Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малки вец црънча №1 и №2 на река Доспат"

Независимо от това трябва да се потърсят технически решения, които в най-голяма степен да запазят интересния облик на речното корито, особено в участъците където тръбите не могат да се положат подземно. Алтернативата за прокарване на път по речното корито трябва да бъде игнорирана и да се търсят решения за доставка и монтаж на тръбите с възможно най-слабо вмешателство в речния ландшафт.

• 
  Влияние от строителството и експлоатацията на сградата на ВЕЦ “Црънча № 1” и на обслужващото шосе към нея
  

Малката застроена площ на сградите на ВЕЦ-ове от подобен тип (70-80 м²) ще доведе до изсичане само на около 20-25 броя млади елшови и върбови дървета. Поради голямата разлики в равнищата на пътя и речната площадка и конфигурацията на терена, сградата на ВЕЦ-а няма да се вижда от пътя. Препоръчваме при изготвяне на работния проект на сградата на ВЕЦ “Црънча № 1” да се обърне внимание върху оптималното вписване на обекта в ландшафта. Имайки предвид близостта на площадката до мястото на вливане на река Осинска (20-30 м), което е много атрактивно (виж сн. 6), архитектите трябва да обърнат особено внимание върху външния вид на сградата. Това се налага от обстоятелството, че инвеститорът има намерение да зариби водоема за водохващане за ВЕЦ” “Црънча № 2”, който ще бъде разположен на стотина метра по-надолу по течението на р. Доспат. Сполучливото проектиране и качественото изпълнение на сградата на ВЕЦ “Црънча № 1”, заедно с цялостното запазване съществуващите природни дадености в мястото на вливане на р. Осинска, би превърнал този участък от реката в приятно място за отдих и риболов.

Строителството и бъдещото техническо обслужване на ВЕЦ “Црънча № 1” по конвенционален начин ще изисква прокарване на шосе към речната площадка. Същестуват две възможности за достигане до мястото на разполагане на централата:

1. Строителство на обслужващ път по коритото на р. Осинска, която се влива в р. Доспат на около 20- 30 м след площадката на ВЕЦ 1

След направения от екипа ни оглед на терена се оформи становището, че ТАЗИ АЛТЕРНАТИВА Е НЕДОПУСТИМА ОТ ЕКОЛОГИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА. В мястото на вливането си р. Осинска е заградена от високи, стръмни, каменисти брегове, в които реката е издълбала красиви симетрични скални образувания и оформила широки вирове (виж. сн. 6).

Отчитайки голямата височина на скалните брегове на река Осинска (10-15 м), прогнозираме, че прокарването на обслужващо шосе ще изисква извършване на много голям обем буро-взривни дейности, при което неминуемо ще унищожи тези чудесни ландшафтни форми и безвъзвратно ще увреди красотата на речния участък.

2. Прокарване на отбивка от съществуващия широк коларски път към мястото на ситуиране на ВЕЦ “Црънча № 1” чрез постепенно понижаване на котите или чрез серпентини.

Поради особеностите в конфигурацията на терена и много стръмните наклони и тази алтернатива не е лесна за практическо реализиране.

Считаме, че във фаза на работно проектиране, усилията на про­ек­тан­т­с­ки екип трябва да се насочат към намиране на рентабилен от техническа гледна точка и издържан от екологична гледна точка подход към площадката наВЕЦ “Црънча № 1”.

При техническа невъзможност за прокарване на шосе към коритото на реката, без да се нанесат чувствителни вреди върху ландшафта, трябва да се търсят нетрадиционни методи за строителството на сградата на ВЕЦ “Црънча № 1”. Такава възможност е използването на хеликоптер за доставка на строителни материали и съоръженията до строителната площадка и преобладаващо извършване на дейностите с ръчен труд, вместо използване на строителна механизация.

• 
  Влияние от строителството на електропровода от ВЕЦ “Црънча № 1” към съществуващ далекопровод
  

• 
  Влияние на строителството на бента за водохващане на ВЕЦ “Црънча № 2”
  

Котата на водохващане и височината на бента трябва да се уточнят, като се отчете ранището на площадката на ВЕЦ “Црънча № 1”, изтекалото и местоположението на обслужващото шосе. В този участък речното корито е доста широко (виж сн. 4) и е възможно да се наложи водохващането да извърши малко по-надолу по течението, за да се намалят габаритите на преградната стена. При подходящ подбор на кота за водохващане и на височина на баражната стена би могло да се образува водно огледало, което заедно с красивото устие на р. Осинска да стане подходящо място за риболовен спорт.

