Доклад на комисията до европейския парламент и до съвета

Изтегляне 177.9 Kb.

Дата	25.02.2018
Размер	177.9 Kb.
	#59499

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 12.1.2009

COM(2008) 902 окончателен

ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно усилията на държавите-членки през 2007 г. с оглед постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов

(представена от Комисията)

ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА относно усилията на държавите-членки през 2007 г. с оглед постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов Error: Reference source not found

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Обобщение на годишните доклади на държавите-членки Error: Reference source not found

2.1. Описание на флотилиите във връзка с риболовните дейности Error: Reference source not found

2.2. Въздействие на схемите за намаляване на усилието върху капацитета Error: Reference source not found

2.3. Спазване на режима вход/изход и референтните равнища Error: Reference source not found

3. Спазване на правилата за управление на риболовния капацитет. цялостни резултати Error: Reference source not found

3.1. Резултати за континенталния флот (с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони кораби) Error: Reference source not found

3.2. Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотилии Error: Reference source not found

4. Заключения на Комисията Error: Reference source not found

1. Въведение

Всяка държава-членка е задължена^¹ да предаде на Комисията до 1 май всяка година доклад за дейността си през предходната година за постигане на устойчив баланс между капацитета на флота и наличните възможности за риболов. Докладите на държавите-членки са достъпни на интернет страницата Europa^². Въз основа на тези доклади и данните от регистъра на риболовния флот на Общността Комисията състави обобщение за 2007 г., което представи на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и на Комитета по рибарство и аквакултури. Настоящият доклад на Комисията, изготвен за Съвета и Европейския парламент (приложение ІІ), представя това обобщение на докладите от държавите-членки и съдържа техническо приложение (приложение І) и становищата на горепосочените комитети. Приложението включва също така подробен коментар на управлението на капацитета^³, както и таблици и графики за общите тенденции в риболовния флот на ЕС и спазването от страна на държавите-членки на режима вход/изход. Освен това следната информация е достъпна на английски език на интернет страницата Europa:

подробни данни за резултатите във връзка със спазването от всяка държава-членка;
резултатите във всеки един от най-отдалечените райони на Общността;
докладите на държавите-членки.

2. Обобщение на годишните доклади на държавите-членки

Тази година само 13 държави-членки представиха докладите си навреме; осем доклада бяха изпратени със закъснение от две седмици до два месеца. По време на съставянето на настоящия доклад Обединеното кралство още не беше изпратило докладите си на Комисията. Въпреки тези закъснения Комисията представи обобщаващия доклад на горепосочените комитети до 31 юли 2008 г. Трябва да се добави, че много държави-членки следваха установената с член 13 от Регламент (ЕО) № 1438/2003 схема за доклада, но качеството на представените данни не бе винаги достатъчно за целите на настоящия доклад.

Той обобщава описанието на държавите-членки на риболовните им флотилии, въздействието на съществуващите схеми върху намаляване на риболовното усилие, спазването от страна на държавите-членки на режима вход/изход и силните и слабите страни на системите на държавите-членки за управление на флота.

С цел да съдейства на държавите-членки да проведат хармонизиран и добре обоснован анализ на баланса между техните флотилии и наличните възможности за риболов Комисията помоли НТИКР да състави насоки за подобрен анализ на баланса между риболовния капацитет и възможностите. Комисията ги предостави на държавите-членки с молбата да оценят капацитета въз основата на различните показатели, предложени от НТИКР. Някои държави-членки не приложиха насоките с оправданието, че не са имали достатъчно време или достатъчно информация за изпълнението на задачата. Въпреки кратките срокове определени държави-членки успяха да включат изчислението на няколко или на всички от предложените показатели.

2.1. Описание на флотилиите във връзка с риболовните дейности

Белгия: През 2007 г. се наложи незначително намаляване на тонажа без публична помощ, докато общата мощност се увеличи много малко. Докладът на Белгия приложи насоките в сегмента на бим траулерите, които са най-важните в белгийския флот. Ниската степен на използване на капацитета и отрицателното възвръщане на инвестициите (въз основа на данни за 2006 г.) свидетелстват за известен свръхкапацитет. През програмния период на Европейския фонд за рибарство 2007—2013 г. е предвидено допълнително нарязване на кораби на скрап, но засегнатият капацитет не е изразен количествено.

