Доклад на комисията до европейския парламент, съвета и европейския икономически и социален комитет

1. Въведение 3

1.1. Контекст 3

1.2. Обща оценка на прилагането на регламента 4

2. Приложно поле на регламента 4

2.1. Производства, които попадат в обхвата на регламента 4

2.1.1. Производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и

хибридни производства 5

2.1.2. Несъстоятелност на частни лица и самостоятелно заети лица Error: Reference source not found

2.2. Производства, които не са включени в приложното поле, член 1, параграф 2 Error: Reference source not found

2.3. Признаване на производства по несъстоятелност, образувани извън ЕС, или координиране на производства в рамките на ЕС и извън него Error: Reference source not found

3. Компетентност за образуване на производства по несъстоятелност 10

3.1. Определяне и установяване на центъра на основните интереси на длъжника Error: Reference source not found

3.2. Процедурна рамка за разглеждане на компетентност 11

3.3. Искове, произтичащи от несъстоятелност 12

4. Приложимо право 13

4.1. Приложно поле на общото правило (Lex fori concursus) Error: Reference source not found

4.2. Изключение от принципа lex fori Error: Reference source not found

5. Признаване на съдебни решения за образуване на производства по несъстоятелност 15

6. Координиране на главните и вторичните производства 16

7. Група от дружества Error: Reference source not found

8. Публикуване на и информация относно производствата по несъстоятелност Error: Reference source not found

9. Предявяване на вземания 19

10. Заключения Error: Reference source not found

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

относно прилагането на Регламент (EО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност

1. Въведение

1.1. Контекст

Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета относно производството по несъстоятелност¹ („Регламентът“ или „ЕРН“) влезе в сила през май 2002 г. С регламента беше установена европейска рамка за трансгранични производства по несъстоятелност. Той се прилага винаги когато длъжникът има активи или кредитори в повече от една държава членка, независимо от това дали той е физическо или юридическо лице. С регламента се определя кой съд е компетентен да образува производство по несъстоятелност и се гарантира признаването и изпълнението на последващото решение в рамките на Съюза. С него също така се установяват единни правила относно приложимото право и се осигурява координирането на главните и вторичните производства.

Регламентът се прилага във всички държави членки с изключение на Дания, която има специален статут по отношение на съдебното сътрудничество съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз.

Настоящият доклад беше изготвен в съответствие с член 46 от регламента. Предназначението на доклада е да представи на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет оценка на прилагането на регламента. В настоящия доклад са взети предвид следните документи:

• 
  сравнително правно проучване относно оценката на регламентa в 26 държави членки, което беше проведено от университетите в Хайделберг и Виена с подкрепата на мрежа от национални докладчици²;
  
• 
  проучване за оценка на въздействието на изменение на регламента, проведено от консорциум от GHK и Milieu³;
  
• 
  резултатите от проведено чрез интернет обществено допитване в периода между март и юни 2012 г.⁴ Комисията получи общо 134 отговора от всички държави членки с изключение на България и Малта, като респондентите от Обединеното кралство (21 %), Румъния (20 %) и Италия (12 %) представляват повече от 50 % от всички респонденти. Бяха получени отговори от широк кръг заинтересовани страни, като академичните преподаватели, практикуващите юристи и публичните органи предоставиха най-голям брой отговори.
  

1.2. Обща оценка на прилагането на регламента

Въз основа на оценката Комисията достига до заключението, че регламентът най-общо се разглежда като успешен инструмент за координиране на трансгранични производства по несъстоятелност в Съюза. Направеният избор по ключови въпроси и съответните политики, основаващи се на него, са широко подкрепяни от заинтересованите страни. Тълкуването на регламента по редица въпроси е изяснено от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, което допринася за единното тълкуване на регламента от националните съдилища. Тази оценка се подкрепя от резултатите от общественото допитване, в което мнозинството от респондентите посочиха, че регламентът функционира ефикасно, като най-положително е мнението на практикуващи юристи, публичните органи и академичните преподаватели.

В резултат на проучването за оценка и общественото допитване обаче са установени множество недостатъци на регламента. Следователно Комисията счита, че е необходимо да се въведат изменения в отговор на нуждата от модерна и благоприятна бизнес среда. Като цяло установените проблеми са свързани с приложното поле на регламента, правилата относно компетентността, връзката между главните и вторичните производства, публичността на решения, свързани с несъстоятелността, и предявяването на вземания. Освен това е критикувана и липсата на конкретни правила относно несъстоятелността на членове на група от дружества. Тези проблеми са описани подробно по-долу.

2. Приложно поле на регламента

2.1. Производства, които попадат в обхвата на регламента

Основната цел на регламента е да се гарантира, че решение за образуване на производство по несъстоятелност и последиците от него, независимо дали по отношение на физически или юридически лица, се признават в рамките на Съюза. В член 1, параграф 1 се установяват критериите, на които националните производства трябва да отговарят, за да попаднат в приложното поле на регламента. Тази разпоредба отразява традиционното понятие за производства по несъстоятелност, тъй като се предполага несъстоятелността на длъжника и се изисква лишаването му от права, както и назначаването на ликвидатор. Въпреки това вследствие на новите тенденции и подходи в държавите членки настоящото приложно поле на регламента вече не обхваща широк кръг от национални производства, насочени към преодоляване на задлъжнялостта на дружества и физически лица.

2.1.1. Производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и хибридни производства

Към момента много национални закони в Европа в областта на несъстоятелността предвиждат производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и хибридни производства. Производствата, предшестващи производството по несъстоятелност, могат да се характеризират като квазиколективни производства под надзора на съд или административен орган, които дават възможност на длъжник във финансово затруднение да осъществи оздравяване на етап, предшестващ производството по несъстоятелност, и да избегне започването на обичайно производство по несъстоятелност. Хибридните производства са производства, при които длъжникът запазва известен контрол върху активите и дейностите си, макар и подлежащи на контрол или надзор от съд или от синдик.

В проучването за оценка се заключава, че в 15 държави членки се прилагат производства, предшестващи производството по несъстоятелност, или хибридни производства, които понастоящем не са включени в Приложение А към регламента, както е посочено в таблицата по-долу.

Таблица: Производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и хибридни производства, които не са включени в Приложение А към регламента.

Австрия	- производства съгласно Закона за реорганизация на бизнеса от 1997 г. (Reorganisationsverfahren)
Белгия	- Търговско разследване (Handelsonderzoek / enquête commercial; Член 8 и сл. от LCE (Loi relative à la continuation des entreprises) - Назначаване на медиатор (Aanstelling ondernemingsbemiddelaar / Désignation d’un médiateur d’entreprise; член 13 от LCE) - Назначаване на mandataire de justice (Aanstelling gerechtsmandataris / Désignation d’un mandataire de justice; член 14 от LCE) - Извънсъдебно споразумение (Minnelijk akkoord / Accord amiable; член 15 от LCE) - Реорганизация по съдебен път чрез индивидуално споразумение (Gerechtelijke reorganisatie door een minnelijk akkoord / Réorganisation judiciaire par accord amiable; член 43 от LCE) - Назначаване на временен управител (Aanstelling voorlopig bestuurder / Désignation d’un administrateur provisoire; член 28 от LCE)
Естония	- Оздравителни производства за правни субекти (естонски Закон за реорганизацията) - производства за коригиране на дълга за физически лица (Закон за преструктуриране и защита на задълженията)
Франция	- mandat ad hoc (L 611-3 Code de commerce) - помирителни производства (L 611-4 и сл. от Code de commerce) - sauvegarde financière accélérée (SFA)
Германия	- производства относно защитни механизми (Schutzschirmverfahren, раздел 270b от InsO)5
Гърция	- Оздравителна процедура (diadikasia eksigiansis, διαδικασία εξυγίανσης; член 99 и сл. от гръцкия Правилник за несъстоятелността, изменен с член 234 от наскоро приетия закон № 4072/2012)
Италия	- accordo di ristrutturazione dei debiti (член 182a от италианския Закон за несъстоятелността) - piano di risanamento attestato
Латвия	- извънсъдебни производства за правна защита (предвидени в Закона за несъстоятелността от 26 юли 2010 г.)
Малта	- Задължителнa схемa за компромис или задължение (Rikostruzzjonijiet ta’ Kumpaniji) - Процедура по възстановяване на дейността на дружество
Нидерландия	- Schuldsaneringsregeling, който се прилага за физически лица, член 287, буква a) от нидерландския Закон за несъстоятелността
Полша	- оздравително производство (Postępowanie naprawcze; членове 492—521 от Закона за несъстоятелността и възстановяването)
Румъния	- mandat ad-hoc (mandatul ad-hoc; член 7 и сл. от Закон № 381/2009) - concordat préventif (concordatul preventiv; член 13 и сл. от Закон № 381/2009)
Испания	- homologación de los acuerdos de refinanciación (4-та допълнителна разпоредба от Закон № 38/2011 за изменение на испанския Закон за несъстоятелността)
Швеция	- Производства за облекчаване на дълга (skuldsanering; раздел 4 от Закона относно облекчаването на дълга), приложими за частни физически лица
Обединеното кралство	- схеми за уреждане (част 26 от Закона за дружествата от 2006 г.)

Основният проблем, произтичащ от факта, че значителен брой производства, предшестващи производството по несъстоятелност, и хибридни производства не попадат понастоящем в обхвата на регламента, е, че последиците от тях не се признават в целия ЕС. В резултат на това е възможно неудовлетворени кредитори да потърсят удовлетворяване на вземанията си чрез активи на длъжника, намиращи се в друга държава членка, което може да осуети усилията за спасяване на дружеството (така нареченият проблем на „възпрепятстването“). Освен това могат да бъдат пренебрегнати възможности за спасяване на дружеството, понеже страните не са склонни да участват в съответните процедури, ако не е гарантирано тяхното трансгранично признаване. Поради това се препоръчва при преразглеждането на регламента да се намери решение на тези проблеми. Това мнение се споделя от мнозинството от респондентите в общественото допитване (59 %), които отбелязаха, че регламентът следва да обхваща производствата, предшестващи производството по несъстоятелност, и хибридните производства. Мненията обаче са противоречиви по отношение на това кои точно производства следва да попадат в обхвата и по-специално кога би следвало да се изисква съдебен контрол.

Освен това в проучването за оценка са установени проблеми във връзка с несъответствията между процедурите, посочени в приложенията, и условията, залегнали в член 1, параграф 1. Тези проблеми са илюстрирани от две преюдициални запитвания, които понастоящем са висящи в Съда на Европейския съюз. В първия случай се поставя въпросът дали регламентът се прилага за национална процедура по несъстоятелност, която не е включена в приложенията, но която отговаря на определението в член 1, параграф 1.⁶ Вторият случай касае въпроса дали регламентът се прилага за национални процедури, които са включени в приложението, но които не отговарят на определението в член 1, параграф 1.⁷ Тези случаи показват, че понастоящем съществува известна правна несигурност по отношение на това кои процедури действително попадат в обхвата на регламента.

Установен е и трети проблем, който се отнася до ситуации, при които национални процедури, изброени в приложенията, са променени от държавите членки, без да са отправили до Комисията каквото и да било уведомление за измененията. В тези случаи не е ясно дали изменените или новите процедури на държавите членки отговарят на определението в член 1, параграф 1.

2.1.2. Несъстоятелност на частни лица и самостоятелно заети лица

Регламентът се прилага за национални производства независимо от това дали се отнасят за физическо или юридическо лице, търговец или частно лице⁸. Проучването за оценка показа, че въпреки, че много държави членки са изпратили уведомления за своите процедури за лична несъстоятелност, които да бъдат включени в приложенията⁹, понастоящем значителен брой процедури за лична несъстоятелност не попадат в обхвата на регламента¹⁰. Настоящата ситуация се дължи отчасти на факта, че производствата не съответстват на определението в член 1, параграф 1 от регламента, въведени са наскоро или съответната държава членка¹¹ не счита, че попадат в приложното поле на регламента. Последното контрастира с резултатите от общественото допитване, в което мнозинството от респондентите (59 %) се съгласиха, че регламентът следва да се прилага за частни лица и за самостоятелно заети лица.

Многообразието на националните законодателства допълнително усложнява положението. Някои държави членки нямат схеми за лична несъстоятелност. Други разполагат със схеми за лична несъстоятелност, които се прилагат както за самостоятелно заети лица или еднолични търговци, така и за потребители. Трета група държави разполагат със специални схеми единствено за потребители и включва самостоятелно заетите лица и едноличните търговци към случаите на несъстоятелност на дружества, докато четвърта група разполага с отделни схеми за потребителите, самостоятелно заетите лица и едноличните търговци.

Комисията констатира, че статуквото е проблем, защото може да доведе до това длъжниците да продължат да бъдат задължени на чуждестранни кредитори. По-специално честен предприемач, който е бил освободен от задълженията си в една държава членка, може да бъде възпрепятстван да започне нов бизнес или търговия с друга държава членка. Настоящият проблем може също така да обезкуражи длъжници, които са се възползвали от освобождаването от задължения в родната си страна, да живеят или да търсят работа в друга държава членка.

Регламентът не се прилага за застрахователни предприятия, кредитни институции и инвестиционни дружества, които предоставят услуги, включващи съхраняване на средства или ценни книжа за трети страни, или за предприятия за колективно инвестиране. Тези длъжници не са включени в приложното поле поради факта, че те са предмет на специални разпоредби и до известна степен националните надзорни органи разполагат с много широки правомощия за намеса¹². Трансграничните производства по несъстоятелност, отнасящи се до застрахователни предприятия и кредитни институции, се уреждат от други инструменти на правото на Съюза¹³. По подобие на регламента тези инструменти предвиждат правила относно международната компетентност при приемането на оздравителни мерки или започването на производства по ликвидация, приложимото право и признаването на производствата.

Както се посочва в академични разработки, липсата на инструмент на Съюза, уреждащ трансграничната несъстоятелност за предприятия за колективно инвестиране и инвестиционни посредници, оставя нежелана празнина в правото на Съюза. Все пак по отношение на инвестиционните посредници има вероятност тази празнина скоро да бъде запълнена за голяма част от тях, когато бъдат приети измененията на Директива 2001/24/ЕО, предвидени в неотдавнашното предложение за директива относно възстановяване и оздравяване на банките.¹⁴ Що се отнася до предприятията за колективно инвестиране, заинтересовани страни съобщават, че настоящата ситуация на практика не създава проблеми, тъй като несъстоятелността на предприятията за колективно инвестиране не е често явление.

2.3. Признаване на производства по несъстоятелност, образувани извън ЕС, или координиране на производства в рамките на ЕС и извън него

Регламентът се прилага за производства по несъстоятелност на длъжници, чийто център на основните интереси се намира в някоя от държавите членки. Производства по несъстоятелност, при които центърът на основните интереси на длъжника се намира извън ЕС, не попадат в приложното му поле. Дори когато центърът на основните интереси е в рамките на ЕС, съществуват ограничения в приложното поле по отношение на намиращи се в чужбина активи, кредитори или предприятия. В този случай регламентът се прилага само частично за участници и активи, намиращи се в държава членка. Въпроси извън приложното поле на регламента попадат в обхвата на националното законодателство.

В проучването относно оценката на въздействието се отбелязва, че след влизането в сила на регламента няколко държави членки са приели закони, които уреждат аспекти на трансграничната несъстоятелност, която включва държави извън ЕС. Румъния, Полша, Обединеното кралство, Словения и Гърция са приели закони, основани на Закона образец на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL) от 1997 г. Белгия, Германия и Испания са въвели закони относно международни процедури по несъстоятелност, които не следват подхода на UNCITRAL, но като цяло обхващат подобни проблеми. Франция и Италия нямат конкретни закони в тази област, но техните съдилища прилагат общите принципи на международното частно право.

Въпреки че последиците от международното измерение на несъстоятелността следователно се различават в зависимост от това кои са засегнатите държави членки, въз основа на проучването за оценка Комисията достига до заключението, че липсата на хармонизирани разпоредби за признаването на производства по несъстоятелност извън ЕС или за координирането на производства в ЕС и извън него не е довела на практика до значителни проблеми. Мненията на респондентите в общественото допитване относно това дали липсата на разпоредби за признаване или координиране на производства по несъстоятелност извън ЕС е създавала проблеми бяха разделени, като 44 % са съгласни, че това е така, а 37 % не са съгласни. Докладвани са и някои проблеми с признаването на съдебни решения на ЕС или на правомощията на ликвидатор от ЕС в някои държави, които не са членки на ЕС, като например Швейцария. Подобни проблеми обаче не могат бъдат разрешени чрез инструменти на Съюза, а само чрез международен договор. В този случай е важно да се отбележи, че Швейцария е заявила неофициално интерес към изготвянето на двустранно споразумение с ЕС относно несъстоятелността.