Не се очакват съшествени изменения в ландшафта на района вследствие на строителството на водохващането за ВЕЦ “Црънча № 2”.

• 
  Влияние от прокарването на напорния тръбопровод за ВЕЦ “Црънча № 2”
  

Следователно по цялата си дължина тази деривация трябва да следва речното корито, тъй като не съществува алтернатива за преминаване на водопровода по трасето на съшествуващи пътища. Характерът на речното корито не се отличава съществено от описания по-горе участък за деривацията за ВЕЦ “Црънча № 1”. Струпването на големи овални камъни с размери до 1,5 м придава характерен облик на речното корито (виж сн. 4).

Липсата на шосе в близост до реката в голям участък от трасето на водопровода несъмнено ще затрудни спускането на тръби към речното легло за строителството му. Поради това проектантите трябва да потърсят оптимален вариант за опазване на ландшафта на района. Благоприятно об­с­то­ятел­с­т­во е слабата залесеност на речните брегове в този участък (виж титулната страница на ДОВОС).

Другата алтернатива е прокарването на път по корито на реката, по който да се движи строителната механизация при изграждане на трасето на водопровода. Отчитайки голямата дължина на водопровода (4500 м), такова строителство не е благоприятно от екологична гледна точка, тъй като невъзвратимо би променило облика на речното корито в много дълъг участък.

При изготвяне на работните проекти за ВЕЦ “Црънча № 2” предлагаме да се вземат под внимание следните препоръки:

1. За по-лесна доставка на тръбите и техния монтаж, напорният водопровод да бъде изпълнен от тръби от фибростъклопласт.

2. При проектирането на трасето на водопровода по речното корито да се търсят максимални възможности за за прокарването му по начин, целящ максимално екраниране на негативни визуални въздействия върху ландшафта и опазване на облика на речното корито.

3. Да се потърсят приемливи алтернативи за доставка на тръбите и строителни материали без грубо вмешателство в ландшафта на района.

4. Да се избягва във възможно най-голяма степен извършването на мащабни по обем буро-взривни дейности, особено в участъци, където речното корито е интересно като присъствие на скални форми, вирове и др.

5. При невъзможност за рентабилно доставяне на тръбите до мястото им на полагане и строителни материали (цимент, арматура), без да се увреди чувствително ландшафта на района, да се проучи възможността за дос­та­вя­не­то им с хеликоптер.

• 
  Влияние от строителството и експлоатацията на сградата на ВЕЦ “Црънча № 2” и на обслужващото шосе към нея
  

• 
  Влияние от строителството на електропровода от ВЕЦ “Црънча № 2” към съществуващ далекопровод
  

Единственият природен ресурс, който ще се използва, при това без да се повлияват неговите физични, химични и биологични характеристики е част от водата в речното корито на р. Доспат по протежението на двата напорни водопровода. Несъмнено е, че в резултат на временното отнемане на значителни водни количества ще се промени съществуващият в момента режим на оводняване на речното легло. Предвиденият по предварителни проектни разчети и изчисления на екипа ни екологичен минимум вода за поддържане нормалното състояние на речната екосистема е 265 л/сек. за участъка на първата деривация и 408 л/сек. за участъка на втората. Извършените теренни проучвания от екипа ни през месец октомври 2003 година – периодът на най-силно изразено маловодие показаха, че дебитът на вода в река Доспат преди и след вливането на Осинска река е съизмерим с тези стойности . Наблюденията ни показаха, че посочените водни количества поддържат нормално състояние на речната екосистема, без да се създава впечатление за осушаване, като на местата на разливи на реката съ­щес­т­ву­ва­ха дори по два ръкава, изпълнени с течаща вода (виж сн. 10). Това ни дава основание да прогнозираме, че при редовното осигуряване на количествата вода, необходими за поддържане на екологичното равновесие в речното корито няма да настъпят чувствителни промени през отделните месеци на годината. Отчитайки и факта, че по време на пролетния максимум на водните обеми (186,99 м³/сек. с обезпеченост 1 % за МВЕЦ 1 и 287,14 м³/сек. с обезпеченост 1 % за МВЕЦ 2) не е възможно поемането на цялото количество вода (над екологичния минимум) в напорния водопровод, то на практика през този период в коритото на реката от водохващанията ще постъпват значителни количества вода над предвидените екологични минимуми. През периоди на маловодие обаче трябва напълно да се преустанови работата на ВЕЦ-овете за предотвратяване на засушаването на речната екосистема и неблагоприятни последици за ландшафта.