България: Флотът на България е съставен предимно от малки кораби; само 105 от 2 536 са с дължина повече от 12 m. Първият доклад за българския флот показва незначително увеличение (приблизително с 1 %) на риболовния капацитет през 2007 г. Докладът включва изчислението на известни показатели за баланс на капацитета, както се предлага в насоките, но не са направени изводи по отношение на размера на флота.

Дания: Както и в предишните доклади от 2003 г. насам, е бил използван икономически модел (ЕІАА) за изчисляване на минималния брой кораби, необходим за използване на разпределените квоти в 12 сегмента от флота, класифицирани в съответствие с Регламента за събиране на данни^⁴. Броят дни в морето, който е бил взет за тези кораби, е представлявал максималният възможен брой на година. Констатирано бе, че при този модел съществуват различни нива на свръхкапацитет във всеки сегмент, имайки предвид настоящото състояние на запасите от рибни ресурси. Според този модел се счита, че настоящият брой активни кораби се намира в баланс с наличните възможности за риболов. Броят на активните кораби бе намален приблизително с 3 % спрямо 2006 г. Повече от 800 кораби с общ тонаж 7 143 GT и 33 456 kW бяха отчетени като неактивни през 2007 г. През 2007 г. нямаше намалявания на капацитета с публична помощ. Това дава представа за величината на свръхкапацитета.

Германия: Докладът на Германия не приложи насоките. Вместо това е използван качествен биологичен подход за проучване на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов по сегменти от флота. Сегментите от флота са били оценени по MПО IV. Докладът оценява дали изменението на капацитета във всеки сегмент от флота следва тенденцията на състоянието и равнището на риболова на основните засегнати ресурси. През 2007 г. без публична помощ се получиха малки намаления в капацитета при сегментите на пасивните съоръжения, траулерите за Северно море и бим траулерите. Имаше увеличение в капацитета на флота за дълги разстояния. Добавянето на един голям траулер в този сегмент доведе до цялостно увеличение на капацитета за флота на Германия (11 % в GT, 3 % в kW).

Естония: Докладът на Естония не приложи насоките и не включи оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Флотът е организиран в три сегмента, определени според дължината, съоръженията и риболовната зона. Флотът на Естония подлежи на намаленията на ОДУ за атлантическа треска в Балтийско море и към плана за възстановяване на NAFO. През 2007 г. не са били въведени нови многогодишни планове за управление и възстановяване в Балтийско море или в регулаторната зона на NAFO.

Гърция: Докладът на Гърция не приложи насоките и не включи оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Публичната помощ продължи да финансира намалението на капацитета през 2007 г., което доведе до извеждането от експлоатация на 1 528 GT и 8 264 kW. Основната част от риболовния флот на Гърция се състои от дребномащабни крайбрежни риболовни съдове, използващи различни пасивни риболовни съоръжения.

Испания: Докладът на Испания не приложи насоките и не включи оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Испания е продължила да използва публични средства за намаляване на капацитета на флота; над 9 000 GT и 21 000 kW бяха нарязани за скрап през 2007 г., но в докладите не бяха дадени подробности относно риболовните дейности и сегментите от флота, които са подлежали на това извеждане от експлоатация. Флотът се управлява по отделни сегменти, както е било по МПО ІV.

Франция: Докладът на Франция бе подаден твърде късно и не можеше да бъде включен.

Ирландия: Докладът на Ирландия не приложи насоките и не включи оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Отчетено е обаче, че много от целевите запаси са извън безопасните биологични лимити. Квотите и разтоварванията намаляват с много по-бърз темп от риболовния капацитет. През 2007 г. не е имало извеждане от експлоатация, но през 2008 г. е предвидено съществено количество извеждане от експлоатация във флота за риболов на бяла риба.

