Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малки вец црънча №1 и №2 на река Доспат"

Ди­зе­ло­во­то го­ри­во е ос­нов­но при теж­ки­те то­вар­ни ав­то­мо­би­ли и дру­ги­те ма­ши­ни, из­пол­з­ва­ни в стро­ител­ния про­цес (ба­ге­ри, бул­до­зе­ри, ав­ток­ра­но­ве, бе­тон­пом­пи, ком­п­ре­со­ри, ва­ля­ци, грейде­ри и др.).

Ос­нов­ни­те ток­сич­ни га­зо­ве, от­де­ля­щи се при из­га­ря­не­то на ди­зе­ло­во­то го­ри­во, са:

- азо­тен окис;

- се­рен окис;

- въг­ле­ро­ден окис;

- въг­ле­во­до­ро­ди.

От из­га­ря­не­то на един тон ди­зе­ло­во го­ри­во при доб­ро със­то­яние на дви­га­те­ли­те се от­де­лят след­ни­те ко­ли­чес­т­ва ток­сич­ни ве­щес­т­ва:

- въг­ле­во­до­ро­ден окис (СО) 20,81 кг/т

- въг­ле­во­до­ро­ди (СН) 4,16 кг/т

- азо­тен окис (NO) 18,01 кг/т

- се­рен окис (SO) 7,8 кг/т.

Ка­то се има пред­вид нис­ка­та ин­тен­зив­ност на стро­ител­с­т­во­то, мо­жем да прог­но­зи­ра­ме, че не се очак­ва за­мър­ся­ва­не на въз­ду­ха с ток­сич­ни га­зо­ве от ав­тот­ран­с­пор­та.
ІІІ. Взрив­ни ра­бо­ти

При из­вър­ш­ва­не на взрив­ни­те ра­бо­ти ще се от­де­лят от­ров­ни га­зо­ви еми­сии.

Ка­то има­ме пред­вид ко­ли­чес­т­во­то на взрив­ни­те ра­бо­ти, на­ма­ле­но­то ко­ли­чес­т­во взрив, с ко­ето ще се из­пъл­ня­ват и кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия, мо­жем да прог­но­зи­ра­ме, че не се очак­ва за­мър­ся­ва­не на въз­ду­ха с от­ри­ца­тел­но въз­дейс­т­вие на окол­на­та сре­да.

В ус­ло­ви­ята на ек­с­п­ло­ата­ция раз­г­леж­да­ни­ят обект ня­ма да за­мър­ся­ва ат­мос­фер­ния въз­дух, за­що­то той е от сфе­ра­та на ус­лов­но чис­то про­из­вод­с­т­во.

Поради характера на електропроизводството, при което се използва водата като суровина и източник на енергия, експлоатацията на бъдещия обект “МВЕЦ 1 и 2 Црънча” се определя като екологично чиста.

Енергията, получена от вода, е един от малкото икономически значими и същевременно екологично чисти източници на елек­т­роп­ро­из­вод­с­т­во.

Двете МВЕЦ ще бъдат на течащи води без използването на пред­ва­ри­тел­но съхранени (завирени) водни обеми, което е благоприятно по отношение на прилежащите около реката терени, като същевременно няма да настъпят изменения в качеството на водата.

Материалите, от които ще бъдат изградени напорните тръбопроводи и частите от технологичното оборудване, които са в пряк допир с водата, обикновено са със сертификати и за питейно водоснабдяване, което допълнително гарантира качествата на преработваните от МВЕЦ води.

Въпреки това изграждането на хидротехнически съоръжения (во­дох­ва­ща­ния, тръбопроводи и МВЕЦ) в поречията предполага в различна степен нарушаване на оттока, при което се изменят естествените ха­рак­те­рис­ти­ки на средата на живот на речните организми. В зависимост от степента на нарушаване може да се застраши биологичната пълноценност на реката.

За да се сведат до минимум цитираните по-горе неблагоприятни въздействия върху речната екосистема и да се запази биологичното раз­но­об­ра­зие, е необходимо много внимателно и прецизно да се реши проб­ле­мът с определянето на екологичното водно количество.

Недостатък при централите на течащи води с деривации е оформянето на един участък от речното легло, разположен между водохващането и сградата на централата, в който водите значително намаляват спрямо наблюдаваните при естествени условия. За запазване на нормален живот на речната флора и фауна се предвижда пропускане на т.нар. екологично водно количество, което не се обработва енергийно от централите. Това водно количество ще бъде осигурено целогодишно в реката. Във връзка с тази постановка екологичният отвор ще бъде разположен височинно така, че с предимство да се изпуска в реката екологичното водно количество. Вода към централите ще може да постъпва едва когато естественият дебит надхвърли стойностите на екологичното водно количество. На екологичния отвор не се предвижда савак или друг затворен орган, за да се избегне всякаква субективна намеса в работата на водохващането и разпределението на водните количества.

Съгласно широко използваната до момента методика, екологичният минимум на водните количества се определя като средномесечен ми­ни­мум от редицата от години с обезпеченост на превишението р = 95 %.

На р. Доспатска е имало хидрометрична станция над гр. Доспат преди построяването на язовира, като данните за оттока са за периода от 1946 г. до 1967 г.

В момента на р. Доспатска и притоците ù няма ХМС станции и не се извършват наблюдения на водните количества.

Това обстоятелство налага използването на наблюденията от река аналог с продължителност на периода от 1954 г. до 1983 г. (30 години).

За аналог използваме р. Бистрица – ХМС 229 при с. Сатовча, която отстои на около 16 км от водохващанията на р. Доспатска и двете реки имат сходни климатични, топографски, отточни и хидрографски ха­рак­те­рис­ти­ки. Река Бистрица е ляв приток на р. Места.

ХМС 229 при с. Сатовча е с площ на водосбора А = 52,40 км² и средна надморска виночина Н = 1370 м.

За водохващане № 1 на кота 1020 м на р. Доспатска, след вливане на Владовска река, площта на водосбора е 169,74 км² със средна надморска височина Н = 1460 м.

За водохващане № 2 на кота 725 м на р. Доспатска, след вливането на Осинска река, площта на водосбора е 261 км² със средна надморска височина 1370 м.

Изчисленията са извършени съгласно таблици № 1 и № 2 в следната последователност:

а) Хидроложката редица от годишните минимални водни количества се преобразува във вариационна редица, т.е. членовете ù се подреждат в низходящ ред.

б) Изчисляват се емпиричните обезпечености по формулата р % = , където:

в) Построяване емпиричната крива на обезпеченост върху нормална вероятностна мрежа на Хазен.

За водохващане № 1 Q_ср.min = = 0,763 м³/сек.

За водохващане № 2 Q_ср.min = = 1,173 м³/сек.

г) Определяне на допустимите грешки

С_v – коефициент на вариация

С_v = = 0,608 < 1,0

σQ_ср.min = = 11,09 % < 15 %

σС_v = = 15%

Следователно така определените статистически параметри са достатъчно надеждни, тъй като средно квадратичните грешки σQ_ср.min и σС_v не превишават 15 %. В случая средната многогодишна стойност на минималния отток за двете водохващания може да се счита за достатъчно надеждна.

Продължителността на периода също може да се счита за достатъчна, тъй като в него са включени 30 години с непрекъснато наблюдение и при коефициент на вариация С_v < 1,00. В случая С_v = 0,608.

С получените данни от Таблица № 1 и Таблица № 2 построяваме емпиричните криви на обезпечеността на средномесечните минимуми на водните количества за створовете на водохващанията № 1 и № 2.

От построените криви на обезпечеността отчитаме минималното водно количество с 95 % обезпеченост, което може да се възприеме за екологичен минимум за участъка след водохващанията.

Екологичните води, отговарящи на горната обезпеченост, са следните:

За водохващане № 1 на р. Доспатска на кота 1020 м след вливането на Владовско дере Q_{екологично} = 0,250 м³/сек. = 250 л/сек.

За водохващане № 2 на р. Доспатска на кота 725 м след вливането на Осинска река Q_{екологично} = 0,380 м³/сек. = 380 л/сек.

При определянето на минималния отток някои дават предпочитание на средномесечния минимум, а други на абсолютния. В случая сме използвали средномесечните минимуми, с което се определя по-голяма стойност на екологичното водно количество.

Построяване на теоретичните криви на обезпеченост на минималните водни количества по метода на трите опорни ординати:

а) за водохващане № 1

От емпиричната крива на обезпеченост отчитаме

Q_{min 5%} = 1,645 м³/сек. Q_{min 50%} = 0,660 м³/сек. Q_{min 95%} = 0,250 м³/сек.

Коефициентът на скосеност S е:

От Приложение V на ръководство за упражнения по хидрология се отчитат:

Ø_5% – Ø_95% = 3,098

Тогава

σ_х = = 0,450

По метода на Фостер-Рибкин и Приложение VІ получаваме следните таблични данни за теоретичната крива на обезпеченост.

От таблицата отчитаме Q_min95% = 0,250 м³/сек. = 250 л/сек.

Отчетеното от таблицата за теоретичната крива на обезпеченост водно количество Q_min95% в размер на 250 л/сек. съвпада изцяло с това от емпиричната крива на обезпечеността.

Построяването на теоретичните криви е необходимо когато обез­пе­че­нос­т­та на интересуващото ни водно количество е извън границите на построената емпирична крива на обезпеченост.

В конкретния случай обезпечеността, която се взема в предвид при определяне на екологичното водно количество, е 95 % и е в обхвата на емпиричните криви, поради което не е наложително изчисляването и построяването на теоретичните криви на обезпеченост.
Определяне на грешките

= 5,80 % < 10 %
= 14,99 % < 15 %

Следователно така определените статистически параметри са достатъчно надеждни.

Във връзка с изчисляване на оводняващите (екологичните) водни количества направихме допълнителни изследвания и на средните многогодишни води на три пункта на съседни, близки и сходни реки, избрани за аналог – р. Сърнена (Караджа дере) под с. Змеица, ХМС 262 с площ на водосбора F = 112 км², р. Бистрица, ХМС 229 под с. Сатовча с площ на водосбора F = 82,4 км² и р. Доспатска, ХМС 260 над гр. Доспат с площ на водосбора F = 236 км².

След обработка на хидроложките редици, данните отнесени към створовете на водохващане № 1 и водохващане № 2 на р. Доспатска показват следното:

а) аналог Сърнена река, под с. Змеица, хмс 262

б) аналог р. Бистрица, при с. Сатовча, ХМС 229

в) аналог р. Доспатска, над гр. Доспат, ХМС 260

а) аналог Сърнена река, под с. Змеица, хмс 262

б) аналог р. Бистрица, при с. Сатовча, ХМС 229

в) аналог р. Доспатска, над гр. Доспат, ХМС 260

По втория метод на изследване за екологичното водно количество се взема 10 % от стойността на Q_{ср.многогодишно}.

От определените по двете методики, препоръчвани от доц. Стефан Модев, екологични водни количества, избираме по-голямото с оглед осигуряване на по-оптимални условия на живот в речното корито. Това екологично водно количество в конкретния случай е следното:

За водохващане № 1 – Q_{екологично} = 265 л/сек.

За водохващане № 2 – Q_{екологично} = 408 л/сек.

За основа на хидроложките анализи и изчисления на екологичното водно количество за участъците след двете водохващания сме използвали данните, публикувани в том ІІІ на “Хидрологичен справочник на реките в НР България” (1981 г.), както и допълнително взети такива от НИМХ при БАН за периода след 1975 г.

Предлагаме определените в настоящия доклад за ОВОС екологични води да бъдат актуализирани след утвърждаване от МОСВ на пред­с­то­яща­та Наредба № 13 за изчисляване на екологичното водно количество.

Предполагаемото въздействие в резултат от реализацията на ин­вес­ти­ци­он­но­то предложение върху компонент води ще бъде следното:

• 
  Не се очакват изменения в качествата на водите в района на поречието.
  
• 
  Като цяло изменения в общия баланс на водата в басейна на р. Доспатска не се очакват, тъй като енергийно преработените от МВЕЦ води се връщат обратно в реката.
  