Естеството на обектите – малки водноелектрически централи, не предполага емитиране на никакви вредни вещества в ландшафта при експлоатацията им. Поради това се изключва създаването на дискомфорт. Отделените газови емисии от строителната механизация (багер, кранове, “Фадрома”, камиони) са пренебрежимо ниски, имайки предвид обема на строителните дейности и емкостта на ландшафта.

Не се очаква генериране на производствени отпадъци от фун­к­ци­они­ра­не­то на минни ВЕЦ-овете. Битовите отпадъци от малобройния персонал на централите (по 1-2 човека на смяна за всяка от двете) ще бъдат съвсем ограничени по обем и с възможност да се елиминират (например хартия и картон да се изгорят в печка за твърдо гориво). Необходимо е да се предвиди пречистващо съоръжение за битово-фекалния поток от са­ни­тар­ни­те възли и тоалетните на централите.

Убедени сме, че при спазване на противопожарните правила и правилата за безопасна работа при строителството и експлоатацията на двете малки ВЕЦ-а въздействието на емисии на вредни вещества върху ландшафта ще бъде нищожно.

В ре­зул­тат на нап­ра­ве­ни­те про­уч­ва­ния и ана­ли­зи и при спаз­ва­не на нап­ра­ве­ни­те пре­по­ръ­ки да­ва­ме след­ни­те прог­но­зи за вли­яни­ето на стро­ител­с­т­во­то и ек­с­п­ло­ата­ци­ята на раз­г­леж­да­ни­те обек­ти вър­ху лан­д­шаф­та в района:

• 
  те­ри­то­ри­ален об­х­ват – ог­ра­ни­чен (по дължина на водопровода);
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по чес­то­та – еднократно, по време на строителството;
  
• 
  по продължителност на въздействие – постоянно;
  
• 
  кумулативен и комбинативен ефект не се очаква.
  

За прогноза и оценка на въздействието върху компонентите на околната среда са използвани следните методики:

• 
  Сбор­ник от за­ко­но­ви нор­ма­ти­ви за опаз­ва­не на окол­на­та сре­да. МОСВ, 1998.
  
• 
  Спра­воч­ник на съ­щес­т­ву­ва­щи­те ме­то­ди за оцен­ка и прог­но­за на въз­дейс­т­ви­ето вър­ху окол­на­та сре­да. МОСВ, 1997.
  
• 
  Стандартни методи за калций, магнезий и ортофосфати. БДС 7207-82, БДС 7211-82, БДС 7210-75.
  
• 
  БДС 7033-74 Акустика. Шум. Терминология.
  
• 
  БДС 14478-82. Охрана на труда. Шум.
  
• 
  Наредба № 9 от 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета.
  
• 
  БДС 14525-90.
  
• 
  БДС 17137-90.
  
• 
  БДС 2823/67 г.
  
• 
  ИСО 2631-74 “Вибрации, предавани на човешкото тяло”.
  
• 
  Методика за определяне на екологичното водно количество (доц. Стефан Модедев).
  
• 
  Наредба на бившия Комитет за опазване на околната среда относно определяне на екологичното водно количество.
  
• 
  Метод на трите опорни ординати за определяне обезпечеността на минималните и максималните водни количества.
  
• 
  Методично ръководство за определяне характеристиките на максималния отток на реките (проф. Страхил Герасимов, изд. на НИХМ при БАН).
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България (изд. на КТСУ и БАН).
  
• 
  Геоложка карта за района на Община Доспат.
  
• 
  Заповед № РД-323 / 10.08.1998 г. на МОСВ и МЗ относно кла­си­фи­ка­ци­ята на отпадъците (с Приложенията към нея) (ДВ бр. 120 / 1998 г.).
  
• 
  Хидрологичен наръчник – части І^-ва и ІІ^-ра (автори проф. Ив. Маринов, проф. Ст. Герасимов и др.).
  
• 
  БДС 17.4.03-88 – Изисквания към опазване плодородния слой на почвите при извършване на земни работи.
  
• 
  БДС 17.5.3.01-88 – Общи изисквания към рекултивация на земите.
  
• 
  БДС 17.4.2.01-79 – Класификация на видовете противоерозионни мероприятия.
  
• 
  Наредба № 26 / 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт – ДВ бр. 89 / 1996 г.
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие в България. Национална Стратегия за опазване на биологичното разнообразие. С., 1995.
  
