Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малки вец црънча №1 и №2 на река Доспат"

Анализът на данните показва, че:

• 
  средната месечна скорост на вятъра остава сравнително пос­то­ян­на през годината – 93 % от случаите с вятър в интервала 0-5 m/s. Скорости над 10 m/s се наблюдават в 5 % от случаите, а над 20 m/s – много рядко (около 0,3 %);
  
• 
  еднакви са тенденциите в денонощните и годишните изменения, като са по-високи скоростите на вятъра в 14 часа. Сезонният ход е с по-малки скорости през летните месеци;
  
• 
  безветрието е характерно за района – в 55 % се регистрира “тихо” време или “няма вятър”;
  
• 
  преобладаващи през годината са ветровете с посока “север – се­ве­ро­за­пад”. През есента е висока честотата и на ветровете “югоизток – юг”.
  

Други характеристики

Облачността в района е сравнително ниска (около 5-6 бала), особено през пролетните и летните месеци (3,5-4 бала), тъй като формирането ù е под влияние на атмосферната циркулация, а тя е по-съществена през есенните и зимни месеци на годината.

Процесите на замърсяване и самопречистване на атмосферата се влияят до голяма степен от валежите. Средногодишната сума на валежите е висока – 700-960 mm годишно (150-210 l/m² през зимата; 190-270 l/m² през лятото), което е благоприятно за самопречистването.

Дните със снегозадържане са от 80 до 120 за година със снежна покривка 0,30-0,80 cm. Регистрираните засушавания с продължителност 10 и повече дни за година са 3-4 за района.

В срав­не­ние с об­що­то със­то­яние на ат­мос­фер­ния въз­дух за те­ри­то­ри­ята на стра­на­та, осо­бе­но спря­мо про­миш­ле­но на­то­ва­ре­ни­те въз­душ­ни ба­сейни, ра­йо­нът е със срав­ни­тел­но нис­ка сте­пен на за­мър­ся­ва­не.

Дължината на р. Доспатска от началото ù до вливането в р. Места е 96,2 км с площ на водосбора 633,5 км².

Основна дренираща артерия в района е р. Доспатска заедно с всичките си притоци.

Формирането на водните ресурси е в непосредствена връзка с геоморфоложките, климатичните и геоложките фактори в района.

В геоморфоложко отношение територията на обекта попада в Рило-Родопската област и представлява част от Македоно-Тракийския масив.

Климатът е преходноконтинентален със силно изразено сре­ди­зем­но­мор­с­ко влияние. Валежите са главно през есенно-зимния и през пролетния периоди. Средногодишните валежи са около 900 ÷ 1000 мм. Лятото и есента са засушливи, със сравнително малко дъждове.

Районът попада в среднопланинския височинен пояс (1000 ÷ 1600 м н.в.)

Речната мрежа и водосборният басейн са разположени в южните склонове на Западните Родопи, характеризиращи се със заоблени и плавни форми.

Основните морфоструктурни единици са със северозападна ори­ен­ти­ров­ка – планинско било между реките Доспатска и Сърнена и удължена в същата посока Доспатска котловина.

Районът има сложен тектонски строеж. Той попада в Брациговско-Доспатското понижение. От разломните структури преобладават тези със северозападно направление. Те именно са предопределили оформянето на долината на р. Доспатска, както и чашата на язовир “Доспат”.

В геоложко отношение водосборът на р. Доспатска е изграден от седиментни, вулканогенно-седиментни и вулкански скали. Южно и югоизточно от гр. Доспат в поречието на р. Доспатска се разкриват скалите от Барутин-Буйновския интрузив, представени от среднозърнести биотитови гранити.

Разломните нарушения и разхлабени зони по контактите на скали с различни физико-механични характеристики, са основните пътища и фактори за формиране и циркулация на подземните води.

Широко разпространените денудационни заравнености и богатата растителна покривка задържат в значителна степен повърхностния отток, което е благоприятно за формиране на сравнително устойчив режим на повърхностните и подземните води.

Отточният режим на реките в района се характеризира с добре изразено пролетно пълноводие през месеците април – май и есенно маловодие през м. септември – м. октомври.

