Доклад за 2010 г. 3 Основни развития, тенденции и предизвикателства при изпълнението на оперативните програми 3



Дата05.03.2018
Размер356.85 Kb.




СЪДЪРЖАНИЕ


1. ВЪВЕДЕНИЕ 3

2. ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2010 г. 3

2.1. Основни развития, тенденции и предизвикателства при изпълнението на оперативните програми 3

2.1.1. Изпълнение на Европейския фонд за рибарство от държавите-членки 3

2.1.2. Изпълнение на бюджета от Комисията 4

2.2. Резюме на одитите върху въведените от държавите-членки системи за управление и контрол, извършени от името на Комисията, и обобщение на резултатите от одитите върху помощта от ЕФР, извършени от държавите-членки 5

2.2.1. Одити от Европейската комисия за ЕФР през 2010 г.: 5

2.2.2. Одити от държавите-членки през 2010 г. за ЕФР: 6

2.3. Икономическо положение в сектора на рибарството 7

2.4. Нововъведения в сектора на рибарството — най-добри практики на ЕФР 8

2.5. Координация на ЕФР със структурните фондове Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) 9

2.6. Техническа помощ 10

2.6.1. Използване на бюджета за техническа помощ от държавите-членки 10

2.6.2. Използване на бюджета за техническа помощ от Комисията 10

3. Състояние на стратегиите за одит, системите за управление и контрол и годишните доклади за контрол 11

4. Финансово изпълнение в държавите-членки 13


1.ВЪВЕДЕНИЕ


Съгласно член 68 от Регламента за ЕФР1 до 31 декември всяка година Комисията изпраща до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите доклад за действителното изпълнение на ЕФР. Докладът трябва да се основава на прегледа и оценката от страна на Комисията на годишните доклади на държавите-членки и на всяка друга налична информация. Съгласно изискването на регламента в настоящия четвърти доклад е включено също така резюме на одитите върху въведените от държавите-членки системи за управление и контрол, извършени от името на Комисията, и обобщение на резултатите от одитите върху помощта от ЕФР, извършени от държавата-членка, а когато е уместно, направените финансови корекции.
Настоящият доклад обхваща изпълнението на ЕФР през 2010 г. Настоящият доклад се придружава от работен документ на службите на Комисията, който включва кратко резюме на изпълнението на ЕФР във всяка държава-членка, както и четири таблици с подробна информация за финансовото изпълнение2.

2.ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2010 г.

2.1.Основни развития, тенденции и предизвикателства при изпълнението на оперативните програми