• 
  Т. Мичев, Ц. Петров. “Птиците на Родопите”. Български съюз за зашита на природата. С,. 2000.
  
• 
  Н. Нинов, Д. Ишлимова, Св. Герасимов. “Бозайниците на Родопите”. Български съюз за защита на природата. С., 2002.
  
• 
  Картотека на защитени територии в Смолянска и Благоевградска област.
  
• 
  Нанкинов, Д. Екологичен преглед на птиците в резервата “Кастракли” и Триградско-Ягодинския район на Родопите. Екология, 10 юли 1982.
  
• 
  Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. Български съюз за защита на природата. С., 2001.
  
• 
  Справочник на съществуващи методики за оценка и прогноза на въздействие на околната среда на МОСВ
  
• 
  Георгиев, Г. Народни паркови и резервати в България. С., Просвета.
  
• 
  Нанкинов, Д. Екологичен преглед на птиците в резервата “Кастраклий” и Триградско-Ягодинския район на Родопите. сп. Екология, С., 1982, с. 10, 22-34.
  
• 
  Янков, П. Птиците в Източните Родопи. I. Срокове на пребиваване и динамика на орнитофауната. 1981, с. 26-43.
  
• 
  Червена книга. Т. I. Растения. 1984.
  
• 
  Червена книга. Т. II. Животни. 1985.
  
• 
  Тошков, М., Виходцевски, Н. Защитени природни обекти. Земиздат, С., 1971,
  

Препоръчваме следните мерки за предотвратяване и намаляване на вредните въздействия върху компонентите на околната среда:

• 
  В периода на строителство на всички строителни площадки да бъдат предвидени механични утаители и маслоотделители.
  
• 
  За техническото състояние на транспортните средства и стро­ител­на­та механизация да бъде предвиден системен контрол за га­ран­ти­ра­не на по-ниски емисии на газове и сажди от двигателите.
  
• 
  С цел намаляване до минимум на отделяне на прах при изкопи, депониране и транспортиране, да бъдат овлажнявани пътищата и стро­ител­ни­те площадки.
  
• 
  Да се проучат възможностите за подземно преминаване на максимално дълъг участък от напорния водопровод за МВЕЦ “Црънча № 1” в бермата на черния път към с. Ваклиново (разклонение от пътя с. Барутин – с. Бръщен).
  
• 
  В участъка, в който трасето на водопровода за МВЕЦ “Црънча № 1” ще преминава по протежение на речното корито или в непосредствена близост до него, напорният водопровод да бъде изпълнен с тръби от фибростъклопласт.
  
• 
  Да се избягва във възможно най-голяма степен извършването на мащабни по обем буро-взривни дейности, особено в участъци, където речното корито е интересно като присъствие на скални форми, вирове и др.
  
• 
  За по-лесна доставка на тръбите и техния монтаж, напорният водопровод за МВЕЦ “Црънча № 2” да бъде изпълнен от тръби от фибростъклопласт.
  
• 
  При проектирането на трасетата на водопроводите по речното корито да се търсят максимални възможности за прокарването му по начин, целящ максимално екраниране на негативни визуални въздействия върху ландшафта.
  
• 
  При невъзможност за рентабилно доставяне на тръбите до мястото им на полагане и строителни материали (цимент, арматура), без да се увреди чувствително ландшафта на района, да се проучи възможността за доставянето им с хеликоптер.
  
• 
  При намаляване на водните обеми до определените стойности на екологичния минимум, да се преустанови водовземането и работата на МВЕЦ “Црънча № 1” и МВЕЦ “Црънча № 2”.
  
• 
  Да не се извършват никакви строителни дейности от мястото на вливане на Осинска река нагоре по течението и за да се запазят на красивите скални образувания по реката (виж сн. 6).
  
• 
  Да се проектират и изпълнят рибни проходи и на двата баража, позволяващи свободното движение на рибите нагоре по течението на реката.
  
• 
  При маркиране на дърветата за изсичане и оформяне на трасе за водопровода да се прецени кои от тях да се секат и кои само окастрят.
  
• 
  За минимизиране и максимално отсраняване на негативните въз­дейс­т­вия върху водоползването и ландшафта в района препоръчваме дву­етап­но­то изграждане на двата МВЕЦ-а, като през първия етап се изгради МВЕЦ “Црънча 1”, а в последствие след анализ на състоянието на окол­на­та среда и икономическата рентабилност на реализираното инвестиционно предложение и на МВЕЦ “Црънча 2”.
  
