Ролята на големите български градове в съвременната концентрация на населението



Дата28.10.2018
Размер103.54 Kb.





Ролята на големите български градове в съвременната концентрация на населението (на примера на Пловдив и Варна)
Румен Янков
The role of the major Bulgarian cities in today's population concentration (for example - Plovdiv and Varna)
Rumen Yankov
Summary: Bulgaria's population has been decreasing for the last quarter of a century. The redistribution of the population within the country shows that the concentration remains in a relatively few large cities and the areas around them. Here, the second and third largest cities are used as examples, to prove that their relative importance in the urban network of the country continues to grow. The effect of concentration is increased by the advanced growth of the suburban areas.
Keywords: cities, towns, settlements network, population concentration, agglomeration, agglomeration cores.

Пропорциите в териториалното разпределение на населението в една страна се разкриват на различни таксонимични нива – райони, административно-териториални единици, градски-селски населени места и др. От гледна точка на механизма (но не и на факторното въздействие) постоянното преразпределение на населението се определя от динамичните промени в селищната мрежа и по-конкретно – от неравномерните изменения на броя на населението на съставляващите я звена. Тази неравномерност в урбанизационния етап се засилва и проявява специфични закономерности, най-важна от които е концентрацията на населението в сравнително малък брой населени места. Ядра в тази група по подразбиране са големите градове. Факт е, че почти половината от населението на България живее в 19 населени места с над 50 хил. д. Развитието на този полюс в селищната мрежа неизбежно поражда и своята противоположност – разширяващи се територии с относителен, а най-често и абсолютен спад на населението достигащ до пълно обезлюдяване.

Данните от последното преброяване на населението на страната, проведено в началото на 2011 г., наред с друго, дават допълнителна представа за процесите в селищната мрежа през последното десетилетие на изминалия и първото десетилетие на XXI век. Най-общитe констатации за градското население са: продължава увеличаването на относителния му дял при намаляване на броя; темпът на спад за 2001-2011 г. се забавя в сравнение с предходния период 1992-2001 г.; продължава преразпределението в полза на по-големите градове.

При преброяването през 1985 г. град София съсредоточава 12,5% от населението на страната. През 2011 г. на София, при идентични граници, вече се падат 15,2% от населението. Нарастването е с над 80 хил. д. на фона на намалялото население на страната (-564 хил. д.), в т.ч. градското население (-136 хил. д.). Делът на столицата заедно с градовете, които към 1.2.2011 г. са с население над 100 хил. д., нарастна от 27% през 1985 г. на 33,6%. Шестте града с над 100 хил. д. (без София), са увеличили относителния си дял от 14,5% на 18,4% от населението. Относителното нарастване е при абсолютно намаляване на общия брой на населението им с 24 хил. д.

В следващата група са големите градове с население (към 2011 г.) от 50 до 100 хил. д. Тя включва 12 града, които за 1985-2011 г. са намалили общо населението си с повече от 120 хил. д. Това намаляване е по-малко от средното за страната, поради което групата има минимално нарастване на относителния дял от 11,2 на 11,9%. Изключение са градовете Враца, Шумен (-19%) и Габрово (-27%).

При средните градове от 20 до 50 хил. д. намаляването на населението за изследвания период е значително – минус 18,2%. По-съществено е, че то превишава общото намаляване на броя на населението от -17,1%. Групата включва 25 града. Сред тях са Сандански и Петрич с нарастване на населението, но и такива със значителен спад – Видин, Казанлък, Димитровград, Ловеч, Силистра и др.

В допълнение към горните съпоставки - при преброяването през 1992 г. 52,2% от населението на страната живее в 48-те градове с на­селение над 20 хил. д. През 2011 г. градовете с над 20 хил. д. са с четири по-малко, но делът им е нарастнал на 56.2%.

Урбанизацията на страната не е отминал процес, но несъмнено е в етап, твърде различен от предишните. Тя протича при нови условия, най-важното от които е намаляването на населението на страната. Същевременно, продължава ускорено да нараства тежестта на главните центрове. Преходът в България още повече засили центростремителния стремеж.

Селищната мрежа е административно структурирана йерархия, но и функционална система. Изучаването на пространственото разпределение и динамиката на населението в контекста на урбанизационното развитие, изисква да се разкриват съотношенията за, между и в градските агломерации. Околоградските зони от населени места, които съпътстват концентрацията в градските ядра очертават в основни линии агломерационните образувания. Досегашните изследвания показват, че в концентрацията на населението участват около 10% от населените места. Като изключим самите градове и населените места в райони с по изключение благоприятни демографски условия, останалите от тази група са в обкръжението на големите градове.