Почти повсеместното покритие на площите с горска и тревна растителност оказва регулиращо въздействие върху повърхностния отток и същевременно е фактор за значително по-ниския отточен коефициент средно около 0,20. Въпреки това районът е измежду най-богатите на водни ресурси в Рило-Родопската област. Около 70 % от водните ресурси в региона се регулират в многогодишни изравнители, като язовирите: “Доспат”, “Широка Поляна”, “Девин” (В. Коларов) и др. Водите на тези водохранилища се използват комплексно за силодобиване, напояване, риборазвъждане и др.

Повърхностните води притежават голяма кинетична енергия, която е мощен фактор за преобразуване на земната повърхност.

Дейността на течащите повърхностни води може да се сведе до три основни процеси: ерозия (разрушаващо действие), пренасяне на раз­ру­ше­ни­те продукти и акумулация (отлагащо действие). Първите два процеса се срещат в горното и средното течение на повърхностните водоизточници, а акумулацията е характерна за долното течение, където е проявена почти изключително отлагащата се дейност, изразяваща се в образуване на речни тераси, изградени от алувиални отложения. Такива в района са терасите по долините на реките Доспатска – при с. Барутин и на Сърнена (Караджа дере) – северозападно от с. Борино и югозападно от с. Змеица. Алувиалните кватернерни отложения в терасите на Сърнена река – ляв приток на р. Доспатска, са акумулатори на подземни грунтови води, които се използват за питейно водоснабдяване на с. Борино и с. Змеица посредством изградените шахтови кладенци и дренажи.

Подхранването на грунтовите води в горните тераси е от речни води, от валежи, от грунтови склонови, от повърхностни склонови и от междупластови склонови води. Това са постоянни безнапорни води, които залягат върху най-близкия до земната повърхност водоупор. Тези води имат свободна повърхност, наречена ниво, което е успоредно на терена и се намира най-често на дълбочина 4 м до 10 м. Над тях няма во­до­неп­ро­пус­к­лив пласт.

В района освен грунтови води са разпространени също пук­на­тин­ни­те и карстовите подземни води, които се използват за питейно во­дос­наб­дя­ва­не на гр. Доспат и с. Барутин.

Съгласно изготвеното от проф. Страхил Герасимов инженерно-хидроложко проучване на р. Доспатска, основните хидрографски ха­рак­те­рис­ти­ки при мястото на водохващанията са следните:

• 
  площ на водосбора F = 169,74 км²
  
• 
  средна надморска височина на водосбора – Н = 1460 м.
  

• 
  Среден отточен модул – М = 15,3 л/сек./км²
  
• 
  Средно водно количество – Q_ср.год. = 2,597 м³/сек.
  
• 
  Средногодишна водна маса – W = 81,90 млн. м³/год.
  

• 
  площ на водосбора F = 261 км²
  
• 
  средна надморска височина на водосбора – Н = 1370 м.
  

• 
  Среден отточен модул – М = 11,8 л/сек./км²
  
• 
  Средно водно количество – Q_ср.год. = 3,080 м³/сек.
  
• 
  Средногодишна водна маса – W = 97,13 млн. м³/год.
  

За целта са построени емпиричните криви на обезпеченост за пункта на водохващанията (Прил. 7 и 8).

Изчисленията са направени таблично в приложените таблици № 3 и № 4.

Q_ср.max = = 58,293 м³/сек. – за водохващане № 1

Q_ср.max = = 89,77 м³/сек. – за водохващане № 2

С_v = = 0,702 < 1,0.

σQ_ср.max = = 12,81 %

Тъй като интересуващата ни обезпеченост – 1 %, е извън обхвата на емпиричните криви, е необходимо удължаване на редицата чрез пос­т­ро­ява­не на теоретичната крива на обезпеченост, което правим по метода на трите опорни ординати.

За водохващане № 1

От емпиричната крива отчитаме:

Коефициентът на скосеност S е:

От Приложение V на ръководство за упражнения по хидрология се отчитат:

σ_х = = 39,683

σ_х – средно квадратично отклонение.

Q_ср.max = Q_50%– σ_х. Ø_50% = 54–39,683.(-0,191) = 61,57 м³/сек.

С_v = = 0,645.

По метода на Фостер-Рибкин и Приложение VІ получаваме следните таблични данни за теоретичната крива на обезпеченост.

От таблицата отчитаме Q_{max 1%} = 186,99 м³/сек.

От емпиричната крива отчитаме:

От Приложение V отчитаме:

σ_х = = 60,95

По метода на Фостер-Рибкин и Приложение VІ получаваме следните таблични данни за теоретичната крива на обезпеченост.

