Доклад на Рейтинговата агенция "Standard and poors"

• 
  Стратегическото разположение на София, като административен, финансов и търговски център на България;
  
• 
  Бърз икономически растеж, водещ до растящи приходи и подобрение на бюджетните показатели;.
  

• 
  Слаба институционална рамка;
  
• 
  Ограничена гъвкавост по отношение на разходите и приходите;
  
• 
  Потенциален натиск от общинските дружества, които не са в състояние да се самоиздържат.
  

Рейтингът се ограничава от слабата институционална рамка на града, ниската гъвкавост, по отношение на разходите и приходите и потенциалния натиск от дружествата, които не са в състояние да се издържат самостоятелно. Тези фактори, обаче частично се смекчават от стратегическото разположение на София, като административен, финансов и търговски център на България (BBB+/Стабилна перспектива/A-2) и високия икономически ръст, който води до растящи приходи и подобряващо се изпълнение на бюджета.

Докато институционалната рамка на местната власт значително ограничава способността на София да увеличава приходите и да се възползва от бързо подобряващата се икономическа среда и продължава да ограничава надеждността на финансовото планиране, очакваме реформата във взаимоотношенията между властите да повиши капацитета на местната власт независимо да увеличава приходите – и потенциално да генерира по-високи приходи.

Наскоро приетите промени в Закона за местните данъци и такси допълват промените в конституцията, приети по-рано през 2007 г. В сила от 2008 г., патентният данък ще се събира от общините и ще им се позволява да повишават ставката на данъка върху недвижимото имущество в определени граници от март 2008 г.

Промяната в перспективата отразява подобряващото се изпълнение на бюджета от 2006 г. насам след тригодишно влошаване. Според предварителния финансов отчет, оперативният излишък се покачва до 19% от оперативните приходи през 2007 г., а дългът остава малък, като пада на 27% от оперативните приходи до края на годината.

В бъдеще необходимостта от увеличаване на заплатите и предоставянето на услуги ще подтикнат ръст на оперативните разходи, а общината основно ще разчита на постоянно разширяваща се данъчна основа за консолидиране на оперативните си излишъци.

Планираното ускоряване на така необходимата инвестиционна инфраструктурна програма, особено за битовите отпадъци и транспорта, ще продължи да оказва натиск върху баланса след капиталови разходи. Като процент от общите приходи, обаче той може временно да се влоши до високия дефицит от 10-12% през 2008-2010, поради силната подкрепа от ЕС и очакваното усвояване на солидна натрупана касова наличност.

Вследствие, въпреки възможното му повишаване, прекият дълг на общината би следвало да остане по-малко от 40% от оперативните приходи през 2007–2009 г. Дългите падежи и профили на амортизация би следвало да спомогнат за задържане на обслужването на дълга в краткосрочен план на по-малко от 6% от общите приходи.

Въпреки това, затрудненото финансово състояние на някои общински дружества, особено извършващите транспортни и отоплителни услуги, може да доведе до по-високи разходи или дълг за предоставяне на услуги от съществена важност.

Положението на София, като столица на България и политически, финансов и културен център води до висок икономически растеж. В общината се произвеждат около 25% от БВП на страната и тя привлича почти 60% от преките чуждестранни инвестиции в България. Реалният ръст на БВП през 2006 г. се изчислява на 6% и би следвало да остане на ниво 6.0%-6.5% годишно през периода 2007-2009 г.

Перспектива

Ако Столична община успее да консолидира оперативните си резултати и да стабилизира прекия дълг като процент от оперативните приходи съгласно средносрочните прогнози, при ускоряване на капиталовите инвестиции, рейтингът би могъл да бъде повишен.

Ако финансовите индикатори отново се стеснят, което подтикне София да увеличи значително дълга си или да отложи инфраструктурните дейности, перспективата би могла да бъде преразгледана на “стабилна”, или би бил оказан натиск върху рейтинга.