2.1.1.Изпълнение на Европейския фонд за рибарство от държавите-членки


Причините за забавеното стартиране на изпълнението на ЕФР бяха подробно анализирани в предходните годишни доклади — забавеното приемане на Регламента за ЕФР и на Регламент за изпълнение, приоритетното третиране от страна на държавите-членки на по-големите фондове на ЕС, сложността на създаването на системи за управление и контрол по отношение на подаването на жалби и, едновременно с това, довеждането до край на изпълнението на Финансовия инструмент за ориентиране в рибарството (ФИОР) през периода 2000—2006 г.
Друга причина за това беше въздействието на икономическата и финансова криза, която ограничи наличните средства за национално съфинансиране в някои държави-членки и възпря частните инвестиции. Според средносрочната оценка на ЕФР риболовът и аквакултурите са били изложени също така на нарастващ икономически натиск, вследствие на повишаващите се цени на горивата, увеличението на цените на храните за риба и покачващите се равнища на обща безработица, породена от известния спад на търсенето на продукти от риболов и на стагнацията на цените. От друга страна, за някои държави-членки въздействието на кризата с горивата беше по-скоро временно явление и послужи също така като възможност за насърчаване на нововъведенията и по-високата производителност в сектора по отношение на преминаването към по-икономични методи на риболов и преструктуриране на флота.
Според текущите данни изпълнението на ЕФР е започнало да набира скорост, което отговаря на очакванията от Годишния доклад за 2009 г. До края на 2010 г. за 36,13 % от общото разпределение на ЕФР са били поети задължения за конкретни проекти, което е почти два пъти повече от поетите задължения към края на 2009 г., като при някои държави-членки увеличението надвишава 50 %.
Споменатите 36,13 % от общите поети задължения на ЕФР за 4-те приоритетни оси са както следва: 13,2 % (567 485 078 EUR) за ос 1 (мерки за приспособяване на риболовния флот на Общността), 11,7 % (504 633 674 EUR) за ос 2 (аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и пускане на пазара на продукти от риболов и аквакултури), 9,7 % (418 147 084 EUR) за ос 3 (мерки от общ интерес) и 0,7 % (33 844 305 EUR) за ос 4 (устойчиво развитие на риболовните зони). Важно е да се отбележи, че тези данни илюстрират известен напредък не само по ос 1 (където за усвояването на средствата спомага големият интензитет на помощта), но също така за помощта по ос 2 и ос 3. Както е отбелязано в Годишния доклад за 2009 г., това е още едно потвърждение, че въпреки въздействието на финансовата и икономическата криза изпълнението на частни и колективни проекти се подобрява.
От гледна точка на плащанията до края на 2010 г. сертифицираните разходи по ЕФР възлязоха на 645 829 316 EUR — 15 % от общото разпределение по ЕФР. Това представлява увеличение с повече от 10 процента спрямо положението в края на 2009 г. (4,1 %) По-голямата част от плащанията, заверени от държавите-членки, бяха по ос 1 (60 % или 386 331 662 EUR), докато сумите по ос 2 и ос 3 бяха съответно 21 % (135 686 896 EUR) и 16 % (103 906 607 EUR). Сумите по ос 4 възлязоха на 1,2 % (7 987 800 EUR). Големият процент на заверените плащания по ос 1 се дължи на големия интензитет на помощта по тази мярка и трудностите, пред които е изправено частното и публичното съфинансиране, което забави изпълнението на мерките по другите оси.
Що се отнася до ос 4, създаването на местни партньорства и изборът на стратегии за местно развитие с участието на обществеността, наложиха провеждането на мащабно мероприятие за изграждане на капацитет, в което голяма роля изигра обслужващото звено на FARNET. Това специално подпомагане постигна успех както за държавите-членки, така и за местните участници. Изпълнението беше ускорено и до края на 2010 г. вече бяха избрани повече от 170 местни групи за действие в областта на рибарството (МГДОР) в тринадесет от двадесет и едната държави-членки, които изпълняват ос 4. До края на 2011 г. се очаква създаването на общо 250 МГДОР.


2.1.2.Изпълнение на бюджета от Комисията


Относно годишните поети задължения през 2010 г. бяха заделени 14,8 % (639 062 172 EUR) от общите бюджетни кредити за 2007—2013 г. (4 304 949 019 EUR) като поети задължения, от които 485 174 453 EUR за региони по цел „Сближаване“ и 153 887 719 EUR за другите региони. За плащания през 2010 г. бяха използвани 8,85% (380 796 428 EUR) от общите бюджетни кредити за 2007—2013 г., от които 66,9% за региони по цел „Сближаване“ (254 799 278 EUR) и 33,1 % за другите региони (125 997 150 EUR). Тези плащания бяха направени под формата на междинни плащания. Подробна информация е предоставена в точка 4 от настоящия доклад (таблица, показваща финансовото изпълнение в държавите-членки) и в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад (таблици I, II, III и IV).
В края на 2010 г. две държави-членки (Германия и Словашката република) бяха засегнати от отпадането на задълженията съгласно правилото „N+2“, предвидено в член 90 от Регламента за ЕФР, на обща стойност съответно 2 154 026 EUR и 108 599 EUR.

2.2.Резюме на одитите върху въведените от държавите-членки системи за управление и контрол, извършени от името на Комисията, и обобщение на резултатите от одитите върху помощта от ЕФР, извършени от държавите-членки

2.2.1.Одити от Европейската комисия за ЕФР през 2010 г.:


През 2010 г. ГД „Морско дело и рибарство“ започна ново одитно проучване на програмите по ЕФР (2007—2013 г.). Основната му цел е да се получат гаранции относно работата, която одитиращите органи са свършили в държавите-членки. Одитите повториха работата на одитиращите органи по основни изисквания на системите за управление и контрол съгласно определеното в споразумение с Европейската сметна палата и съобщеното на държавите-членки3. Модули едно и две обхващат одитната методика, която се прилага от одитиращите органи; модули три и четири касаят изпълнението съответно на одитите върху системата и на одитите върху операциите, извършени от одитиращите органи.
Както е видно от таблица 1, през 2010 г. бяха извършени седем одита, които обхванаха работата на одитиращите органи по седем оперативни програми. Въз основа на тези одити към съответните одитиращи органи бяха отправени препоръки, изискващи прилагането на корективни мерки. Тези одити сочат, че основателно може да се заключи, че мненията на тези седем одитиращи органа са надеждни. Два одитиращи органа бяха класифицирани в категория 1 (работи добре; нужни са незначителни подобрения), а пет бяха класифицирани в категория 2 (работи, но са нужни известни подобрения). Одитиращите органи, които бяха класифицирани в категория 1 (одитно становище „без резерви“), не изискват последващи действия.
Таблица 1: Резюме на одитите върху въведените от държавите-членки системи за управление и контрол, извършени от името на Комисията през 2010 г.


Дата на одита

Държава-членка

CCI

Модул EPM 2007—2013 г.

Ниво на надеждност

Одитно становище

Доклад за състоянието

14—18.6.2010 г.

Естония

2007EE14FPO001

1,2 и 3

категория 2

С резерви

Окончателен междинен

5—7.7.2010 г.

Германия (Mecklenburg Vorpommern)

2007DE14FPO001

1,2,3 и 4

категория 1

Без резерви

Окончателен

26—30.7.2010 г.

Латвия

2007LV14FPO001

1,2 и 3

Категория 2

С резерви

Окончателен междинен

25—29.10.2010 г.

Франция

2007FR14FPO001

1,2,3 и 4

Категория 2

С резерви

В процес на изготвяне

25—28.10.2010 г.

Нидерландия

2007NL14FPO001

1,2,3 и 4

Категория 2

С резерви

Проект

8—12.11.2010 г.

Испания (Баска автономна област)

2007ES14FPO001

1,2 и 3

Категория 2

С резерви

Окончателен междинен

22—26.11.2010 г.

Литва

2007LT14FPO001

1,2,3 и 4

Категория 1

Без резерви

Окончателен

2.2.2.Одити от държавите-членки през 2010 г. за ЕФР:


През 2010 г. Комисията получи петдесет и един доклада за одит на системи, изпратени от одитиращите органи на 13 държави-членки (съгласно член 61, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1198/2006). Таблица 2 включва обобщение на органите, които са обхванати от тези одити (управляващ орган, сертифициращ орган или междинен орган), нивото на надеждност, определено на база оценка на ефективността на основните изисквания, и общото одитно становище, посочено в докладите.

Нивото на надеждност при двадесет от докладите беше в категория 1, което означава, че системата, която е обект на одита, функционира добре и са нужни само незначителни подобрения. Нивото на надеждност при двадесет и седем от докладите е в категория 2, което означава, че системата функционира, но са необходими известни подобрения. При три от одитните доклади нивото на надеждност е в категория 3, т.е. системата функционира частично и са необходими значителни подобрения. В такива случаи се вземат подходящи коригиращи мерки. Одитиращите органи гарантират наблюдението и последяващите действия в такива случаи.


В тридесет от докладите становището на одитиращия орган беше без резерви, в шест доклада неговото мнение беше с резерви, а в останалите доклади такова общо становище изобщо липсваше.

Резултатите от анализа на тези доклади, направен от ГД „Морско дело и рибарство“, се вземат предвид за общата надеждност, която се посочва в годишния доклад за дейността.


Таблица 2: Обобщение на одитите върху помощта от ЕФР, извършени от държавите-членки през 2010 г.

Държава-членка

CCI

Брой получени доклади за одити на системи

Обхванат орган4

Ниво на надеждност

Одитно становище







УО

СО

МО

1

2

3

4

Без резерви

С резерви

България

2007BG14FPO001

1

X

-

X




1







1




Кипър

2007CY14FPO001

4

X

X

X

1

3







4




Чешка република

2007CZ14FPO001

11

X

X

X

9

2







11




Германия

2007DE14FPO001

11

X

X

X

5

6







11




Дания

2007DK14FPO001

1

X

-

-




1










1

Естония

2007EE14FPO001

2

X

X

X




2










2

Финландия

2007FI14FPO001

9

X

X

X




8













Литва

2007LT14FPO001

2

-

X

X

2










2




Латвия

2007LV14FPO001

1

-

X

-

1













1

Нидерландия

2007NL14FPO001

2

X

X

X




2










2

Швеция

2007SE14FPO001

4

X

X

X




1

3










Словения

2007SI14FPO001

1

X

-

-

1










1




Словакия

2007SK14FPO001

2

X

X

-

1

1













ОБЩО

51










20

27

3

-

30

6


2.3.Икономическо положение в сектора на рибарството


Намаляване на риболовния капацитет и на икономическите показатели

Според регистъра на риболовния флот на ЕС към 31 декември 2010 г. риболовният флот на ЕС се състои от 83 594 съда с общ риболовен капацитет от 1 731 623 БТ (брутен тонаж) и 6 476 495 kW. През 2010 г. броят на съдовете намаля с 0,82 %, като тонажът и мощността намаляха съответно с 3,6 % и 2 %. Тези данни включват съдовете, регистрирани в най-отдалечените райони. Намаленията на капацитета през 2010 г. съответстват на наблюдаваните през предходните години и са от същата величина като изчислената средна стойност на годишното увеличение на риболовния капацитет вследствие на технологичния напредък.

За осемгодишния период 2003—2010 г. приблизително 338 000 БТ и 1 058 000 kW бяха изтеглени от флота на ЕС (включително най-отдалечените райони) с публична помощ, като от тях 32 672 БТ и 87 645 kW са изтеглени през 2010 г.

Според последния наличен Годишен икономически доклад за европейския риболовен флот за 2009 г., брутната добавена стойност на флота на ЕС се е увеличила с 13 % през 2009 г. спрямо 2008 г. Въпреки това подобрение, като се вземат предвид капиталовите разходи (обезценяване и лихва), флотът на ЕС като цяло е губещ. Освен това, ако преките субсидии за доходите бяха извадени от изчислението на печалбата, през 2009 г. общата загуба би била още по-голяма (от – 1,5 % до – 4,6 % от общия доход).

В същия ред на мисли, поради по-ниските разходи за гориво през 2009 г., според данните заетостта и средната работна заплата леко са се повишили през 2009 г. спрямо 2008 г. Въпреки това увеличение обаче както общият брой заети рибари, така и средната работна заплата през 2009 г., бяха по-ниски отколкото през 2004 г. Що се отнася до големината на риболовните предприятия на ЕС, положението остава непроменено в целия ЕС; по-голямата част от около 41 000 риболовни предприятия в ЕС (91 %) притежаваха само по един риболовен кораб, докато 8,5 % от предприятията притежаваха между два и пет кораба, а 0,5 % — шест или повече кораби.

Анализът на икономическите показатели на флота на ЕС показва една разнородна картина през 2009 г. като през тази година 11 държави-членки регистрират икономическа загуба. Анализът за периода 2005—2009 г. на равнище сегменти на флота показва, че средно 30—50 % от всички сегменти на флота на ЕС са реализирали загуби в зависимост от годината, т.е. корабите в тези сегменти средно са генерирали недостатъчна възвръщаемост на инвестирания капитал. Данните показват също така, че за периода 2005—2009 г. сегментите на пасивните риболовни съоръжения са били по-доходни, а най-малка е била доходността на подвижните риболовни съоръжения и бим траулерите.

Важно е да се отбележи, че според наличните данни през последните години капиталовите разходи са се повишавали в няколко сегмента на флота на ЕС. В същия ред на мисли финансовото положение също се е влошавало в определени сегменти на флота, успоредно с увеличението на финансовите разходи (например платените лихви по заеми).


2.4.Нововъведения в сектора на рибарството — най-добри практики на ЕФР

През 2010 г. Комитетът на ЕФР продължи да обсъжда най-добрите практики на ЕФР на своите заседания. Два от представените там проекти изглеждат от особена важност в настоящия икономически и финансов контекст. Кредитният фонд в Латвия, създаден като кредитна институция в рамките на изпълнението на ЕЗФРСР, е бил използван за кредитиране на участието на ЕФР за аквакултури, като по този начин е обезпечен важен източник на финансиране за сектора, който понастоящем е изправен пред кредитни ограничения. Освен това кредитирането се извършва чрез съществуваща финансова институция, която е създадена за изпълнението на други фондове на ЕС. Това намалява административната тежест и ускорява изпълнението на ЕФР.


Вторият проект — схемата за v-образно маркиране на омари в Ирландия — е пример за приноса на нововъведенията към устойчивия риболов. Когато бъдат уловени женски омари с яйца, рибарите им поставят v-образна маркировка и ги връщат обратно в морето. След като им се постави v-образна маркировка, омарите са законодателно защитени от улавяне. Този проект е бил разработен в сътрудничество с рибарите и е довел до увеличение в броя на яйцата и повишение на темповете на попълване на запаса и на улова.
По ос 4 също започват да се появяват нови иновативни подходи. Тъй като 170 МГДОР (от очакваните 250) вече функционират, постепенно се появяват иновативни проекти, които насърчават предприемачеството и решават проблемите, с които се сблъскват рибарските общности. Тези проекти варират от нови начини за добавяне на стойност към местните продукти от риболова до насърчаване на диверсификацията на местната икономика към нови дейности, като туризъм, риболовен туризъм, производство на храни, екологични услуги и икономика на знанието. Един проект по ос 4 например успешно е свързал нарастващото търсене на прясна и местна риба с най-новите ИКТ технологии: преките продажби от няколко рибарски кораба се популяризират чрез динамичен уебсайт, който уведомява потребителите къде, кога и каква риба се предлага направо от кораба. Рибарите изпращат тази информация към уебсайта с SMS още докато са в морето. Потребителите имат достъп до тази информация и по смартфони и свалят GPS данните на кейовете за разтоварване. Благодарение на това рибарите вече печелят четири пъти повече пари от преди. МГДОР са подкрепили също така проекти, свързани например с експлоатацията на водорасли за търговски цели (устойчиво култивиране и разработване на нови продукти) и нови методи за използване на страничните продукти от риболова. Предоставено е подпомагане също така на събирачите на миди за преработване на ракообразните, разработване на деликатесни продукти като пастет с водорасли, особено от по-дребните ракообразни, които преди това са били продавани на ниски цени.


2.5.Координация на ЕФР със структурните фондове Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)


Оперативните програми показват, че всички държави-членки съзнават нуждата при изпълнението на ЕФР да осигурят съответствие и координация със структурните фондове, по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и по-специално Европейския социален фонд (ЕСФ), както и с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Оперативните програми осигуряват информация за създадените (или създавани) системи в държавите-членки, с цел да се избегне препокриването, както се изисква в член 6 от Регламента за ЕФР.
Новата ос 4 беше изпълнявана в тясно сътрудничество с програма LEADER по ЕЗФРСР, тъй като тези две направления на местното развитие използват един и същ метод (териториален подход „отдолу нагоре“, интегрирани многосекторни стратегии за местно развитие, изпълнявани чрез партньорство на местно равнище, работа в мрежи и т.н.). Някои държави-членки, по-специално скандинавските, са успели на базата на опита си с инициативата LEADER да насърчат създаването на подобни структури, подпомагащи местното развитие в рибарските райони. Всъщност в някои държави, например Дания и Финландия, в които селските и рибарските райони се припокриват, местните групи за действие по LEADER (МГДЛ) са поели управлението и осигуряването на средствата по ос 4, макар и с отделни партньорства, които са съсредоточени върху въпросите в областта на рибарството. Това е осигурило предимството на относително бърз процес на започване на дейността и възможност за споделяне на административните разходи. Държавите-членки с по-големи бюджети (Полша, Румъния, България) обикновено решаваха да създадат специални групи за работа по ос 4. Добре развито е също така сътрудничеството между Европейската мрежа за развитие на селските райони и FARNET. На равнище държави-членки националните мрежи на двете инициативи също координират техните дейности, като някои от тях дори са били обединени.

2.6.Техническа помощ

2.6.1.Използване на бюджета за техническа помощ от държавите-членки


Въз основа на вече получените и утвърдени годишни доклади 21 държави-членки са поели задължения по бюджета за техническа помощ. Държавите-членки с по-големи поети задължения за техническа помощ са: Румъния (7 199 839 EUR), Италия (3 754 865 EUR), Испания (2 859 767 EUR), Швеция (757 057 EUR) и Естония (533 830 EUR). Финансираните мерки бяха насочени към подобряване на административния капацитет, развиване на ИТ, започване на проучвания, увеличаване на публичността и информацията и подкрепа за управлението и изпълнението на оперативните програми.
Според средносрочната оценка на ЕФР 16 държави-членки са създали комуникационен план и всички държави-членки са провели информационни и комуникационни действия. Някои комуникационни дейности бяха със силно иновативен характер, като видео клип, излъчван по телевизията (Латвия), и кампания със съобщения по електронната поща на заинтересованите страни (Гърция).


2.6.2.Използване на бюджета за техническа помощ от Комисията


През 2010 г. Комисията е усвоила 3 226 082 EUR от бюджета за техническа помощ на ЕФР за следното:
Информационни технологии

Комисията предназначи 584 090 EUR за доставка на компютри и съответни услуги за поддръжка и развитие на информационните системи на ГД „Морско дело и рибарство“, необходими за изпълнението на ЕФР.


Обслужващо звено на Европейската мрежа от рибарски райони (FAR-NET)

Бяха предназначени 1 890 8420 EUR за обслужващото звено на Европейската мрежа от рибарски райони (FARNET), което бе създадено от Комисията през май 2009 г. с цел да се подпомогне изпълнението на ос 4 от ЕФР. Обслужващото звено на FARNET действа като платформа за осъществяване на контакти между МГДОР и за обмен на добри практики. През 2010 г. Обслужващото звено продължи да отделя значителни ресурси за изграждане на капацитет за създаване на останалите МГДОР. В същото време беше повишен приоритета на тематичните въпроси и на анализирането и разпространението на информация за обещаващи решения на някои от основните предизвикателства, с които се сблъскват рибарските райони, като как да се добави стойност към продуктите от риболов и как да бъдат диверсифицирани икономическите дейности в рибарските райони.


За повече информация вж. www.farnet.eu.


Проучвания
Съгласно рамковия договор на ГД „Морско дело и рибарство“ за „Проучвания, свързани с изпълнението на ЕФР“ Комисията предназначи 346 515 EUR за проучване на междинната оценка на ЕФР (2007—2013 г.) с цел подготовка на бъдещия инструмент за финансиране. Това проучване е на разположение на:

http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/eff_interim_evaluation_en.pdf.

Съгласно рамковия договор на ГД „Морско дело и рибарство“ за „Проучвания, свързани с изпълнението на ЕФР“ Комисията предназначи 209 614 EUR за обобщаване на междинните оценки на ЕФР, направени от държавите-членки. Това проучване ще бъде приключено до края на 2011 г.



Конференции
Съгласно рамковия договор на ГД „Морско дело и рибарство“ за „Организиране на конференции и семинари относно общата политика в областта на рибарството и морското дело“ Комисията предназначи 21 428 EUR за организирането на две срещи на оценителите и управляващите органи, ангажирани с междинните оценки на ЕФР.

Съгласно рамковия договор на ГД „Морско дело и рибарство“ за „Организиране на конференции и семинари относно общата политика в областта на рибарството и морското дело“ Комисията предназначи 72 265 EUR за организирането на конференция относно нововъведенията в рибарството.

Съгласно рамковия договор на ГД „Морско дело и рибарство“ за „Организиране на конференции и семинари относно общата политика в областта на рибарството и морското дело“ Комисията предназначи 69 965 EUR за организирането на два семинара относно популяризирането и предлагането на продукти от риболов и аквакултури.

Комуникационни дейности

Съгласно рамковия договор на ГД „Морско дело и рибарство“ за „Информационни и комуникационни дейности във връзка с общата политика в областта на рибарството и интегрираната морска политика на ЕС“ Комисията предназначи 90 859 EUR за препечатване на папките на ЕФР с регламентите и също така на брошура.



Временен персонал

Комисията предназначи 850 000 EUR за заплати на временен персонал, зает при изпълнението на ЕФР, по-специално с цел да се осигури добро езиково покритие, за да се гарантира равно третиране на държавите-членки.


3.Състояние на стратегиите за одит, системите за управление и контрол и годишните доклади за контрол


Държавите-членки трябва да представят на Комисията системите си за управление и контрол в срок от една година след одобряването на техните оперативни програми. Стратегиите за одит трябва да бъдат представени в рамките на 9 месеца от одобряването. В края на 2010 г. 21 държави-членки са представили своите стратегии за одит, като 20 от тях са приети, а 1 беше в процес на анализ. Относно системите за управление и контрол — всичките 26 системи бяха представени в края на 2010 г.; 11 бяха приети; 2 бяха отхвърлени или срокът за техния анализ беше прекъснат.

4.Финансово изпълнение в държавите-членки


ТАБЛИЦА: ФИНАСНОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ЦЕЛ „СБЛИЖАВАНЕ“ И ИЗВЪН НЕЯ






















Държава-членка

 

Определена сума
a


Поето задължение
б


Изплатена сума
в


(с включено предварително финансиране)

%
(б) / (a)


%
(в) / (a)


Белгия


Период 2007–2013 г.

26 261 648,00

12 793 350,00

3 676 630,00

48,71 %

14,00 %

Финансова година: 2010 г.

4 337 474,00

4 337 474,00

0,00




Република България


Период 2007–2013 г.

80 009 708,00

38 156 245,00

11 201 359,11

47,69 %

14,00 %

Финансова година: 2010 г.

12 221 422,00

12 221 422,00

0,00




Чешка република


Период 2007–2013 г.

27 106 675,00

14 448 901,00

7 086 877,73

53,30 %

26,14 %

Финансова година: 2010 г.

3 868 715,00

3 868 715,00

3 291 943,23




Дания


Период 2007–2013 г.

133 675 169,00

74 110 255,00

44 853 998,24

55,44 %

33,55 %

Финансова година: 2010 г.

19 081 484,00

19 081 484,00

26 139 474,58




Германия


Период 2007–2013 г.

153 711 392,00

85 867 012,00

47 423 400,45

55,86 %

30,85 %

Финансова година: 2010 г.

22 270 129,00

22 270 129,00

19 430 244,12




Естония


Период 2007–2013 г.

84 568 039,00

41 883 075,00

20 197 426,14

49,53 %

23,88 %

Финансова година: 2010 г.

11 891 071,00

11 891 071,00

9 603 101,61




Ирландия


Период 2007–2013 г.

42 266 603,00

20 590 159,00

20 590 159,00

48,71 %

48,71 %

Финансова година: 2010 г.

6 980 914,00

6 980 914,00

14 672 835,00




Гърция


Период 2007–2013 г.

207 832 237,00

120 018 853,00

31 994 351,17

57,75 %

15,39 %

Финансова година: 2010 г.

29 729 945,00

29 729 945,00

2 897 837,99




Испания


Период 2007–2013 г.

1 131 890 912,00

641 340 727,00

286 033 924,92

56,66 %

25,27 %

Финансова година: 2010 г.

161 753 140,00

161 753 140,00

127 569 198,92




Франция


Период 2007–2013 г.

216 053 084,00

119 781 031,00

74 268 494,67

55,44 %

34,38 %

Финансова година: 2010 г.

30 840 533,00

30 840 533,00

21 869 442,14




Италия


Период 2007–2013 г.

424 342 854,00

236 309 252,00

104 244 555,92

55,69 %

24,57 %

Финансова година: 2010 г.

60 586 678,00

60 586 678,00

44 836 557,92




Кипър


Период 2007–2013 г.

19 724 418,00

10 935 328,00

8 910 044,99

55,44 %

45,17 %

Финансова година: 2010 г.

2 815 565,00

2 815 565,00

6 148 626,47




Латвия


Период 2007–2013 г.

125 015 563,00

62 503 709,00

39 695 701,19

50,00 %

31,75 %

Финансова година: 2010 г.

17 736 296,00

17 736 296,00

10 556 618,45




Литва


Период 2007–2013 г.

54 713 408,00

28 548 396,00

18 445 624,41

52,18 %

33,71 %

Финансова година: 2010 г.

7 546 096,00

7 546 096,00

8 841 003,88




Люксембург


Период 2007–2013 г.

0,00

0,00

0,00

0,00 %

0,00 %

Финансова година: 2010 г.

0,00

0,00

0,00




Унгария


Период 2007–2013 г.

34 850 860,00

16 116 646,00

5 674 974,00

46,24 %

16,28 %

Финансова година: 2010 г.

5 341 786,00

5 341 786,00

795 853,60




Малта


Период 2007–2013 г.

8 372 329,00

4 029 528,00

1 172 126,06

48,13 %

14,00 %

Финансова година: 2010 г.

1 250 716,00

1 250 716,00

0,00




Нидерландия


Период 2007–2013 г.

48 578 417,00

26 932 144,00

11 648 010,18

55,44 %

23,98 %

Финансова година: 2010 г.

6 934 334,00

6 934 334,00

0,00




Австрия


Период 2007–2013 г.

5 259 318,00

2 928 289,00

2 891 907,55

55,68 %

54,99 %

Финансова година: 2010 г.

750 906,00

750 906,00

1 081 650,42




Полша


Период 2007–2013 г.

734 092 574,00

361 732 791,00

139 941 469,79

49,28 %

19,06 %

Финансова година: 2010 г.

119 906 010,00

119 906 010,00

37 168 509,43




Португалия


Период 2007–2013 г.

246 485 249,00

137 478 742,00

64 386 992,42

55,78 %

26,12 %

Финансова година: 2010 г.

35 195 411,00

35 195 411,00

29 879 058,42




Румъния


Период 2007–2013 г.

230 714 207,00

103 832 279,00

32 299 988,49

45,00 %

14,00 %

Финансова година: 2010 г.

36 391 468,00

36 391 468,00

0,00




Словения


Период 2007–2013 г.

21 640 283,00

11 754 369,00

3 029 639,62

54,32 %

14,00 %

Финансова година: 2010 г.

3 722 949,00

3 722 949,00

0,00




Словакия


Период 2007–2013 г.

13 579 930,00

7 282 064,00

3 912 804,43

53,62 %

28,81 %

Финансова година: 2010 г.

1 655 266,00

1 655 266,00

1 731 349,25




Финландия


Период 2007–2013 г.

39 448 827,00

21 870 648,00

11 387 844,83

55,44 %

28,87 %

Финансова година: 2010 г.

5 631 130,00

5 631 130,00

2 960 792,20




Швеция


Период 2007–2013 г.

54 664 803,00

30 306 470,00

19 494 588,76

55,44 %

35,66 %

Финансова година: 2010 г.

7 803 137,00

7 803 137,00

11 322 330,55




Обединено кралство


Период 2007–2013 г.

137 827 889,00

67 594 416,00

19 295 904,46

49,04 %

14,00 %

Финансова година: 2010 г.

22 819 597,00

22 819 597,00

0,00




Общо


Период 2007–2013 г.

4 302 686 396,00

2 299 144 679,00

1 033 758 798,53

53,44%

24,03%

Финансова година: 2010 г.

639 062 172,00

639 062 172,00

380 796 428,18






1


 Член 68 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 за Европейския фонд за рибарство, ОВ L 120, 15.8.2006 г.

2Таблица I. Финансово изпълнение в регионите по цел „Сближаване“.

Таблица II. Финансово изпълнение в регионите извън тези по цел „Сближаване“.

Таблица III. Планираните суми от ЕФР по приоритетни оси и държави-членки.

Таблица IV. Сертифицирани разходи по ЕФР по приоритетни оси и държави-членки.



3Насоки на Комитета на ЕФР С/27/2008 от 12.9.2008 г. относно обща методика за оценяване на системите за управление и контрол в държавите-членки (програмен период 2007—2013 г.).

4УО = управляващ орган; СО = сертифициращ орган; МО = междинен орган.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница