А. ВЪВЕДЕНИЕ 6
а) Предговор 6
б) Отношения между Европейския съюз и България 8
Последно развитие на отношенията по Европейското споразумение за асоцииране (включително двустранни търговски отношения ) 8
Партньорство за присъединяване / Национална програма за приемане достиженията на правото на ЕС 9
Пред-присъединителна помощ 9
Побратимяване 13
Преговори/скрининг 14
Б. Критерии за членство 14
1. Политически критерии 14
Последно развитие 15
1.1. Демокрация и върховенство на закона 15
Парламент 15
Изпълнителна власт 15
Съдебна система 17
Мерки против корупцията 19
1.2. Права на човека и защита на малцинствата 20
Граждански и политически права 21
Икономически, социални и културни права 23
Права на малцинствата и защита на малцинствата 23
1.3. Обща оценка 25
2. Икономически критерии 25
2.1. Увод 25
2.2 Икономически процеси 26
2.3. Оценка според Копенхагенските критерии 27
Наличие на функционираща пазарна икономика 27
Капацитет за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Европейския съюз 32
2.4 Обща оценка 35
3. Способност за поемане на задълженията по членството 35
Въведение 35
3.1. Главите от acquis 37
Глава 1: Свободно движение на стоки 37
Обща оценка 38
Глава 2: Свободно движение на хора 39
Обща оценка 40
Глава 3: Свобода за предоставяне на услуги 40
Обща оценка 41
Глава 4: Свободно движение на капитали 41
Обща оценка 42
Глава 5: Дружествено право 42
Обща оценка 43
Глава 6: Политика за защита на конкуренцията 44
Обща оценка 44
Глава 7: Селско стопанство 45
Обща оценка 50
Глава 8: Риболов 51
Обща оценка 52
Глава 9: Транспортна политика 52
Обща оценка 54
Глава 10: Данъци 55
Обща оценка 55
Глава 11: Икономически и валутен съюз 56
Обща оценка 56
Глава 12: Статистика 57
Обща оценка 58
Глава 13: Социална политика и заетост 58
Обща оценка 60
Глава 15: енергетика 61
Обща оценка 63
Глава 15: Индустриална политика 65
Обща оценка 66
Глава 16: Малки и средни предприятия 66
Обща оценка 67
Глава 17: Наука и изследвания 67
Обща оценка 68
Глава 18: Образование и подготовка 68
Обща оценка 69
Глава 19: Телекомуникации и информационни технологии 69
Обща оценка 70
Глава 20: Култура и аудио-визуална политика 71
Обща оценка 71
Глава 21: Регионална политика и координация на структурни инструменти 71
Обща оценка 73
Глава 22: Околна среда 73
Обща оценка 75
Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве 76
Обща оценка 77
Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи 77
Обща оценка 80
Глава 25: Митнически съюз 81
Обща оценка 82
Глава 26. Външни отношения 83
Обща оценка 84
Глава 27: Обща външна политика и политика на сигурност 85
Обща оценка 86
Глава 28: Финансов контрол 87
Обща оценка 87
Глава 29: Финансови и бюджетни въпроси 88
Обща оценка 88
3.2 Превеждане на acquis на езика на съответните страни 89
3.3 Обща оценка 89
В. ЗАКЛЮЧЕНИЯ 90
Г. Партньорство за присъединяване и Националнa програмa за приемане достиженията на правото на европейския съюз: обща оценка 93
1. Партньорство за присъединяване 93
Краткосрочни приоритети 93
Вътрешен пазар 94
Селско стопанство 95
Енергетика 95
Транспорт 95
Заетост и социални дейности 95
Околна среда 95
Правосъдие и вътрешни работи 96
Укрепване на административните и съдебните правомощия, включително управление и контрол на средствата от ЕС 96
Средносрочни приоритети 97
Селско стопанство 97
Заетост и социални дейности 97
Правосъдие и вътрешни работи 97
Укрепване на административните и съдебните правомощия, включително управление и контрол на средствата от ЕС 98
2. Национална програма за приемане достиженията на правото на ЕС 98
Обща оценка 99
ПРИЛОЖЕНИЯ 100
Конвенции за човешките права, ратифицирани от страните-кандидатки, септември 2000 г. 100
Статистически данни 102
Методологични бележки 107
Инфлация 107
Финансиране 107
Външна търговия 108
Демография 108
Работна сила 109
Инфраструктура 109
Промишленост и селско стопанство 110
Жизнен стандарт 110
Източници 110
“От края на 1998 г. Европейската комисия ще представя на Съвета редовни доклади, както и всички необходимите препоръки за започване на двустранни междуправителствени конференции, за преглед на напредъка на всяка страна-кандидатка от Централна и Източна Европа в процеса на присъединяването, в светлината на Копенхагенските критерии, по-специално с оглед на темпа на приемане на законодателството на ЕС”... “Докладите на Европейската комисия ще бъдат базата за вземане, в рамките на Съвета, на необходимите решения за хода на преговорите за присъединяване и включването в тях на други страни-кандидатки. В този смисъл, Европейската комисия ще продължи да следва принципите, заложени в “Програма 2000” при оценяване на възможностите на страните-кандидатки да изпълнят икономическите критерии за членство и ангажиментите си, произтичащи от присъединяването”.
На тази основа, Европейската комисия представи първите редовни доклади през м. октомври 1998 г., във връзка с Европейския съвет във Виена; вторите доклади бяха приети през м. октомври 1999 г., във връзка с Европейския съвет в Хелзинки. Европейският съвет в Хелзинки отбеляза, че следващите редовни доклади ще бъдат представени своевременно преди Европейския съвет през м. декември 2000 г.
Структурата, следвана в настоящия редовен доклад за България е до голяма степен подобна на структурата на Становището на Европейската комисия от 1997 г. и следващите редовни доклади; тя се различава, обаче, от структурата през предишните години в три незначителни момента. Първо, частта от настоящия доклад, в която се прави оценка на способността на България да поеме задълженията на членството (Част Б.3.1.), е структурирана така, че да следва двадесет и деветте раздела на преговорите, съответстващи на законодателството на Европейския съюз. Второ, тази част е разширена и обхваща също и административния капацитет на България за прилагане законодателството на ЕС по всеки от преговорните раздели (разгледани предварително в отделен раздел на доклада). Трето, в доклада за първи път е включен раздел, в който се оценява напредъка, постигнат от България в превеждането на законодателството на ЕС на нейния официален език.
В съответствие с този подход, оценката на напредъка по отношение изпълнението на политическите критерии и критериите, свързани с възприемане законодателството на ЕС (включително административния капацитет на България за изпълнение на законодателството на ЕС) е съсредоточена върху извършеното след последния редовен доклад и е допълнена със становище по общото състояние по всеки един от разглежданите въпроси. Икономическата оценка, от своя страна, се базира върху ориентирана към бъдещето перспективна оценка на икономическите резултати на България.
Докладът съдържа също отделен раздел, в който се разглежда изпълнението от България на краткосрочните приоритети на “Партньорството за присъединяване” и започнатото изпълнение на средносрочните приоритети, заложени в този контекст.
Както и при предишни доклади, “напредъкът” се отчита въз основа на действително взети решения, действително прието законодателство, действително ратифицирани международни конвенции (със съответното внимание върху изпълнението) и действително осъществени мерки. По принцип, законодателството или мерките, които са в различни стадии на подготовка или парламентарно обсъждане, не са взети под внимание. Този подход осигурява равностойно третиране на всички страни-кандидатки и дава възможност за обективна оценка и съпоставка на страните по отношение на действителния напредък в подготовката им за присъединяване.
В настоящия доклад са използвани редица информационни източници. Страните-кандидатки бяха поканени да предоставят информация относно постигнатия от тях напредък в подготовката им за присъединяване, в периода след публикуването на предходния редовен доклад. Националните програми за приемане достиженията на законодателството на ЕС на всяка страна-кандидатка, както и информациите, представени в контекста на Споразуменията за асоцииране и на аналитичния преглед на законодателството на ЕС (скрининг) и преговорите, послужиха като допълнителни източници. Обсъждания по различни въпроси в рамките на Съвета и доклади и резолюции на Европейския парламент1 също бяха взети под внимание при изготвянето на доклада. Европейската комисия също е ползвала оценки на различни международни организации и по-специално Съвета на Европа, ОССЕ и международните финансови институции, както и неправителствени организации.