Сравнителен анализ

Мястото на Столична община в българската икономика е от съществено значение и е подобно на това на Букурещ, Румъния (ВВ+/стабилна перспектива/--), Петербург, Русия (ВВВ-/положителна перспектива/--). Въпреки че БВП на човек от населението в София все още е под този на Букурещ, той е сравним с показателя на Петербург и други български градове (вж. Табл. 1). Процентът на безработица в София е значително по-нисък в сравнение с останалите части на страната, като структурата на заетостта е по-многообразна (вж. Икономика по-долу), което е характерно за много градове с присъден рейтинг в централна и източна Европа от подобно значение.

През 2003-2005 финансовите индикатори на София са по-слаби от тези на други български рейтинговани градове, но през 2006-2007 бюджетните индикатори значително се подобряват и стават сравними с тези на чуждестранните градове от същия ранг поради бързия ръст на приходите в резултат на продължаващата икономическа експанзия, решението на държавата да повиши субсидиите и да повиши местните данъци, както и повишаващите се продажби на имоти.

Подобно на Букурещ и Петербург, Столична община планира да предприеме амбициозна инвестиционна програма през следващите три до пет години, като съществува вероятност това да доведе до временно влошаване на баланса след капиталовите разходи.

С умерен дълг, Столична община е значително по-малко задлъжняла от Букурещ, но има по-голямо дългово бреме от сходните й градове. Въпреки това, поради дългосрочните падежи и планове на амортизация, обслужването на дълга на София се очаква да остане под 5% от оперативните приходи дългосрочно, което е по-добро от сходните градове.

Подобно на много страни от централна и източна Европа, системата на взаимоотношения между властите все още се развива. През 2003 г., Министерство на Финансите извършва съществени реформи за разграничаване на държавните от общинските отговорности и приходи и дава на общините по-голяма финансова автономност. Първоначално тези реформи се отразяват неблагоприятно върху Столична община, тъй като има известно разминаване между делегираните приходи и разходи. Отчасти, това се дължи на факта, че правителството калкулира разходите за делегирани държавни отговорности въз основа на осреднени стандарти и норми.

От 2004 г., държавата делегира повече финансова автономност на местните власти (МВ). Сега те събират повечето от собствените си данъци и неданъчни приходи. В допълнение на вече постигнатото право да променят таксите, от март 2008 г. българските МВ ще могат да променят ставката на данъка върху недвижимите имоти в определени граници. През 2008 г. към местните бюджети ще бъде прехвърлен патентен данък. Той може да допринесе за допълнителни 3% към приходите на София.

Държавата също е наложила нови мерки за ограничаване на общинския дълг и е създаден регистър на общинския дълг. За повече информация, вижте “Преглед на публичните финанси: български общини”, публикуван в RatingsDirect на 11.10.2007.

София обхваща 16% от населението на страната и произвежда повече от 30% от националния БВП. За лидерството на София в българската икономика спомагат централите на водещи местни и международни компании и банки.

Противно на намаляващото население в страната, София успява да привлече преселници и броят на жителите й расте от 2001 г. Положителната демографска тенденция спомага на ръста на имуществените данъци и такси, поради силното търсене на жилища и превозни средства.

Икономиката на общината бележи устойчив ръст. Реалният БВП нараства с около 6% през 2005 г. (последни налични данни) и се очаква да се повишава с 6% - 6.5% през следващите три години, в резултат на високата продуктивност и инвестиции.

Стабилизирането на политическата и финансовата обстановка в България и присъединяването към ЕС през 2007 г. доведоха до подновяване на чуждия интерес към страната. През 2006 г. преките чуждите инвестиции (ПЧИ) в София бележат ръст от 27% до около 3 млрд. щатски долара, или 53% от ПЧИ за страната. Тази тенденция се очаква да продължи през 2008 г. и няколко следващи години. Две трети от инвестициите в София са в недвижими имоти, строителство, финансови услуги и търговия. Това са основните области за ръст на градската икономика и спомагат за развитие на третичния сектор, въпреки че повишават излагането на риск от възможна волатилност на пазара на недвижими имоти.

Търговията и транспорта са водещите сектори в местната икономика, като в тях са заети 31% от общата работна сила в София и генерират 64% от общите продажби. Следват ги промишлеността и строителството (с нарастващ дял).

Безработицата в София е на ниското ниво от 2.4%, доста под средните 9% за страната. По-големите и разнообразни възможности за намиране на работа в столицата, програмите за преквалификация и преназначаване се очаква да продължават да намаляват безработицата.