Фактът, че населението на страната намалява, вкл. на част от горепосочените населени места, не означава, че отсъства концентрация. По-съществена в случая е скоростта, с която се променя броят на населението на територията, населеното място, спрямо средната за страната. Именно различията в темпа определят промяната на пропорциите в разпределението и потвърждават концентрацията или деконцентрацията. За България деконцентрация означава непременно значително намаляване на населението в определени части от територията и това явление се нарича изцяло или само в най-острата си форма депопулация. Противостоящият процес на концентрация в рамките на страната, в привиден парадокс, не е задължително свързан с растеж. Той също може да протича при намаляване на броя на населението на населените места, но с по-умерен темп.

Настоящата работа си поставя за задача да установи промените в обхвата и значението на агломерационните зони на най-големите, след столицата, български градове – Пловдив и Варна. Използвани са актуални данни за прираста на населението през последните междупреброителни периоди, които, от една страна, дават възможност за разграничаване от съседните територии и от друга, за сравнителен анализ: агломерационно ядро-агломерационна периферия.

Град Пловдив все още запазва мястото си на втори по население български град. За 1985-2011 г. темпът на прираст е отрицателен – минус 1,1%. Данните за периода 2001-2011 г. показват задържане на растежа и скъсяване на дистанцията с третия по големина - град Варна.


Tабл. 1. Брой и прираст на населението на градовете с над 300 хил. ж.




Население (д.)

Средногодишен прираст (%)

4.12.1992 г.

1.3.2001 г.

1.2.2011 г.

1992-2001 г.

2001-2011 г.

Пловдив

Варна
София

341058

308432
1114925



338224

312889
1091772



338153

334870
1202761



0,10

0,17
0,25



0,00

0.71
1,03



България

8 487 317

7 928 901

7 364 570

0,79

0,72

Другите големи градове, центрове в Пазарджишко-Пловдивското поле – Пазарджик и Асеновград са с по-изразителен спад на броя на населението в сравнение с Пловдив, но, от друга страна, по-малък от общия за страната. Посочените три ядра към 2011 г. общо имат население над 460 хил. д.



Фиг. 1. Разпределение на населението в Пазарджишко-Пловдивското поле по населени места (1.2.2011 г.)
Изпреварващият растеж на големите градове в началните етапи на урбанизацията е закономерен. Правилото се доказва и с примера на урбанизацията на България през втората половина на XX в. Ролята им в концентрацията на населението на страната не се изчерпва само с по-високите темпове на растеж на съответните звена в селищната мрежа. Най-големите градове у нас въвлякоха в динамиката си съседните територии, при което растежът прерастна от центрове в по-обширни зони от населени места. Възникват въпросите - запазват ли се изпреварващите темпове и в новите условия на страната, какви са последиците от концентрацията за селищната мрежа, нараства или намалява ролята на агломерационните ядра, променя ли се обхватът и динамиката на зоните съпътстващи растежа на главните градове, и др.

По брой на населението Пловдивско-Пазарджишката зона на концентрация отстъпва само на Софийската. Териториалният й обхват е значителен (фиг. 2.), обхващайки територията на около осемдесет населени места. Включването им се основава на темпа на прираст за периода 1985-2011 г. (с допълнителна проверка за периода 2001-2011 г.). При очертаването се вземат предвид землищата, съседството и териториалната цялост на зоната, така че се включват (с малки изключения) населените места в обкръжението на ядрата, които за разглеждания период имат стойност на показателя, по-висок от средния за страната. Последното означава, че те в една или друга степен и в евентуална зависимост от големия град повишават относителното си значение в селищната мрежа, т.е. концентрират население.




Фиг. 2. Пловдивско-Пазарджишка зона на концентрация на населението по данни за периода 1985-2011 г.
Допълващ ефект е ускорената концентрация на население в част от селищата в зоната, най-вече в непосредственото обкръжение на големия град. С по-висок прираст от град Пловдив са, напр., селата Труд, Скутаре, Рогош, Калековец, Марково, Белащица, Костиево и др. По-стеснена е зоната на концентриране на населението и по-малък е броят на населените места с растеж в Пазарджишко.

Извън доминираното от Пловдив териториално съсредоточение на изпреварващ прираст остават близките градове Съединение и Брезово, както и някои големи села – Цалапица, Чешнегирово и др.