Италия: Капацитетът на флота на Италия е продължил да бъде намаляван чрез програма за нарязване за скрап, финансирана с публични помощи. През 2007 г. 177 кораба с общ тонаж от 9 422 GT и обща мощност на двигателя от 38 372 kW са били изведени от експлоатация. Докладът на Италия е включил изчислението на известни показатели за баланса, предложени в насоките. Средната дейност на италианските риболовни кораби намалява стабилно, като стойността за 2007 г. е 131 дена на кораб. Уловът за единица усилие, измерен в GT х дни също е намалял незначително.

Кипър: Докладът на Кипър не приложи насоките и не оцени баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Капацитетът на кипърския флот е намалял с 3 % в тонаж и с 9 % в мощност през 2007 г. без публична помощ. Докладът на Кипър изтъква, че капацитетът на флота ще се увеличи през 2008 г. поради промяната на статута на малките риболовни кораби от „развлекателни“ на „професионални“.

Латвия: Докладът на Латвия не приложи насоките за оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Въпреки това се твърди, че при сегмента на корабите за открито море (8 кораба) капацитетът на флота се балансира с наличните квоти. За периода 2007—2013 г. е предвидено извеждането от експлоатация на 70 кораба в балтийския сегмент и на 110 кораба в сегмента на дребномащабните кораби, за да се приспособи капацитетът към наличните квоти. През 2007 г. от експлоатация бяха извадени с публична помощ 17 кораба с общ капацитет 950 GT и 2 228 kW.

Литва: Литовският доклад включи изчислението на някои от показателите, предлагани в насоките, но по отношение на размера на флота не са направени изводи. Независимо от това стойностите на предлаганите показатели свидетелстват за излишък от капацитет в балтийския флот. През 2007 г. от експлоатация бяха извадени с публична помощ единадесет кораба с общ капацитет 1 173 GT и 1 893 kW.

Малта: Докладът на Малта включва изчислението на показателите за баланса, предложени в насоките. Капацитетът на флота се преценява като съотносим с наличните ресурси и не се предвижда намаляване. Флотът е съставен от кораби, използвани през цялото време или само от време на време. В доклада са включени и корабите за развлечение, въпреки че не са търговски риболовни кораби и не се подчиняват на ОПР. Флотът е съставен главно от дребномащабни кораби, по-къси от 12 m, които съставляват 99 % от него. През 2007 г. капацитетът на малтийския флот остана непроменен спрямо предходната година, без да има показания за някакво увеличение на риболовното усилие в която и да е риболовна дейност.

Нидерландия: Докладът на Нидерландия приложи насоките, предложени от Комисията. Въпреки това докладът отбеляза ,че е трудно да се прецени балансът между риболовния капацитет и възможностите за риболов поради сложността да се представят подробни данни за съответните сегменти от флота, необходими за правилен анализ. Нидерландският доклад счита, че показателите, предложени в насоките, не са подходящи за пелагичния сегмент с оглед на неговата ориентация към международни води. Тези показатели показват свръхкапацитет във флота от бим траулери. Проведе се намаление на капацитета от 15 % посредством схема за извеждане от експлоатация, приложена към края на годината, но то ще бъде отразено едва в отчета за началото на 2008 г. През 2007 г. капацитетът на сегмента на пелагичните траулери се увеличи със 7 % в тонажа и с 12 % в мощността в резултат от подмяната на капацитета, изтеглен през 2006 г.

Полша: Докладът на Полша не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. След много голямо намаление в балтийския флот през 2005 г. и 2006 г. през 2007 г. се проведе допълнително, но много по-малко намаление. 24 кораба с общ тонаж 700 GT и мощност 2 600 kW бяха завинаги изтеглени от този флот с публична помощ.

Португалия: Докладът на Португалия не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. Общият капацитет на португалския континентален флот бе намален само с 0,4 % през 2007 г., като по-голямата част от това намаление е от публична помощ.