Нивата на благосъстояние, обаче запазват ниските си стойности. По отношение на БВП на глава от населението София е сходна с Букурещ и Санкт Петербург. Съгласно преизчисленията, направени на базата на паритета на покупателната способност, нивото на благосъстояние е едва 60-65 % от средните стойности за Европейския съюз.

В резултат на скорошните местни избори през ноемрви 2007 г. кметът Бойко Борисов е преизбран и има по-силна подкрепа от общинския съвет, в който преобладават представители на неговата партия ГЕРБ.

Ключови членове на финансовия екип, воден от Минко Герджиков от 2003 г., запазват постовете си. Приоритети на градската управа остават ускореното изпълнение на много необходими инвестиционни проекти, за които се разчита на финансова подкрепа на правителството, фондове на ЕС, дългове и постъпления от приватизация, както и борбата с корупцията на ниво общински дружества.

Продължават да се развиват оперативната и финансовата прозрачност, с текущо наблюдение и надзорни функции върху градската управа. Вече са изготвени тригодишен финансов план, включващ средносрочен инвестиционен план, който покрива основните капиталови проекти, прогнозите за дълга и баланса на общината. Капиталовите приоритети на София включват разширяване на метрото, за което ще са нужни 62% от разходите по капиталовата програма, подобряване на системата за битови отпадъци (17.4%) и ремонти на пътища (9.1%). Въпреки това, несигурността в реформата между властите, неспособността за усвояване на фондове на ЕС и промените в управлението на общинските дружества затрудняват реалистичното планиране и вече причиняват закъснения на инфраструктурните проекти.

Въпреки постепенното разширяване на капацитета за повишаване на приходите, отскоро ускорения ръст на приходите и растящите капиталови разходи, финансовата гъвкавост на града остава ограничена, поради все още значителния дял на задължителните дейности държавна отговорност, държавния контрол върху данъчната основа и силното търсене на по-добра инфраструктура и качество на публичните услуги.

Държавните субсидии, включително делът от ДОД, разпределяни към местните бюджети за финансиране на дейности държавна отговорност, все още представляват солидните 30% от общите приходи на София. Въпреки че в момента няма почти никакво несъответствие между делегираните приходи и разходите по делегираните отговорности, това може да се случи отново, както през 2003-2005 г., поради уникалните и високи разходни нужди, в сравнение с други български градове. Нещо повече, въвеждането на 10% плосък ДОД от 2008 г. може да доведе до по-ниски от планираните постъпления от този данък и потенциално намаляване на държавните трансфери, тъй като исторически българските общини поделят преизпълнението от този данък с държавния бюджет.

Освен това, държавата си запазва правото да променя данъчната основа за местни данъци и за главните неданъчни приходи.

Въпреки това, с продължаващите промени в държавното законодателство се разширява способността на общините да повишават приходите си и се подобрява техния контрол върху събираемостта и ставките на някои местни данъци и основни такси.

Сега общината събира такси и имуществени данъци. Прекият контрол върху събирането на собствени приходи вече е доказал, че води до по-висока събираемост.

Капацитетът на общината да увеличава приходите също е подобрен след решението на държавата да даде на местното самоуправление право да увеличава ставките на имуществените данъци в рамките на определени граници след март 2008 г. Като процент от оперативните приходи, променливите приходи, които сега включват собствени данъци и неданъчни приходи, по прогноза почти ще се удвоят до 62% през 2008 г., в сравнение с 33% през 2006 г. Това би позволило на общината потенциално да увеличи с още 25% общите си приходи. Ние обаче разглеждаме тази свобода като теоретична, тъй като при наличие на големи касови наличности е вероятно администрацията да не желае увеличаването на данъчната тежест, което би породило политически затруднения.

Решението на държавата да индексира данъчната основа за подоходните данъци и таксата за ТБО, както и субсидиите от държавния бюджет доведоха до ускорен ръст на оперативните приходи до 30% през 2006 и 2007 г., в сравнение с едва 7% през 2005 г.

Важността на капиталовите приходи се увеличава. Общината планира да приватизира няколко общински дружества, за да набере средства за амбициозната си инвестиционна програма. През 2007 г. делът на капиталовите приходи се покачва до 20.5% от общите консолидирани приходи, като се включва извънбюджетния приватизационен фонд, в сравнение с по-малко от 1% през 2001-2002 г. С приватизационния фонд приходите от приватизация се заделят за проекти, свързани с инфраструктурата.

През 2007 г. сме преизчислили финансовите индикатори на общината за периода 2005-2007, отразявайки приходите и разходите от фонда. Поради по-бавния ход на изпълнение на инфраструктурните проекти приватизационният фонд е натрупал 110 млн. лв. до края на 2007 г., които ще бъдат постепенно усвоявани през следващите години.
Належащи разходни отговорности

През периода 2005-2007, делът на оперативните разходи леко спада и е на умереното ниво от 72% от общите разходи през 2007 г.

Делегираните от държавата дейности, финансирани от субсидии от държавния бюджет са сравнително стабилни през периода 2005-2007 в размер около 30% от общинския бюджет. Повечето от делегираните дейности се състоят от разходи за персонал. Съфинансирането на делегираните от държавата дейности от общинския бюджет остава на ниското ниво от 3% от общите разходи.

Собствените разходи на общината представляват основно закупени услуги, главно по сметосъбиране и сметоизвозване, компенсации за намаления в градския транспорт и капиталови инвестиции, които заедно представляват почти 54% от разходите по бюджета на общината през 2007 г. Останалата част се използва за финансиране главно на разходи за персонал и комунални услуги.

Оперативните разходи за сметосъбиране и сметоизвозване почти изцяло се покриват от таксата за ТБО.

Столична община трябва да компенсира загубите, натрупани от транспортните дружества за предоставяне на безплатни или намалени услуги за определени от законодателството категории лица. Трансферите на общината представляват 60% от приходите на оператора на метрото, 10% от приходите на оператора на автобусния транспорт и 15% от приходите на оператора на трамвайния оператор.

В бъдеще исканията за по-добри услуги, особено в областта на транспорта и битовите отпадъци, ще продължават да оказват натиск върху бюджета на общината.

От капиталовата страна, общината е изправена пред големи нужди от финансиране и планира значително да увеличи капиталовите си разходи. Столична община планира да продължи разширяването на метрото, да разреши болния проблем с боклука, пътното строителство и рехабилитацията на училища. До 2010 г. програмата е на стойност 1.4 млрд. лв. и по план ще се финансира от държавни субсидии, собствени източници, кредити с държавни гаранции и фондове на ЕС. Инвестиционната програма на общината е амбициозна, но отразява повечето от най-важните й инфраструктурни нужди. София може да поеме дълг, за да продължи изпълнението на вече започнати проекти, дори външното финансиране да се окаже по-малко от първоначално планираното.

Противно на първоначалните очаквания, Столична община успя значително да подобри финансовите си показатели, главно поради решението на правителството да повиши с 20% данъчната основа за имуществените данъци и таксата за битови отпадъци през 2006 г., както и поради засилените сделки с недвижими имоти. В резултат на това, след постоянно влошаване през 2001-2005, финансовите показатели на общината значително се подобряват през 2006-2007 г. Според предварителните резултати, през 2007 г. Столична община постига най-добри бюджетни показатели от 2001 г. насам, с оперативен баланс на високото ниво от 19% от оперативните приходи и много силен положителен баланс след капиталови разходи на ниво 16.6% от общите приходи, в резултат на консолидирането в основния бюджет от страна на Стандард енд Пуърс на приватизационния фонд (голяма част от който остава неусвоен до края на 2007 г.).

В бъдеше, отчасти поради продължаващото делегиране на отговорности в събирането и управлението на приходи, оперативният баланс на София се очаква да се стабилизира около 13% от оперативните приходи за периода 2008-2009.

След ускоряването на инфраструктурните инвестиции, дефицитът след капиталови разходи временно ще се влоши до високите 10-12% от общите разходи през 2008-2009 г. и ще бъде покриван от натрупани касови наличности, грантове от ЕС и заемни средства.