Зоната на растеж около Варна е сходна по роля и стремеж към разширяване. Определящи в развитието й са моноцентризмът и крайбрежното разположение. Тя включва над тридесет населени места. Различията с предходната са свързани с тежестта на главното ядро, динамика на съставките и конфигурацията. Агломерационният център – град Варна превишава десетки пъти по брой на населението сателитните ядра в зоната. Останалите градове по оста на струпването на запад – Аксаково, Белослав, Девня са с население около 8 хил. д. Като се прибавят новообявеният град Игнатиево, Провадия и Суворово, населението им с малко надхвърля 45 хил. д (2011 г.).

В сравнение с 1985 г. населението на Варна е нарастнало с 10,6% - растеж, който превишава съответния за всеки от големите градове в страната, вкл., столицата. Тази тенденция не е нова и само продължава динамиката от предходните десетилетия. Интересна е аналогията с Румъния, където подобно динамично развитие до втори по големина град, след столицата, претърпя Констанца. За отбелязване е също, че най-ускорен беше растежът на Варна през последното десетилетие (Табл. 1.).



Фиг. 3. Разпределение на населението в района на град Варна по населени места (1.2.2011 г.)
Съпоставката на прираста за 1985-2011 г. показва намаляване на броя на населението в отдалечените и по-стари градове-спътници Провадия, Суворово и особено, Девня (-17,2%), както и в някои динамично нарастващи в миналото села – Тополи и Езерово. Аксаково и Игнатиево, напротив, са с висок прираст, съотв., +27,2% и +17,0%. Освен посочените, изпреварващ прираст спрямо агломерационното ядро имат редица селища в северната част на зоната (Фиг. 4.) - Слънчево, Каменар, Куманово, Кранево и т.н. По-малка зона на растеж формират селата южно от Варна – Звездица, Приселци и др. Част от тях доскоро отбелязваха значително намаляване на населението (Слънчево, Куманово).

Извън вниманието на настоящата работа остава вътрешноградското разпределение по райони и квартали, както и ролята на селищните образувания – курортни комплекси, индустриални и вилни зони. Без съмнение, развитието на агломерациите и субурбанизационните процеси налагат по-подробни изследвания на пространствената експанзия и динамиката на населението им.

Сравнен с данните от предишни изследвани периоди, примерът на Пловдив и Варна потвърждава развитието на субурбанизираните зони на най-големите градове. Процесът маркира нова черта на концентрацията на населението на страната, доколкото изпреварващият прираст на отделни селища спрямо ядрата на агломерациите се “прелива” в по-обширни територии от крайградското обкръжение. Може да се предполага, че в бъдеще изпреварващият прираст, респ., забавеният спад на зоната на съпътстваща концентрация ще осигурява изцяло нарастването на относителния дял на агломерацията. Това би означавало кардинална промяна в ролята на крайградските зони.


Фиг. 4. Варненска зона на концентрация на населението по данни за периода

1985-2011 г.


Развитието на субурбанизационните форми у нас вероятно се забавя от комбинираното въздействие на намаляващото население и много високия дял на агломерационните ядра, достигнат в хода на урбанизацията. На големите градове се пада 75-85% от населението на Пловдивско-Пазарджишката и Варненската зона на концентрация. В новите икономически условия големите градове в селищната мрежа са в още по-благоприятна конкурентна позиция по отношение на инвестициите, заетостта, доходите, инфраструктурата и др. фактори на растежа.

Основните изводи са: продължава концентрацията в големите градове в условията на намаляване на населението на страната през последните две-три десетилетия; запазването на броя на населението и дори по-бавният спад вече са достатъчен аргумент за нарастване на относителното значение на населените места; нараства броят на селищата в обкръжението на големите градове, които са с по-благоприятни стойности на прираста; нараства броят и значението на селищата от най-близкото обкръжение, които са с изпреварващ прираст спрямо ядрото на агломерацията; все още относителният растеж на зоната на концентрация се доминира от растежа на главните центрове, а не от този на крайградските (субурбанизираните) зони; запазва се много високият дял на големите градове в зоните на концентрация на населението.



Литература:
ГРАО. Таблици на населението (http://www.grao.bg/tables.html)

Копралев, И. Съвременни проявления на урбанизационните процеси в България (по примера на големите български градове). В: Проблеми на географията. кн. 3-4, С., 2007.

НСИ. Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България – 2011 (http://censusresults.nsi.bg/).

НСИ. Национален регистър на населените места (http://www.nsi.bg/nrnm/).

Янков, Р. Концентрация и депопулация, 2000.
Румен Христов Янков

доц., д-р

ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

тел. 062 316 618



yankov_rumen@yahoo.com




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница