, които ще бъдат построени, ще имат общ капацитет за преработка на 410 000 тона годишно. Основният завод ще бъде разположен край гара Яна. Той ще обработва биоразградимите отпадъци до гориво. Другите две инсталации ще бъдат разположени край Хан Богров и ще преработват само зелени и хранителни отпадъци. Крайният продукт ще бъде компост (тор). Системата ще разполага и с депо за съхраняване на небиологичния боклук, който не може да бъде обработен или рециклиран. Това депо също ще се намира край село Яна. Докладът за ОВОС предстои до края на ноември да бъде одобрен от МОСВ. След това Столична община трябва да издаде комплексно разрешително за строеж на инсталациите. После трябва да се реши кой ще строи завода (ако вече не е решено). И после може и да започне строеж... А дотогава ще изчисляваме цената на тон пътуващ софийски боклук – 150, 200 или 250 лева на тон48. Впрочем, парите (нашите пари, на данъкоплатците) май нямат никакво значение. Когато на 25 септември някои общинари се притесниха от цената на преместването и депонирането на отпадъци до Силистра - по 113 лева на тон, председателят на СОС Андрей Иванов заяви, „При положение, че Силистра е единствената възможност, транспортът и 200 лева да струва е все тая”49. Не е точно все тая, защото парите са наши, на данъкоплатците. И защото парите, похарчени за извозването на софийския боклук до Силистра, се равняват на годишната държавна субсидия за Българската академия на науките. (Както изчисли министърът на образованието и науката Даниел Вълчев.50) Но на нас ни остава само да изчисляваме. И – понеже е „все тая” - ще чакаме. По примера на премиера Станишев ще ни „писва от този въпрос”51 Или ще се чудим – по примера на президента Първанов – кога прокуратурата ще определи кой печели от забавянето. Тук не случайно намесваме висшето политическо ръководство на държавата. Както се оказа, софийският завод за отпадъци създава още един ъгъл на противопоставяне в и без това нагнетената обстановка – този път финансов. На 25 септември кметът на София Бойко Борисов разказа пред общинския съвет, че София е получила не само похвали от Европейската комисия за действията си по решаване на кризата с отпадъците, но и обещание за финансиране на проект за завод за преработка на отпадъците. Борисов всъщност отхвърля идеята на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров България да построи завода по схемите за публично-частно партньорство. Министърът бе заявил, че ако Брюксел отпусне пари за завод на София, това би глътнало повече от половината бюджет за строеж на такива съоръжения, който ЕС дава на България до 2013 година. Борисов обаче говори не само за обещания, а за приоритетен проект: „Ще бъдеме финансирани в обема, в който изискваме, съгласно нашите проекти”, каза Борисов.52 Директните контакти на кмета с Брюксел явно дразнят управляващите. Още по-дразнещо е, че в думите на кмета има здрава логика: „При положение, че те [правителството] не усвоиха стотици милиони евро, на която тя [Меглена Плугчиева] е вицепремиер от европейските фондове. И когато София се пребори да си усвои пари, изведнъж им досвидяха точно нашите пари, просто толкова са жалки тези хора.”53 „Контраатаката” дойде от сайта на вицепремиера Меглена Плугчиева – на 22 октомври там бе цитирано писмо на Европейската комисия, което препоръча на София да потърси частен инвеститор за реализиране на проекта за строеж на завод за преработка на битовите отпадъци. (Писмо на главна дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, изпратено до правителството и Столична община и цитирано на сайта на вицепремиера Меглена Плугчиева.)54 Ако Европейската комисия държи заводът да бъде изграден чрез публично-частно партньорство, това е пряка подкрепа за позицията на министър Чакъров и вицепремиера Плугчиева. Т. е., ще има съвместно дружество - между общината и частна компания - за строеж на завода. Цитираното писмо обаче е само препоръчително. А като се имат предвид обещанията за финансиране, получени от Борисов, истината май е, че ЕК предпочита ние тук сами да се разберем. До този момент кметът твърди, че няма намерение да се съобрази с предложението за публично-частно партньорство, както и че София е единственият град в България с подготвен проект за изграждане на завод с европейски пари... Диалогът между общината и правителството по въпроса за отпадъците на София изглежда по-скоро имитация: диалог през медиите, с обвинения за скриване на информация, забавени официални писма и пр. предсказуеми детайли. Диалогът всъщност трябваше да започне с това, за което се сетиха чак на 2 октомври: правителството реши - по предложение на министър Джевдет Чакъров - да създаде „разширена работна група” по проблема с балираните столични отпадъци. Тя трябва да „прецизира предложените варианти за решаване на проблема с балираните столични отпадъци и да набележи конкретни процедури, които трябва да бъдат изпълнени”.55 3. Управленски практики 3. 