Словения: Докладът на Словения не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. Капацитетът на словенския флот намаля незначително през 2007 г. без публична помощ. Флотът страда от структурни проблеми, по-специално стари кораби и остарели съоръжения. Планът за управление, изготвен съобразно разпоредбите на Средиземноморския регламент, ще се съсредоточи върху приспособяване на капацитета и намаляване на дънното тралене.

Финландия: Докладът на Финландия не приложи насоките и не включи оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. През 2007 г. броят на корабите и капацитетът на флота на Финландия намаляха незначително, но не се проведе извеждане от експлоатация с публична помощ. В сравнение с първоначалното равнище към 1 януари 2003 г. е било регистрирано намаление от 19 % в GT и 12 % в kW.

Швеция: Докладът на Швеция включи оценката на показателите за баланса в съответствие с насоките. Резултатите показват, че от някои запаси е уловено повече, че дейността на по-голямата част от флота е много ниска и икономическите резултати не са задоволителни. Това са ясни показатели за свръхкапацитет и това се признава в доклада; през периода 2007—2013 г. се предвиждат намаления в капацитета до 50 % за дънния сегмент и 30 % за пелагичния сегмент.

Обединено кралство: Към момента на съставяне на настоящия доклад не е получен доклад от Обединеното кралство.

2.2. Въздействие на схемите за намаляване на усилието върху капацитета

Държавите-членки докладваха различни мерки за възстановяване и схеми за намаляване на усилието, приложими през 2007 г. Като цяло в докладите държавите-членки не посочват ясно дали схемите за риболовното усилие са били или ще бъдат ефективно средство за постигане на устойчив баланс между капацитета и състоянието на запасите. Комисията счита, че общите резултати от схемите за приспособяване на риболовното усилие от гледна точка на размера на флота са недостатъчни и е необходимо да бъдат положени повече усилия.

Белгия: Риболовният флот е подлежал на схемата по приложение ІІ^⁵ и на режима за западните води. Общият брой дни в морето за целия флот не е бил надвишен, тъй като някои кораби не са използвали разрешените им дни. Независимо от това ограничението на дните в морето не е довело до неусвояване на наличните квоти. Наличните възможности за улов на миди Сен Жак са били почти напълно използвани. Въпреки това в зона VІІІ на ICES разпределеното риболовно усилие не е било достатъчно и се е наложила размяна на квоти и усилие с Нидерландия.

Дания: Датският флот подлежи на мерките по приложение ІІ като част от плана за възстановяване на запасите от атлантическа треска. Най-важната последица от прилагането на приложение ІІ бе средното намаляване на риболовното усилие с 47 % в сравнение с нивата от 2003 г. Общият брой на дни за риболов бе намален с 49 %. Прехвърлянето на дни за риболов наред с прилагането през 2007 г. на индивидуални прехвърлими квоти доведе до това, че оставащите риболовни усилия се съсредоточиха в много по-малък брой кораби, докато през 2007 г. част от флота беше много малко или изобщо не беше активна.

Германия: Както и през 2006 г., схемите за намаляване на риболовното усилие са имали незначително въздействие върху флота, основно в Балтийско море. Не бяха представени цифри.

Естония: За естонския флот в Балтийско море не е била прилагана схема за намаляване на риболовното усилие, но той подлежи на мерки за възстановяване на запасите от треска в Балтийско море. В доклада обаче не е предвидена оценка на ефекта от тези мерки.

Гърция: За гръцкия флот не са били прилагани схеми за приспособяване на риболовното усилие.

Испания: Флотът е бил засегнат от мерки за намаляване на усилието за южна мерлуза и норвежки омар (приложение ІІБ), дълбоководните видове и ресурсите в зоната на NAFO. Националните планове за управление продължиха да бъдат прилагани за Средиземно море, залива на Кадис и водите на Канарските острови. За дълбоководните видове бе отчетено ефективно намаляване на усилието с 12 %, съответстващо на номинално максимално намаляване на усилието с 10 %. За разлика от това, ефективното усилие се увеличи по плана за мерлузата и норвежкия омар, където през 2007 г. на сегмента на флота бяха отпуснати допълнителни дни с оглед на нарязването на корабите на скрап. Докладът не представя данни за това до каква степен намалението чрез публични помощи на постоянния капацитет от около приблизително 100 кораба и 9 000 GT е било свързано с подобни мерки за намаляване на усилието.