От таблицата отчитаме Q_{max 1%} = 287,14 м³/сек.

Високите води за пункта на водохващанията са следните:

За водохващане № 1:

Q_{max 1%} = 186,99 м³/сек. М₀ = 1,10 м³/сек./км²

Q_{max 5%} = 137,92 м³/сек. М₀ = 0,81 м³/сек./км²

За водохващане № 2:

Q_{max 1%} = 287,14 м³/сек. М₀ = 1,10 м³/сек./км²

Q_{max 5%} = 211,80 м³/сек. М₀ = 0,811 м³/сек./км²

За посочените по-горе максимални водни количества с обезпеченост

Съществуващото в момента водоснабдяване на населените места в Община Доспат е от подземни и повърхностни водоизточници, а именно:

• 
  гр. Доспат се водоснабдява от подземни водоизточници (извори) – 15 броя с минимален дебит 6,2 л/сек. и максимален – 10,5 л/сек.;
  
• 
  с. Барутин се водоснабдява от извори, разположени покрай язовир Доспат;
  
• 
  с. Змеица ползва питейна вода от шахтови кладенци и дренажи в терасата на дере Бял Дунав – ляв приток на Сърнена река;
  
• 
  с. Црънча и с. Бръщен се водоснабдяват от Владовско дере, като водохващането е на кота 1085 м.
  

• 
  за гр. Доспат е предвидено допълнително водоснабдяване от 3 броя извори, разположени покрай язовир Доспат;
  
• 
  за с. Барутин ще се ползва вода от дере “Тошков гроб” в размер на 10 л/сек.
  

Съгласно информацията, с която разполагаме и приложената към настоящия доклад за ОВОС схема на каскада “Доспат – Въча”, не се предвижда в бъдеще изграждане на хидровъзел “Барутин”.

От обекта се очакват следните видове отпадъци:

Това са отпадъците, които ще се получат по време на стро­ител­с­т­во­то на обекта, а именно:

• 
  От трасето на тръбопровода (от обема на тръбите)
  

Тези отпадъци са земни и скални маси от изкопите за тръбопровода.

За основи на водохващанията – 2 бр. × 5 м³ = 10 м³

За основи на сгради на ВЕЦ – 2 бр. × 4 м³ = 8 м³

Кодът на тези отпадъци е 17.05.01 съгласно Приложение № 1 – Списък на отпадъците към заповед РД 323/10.08.1998 г. на МОСВ и МЗ. Общото им количество е 7368 м³. Голяма част от тях – предимно земните маси, ще се използват за вертикална планировка около сградите и съоръженията и за оформяне на служебен (обслужващ) път върху по­ло­же­ния тръбопровод в участъците покрай реката.

Само излишните скални маси в участъците по съществуващи черни междуселски и горски пътища ще се извозват на депо, определено от Община Доспат.

Точното количество на горните отпадъци ще бъде определено в работния проект.

• 
  Смесени строителни отпадъци – цимент, вар, тухли, пясък, бетонови изделия и др. строителни материали. Кодът им е 17.07.01. Очакваното количество е 2 м³ (4 тона).
  

• 
  Бетони и разтвори. Кодът им е 17.01.01. Очакваното количество е 1,5 м³ (3 тона).
  
• 
  Кофраж – дървен материал. Кодът им е 17.02.01. Очакваното количество е 0,4 м³ (0,3 тона).
  
• 
  Метални отпадъци – желязо и стомана – от арматура и изрезки от стоманени тръби. Кодът им е 17.04.05. Очакваното количество е 500 кг.
  
• 
  Пластмасови отпадъци – парчета от изрезки от пластмасовите тръби (стъклопласт). Кодът им е 12.01.05. Очакваното количество е 500 кг.
  

Това са отпадъците, които ще се получат в резултат от жизнената дейност на обслужващия персонал, който ще бъде общо 4 броя.

Тяхното количество се очаква да бъде следното:

В_{годишно} = 4 бр. × 436 кг/ж./год. = 1744 кг = 1,74 т/год.

Максималното денонощно натрупване на битовите отпадъци ще бъде следното:

където:

Приемаме К₁ = 1,30.

От горното е видно, че количеството на битовите отпадъци е незначително. В тях ще преобладават хартията и хранителни отпадъци Кодът им е 20.03.01.

Битовите отпадъци ще се извозват и депонират на сметището на Община Доспат.