3. Компетентност за образуване на производства по несъстоятелност

3.1. Определяне и установяване на центъра на основните интереси на длъжника

Понятието „център на основните интереси“ е от първостепенно значение за прилагането на регламента. Комисията отбелязва обща подкрепа за понятието така, както е изтълкувано от Съда на Европейския съюз. Това е в съответствие с резултатите от общественото допитване, в което мнозинството от респондентите (77 %) одобриха използването на център на основните интереси за определяне на мястото на главното производство. Около 51 % от тях обаче посочиха, че тълкуването на термина създава практически проблеми. Въпреки това някои считат, че разясненията, дадени от Съда на Европейския съюз, са много полезни за постигане на по-единно прилагане на термина.

Понятието за център на основните интереси бе изяснено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз в решенията по делата Eurofood¹⁵ и Interedil¹⁶. Определянето на център на основните интереси изисква цялостна оценка на обстоятелствата за всеки отделен случай; съгласно обективния подход на Съда центърът на основните интереси трябва да бъде установен чрез позоваване на критерии, удостоверими от трети страни. По принцип тези критерии са изпълними на мястото, където длъжникът осъществява своята стопанска дейност или където се намира главното му управление.

По отношение на дружествата и другите юридически лица в член 3, параграф 1 се предвижда оборима презумпция в полза на мястото на регистрация. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз изясни обстоятелствата, при които тази презумпция може да бъде оборена, по начин, който като цяло се счита за подходящ. Беше докладвано обаче, че в много държави членки (Австрия, Белгия, Чешката република, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Испания, Швеция, Обединеното кралство) презумпцията понякога бива оборена без извършването на подробния анализ, изискван от Съда на Европейския съюз. Не е ясно дали това се дължи на липсата на информираност на съдилищата по отношение на съдебната практика на Съда на Европейския съюз или на трудностите, свързани с фактологичния подход, който тя изисква.

Въпреки че регламентът обхваща несъстоятелността на физическите лица, независимо дали са търговци или потребители, в настоящата формулировка на член 3, параграф 1 не се разглежда изрично центърът на основните интереси на физически лица. В този контекст проучването за оценка показа несъответствия в практиката на държавите членки. Някои съдилища прилагат презумпция в полза на местожителството на длъжника, докато други просто прилагат националните понятия по отношение на центъра на основните интереси на физически лица.

Определянето на център на основните интереси е най-трудно в случаите, когато длъжникът е променил своето местожителство преди подаването на молба за обявяване в несъстоятелност. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз¹⁷ решителният момент за определяне на наличието на център на основните интереси е подаването на молба за образуване на главно производство. Ако длъжникът впоследствие премести своя център на основните интереси в друга държава членка, сезираният съд остава компетентен. Тази съдебна практика се спазва до голяма степен от съдилищата. Проблеми могат да възникнат, ако длъжникът прехвърли своя център на основните интереси в друга държава членка преди подаването на молбата. Проучването за оценка показа случаи на очевидна злоупотреба чрез (временно) преместване на центъра на основните интереси на физически лица с единствена цел да получат освобождаване от отговорност за остатъчните дългове. Този проблем, който понякога е определян като „туризъм с цел фалит“ се ограничава до няколко региона в ЕС, като източна Франция, Обединеното кралство и Латвия привличат длъжници от други държави. По-специално длъжници от Германия и Ирландия се възползват от възможностите за освобождаване от отговорност, които дава английското законодателство, което предвижда освобождаване от задължения в рамките на само една година.