Франция: Докладът на Франция бе подаден твърде късно и не можа да бъде включен.

Ирландия: Флотът на Ирландия подлежи на схеми за намаляване на риболовното усилие, прието по приложение ІІ към Регламента за ОДУ и квотите и на режима за Западните води, въпреки че те нямат последствие по отношение на капацитета на риболовния флот през 2007 г. Риболовните дейности, които попадат под обхвата на планове за възстановяване на запаси (зони VIa и VIIa на ICES), са много различни. Следователно за ирландската администрация бе трудно да оцени въздействието от схемите за намаляване на усилието.

Италия: За италианския флот не са били прилагани схеми за приспособяване на риболовното усилие.

Кипър: Към риболовните дейности на Кипър не се прилагат никакви задължителни схеми за намаляване на усилието.

Латвия: Латвийският флот подлежи на мерките за възстановяване на запасите от треска в Балтийско море, но не е направено позоваване за ефектите от тези мерки спрямо риболовното усилие. Лошото състояние на запасите от атлантическа треска и увеличаващите се разходи за гориво принудиха собствениците на кораби да кандидатстват за премии за извеждане от експлоатация.

Литва: Литовският флот подлежи на мерките за възстановяване на запасите от треска в Балтийско море, но не е направено позоваване за ефектите от тези мерки спрямо риболовното усилие. Намаляването на този флот с публична помощ продължи през 2007 г., като най-старите и най-неефикасни кораби бяха нарязани на скрап. Намаляването на капацитета на флота през 2005—2006 г. имаше положителен ефект върху икономическите резултати (данни от 2006 г.), тъй като уловът на кораб се увеличи.

Малта: За малтийския флот не са били прилагани схеми за приспособяване на риболовното усилие.

Нидерландия: Флотът подлежи на схемата за ограничаване на броя дни в морето, въведена за Северно море (схемата по приложение ІІ). Тези мерки не доведоха до значително намаляване в общия капацитет на флота от бим траулери; общата мощност намаля с 2,9 %, докато тонажът спадна с 0,5 %. Риболовното усилие, упражнено през 2007 г. за писия и морски език в зоните за възстановяване, нарасна с 6 % спрямо 2006 г., въпреки че остана под нивата от 2005 г. Една от причините бе промяната в риболовните съоръжения, съчетана с по-голям брой дни. При изпълнение на разпоредбите по приложение ІІА Нидерландия е избрала да прилага възможно най-голямата гъвкавост в рамките на правилата: прехвърлянето на дни между кораби и между периоди на управление е било разрешено.

Полша: Поради прилагането на програмата за намаляване на риболовното усилие през 2007 г. броят дни, изкарани в риболов от балтийския флот, е намалял с 44 % в сравнение с 2004 г., като този процент по отношение на катерите с дължина от 24—40 метра е бил почти 70 %. През периода от 2004 г. до 2007 г. броят дни в морето, през които кораби са извършвали риболов на атлантическа треска, е спаднал с около 56 %.

Португалия: Планът за възстановяване на запасите за мерлуза и норвежки омар (приложение ІІБ към Регламента за ОДУ) продължи да се прилага през 2007 г., но като резултат не бяха отчетени намаления на капацитета. Въпреки това докладът отбелязва, че включените кораби са положили значителни усилия, включително прекратяване на операциите, за да се съобразят с наличния брой дни в морето. Независимо от това цялостното ефективно усилие се увеличи в сравнение с 2006 г. Броят дни, прекарани в зоната на NAFO продължи да спада през 2007 г. Националните мерки за ограничаване на риболовното усилие се прилагат за дълбоководните видове.

Словения: За словенския флот не се прилагат схеми за намаляване на риболовното усилие.