София няма официална политика по ликвидността и не поддържа кредитни линии. При нужда, тя действа благоразумно, като трупа резерви, за да се извършват плащанията по еврооблигационната емисия от 2002 г., например. Общината има право да инвестира резервите единствено в ДЦК.

Касовите наличности на София растат от 2006 г., но дори по-масивно до края на 2007 г. (110 млн. лв.), в резултат на неизползвани ресурси, натрупани в приватизационния фонд. Веднъж преизчислени с отчитане на свободните/наличните средства, резервите биха представлявали 25% от оперативните разходи към края на 2007 г. Отчитаме и че общината е успяла да елиминира просрочените задължения и не е имала несъответствия в ликвидността от 2006 г.

По отношение на управлението на дълга, обслужването на дълга на българските общини по закон е ограничено до 25% от собствените приходи; в София благоразумно е поставен вътрешен по-строг лимит от 1/12^та от собствените приходи.

Предстои увеличаване на дълга на Столична община, но е вероятно той да остане на умерено ниво през следващите две-три години. Към края на 2007 г. прекият дълг на града се очаква да е на скромните 19% от оперативните приходи. Дългът основно се състои от частично усвоени кредити с дългосрочни планове на амортизация от ЕБВР, ЯБМС и търговски банки. Тези кредити са предназначени за финансиране на разширяването на метрото и за закупуване на нови автобуси и трамваи. С усвояването на тези кредити и планирането на нови, до края на 2009 г. дългът на София може да достигне 30% от оперативните приходи и 45% от собствените й приходи, като се изключват субсидиите за делегирани отговорности, и той да се повиши още повече макар и бавно.

Поради дългосрочните падежни структури и планове на погасяване, през 2007 г. обслужването на дълга остава ниско, на около 4% от общите приходи. Въпреки че обслужването на дълга се очаква да расте, вероятно е да остане под 6.0% от общите приходи през следващите две до три години.

Столична община е изложена на валутен риск, тъй като 90% от дълга й е деноминиран в чуждестранни валути. Тъй като българският лев, обаче е фиксиран към еврото, в краткосрочен план не се очаква флуктуация на обменните курсове.

Към края на 2007 г. общият дълг на общината, включително този на нейните дружества, получаващи подкрепа от нея, би следвало да достигне 25% от общите приходи. Повечето от дълговете на общинските дружества са натрупани от Топлофикация. Загубите му се дължат на контролираните от правителството цени на услугите, които са зададени под равновесната точка на печалбата/загубата. София дели рисковете, свързани с това дружество, с правителството, което придобива 42% от него през 2002 г.

Динамиката на общия дълг на Столична община, покриван от данъци, ще зависи от способността й да приватизира Топлофикация, както е договорено с правителството. Ако София успее да продаде акциите си в дружеството, както е предварително договорено с правителството, общият й дълг, покриван от данъци, ще бъде близък до прекия дълг. Иначе общият дълг вероятно ще расте, тъй като дружеството генерира загуби и приватизационният процес може да се проточи.

Столична община притежава 26 дружества, основно в секторите на инфраструктурата и здравеопазването. Дългът на Топлофикация и транспортните дружества, които не се самоиздържат, е включен в общия дълг на общината, покриван от данъци. Общият дълг на другите общински дружества е малък, докато здравните заведения трупат загуби.

София не планира да се намесва, ако общинско дружество или здравно заведение не може да обслужва дълга си. Дори когато две общински дружества изпадат в неизпълнение, общината не ги е подкрепила финансово.

Въпреки това, докато преструктурирането и борбата с корупцията в общинските дружества остава един от приоритетите на общината, може да очакваме ограничена финансова подкрепа през преходния период.

Кредитен рейтинг на емитент ВВ+/полож. перспектива/--

20.12.2007 ВВ+/полож. перспектива/--

12.02.2007 ВВ+/стабилна перспектива/--

23.01.2006 ВВ/ полож. перспектива/--

Местната власт се ръководи от кмета Бойко Борисов, който има подкрепата на мнозинството от ГЕРБ в Общинския съвет.

Кмет: Бойко Борисов

Последни избори: 11.11.2007 г.

Следващи избори: ноември 2011 г.

Последни избори: 11.11.2007 г.