Има и случаи, когато дружества се преместват в държава членка, различна от тази, в която е седалището им, с цел да се възползват от по-усъвършенстваните оздравителни механизми там. Такова преместване обаче не може да се разглежда само по себе си като злоупотреба или като неправомерно. На първо място преместването на центъра на основните интереси от страна на дружествата е прието от Съда на Европейския съюз като законосъобразно упражняване на свободата на установяване. Така в решението си по делото Centros Съдът разясни, че развиването на бизнес в дадена държава членка чрез дружество, учредено в друга държава членка, попада в обхвата на свободата на установяване дори когато регистрираното седалище на дружеството е избрано с цел да се избегне изискването за минимален капитал от страна на държавата членка, в която се намира действителното седалище на дружеството. Освен това преместването на центъра на основните интереси често пъти е по-скоро в полза на кредиторите, отколкото в техен ущърб. Често преместването дори е инициирано от (първостепенни) кредитори в опита им да спасят или оздравят дружеството. Има няколко случая, при които преместването на центъра на основните интереси в Обединеното кралство е дало възможност за успешно оздравяване на дружество поради гъвкавостта, гарантирана в това отношение от английския закон за несъстоятелността.

3.2. Процедурна рамка за разглеждане на компетентност

В проучването за оценка се подчертават няколко значими проблема по отношение на процедурната рамка за разглеждане на компетентността на съда, в който се образува производство по несъстоятелност. Към момента този въпрос, който е уреден от процесуалните закони на държавите членки и общите принципи на ефективност и недискриминация, не се разглежда изрично в регламента. Подходите на националните съдилища за определяне на компетентността съгласно член 3 обаче се различават значително в рамките на Съюза. Очевидно не всички съдилища са наясно с факта, че те са длъжни да разглеждат своята компетентност ex officio и изрично да отбелязват правното основание за решението си да образуват производство в решението за образуване на производство. Това създава проблем поради факта, че принципът на взаимно доверие между държавите членки, като крайъгълен камък на регламента, изисква съдилищата на държавите членки внимателно да преценяват центъра на основните интереси на длъжника, тъй като решенията за образуване на производство по несъстоятелност се признават в други държави членки, без те да имат правото да подлагат на контрол решението на този съд.

Бяха отправени критики и по отношение на процедурната рамка за това, че чуждестранните кредитори невинаги имат право да оспорват решението за образуване на производство по несъстоятелност, и че дори когато официално имат право да го направят, те не са своевременно информирани за решението, за да упражнят ефективно правото си да го оспорят.

3.3. Искове, произтичащи от несъстоятелност

Разграничението между регламент Брюксел I¹⁸ и регламента е един от най-спорните въпроси, свързани с трансграничната несъстоятелност. Спори се относно международната компетентност (член 3) и признаването на чуждестранни решения (член 25).

Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз съдебни решения по гражданскоправни искове следва да бъдат квалифицирани като специфични по отношение на несъстоятелността, когато те произтичат пряко от производства по несъстоятелност и са тясно свързани с тях (vis attractiva concursus). Този принцип обаче е кодифициран единствено по отношение на признаването (член 25 от ЕРН). Формулата за разграничение е създадена от Съда на Eвропейския съюз през 1979 г.¹⁹ във връзка с Брюкселската конвенция²⁰ и потвърдена от Съда на Европейския съюз в решението по делото DekoMarty²¹ по отношение на компетентността съгласно регламента. Съдът на Европейския съюз прие, че съдът, в който се образува производство по несъстоятелност, е компетентен да разглежда отменителни искове, предявени от ликвидатора срещу трета страна, като например иск, целящ да обезсили прехвърлянето на акции, извършено в рамките на производства по несъстоятелност,²² и че подобни искове са изключени от приложното поле на регламент Брюксел I.²³ От друга страна Съдът прие, че искът, основан на клауза за запазване на собствеността²⁴, предявен от продавач срещу купувач, срещу когото е образувано производството по несъстоятелност, и Павловият иск, основан на претендирано вземане срещу трети страни, предявен от ликвидатор на единствен кредитор²⁵, не могат да бъдат квалифицирани като тясно свързани с производството по несъстоятелност.

44 % от респондентите в общественото допитване не съобщават за проблеми с взаимодействието между регламента и регламент Брюксел I, които съдебната практика да не е разрешила в задоволителна степен. Независимо от това Комисията достига до заключението, че липсата на изрично правило относно компетентността за искове, произтичащи от несъстоятелност, води до несигурност за практикуващите юристи, които нямат задълбочени познания за съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Освен това е критикуван и фактът, че ликвидаторът не може да съединява иск, произтичащ от несъстоятелност, с такъв, попадащ в обхвата на регламент Брюксел I.

4. Приложимо право