• 
  За разрешаването на строителството на сградите на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 и на двете водохващания, инвеститорът трябва да извърши процедурата за изключване на гори и земи от горския фонд за промяна на предназначението им съгласно чл. 14 от Закона за горите и чл. 15, ал.(1) т. 2 и чл. 17 от ППЗГ.
  
• 
  Инвеститорът трябва да извърши процедура за предоставяне право на ползване върху площи от държавния горски фонд съгласно чл. 16 от Закона за горите и чл. 21 от ППЗГ.
  
• 
  Да се проектират и изпълнят системи за водоизпускане на вода от водохващанията, които да работят по начин, изключващ влиянието на субективния фактор и да осигуряват за речното корито в най-лошия случай поне посочените екологични количества вода.
  
• 
  Да се предвиди в работния проект отвор за изпускане на екологичните води, който да бъде височинно така разположен, че да осигурява с предимство постоянно изтичане на оводняващите речното корито води.
  
• 
  На екологичния отвор да не се предвижда савак или друг затворен орган, за да се избегне субективната намеса при разпределението на водните количества.
  
• 
  След екологичния отвор да се предвиди рибен проход, на който задължително да се изпълни мерително устройство. По този начин ще се осигури контрол относно оводняващите води и екологосъобразен режим на работа на водохващането.
  
• 
  При проектирането да се спазват стриктно: “Норми за про­ек­ти­ра­не на хидротехнически съоръжения”, както и “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”.
  
• 
  Да се изготви геоложки доклад за трасето на тръбопроводите и за площадките на водохващанията и сградите на МВЕЦ.
  
• 
  Да се изготви проект за буровзривните работи.
  
• 
  Излишните скални маси и строително отпадъци своевременно да се извозват на определените за тази цел места.
  
• 
  Твърдите битови отпадъци да се събират в чували в сградите на МВЕЦ и да се извозват периодично на сметището на Община Доспат.
  
• 
  За отпадъчните битово-фекални води от сградите на МВЕЦ, които са минимални – 0,100 м³/дневно, да се предвиди пречиствателно съоръжения – септична яма с биологично тяло (биофилтър). Пречистените отпадъчни води (по 0,100 м³/дневно за всяка МВЕЦ) може да се заустят чрез подземна филтрация в плитките почвени пластове. Поради малкото им количество не е необходимо разрешително за заустването им.
  
• 
  При преминаване през стръмни участъци на водопровода, почвеният слой да бъде укрепен чрез терасиране, с цел избягване на ерозионни процеси.
  
• 
  Върху почвите ще има интервенция при самото изграждане на сградите на ВЕЦ-овете. Част от площадките на изграждане на двете постройки е върху планинско-ливадни почви. С цел запазване видовото разнообразие, удачно е да се извадят чимовете и да се използват за оформяне на вертикалната планировка в района.
  
• 
  Където е необходимо отсичането на отделни дървесни видове за преминаването на водопровода, пъновете да не се изравят, за да не се нарушава повърхностния почвен слой, а се оставят да изгният, а от клоните да се оформят брегови плетчета на стръмните участъци.
  
• 
  Предвидено е отпадните води да се заустват чрез подземна филтрация в плитките почвени слоеве. Необходимо е след заустване довеждащите канали да бъдат заровени, заравнени и затревени.
  
• 
  При извършване на взривни работи за преминаване на водопровода през скални терени е възможно разлет на отделни скални късове, които могат да нарушат почвената покривка. За да се предотврати това, удачно е да се изградят защитни съоръжения, състоящи се от греди, дъски и гумено-транспортни ленти, затрупани с чували с пясък.
  
• 
  При прекарване на горския път ще се наложи заравняване на терени, направа на насипи, при което е необходимо същите да бъдат укрепени, за да не се изземва почвения слой при силни валежи и снеготопене.
  

Типът на обектите в инвестиционното предложение не предполага замърсяване на почвите в района и съседните територии. С осъществяване на строителството не се очаква да се промени почвеното плодородие на териториите на изграждане на обектите и прилежащите до тях такива.

Във връзка с чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, инвеститорът изпрати уведомителни писма на следните компетентни органи:

1. Община Доспат

2. Държавно лесничейство – Доспат

3. Пожарна – Доспат

4. ХЕИ – Смолян

5. ВиК – Смолян

Единствено три от гореописаните компетентни органи отговориха на писмата. По-долу излагаме важното и същественото от техните становища (вж. Приложение № 14).

