Доклад по законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

“(1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:

1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31 , 2710 11 51 и 2710 11 59 - 830 лв. за 1000 литра;

2. за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49 - 585 лв. за 1000 литра;

3. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 485 лв. за 1000 литра;

4. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 485 лв. за 1000 литра;

5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711 29, от 2902 11 до 2902 44 - 340 лв. за 1000 килограма;

6. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0 лв. за 1 гигаджаул;

7. за биодизел с код по КН 3824 90 99 и биоетанол с код по КН 2207 20 00 - 0 лв. за 1000 литра.

(2) Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, са, както следва:

1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 50 лв. за 1000 литра;

2. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 50 лв. за 1000 литра;

3. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0 лв. за гигаджаул;

4. за биодизел с код по КН 3824 90 99 и биоетанол с код по КН 2207 20 00 - 0 лв. за 1000 литра.”

2. Създават се ал. 7, 8 и 9:

“(7) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1 и 2, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709 е 585 лв. за 1000 литра.

(8) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1 и 2, е 485 лв. за 1000 литра.

(9) Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 - 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 585 лв. за 1000 литра.”
Предложение на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

В §22 се правят следните изменения:

Чл. 32, ал. 1 т. 5 се изменя така:

“числото 340 се заменя с числото 244”

“(1) Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:

1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 50 лв. за 1000 литра;

2. за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2710 91 и 2710 99 - 30 лв. за 1000 кг;

3. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 50 лв. за 1000 литра;

4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - 0 лв. за 1000 кг;

5. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0 лв. за гигаджаул;

6. за биодизел с код по КН 3824 90 99 - 0 лв. за 1000 литра;

7. за въглищата и кокса с кодове по КН 2701, 2702, и 2704 – 0,30 лв. за гигаджаул.”
Предложение на н.п. Мария Капон:

§ 23 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
§ 24. Създава се чл. 34а:

“Чл. 34а. (1) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 1,00 лв. за мегаватчас.

(2) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката е 0 лв. за мегаватчас.”
Предложение на н.п. Мария Капон:

В чл. 34а да се замени 1,00 лв. с 0,30 лв.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
§ 25. В чл. 35, ал. 2 след думите “чл. 13” се добавя “и биоетанолът”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Предложение на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Да се създаде нов §25а:

“§25а. Чл. 36 отпада”

1. В т. 1 думите “15 лв.” се заменят с “6,50 лв.”

2. В т. 2 думите “48 на сто” се заменят с “54 на сто”.
Предложение на н.п. Мария Капон:

В чл. 39, т. 2 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Предложение на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Да се създаде нов §26а:

“§26а. Чл. 40 отпада”

“(1) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от:

1. лицензирания складодържател, регистрираното лице по чл. 57, чл. 57б, ал. 3 и чл. 57в на датата, на която е станал дължим - с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;

2. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 3 за стоките, за които акцизът е станал дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15, 16, 17 и 18;

3. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 - на датата на установяване на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
§ 28. В чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 и 2 думите “от длъжника за заплащане на вносното митническо задължение в сроковете” се заменят с “от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение”.

2. Създава се нова т. 3:

"3. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 и 13 - по сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, от лицето, получило стоките, в 14-дневен срок от получаването им;”

3. Създават се т. 4 и 5:

“4. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 – по сметка на компетентното митническо учреждение от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението;

5. в случаите по чл. 76г - по сметката на компетентната митница по постоянен адрес, съответно седалище, от лицето в 14-дневен срок от датата, на която то е уведомено за размера на акциза.”

4. Досегашната т. 3 става т. 6.

“(1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната.”

1. Досегашният текст става ал. 1, като т. 1 се изменя така:

“1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;”.

2. Създава се ал. 2:

“(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
§ 31. В чл. 48, ал. 2 се създава т. 15:

“15. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето."

1. Създава се нова ал. 1:

“(1) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 48, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.”

2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3, като в ал. 3 думите “по ал. 1” се заменят с “по ал. 2”.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

“(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.”

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

“(2) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция “Митници” издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз.”

1. Алинея 1 се изменя така:

“(1) Собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само лица по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки.”

2. В ал. 3 т. 4 се отменя.

“Раздел IIІа

Задължителна регистрация

Чл. 57а. (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:

1. лицата, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища;

2. лицата, получили лиценз по Закона за енергетиката, които продават електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови или стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката;

3. лицата, получили лиценз по Закона за енергетиката за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, които потребяват собствена електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди;

4. лицата, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, които въвеждат акцизни стоки на територията на страната за извършване на доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС.

(2) За регистрираните по ал. 1 лица Агенция "Митници" води регистър, който съдържа следната информация:

1. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето;

2. видовете акцизни стоки, подлежащи на облагане с акциз от лицето;

3. дата на регистрация и номер на удостоверението за регистрация;

4. дата на прекратяване на регистрацията и номер на решението за прекратяване на регистрацията;

5. компетентно митническо учреждение.

Чл. 57б. (1) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1-3 подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността.

(2) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4 подават искане за регистрация до началника на митницата по постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление на данъчния представител.

(3) Данъчен представител на чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(4) Данъчният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.

(5) Искането по ал. 1 и 2 трябва да съдържа:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър - оригинал или нотариално заверено копие, ако лицето подлежи на такова вписване;

2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;

4. вид на акцизните стоки;

5. средномесечно количество на акцизни стоки, доставяни при условията на дистанционни продажби;

6. вида на предоставеното обезпечение – за лицата по ал. 3.

(6) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 5 началникът на митницата в срок 14 дни от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за регистрация.

(7) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Удостоверението за регистрация по ал. 6 се връчва на данъчния представител след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(9) Регистрираното лице е длъжно:

1. да уведоми писмено началника на компетентната митница за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й;

2. да води документация и отчетност съгласно изискванията, определени с правилника за прилагане на закона."

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
§ 38. В глава четвърта се създава раздел ІІІб:

“Раздел IIIб

Регистрирани търговци

Чл. 57в. (1) Право да се регистрира като регистриран търговец има лице капиталово дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.

(2) Лицето по ал. 1 подава искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността, което съдържа:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър - оригинал или нотариално заверено копие;

2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;

4. местонахождение и план на обектите, в които се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на тези обекти;

5. вид на получаваните акцизни стоки;

6. средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз;

7. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват придружителни административни документи и спесимени на подписите им;

8. вида на предоставеното обезпечение.

(3) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.

(5) В срока, определен по ал. 4, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по ал. 2 отказва регистрацията.

(6) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по ал. 2 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

Чл. 57г. (1) В сроковете по чл. 57в началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистрация на регистрирания търговец или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(4) Правото на регистрирания търговец да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.
Чл. 57д. Регистрираният търговец е длъжен:

1. да води отделна документална отчетност по видове акцизни стоки и да съхранява получените под режим отложено плащане на акциз стоки отделно от другите съхранявани стоки;

2. да уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;

3. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършване на проверките;

4. да не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение."

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
§ 39. Член 58 се изменя така:

“Чл. 58. Органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 и 2 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията:

1. по молба на регистрираното лице, когато не са налице основанията за задължителна регистрация;

2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;

3. по своя инициатива, когато:

а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или

б) в определените срокове регистрираният търговец или данъчният представител не представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
§ 40. В глава четвърта се създава раздел ІІІв:

“Раздел IIIв

Нерегистрирани търговци

Чл. 58а. (1) Право да получава конкретно количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице – търговец по смисъла на Търговския закон, което е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност и е получило разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки.

(2) За получаване на разрешение лицето по ал. 1 подава искане до началника на митницата по седалище и адрес на управление не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките, което съдържа:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър - оригинал или нотариално заверено копие;

2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;

4. местонахождение на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;

5. вид и количество на получаваните акцизни стоки;

6. договор за доставка на акцизните стоки;

7. наименование/име и идентификационен номер на лицензирания складодържател – изпращач;

8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват придружителния административен документ, и спесимени на подписите им.

(3) Когато условията за издаване на разрешение са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпването им определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпване на искането отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 58б. (1) В 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз началникът на компетентната митница издава разрешение на нерегистрирания търговец, с което се разрешава лицето да получи конкретното количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Правото на нерегистрирания търговец да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква след датата на връчване на разрешението.”

“(2) За производство на акцизни стоки се счита и производството на продукти, които съдържат етилов алкохол над 1,2 % vol (1 % мas), които по своите характеристики са предназначени за консумация като храни или напитки или като добавки при производството на храни или напитки.”

1. Алинея 1 се изменя така:

“(1) Производството на стоки по чл. 2, т. 1 и 2 и по чл. 14 се извършва само в данъчен склад."

2. В ал. 4 думите “Алинеи 1, 2 и 3” се заменят с “Алинеи 1 и 3”.

1. Създава се нова ал. 3:

“(3) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка при производителя на стоките – извън територията на страната.”

2. Досегашните ал. 3 - 6 стават съответно ал. 4 - 7.

3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите “ал. 1 и 2” се заменят с “ал. 1, 2 и 3”.

4. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите “определената цена от Министерския съвет, съответно по” се заличават.