• 
  Не се очакват въздействия в количествено и качествено отношение върху съществуващото в момента и предвиденото в бъдеще питейно водоснабдяване на населените места в района на Община Доспат, съгласно информацията и консултациите с ВиК ЕООД – гр. Смолян.
  
• 
  Неблагоприятни трансгранични въздействия върху поречието на р. Места, чийто ляв приток е р. Доспатска, няма да има.
  

Въздействието се очаква да бъде следното:

• 
  по териториален обхват – локално в границите на участъците между водохващанията и МВЕЦ;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително при задължителното изпускане в речното корито на екологичното водно количество;
  
• 
  по продължителност на въздействието – дълготрайно през целия период на експлоатация;
  
• 
  по честота на въздействието – постоянно през периода на експлоатацията, като най-силно проявление ще има през сухия период на годината (през летно-есенния сезон).
  

Строителните отпадъци, които ще се получат през периода на изграждане на обекта, ще се събират на определени площадки по трасето на тръбопровода и при сградите на МВЕЦ и ще се извозват на място, определено от Община Доспат. Необходимо е за целта инвеститорът да вземе разрешение от Община Доспат, съгласно чл. 37 (1) т. 3 от Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Производствени отпадъци от обекта няма да има.

Количеството на битовите отпадъци ще бъде незначително. Очаква се те да бъдат около 1,74 т/год. Тези отпадъци ще се извозват и депонират на сметището на Община Доспат.

Въздействието на отпадъците върху компонентите на околната среда се очаква да бъде следното:

За строителните отпадъци:

• 
  по териториален обхват – локално в границите на площадките на МВЕЦ, водохващанията и по трасето на тръбопровода;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по продължителност на въздействието – краткотрайно само по време на строителството;
  
• 
  по честота на въздействието – ниска с периодично действие по време на строителството;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия не се очакват.
  

• 
  по териториален обхват – локално на територията на площадките на МВЕЦ;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително. При добре ор­га­ни­зи­ра­но събиране, съхранение, транспортиране и депониране не се очакват негативни въздействия;
  
• 
  по продължителност на въздействието – дълготрайно през целия период на експлоатация на обекта;
  
• 
  по честота на въздействието – постоянно през периода на ек­с­п­ло­ата­ция на обекта;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия не се очакват.
  

Инженерно-геоложките условия са подходящи за реализиране на предвиденото в инвестиционното предложение строителство.

Строителството на водохващанията и сградите на МВЕЦ ще бъде тип масивно. Тръбопроводите ще бъдат стоманени на заварка и от вибростъклопласт.

С реализацията на обекта ще бъде засегната земната кора на малка дълбочина – средно около 2 м, при изпълнение на изкопите по трасето на тръбопровода, за основи на водохващанията и за сградите на МВЕЦ. При тази сравнително малка дълбочина на изкопните работи не се очаква неблагоприятно въздействие върху земните недра и подземните води.

Въздействията върху земната кора и почвения слой ще бъдат незначителни през периода на строителството на обекта.

Необходимо е във фаза работен проект да се изготви инженерно-геоложки доклад, обхващащ трасето на тръбопровода и площадките на водохващанията и сградите на МВЕЦ. Също така следва да се изготви и проект за буровзривни работи.

Съгласно картата на сеизмичното райониране на България обектът попада в район със степен на сеизмичност VІІІ^-ма по скалата на Шпонхойер-Карник с коефициент на сеизмичност К_с = 0,15.

Препоръчваме в следващите фази на проектиране да се спазват “Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” (издание на КТСУ и БАН от 1987 г.), както и “Нормите за проектиране на хидротехнически съоръжения” (БСА от 1986 г.).

В резултат от реализирането на инвестиционното предложение въздействието върху геоложката среда се очаква да бъде следното:

• 
  по териториален обхват – локално по трасето на тръбопровода и в границите на площадките на водохващанията и сградите на МВЕЦ;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по продължителност на въздействието – краткотрайно и временно през периода на строителството;
  
• 
  по честота на въздействието – ниско, само по време на строителството на обекта;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия не се очакват.
  

Строителството и експлоатацията на обекта няма да окажат никакво въздействие върху подземните природни богатства и земните недра в района.