Финландия: През 2007 г. за финландския флот не се прилагаха схеми за намаляване на риболовното усилие. Въпреки значителното намаляване в капацитета през периода 2003—2006 г., общото риболовно усилие на финландския флот показа тенденция към увеличаване от 2005 г насам и през 2007 г. бе с 10 % по-високо от 2003 г. Увеличаването на риболовното усилие се провеждаше при пелагичната риболовна дейност. Сегментът на статичните съоръжения за атлантическа треска постепенно намали усилието си и през 2007 г. в този сегмент нямаше риболовна дейност поради забраната за плаващи мрежи.

Швеция: Флотът е обхванат от разпоредбите по приложение ІІА и риболовното усилие е било постепенно намалено като резултат от по-малкия ОДУ и брой дни в морето. През 2007 г. за последен път се позволяваше използването на плаващи мрежи. Поради предстоящата забрана на риболова с плаващи мрежи, десет съда с хрилни мрежи бяха нарязани на скрап с публична помощ. През 2007 г. бяха въведени индивидуални квоти за пелагични видове.

Обединено кралство: Към момента на съставяне на настоящия доклад не е получен доклад от Обединеното кралство.

2.3. Спазване на режима вход/изход и референтните равнища

Според данните на CFR към дата 22 юли 2008 г. всички държави-членки са били в рамките на максималната стойност за капацитета на флота им към края на 2007 г. Общата тенденция в капацитета на флота на ЕС показва устойчиво намаление. Всички засегнати държави-членки са спазвали референтните равнища за континенталния флот.

3. Спазване на правилата за управление на риболовния капацитет. цялостни резултати

3.1. Резултати за континенталния флот (с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони кораби)

Според данните на CFR през петгодишния период 2003—2007 г. и независимо от двете последователни разширявания общият капацитет на флота на Общността е бил намален приблизително с 197 000 GT и 720 000 kW, което е приблизително 11 % нетно намаление, изразено в тонаж. Флотът на ЕС на 15-те държави-членки е намалял с 207 000 GT и 788 000 kW в сравнение с 71 000 GT и 152 000 kW, които са били изтеглени от флота на десетте нови държави-членки. Като съотношение намалението на флота на десетте нови държави-членки на ЕС от датата на присъединяването им е било по-голямо от намалението на флота на 15-те държави-членки през периода 2003—2007 година (26 % в сравнение с 11 % като мощност на двигателя). За петгодишния период 2003—2007 г. приблизително 198 000 GT и 638 000 kW са били изтеглени от флота на ЕС (с изключение на най-отдалечените райони) с публични помощи, от които 25 000 GT и 81 000 kW са били изтеглени през 2007 г.

Като цяло нетното намаление във флота на ЕС изглежда все още недостатъчно, като се отчитат постоянните технологически подобрения, които неутрализират последиците от намалението на капацитета, и влошеното състояние на запасите от повечето от рибните ресурси на Общността, особено от дълбоководните видове, които изискват много решителни намаления на риболовното усилие.

Таблици 1 и 2 в приложението към настоящия доклад обобщават спазването от страна на държавите-членки на режима вход/изход и референтните равнища към 31 декември 2007 г. Всички държави-членки спазиха тези правила.

По-подробна информация (таблици и графики) за тенденциите в капацитета на флотилиите на държавите-членки са достъпни на Europa^⁶.

3.2. Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотилии

Капацитетът на флотилиите, регистрирани в най-отдалечените райони, и варирането му между 1 януари 2003 г. и 31 декември 2007 г. е показано на таблица 4 от приложението към настоящия доклад. Резултатите показват, че флотът, регистриран в най-отдалечените райони на Испания и Португалия, е бил значително намален както от гледна точка на тонажа, така и като мощност. Във френските отвъдморски департаменти е било установено леко намаление в общия брой на корабите, намаление в тонажа и увеличение в мощността на двигателя.

В края на 2007 г. референтното равнище бе леко надвишено в случая само на един от 17-те сегмента за най-отдалечените райони. Съответният сегмент е СА2 (кораби с дължина над 12 метра, регистрирани на Канарските острови и извършващи риболовна дейност във води на Общността).