• 
  В зоната на МВЕЦ “Црънча” 1 и 2 няма предвидени мероприятия по действащия лесоустройствен план.
  
• 
  Трасето е нелесопригодно със закоравяла и ниска храстова растителност.
  

• 
  В зоната на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 няма водоизточници и водохващания.
  
• 
  На места питейният водопровод стоманен Ø 129/4,5 и тръбопроводи на МВЕЦ 1 се разполагат един до друг по поречието на р. Доспатска (в района на ПСПВ и ПС с. Бръщен).
  

При проектирането да бъдат спазени всички санитарно-хигиенни изисквания за този вид обект.

Бе проведе на консултация, чийто резултати са отразени в паметна записка (вж. в приложенията).

• 
  подобряване на пътищата;
  
• 
  разкриване на работни места;
  
• 
  намалените водни количества ще повлияят на риболова.
  

Подобряването на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та и от­к­ри­ва­не­то на ра­бот­ни мес­та оп­ре­де­ле­но ще ожи­ви ра­йо­на и ще по­ви­ши жиз­не­но­то рав­ни­ще на населението.

Почти всич­ки ан­ке­ти­ра­ни се надяват, че с ре­али­зи­ра­не на ин­вес­ти­ци­он­но­то предложение, ще се оп­ра­ви пъ­тят към две­те се­ла – Црънча и Бръщен, с ко­ето ко­рен­но ще се по­доб­рят ко­му­ни­ка­ци­ите в то­зи от­да­ле­чен край.

8. заключение на експертите

в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3

• 
  Реализацията на инвестиционното предложение не променя качествените характеристики на водата, както и общия баланс на река Доспатска.
  
• 
  Не се очакват въздействия в количествено и качествено отношение върху съществуващото в момента и предвиденото в бъдеще питейно водоснабдяване на населените места в района на Община Доспат, съгласно информацията и консултациите, направени с “ВиК ЕООД” – гр. Смолян.
  
• 
  Трансгранични въздействия върху поречието на р. Места, чийто ляв приток е р. Доспатска, няма да има.
  
• 
  Обектът ще въздейства основно през сухия период на годината върху участъците между водохващанията и МВЕЦ, когато в реката ще се изпускат само екологичните водни количества.
  
• 
  За контрол на изпусканите в реката екологични водни количества задължително да се проектира и изпълни измерително устройство.
  
• 
  Въз основа на направения от нас оглед следва да отбележим, че инженерно-геоложките условия са подходящи за реализация на пред­ви­де­но­то в инвестиционното предложение строителство.
  
• 
  Във фаза работно проектиране задължително да се изготви ин­же­нер­но-геоложки доклад за трасето на тръбопроводите и за площадките на водохващанията и сградите на МВЕЦ.
  
• 
  В предвид трудните условия за реализация на обекта за­дъл­жи­тел­но да се изготвят проекти за организация и изпълнение на стро­ител­с­т­во­то (ПОИС), както и за буровзривни работи.
  
• 
  Предлагаме строителството да се изпълни на два етапа: І^-ви – водохващане № 1, тръбопровод с дължина 4,5 км и МВЕЦ 1, ІІ^-ри – водохващане № 2, тръбопровод с дължина 4,5 км и МВЕЦ 2.
  
• 
  В по-трудно достъпните, пресечени и силно нагънати терени препоръчваме да се положат пластмасови тръби от вибростъклопласт тип HOBOS, които са много подходящи за монтаж в планински терени.
  
• 
  В процеса на строителството и по време на експлоатацията на обекта при прецизен контрол и правилно съхранение, транспортиране и депониране на отпадъците не се очаква замърсяване на околната среда.
  
• 
  След приключване на строителните работи задължително следва да се изпълни рекултивация на всички нарушени терени.
  

При спазване на дадените от нас препоръки, мерки и забележки считаме, че въздействието на обекта върху компонентите на околната среда ще бъде незначително и в границите на пределно допустимите норми.

Пред­ла­га­ме на Еко­ло­гич­ния експертен съ­вет на РИ­ОСВ – Смо­лян да раз­ре­ши реализирането на инвестиционното предложение за обект “МВЕЦ Црънца № 1 и № 2”.
РЪКОВОДИТЕЛ:

(Ат. Згуров)

1.

(инж. Д. Калайджиева)

(инж. Л. Петрова)

3.

(Ст. Казалиев)

(инж. Г. Василев)