1. Партийно-политическо управление. Най-негативните сценарии за политизация на управлението на София са на път да се сбъднат. Управлението на общинската икономика вече е политическо мерило. По израза на кмета Борисов, „От БСП виждат, че се сриват, и трябва да докажат, че и ние не можем да се справяме”. (Нова телевизия, 1 септември). Всички се оплакват, че проблемите се политизират, и въпреки това снежната топка на политическите внушения нараства с всеки изминал ден. По управлението на София вече се произнася президентът на републиката, а кметът отговаря: „Президентът проигра евтино отношенията ни” (15 септември). Усещането, че политизацията пречи, вече май е всеобщо. Въпреки това, няма никакви изгледи за промяна. Причината е, че политизацията е необходима на твърде много хора. Да вземем например изказването на вицепремиера Плугчиева (12 септември), което звучи като глас на здравия разум: „За мое разочарование въпросът се политизира безобразно. Щом от боклука ще се прави политика, то политиката ще стане боклук... Ако някой иска да прави предизборна кампания от този проблем, то разрешението му е обречено.”56 Фразата, че политиката ще стане боклук, ако от боклука се прави политика, звучи красиво и афористично, но просто не е вярна. Боклукът е политика. Отдавна. И не само в България. Ако погледнем бюджета на София, или си припомним стойността на завода за отпадъци, ще видим, че в боклука има твърде много пари – което е другото име на политиката. Дали политиката в България е боклук е въпрос, който излиза извън обхвата на този текст. Важното е, че решението на проблема със софийските отпадъци вече трябва да бъде търсено на политическо равнище – просто няма друг начин. Това ни препраща към втората концепция в цитата: „Ако някой иска да прави предизборна кампания от този проблем, то разрешението му е обречено.” А какво да правим, когато толкова много хора искат да правят предизборна кампания от проблема? И от боклука, и от парното, и от транспорта... Едва ли точно един вицепремиер не разбира това. Тогава трябва ли да се примирим, че тези проблеми са обречени да не бъдат разрешени? Или да чакаме парламентарните избори? А може би трябва да изчакаме и кметските избори - защото София може да се окаже без кмет, „поради преминаването му на друга длъжност”? Вярно е, че политизацията на общинското управление създава крайно нездравословна среда за решаване на каквито и да било въпроси. Ако министър-председателят, президентът на републиката, вицепремиери (като Меглена Плугчиева), министри (като Джевдет Чакъров), политически лидери (като Румен Овчаров) оставят кмета да си върши работата, нещата ще тръгнат по-добре. Но това просто няма как да стане, защото и кметът е политически лидер (макар и неформален). Затова оценките за столичната икономика все по-силно приличат на фрази от предизборни митинги. („Когато на столичани им стане студено, да ходят, ей там на „Дондуков””; Б. Борисов, 28 октомври). Думи като „некадърници” и „негодници” влязоха в публична употреба между добре облечени и добре възпитани мъже. Завърнаха се подмятания на тема облагодетелстване и корупция. „Георги Първанов: Няма завод, защото сигурно някой печели и някой трябва да обясни, да информира хората кой извлича голямата печалба за сметка на столичани и на българите изобщо. [Въпрос:] Кой, според Вас? Георги Първанов: Аз не съм разследващ орган...”57 Прогнозите са лоши. Идват избори – а с тях и развилнялата се политизация на общинската икономика. И единственото, което може да бъде напомнено на всички изброени по-горе лидери, е, че в някои страни политиката се прави и за хората, а не само за тяхна сметка. 3. 2.
Публично-частните партньорства. Публично-частното партньорство продължава да бъде дискредитирано от нови разкрития, дори без да споменаваме големите концесионери и изпълнители. Поредният пример дойде по време на заседание на СОС (на 9 октомври ): както стана ясно, само от договори с рекламните компании „Вал София” и „Маркани лайн” се генерират пропуснати ползи в размер на стотици хиляди левове месечно. Договорът на общинската администрация с „Маркани лайн” е за отдаване на рекламно пространство на 111 спирки. Срещу това всеки месец в бюджета на София постъпват 17 667 лева или по 160 лева наем на месец на спирка. В същото време обаче фирма „Нюз аутдоор”, която е пренаела спирките от „Маркани лайн”, отдава същото пространство за наем от 220 евро на 2 седмици или по около 500 евро на месец. Фирма „Маркани лайн” от своя страна е наела рекламното пространство през 1997 година от фирма „Коктейл бар Нико”...58 Приликите с практиката на „Софийски имоти” не са случайни. И в единия, и в другия случай използването на общинската собственост не носи на общината печалбите, подсказвани от пазара. Разликата е, че прокуратурата още не се е намесила, за да търси прояви на безстопанственост. Тези прояви обаче се виждат с просто око. При договора на Столична община с „Вал София” са отдадени 210 улични рекламни съоръжения тип „ракета” на фирмата на цена от общо 9022 лева месечно. Това прави по 43 лева на рекламно съоръжение. От своя страна „Вал София” преотдава на желаещите да рекламират въпросните „ракети” на цена от 182 евро на 2 седмици или по около 400 евро на месец. Разликата в цената е повече от 20 пъти.59 Това е все едно СОС да отдаде под наем сградата на кметството на частна фирма срещу 100 лева месечно и след това да сключи договор със същата фирма за ползване на сградата срещу 2000 лева месечно... Най-интересното е как главният секретар на общината Росен Желязков оправда ситуацията с пренаемането и с пропуснатите ползи: общинските наредби за рекламата постоянно се обжалват в съда и практически не могат да влязат в сила. (София няма действаща наредба за реклама, тъй като последната, която беше приета през пролетта, е обжалвана в съда. СОС одобри договорите с рекламните агенции да бъдат продължени до края на годината, но докато не бъде приета нова наредба, общината не може да сключва нови договори.60) Независимо от причините, резултатът е, че само жалки проценти от печалбите на частните фирми влизат в общинския бюджет – вж. по-горе 20-кратната разлика. То бива публично-частно партньорство, ама чак пък толкова... Част от причините впрочем са свързани с вече проблематизирания въпрос за юридическата компетентност. В предишния доклад по този проект бе посочено, че „общината продължава да крачи по тънкия лед на неперфектни или незаконосъобразни процедури.” Доказателство за широката приложимост на подобен извод са думите на общинския съветник Росен Малинов, който направо заяви: „Не мога да разбера за какво плащаме на общинските юристи, след като те постоянно не могат да защитят наредбите, които сами са писали”.61 Въпросът на Росен Малинов само изглежда риторичен - той трябва да получи отговор. Общината е в непрекъснати съдебни спорове. На 27 октомври Върховният административен съд определи като законно увеличението с 25% на данъка върху моторните превозни средства в София, което бе гласувано от СОС в началото на март. Решението по-късно бе атакувано от областния управител пред Административен съд – София, който отмени решението като незаконно. С решението си ВАС окончателно призна данъка, а общинската администрация се размина с неудобството да връща пари на хората, които вече са си платили данъка в новия му размер. По медийни изчисления, ако ВАС бе потвърдил решението на административния съд в София, то това би могло да се отрази с между 8 и 40 милиона лева на бюджета на Столичната община.62 Половингодишният съдебен спор вече приключи благополучно за общината. Но на 29 октомври Софийският административен съд отново се намеси и отмени част от наредбата за рекламата в София, която дава право на общината да събира такса за даване на право за осъществяване на рекламна дейност. В решението на Административен съд-София се посочва, че с разписването на тази разпоредба Столичният общински съвет е превишил правомощията си и е ограничил правата на гражданите върху тяхната собственост.63 Един външен наблюдател може да си помисли, че областният управител само чака поредната наредба на СОС, за да я прати в съда... 4) Изводи и препоръки 4. 1. За община с толкова мащабен бюджет липсват стратегии и принципни виждания за развитието на общинската икономика. Това позволява на всички – вкл. на премиера например - да се закача с приходно-разходната политика на общината.64 Това създава и впечатлението за стихийна разходна политика, в която винаги ще има решения „ad hoc”: винаги ще намерим 50 или 70 милиона за дела на държавата в „Топлофикация”. А също така, винаги ще има съмнения за изразходване на средства с лека ръка (нали помним: и 200 лева на тон да струва транспортът, „все тая”). Статията на общинския съветник Вили Лилков за стратегиите на развитието65 е една от малкото подобни визии за бъдещето: какво и как ще се случи, какво и как трябва да се прави. (Бюджет, данъци, инвестиции, обществени поръчки, строителна програма и пр.) Необходимост от обсъждане на стратегически концепции вече има, защото в общинската икономика са въвлечени достатъчно много пари, труд и човешки съдби. 4. 2. В предишния доклад вече бе формулиран изводът, че контролните механизми на общината са крайно недостатъчни и функционират с големи дефекти. Икономическите практики на „Софийски имоти”, на отдаването под наем на рекламни площи и пр., се нуждаят от много по-здрав контрол, отколкото сегашния. Мнозина софиянци вярват, че управленската системата на СОС съдържа в себе си достатъчно контролни механизми (напр. общинските съветници гласуват, питат, дебатират). За тези софиянци е добре да видят процедурата, с която се отговаря на общински съветник Петър Курумбашев по ценообразуването на имот, който общината купува, а не продава. („Продавачът ни беше предложил цена от 10 евро, а ние щедро като купувач я бяхме направили на 35 евро. И това ощетяваше общината с около 750 хиляди лева...”66) Най-добрият вариант е СОС да разработи система за контрол върху ефективността на общинската икономика – или да поръча някой да му я изготви. 4. 3. Вместо да твърди, че кметът Борисов не си е свършил работата, правителството да санкционира столичния кмет. Ако наистина заради него държавата може да бъде наказана от ЕК, въпросът стои по недвусмислен начин: Бойко Борисов не изпълнява законовите си ангажименти по организацията на извозването на отпадъците - а, според Закона за опазване на околната среда, кметовете могат да бъдат санкционирани с глоба за неспазване на задълженията си. Санкции могат да му бъдат наложени и по Закона за управление на отпадъците.67 Никой не обсъжда възможността да наложи дори минимална санкция на кмета Борисов. Препоръката е правителството да санкционира кмета – ако наистина той е виновен за ситуацията със софийските отпадъци. Ако кметът не може да бъде санкциониран, тогава е по-добре различните правителствени представители да го оставят на мира, да не подмятат и да не иронизират. 17 ноември 2008 г. Този доклад е подготвен с финансовата подкрепа на американския народ чрез Американската агенция за международно развитие. Отговорност за съдържанието носи Фондация АКСЕС-София; то не отразява непременно гледната точка на Агенцията или Правителството на САЩ. Докладът е подготвен също с финансовата подкрепа на Германския фонд “Маршал” на САЩ; съдържанието не отразява непременно гледната точка на фонда или на Балканския тръст за демокрация. 1 Самопредставяне на дружеството на: http://www.toplofikaciasofia.bg/za_nas 2 http://mediapool.bg/show/?storyid=143259&srcpos=2 3 http://mediapool.bg/show/?storyid=143573&srcpos=2 4 „Един министър, няма да му казвам името, че дори това ми е неприятно...” (Пред "Тази сутрин" по bTV, 11. 09. 2008 г.) 5 Тоест, СОС да гласува увеличение на капитала си в топлофикационното дружество със 70 млн. лв., колкото е дългът към „Булгаргаз”, като по този начин участието на държавата би паднало до около 25%. (http://mediapool.bg/show/?storyid=143373) 6 На заседанието на парламентарната комисия по т. 1 („Информация за готовността на топлофикационните дружества за работа в есенно – зимни условия за периода 2008-2009г. Оценка на финансово – икономическото състояние.”) бяха поканени да присъстват: ДКЕВР, представители на собствениците на дружества, в това число и представители на мажоритарния собственик на „Топлофикация-София” – Столична община. (http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSit&SType=show&gid=167&id=3420) 7 http://mediapool.bg/show/?storyid=143981&srcpos=12 8 http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/2801/(offset)/15 9 2 октомври, http://mediapool.bg/show/?storyid=144247&srcpos=11 10 http://mediapool.bg/show/?storyid=144447&srcpos=16 11 http://mediapool.bg/show/?storyid=143981&srcpos=12 12 http://mediapool.bg/show/?storyid=144299&srcpos=8 13 http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=561345 14 http://mediapool.bg/show/?storyid=144447&srcpos=16 15 http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/2875 16 Позицията на МИЕ е, че са съгласни Столичната община да поеме контрола върху парното, но само след разрешение от Сметната палата, ЕК и банките кредитори. По думите на министър Петър Димитров, правителството не може да рискува глоба от 110 милиона лева от Брюксел заради оказана „неправомерна помощ” от публична институция за търговско дружество ( Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 350.9 Kb. Сподели с приятели:
|