4. Заключения на Комисията

Качеството на докладите на държавите-членки непрекъснато се подобрява от момента на представяне на първия доклад, обхващащ 2003 г., но все още има нужда да се свърши повече работа. Както и през предходните години, голямата част от докладите не описваше флотилиите на държавите-членки във връзка с риболовните дейности, както се изисква от член 13, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1438/2003, по начин, който дава възможност на Комисията да анализира усилията, положени за постигане на баланс между капацитета на риболовния флот и наличните възможности за риболов, както е установено от член 14 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Вместо това държавите-членки поставяха акцента върху приложените национални системи за управление на флота и тенденциите в капацитета на флота във връзка с режима вход/изход.

Прилагането на насоките за оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов представлява стъпка в правилната посока, но не всички държави-членки се възползваха от това средство. Комисията признава, че краткият срок за прилагане на тези насоки и по-скоро техническият им характер породи проблеми при някои държави-членки. През настоящата година следва да се положат допълнителни усилия за пълно прилагане на насоките за доклада от 2008 г.

Повечето от докладите са съставени така, че не може да се установи ясна връзка между мерките за управление на усилията и приспособяването на капацитета на флота, а също така не се анализират критично тенденциите в действителното извършеното усилие. Като цяло въздействието на мерките за приспособяване на риболовното усилие върху капацитета на флота изглежда ограничено. В някои случаи главната движеща сила за намаляването на капацитета на флота изглежда е комбинация от слаби икономически резултати на флота и разполагането с национални средства или средства на Общността. Това може да се дължи отчасти на липсата на системи за управление на усилието за няколко рибни ресурси, но и на неефективността на съществуващите такива системи (приложение ІІ, западните води, дълбоководните риболовни дейности, някои национални схеми и др.).

И през 2007 г. риболовният капацитет на флота на ЕС продължи тенденцията си за лек, но устойчив спад при годишен темп от 2 % до 3 %. Графики 3, 4 и 5 в приложението показват, че като цяло това е общата тенденция за последните 16 години, въпреки че тенденцията не е толкова еднаква при отделните държави-членки. Този факт поставя под въпрос ефективността на мерките за приспособяване на капацитета, прилаган по ОПР.

Научната оценка твърди, че 30 % от запасите, за които има данни, са уловени извън безопасните биологични лимити и 80 % са уловени на нива над максималния устойчив добив. В същото време при големи части от флота съществува недостатъчно използван капацитет, т.е. броят на дните за риболов е по-малък от максималния възможен и се отчитат ниски икономически резултати, които се задълбочиха още повече през 2008 г. С оглед на тези съображения постигнатите намаления в капацитета изглеждат недостатъчни да доведат до устойчив баланс между капацитета и възможностите за риболов в краткосрочен план. Освен това съществува риск технологичният напредък, който според някои оценки е със същата величина, както наблюдаваните намалявания на капацитета, да неутрализира ефекта от тях.

На 22 юли 2008 г. Съветът прие временни и конкретни мерки за преструктурирането на риболовния флот на ЕС, като предостави по този начин възможност да се постигне необходимото преустройство на флота и тази възможност не трябва да се пропуска.

1В съответствие с член 14 от Регламент 2371/2002 и член 12 от Регламент 1438/2003.

2http://ec.europa.eu/fisheries/fleet/index.cfm?method=FM_Reporting.AnnualReport.

3В съответствие с приетата през декември 2002 обща политика в областта на рибарството (ОПР) риболовните флотилии биват управлявани съгласно общото правило, че добавеният към флота нов капацитет, изразен като тонаж и мощност, не трябва да бъде по-голям от капацитета, който е изтеглен от флота.

4Регламент (EO) № 1639/2001 на Комисията (OВ L 222, 17.8.2001 г., стр. 53—115).

5Регламент (ЕО) № 51/2006 на Съвета (ОВ L 1, 20.1.2006 г., стр. 1—183).

6http://ec.europa.eu/fisheries/fleet/index.cfm?method=FM_Reporting.AnnualReport.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 177.9 Kb.

Сподели с приятели: