Доклад за дейността на Висшия дисциплинарен съд за периода 01. 01. 2002г. 31. 12. 2002 г
Изтегляне 1.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪВЕТ НА ЕВРОПА КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ ПРЕПОРЪКА № R (87) 18 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ОПРОСТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ
- СЪВЕТ НА ЕВРОПА КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ ПРЕПОРЪКА № R (94) 12 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО НЕЗАВИСИМОСТТА, ЕФИКАСНОСТТА И РОЛЯТА НА СЪДИИТЕ
- СЪВЕТ НА ЕВРОПА
СЪВЕТ НА ЕВРОПА КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ ПРЕПОРЪКА № R (86) 12 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАМАЛЯВАНЕ НА ПРЕТОВАРЕНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА (Приета от Комитета на министрите на 16 септември 1986 г. на 399-ата среща на заместник-министрите) Комитетът на министрите, в съответствие с чл. 15. b от Статута на Съвета на Европа, Като има предвид все повече увеличаващия се брой дела, заведени в съдилищата, които са ангажирани с тях предвид правото на всяко лице на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок в съответствие с чл. 6.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; Като отчита големия брой несъдебни задачи, с които са натоварени съдиите и които в някои страни имат тенденцията все повече да се увеличават; Като изхожда от убеждението, че за да се подобри правораздаването, е необходимо да се ограничи броят на несъдебните задачи, с които са натоварени съдиите, а също така и да се намали всяко свръхпретоварване на съдилищата; Като все повече се убеждава в необходимостта от установяване на постоянен баланс в разпределянето на делата между съдилищата и възможно най-доброто използване на човешките ресурси, Приканва държавите-членки, освен да разпределят между съдебните органи средствата за ефективно водене на все повече увеличаващия се брой съдебни производства и несъдебни задачи, също така да обмислят дали е разумно една или няколко от следните цели да станат част от съдебната политика: I. Да поощряват, там, където е възможно, мирното уреждане на споровете извън съдебната система, преди или по време на съдебните процедури; За практическото реализиране на тази цел могат да се обмислят следните мерки: а. Да се осигурят (наред със съответните стимули) помирителни процедури за уреждане на споровете преди или извън съдебните процедури; б. Да се възложи на съдията като една от основните му задачи отговорността да търси мирно уреждане на споровете, там, където е възможно, в началото или в който и да било друг подходящ етап на съдебните процедури; е. Адвокатите да възприемат като свой етичен дълг преди всичко да търсят помирителни процедури за уреждането на споровете с противната страна преди да се обърнат към съдопроизводството или в който и да било друг подходящ етап на съдебните процедури (или да поканят други признати компетентни органи, които да потвърдят, че адвокатът действа именно по този начин). II. Да не увеличават, а постепенно да намаляват несъдебните задачи, възложени на съдиите, като ги възлагат на други лица или органи. Приложението към тази препоръка съдържа примери на несъдебни задачи, които в настоящия момент в някои държави се изпълняват от съдиите и от които те биха могли да бъдат освободени, като се отчитат особеностите на всяка държава. III. Да се осигурят органи, които да са на разположение на страните за разрешаване на спорове по незначителни искове и по някои определени области на правото извън съдебната система. IV. Чрез подходящи мерки да предприемат стъпки за някои дела, при които това е приложимо, арбитражът да стане по-леснодостъпен и по-ефективен и той да замества съдопроизводството. V. Все по често, ако все още не е така, съдилищата от първа инстанция да провеждат съдебни процеси с участието на един съдия за всички дела, където е уместно. VI. Да се контролира периодично компетентността на различните съдилища по отношение на обема и характера на исковете, за да се гарантира едно балансирано разпределяне на свръхзаетостта. VII. Да се прецени възможното влияние на правните гаранции върху увеличаващия се брой дела, заведени в съдилищата, и да се предприемат необходимите мерки, ако се установи, че правната гаранция поощрява регистрацията на зле обосновани искове. Приложение към Препоръка № R (86) 12 Примери на несъдебни задачи, от които съдиите в някои държави биха могли да бъдат освободени, като се вземат предвид особеностите на всяка държава Бракосъчетания; Учредяване на брачни договори относно собствеността; Обнародване на забрани за брак; Упълномощаване на един от съпрузите да представлява другия: замяна на съгласието на единия от съпрузите, на когото му е било забранено да дава съгласие; Промяна на фамилно име, промяна на собствено име; Признаване на бащинство; Администриране на собственост на лица, които нямат правоспособността за това; Назначаване на законен представител на неправоспособни и на отсъстващи лица; Одобряване на придобиване на собственост от юридически лица; Контрол на счетоводните книги на търговци; Търговски регистри: Търговци Фирми Търговски марки Моторни превозни средства Кораби,лодки и самолети; Предоставяне на лицензи за упражняване на търговска дейност; Съдебна интервенция в избори и референдуми, освен осигуряване спазването на Конституцията; Назначаване на съдия за председател или за член на комитети, присъствието на когото е необходимо само за да се засили безпристрастността на комитета; Събиране на данъци и митнически такси; Събиране на съдебни хонорари; Изяви в качеството на нотариус; Мерки по отношение на собствеността на починали лица; Документи и регистри за гражданско състояние; Поземлен регистър (контрол на регистрирането на прехвърляне на собственост, такси за подобрения...); Назначаване на арбитри, когато такова назначаване се изисква по закон. СЪВЕТ НА ЕВРОПА КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ ПРЕПОРЪКА № R (87) 18 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ОПРОСТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ (Когато тази Препоръка бе приета, представителите на Федерална република Германия в съответствие с Член 10.2 на Процедурните правила за срещите на заместник-министрите си запазиха правото правителството им да се съгласи или да не се съгласи с параграф П. а. З и П. а 4 на тази Препоръка.) (Приета от Комитета на министрите на 17 септември 1987 г. на 410-ото заседание на заместник-министрите) Комитетът на министрите, на основание на член 15. b от Статута на Съвета на Европа, Като напомня, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове; Като счита, че съвместните действия, насочени към ускоряване и опростяване на системата на наказателното правосъдие, трябва да са съобразени с изискванията, залегнали в член 5 и член 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека; Като има предвид увеличения брой наказателни дела, заведени в съдилищата, и особено онези, по които са произнесени незначителни санкции, като има предвид и проблемите, предизвикани от продължителността на наказателното съдопроизводство; Като има предвид, че забавеното справяне с престъпността допринася за лошата репутация на наказателното правосъдие и оказва влияние върху правилното управление на правораздаването; Като има предвид, че забавянето в управлението на наказателното правосъдие може да бъде отстранено не само чрез намиране на специфични ресурси, но и чрез правилното използване на тези ресурси, а също така и чрез по-ясни дефиниции на приоритетите на провежданата политика в областта на наказателното право както по форма, така и по същество чрез: — прибягване до принципите на дискреционното съдебно преследване; — използване на следните мерки при незначителни или масови престъпления: — така наречените бързи производства, — извънсъдебни споразумения с посредничеството на компетентни в областта на наказателното право органи и други, имащи отношение органи, като алтернатива на съдебното производство, — така наречените опростени производства; — опростяване на обикновените съдебни производства; Като има предвид заключенията от заседанието на европейските министри на правосъдието в Монтрьо, проведено на 10 септември 1981 г., Препоръчва на правителствата на държавите-членки да предприемат всички възможни мерки, за да приложат изложените по-долу принципи, като отчитат свойствените за страната конституционни принципи и правни традиции: I. Дискреционно съдебно преследване а. Принцип на дискреционното съдебно преследване 1. Там, където историческото развитие и конституциите на държавите-членки позволяват, трябвала се въведе или разшири прилагането на принципите на дискреционното съдебно преследване; иначе се препоръчва обмислянето на целесъобразни мерки. 2. Правомощието да се преустанови или спре съдебното преследване по усмотрение трябва да се основава на закона. 3. Решението да се преустанови съдебното преследване съгласно принцип има място, ако прокурорът разполага с доказателства за вина. 4. Този принцип трябва да е приложим на известна обща основа, например обществения интерес. 5. Като упражнява това правомощие, компетентният орган трябва да действа в съответствие с вътрешното законодателство и да се ръководи от принципа на равенството на всички граждани пред закона и индивидуализацията на наказателното правосъдие, и особено от: — сериозността, характера, обстоятелствата и последиците от престъплението; — личността на предполагаемия нарушител; — вероятното решение на съда; — въздействието на осъждането върху предполагаемия нарушител; и — становището на жертвата. 6. Изоставянето или преустановяването на съдебното преследване може да е чисто и просто придружено с предупреждение или порицание, или принуждаване на заподозрения да се съгласи с определени условия, като например правила на поведение, изплащане на парична сума, обезщетяване на жертвата или пробация. 7. Всякога, когато се имат предвид условното изоставяне или преустановяването на преследването, трябвала е получено съгласието на предполагаемия нарушител. При липса на такова съгласие обвинителният орган е длъжен да действа против предполагаемия нарушител, освен ако по различни съображения реши да изостави обвинението. Липсата на възражения по решените мерки или съобразяването с условие, изисквано по т. 6, следвала се смята за равносилно на съгласие. Трябва да се предвидят правила за гарантиране, че изявеното съгласие е дадено свободно и без принуда. 8. Изоставянето или преустановяването на преследването може да е висящо в течение на законния период на преследване или окончателно, докато изтече задължителният период за завеждане на съдебно дело. 9. В случаите на условно преустановяване то трябва да стане окончателно, след като лицето е изпълнило своите задължения. Решението не трябва да се преценява като равносилно на присъда и да следва обикновените в случая предписания, като например вписване в регистъра за съдимост, освен ако предполагаемият нарушител сам не признае вината си. 10. Когато е възможно, тъжителят трябва да бъде уведомен за решението за изоставяне или преустановяване на преследването. 11. Жертвата трябва да има възможността да търси поправяне на увреждането, нанесено от нарушението, пред гражданските или наказателните съдилища. 12. Уведомяване на заподозрения не е необходимо, ако има просто решение да не се възбужда преследване. б. Мерки, които имат същите цели като тези на дискреционното съдебно преследване Държавите, които поради историческото си развитие и конституциите си прилагат принципа на задължителното съдебно преследване, трябва да въведат или разширят използването на мерки, които въпреки че се различават от дискреционното съдебно преследване, имат същите цели и преди всичко: i. броят на делата, по които възбуждането на преследване зависи от някакво условие, трябва да бъде увеличен, особено когато общественият интерес не е доминиращ фактор; тъжбата или съгласието на жертвата може да е условие за възбуждане на преследване; ii. законът трябва да оправомощи съдиите да спират условно процесите или да ги приключват в случаите и в съответствие с процедурите, сходни на онези в практиката на обвинителните органи, работещи в система на дискреционно преследване. П, Бързи производства, извънсъдебни споразумения и опростени производства а. Декриминализация и бързи производства за незначителни по същество нарушения 1. Правните системи, които разграничават административни нарушения и наказателни нарушения, трябва да вземат мерки за декриминализирането им, особено на масовите нарушения в областта на пътните произшествия, данъчните и митническите закони при условие, че те са незначителни по същество нарушения. 2. Разглеждайки такива нарушения, при които фактическият елемент преобладава над моралния елемент (намерението да се извърши нарушение), всички държави трябва да използват бързи производства или писмени производства, без да се изискват на първо място действия на съдия. 3. Не трябва да се предписват телесни принудителни мерки, особено задържане или затвор, 4. Налаганите санкции трябва да са главно от паричен характер и размерът им трябва да е определен със закон, обикновено неизменна или глобална сума. Санкции, водещи до ограничаване или отнемане на права, с изключение на всяко лишаване от свобода, могат да се налагат в случаите, предвидени от закона. 5. Паричните санкции могат да се събират незабавно от длъжностното лице, установило нарушението, или след последващо уведомяване на заподозрения от страна на компетентната административна или съдебна власт, като за целта се използват начините на автоматизирано събиране на данни предвид огромния брой случаи, които се обработват. 6. В това производство, което трябва да се смята като предложение, трябва да има изрично или мълчаливо съгласие. Плащането на глобата или изпълнението на санкцията по какъвто и да било друг начин е равносилно на съгласие. В случай на мълчаливо съгласие процедурата по уведомяване недвусмислено гарантира всички права на адресата. 7. Приемането или съгласието с такова предложение трябва да приключва всякакво преследване по повод на същите факти (neb is in idem). 8. Такава процедура не трябва да нарушава правото на заподозрения да отнесе случая пред съда. б. Извънсъдебни споразумения 1. В съответствие с конституционните изисквания държавите-членки трябва да преразгледат законодателството си относно извънсъдебните споразумения, за да се позволи на компетентните в наказателните дела и други органи, намесили се в този стадий, да способстват извънсъдебни споразумения, особено при дребни нарушения, на основата на следните принципи: 2. Законът трябва да предвижда условия, които органите могат да предложат на заподозрения нарушител, и по-точно: i. плащане на парична сума на държавата или на институция с обществен или благотворителен характер; ii. връщане на вещите или ползите, получени с извършването на нарушението; iii.подходящо удовлетворяване на жертвите на нарушението или преди споразумението, или като негов елемент. 3. Компетенцията на органите, които могат да правят такива предложения, и видовете нарушения трябва да са определени със закон. Органът трябва да има правомощието да преразгледа предложението си в полза на предполагаемия нарушител, като взема предвид възможните възражения на предполагаемия нарушител. 4. Органите трябва да конкретизират обстоятелствата, при които се прибягва до извънсъдебни споразумения, да изработят ръководство и таблици за размера на сумите, платими при извънсъдебни споразумения, за да гарантират, доколкото това е възможно, принципа на равенство пред закона. За постигане на тази цел е добре да се даде гласност на тези условия, ръководството и таблиците за размера на сумите, платими при извънсъдебни споразумения. 5. Предполагаемият нарушител, който не желае да приеме предложението за извьнсъдебно споразумение, има пълната свобода да отхвърли или откаже предложението. 6. Приемането на извънсъдебното споразумение от страна на предполагаемия нарушител и изпълнението на условията му правят отказа от правото на съдебно преследване окончателен. 7. Органите трябва да публикуват годишни доклади за това как са упражнявали правомощията си относно извънсъдебните споразумения, без да разкриват идентичността на предполагаемите нарушители. в. Опростени производства при дела по дребни нарушения предвид обстоятелствата по делото 1. При дела по дребни нарушения предвид обстоятелствата по делото, при които фактите са несъмнени и е ясно, че обвиненото лице е извършителят на нарушението, може да се прибегне до опростените производства, каквито са писмените производства, провеждани от съдебните органи, които избягват откритите заседания и завършват с решения, равносилни на присъди, каквото е процедурното издаване на наказателна заповед. 2. Наказателната заповед трябва да съдържа необходимите елементи, които да позволят на обвиняемия да бъде правилно осведомен за последствията на съгласието му. По ясен и категоричен начин той трябва да бъде осведомен, че за заинтересуваното лице е предвиден разумен срок, в който, ако желае, може да потърси правен съвет. 3. Налаганите по реда на процедурата на наказателната заповед санкции трябва да се ограничават до парични и до загуба на права, с изключение на лишаване от свобода. 4. Съгласието на обвиняемия с процедурата на наказателната заповед може да е изразено изрично или мълчаливо и самото то го превръща в еквивалент на съдебно решение, постановено по общия ред с всички правни последици (прилагане на принципа neb is in idem, вероятност за влизане в сила, вписване в регистъра за съдимост). 5. Противопоставянето на обвиняемия на наказателната заповед, за което трябва да се изтъкнат причини, ще направи заповедта нищожна ibso facto и поради това ще трябва да се прибегне до общото производство без забрана за прилагането на reformation in peius. 6. Независимо от наказателната заповед, трябва да е възможно да се избегне заседание за изслушване на страните, в което предполагаемият нарушител търси възможност за определяне на алтернативно наказание, ако прокурорът не възрази срещу такава процедура и съдията сметне, че е препоръчително да удовлетвори тази молба. III. Опростяване на обикновените съдебни производства а. Съдебно дирене преди и по време на разглеждането на делото по същество 1. Действията, извършвани от съдебните органи преди началото на делото, дават гаранции на обвиняемия, но те не трябва да са универсални или задължителни. 2. Такова предварително съдебно дирене от съдебните органи трябва да се ограничи за случаите, когато то може да е необходимо за допълване на делото и последващото установяване на вина или невинност на заподозрения. 3. Съдебният орган е този, който трябва да реши дали е необходимо предварително съдебно дирене, като има предвид обхвата на полицейските разследвания, тежестта и сложността на делото и дали фактите са оспорвани или не от обвиняемия. 4. Ако има предварително съдебно дирене, то трябва да се извършва в съответствие с процедурата, което изключва всички ненужни формалности, и в частност премахва необходимостта от формално изслушване на свидетелите по делото, по което обвиняемият не оспорва фактите. 5. Ако съответният съдебен орган не сметне за необходимо да проведе предварително съдебно дирене, делото трябва да се внесе веднага в съда, разглеждащ делата по същество. 6. В системите, в които е залегнало съдебното дирене, възможността то да бъде избегнато трябва да се съпровожда от гаранции на три нива: — в стадия на полицейското разследване, по време на който съдебният орган насочва и надзирава дейността на полицията или по време на който на правата на заподозрения трябва да се отдели по-голямо внимание; — в стадия, в който заподозрените се задържат под стража след приключване на полицейското разследване до явяването им в съда; такива действия са под наблюдението на един или повече независими съдии; — в стадия на разглеждане на делото в съда, когато съдебният състав трябва да може да направи заключителни издирвания, за да определи самият той достоверността на обвиненията, изложени пред него, и ако сметне за необходимо, да възложи на независим съдебен орган задачата да направи допълнително съдебно дирене. 7. Там, където конституционните и правните традиции позволяват, трябва да се въведе процедурата „признаване за виновен" или други подобни, когато предполагаемият нарушител се призовавала се яви в съда в ранния стадий на производството, за да заяви публично пред съда дали приема или отрича обвиненията срещу него. В такива случаи съдът, който разглежда делата по същество, трябва да може да се произнесе изцяло или частично по делото и веднага да пристъпи към преценка на личността на нарушителя, постановяването на присъда и, където е възможно, да реши въпроса, свързан с компенсацията. 8.i. Процедурата „признаване за виновен” трябва да се извършва от съда на открито заседание. ii. Нарушителят трябва да даде изричен отговор на обвиненията срещу него. iii. Преди пристъпване към произнасянето на присъда над нарушителя, преминал през процедурата „признаване за виновен", трябва да се даде възможност на съдията да изслуша и двете страни по делото. 9. Там, където се запазва процесът на съдебно дирене по време на разглеждането на делото в съда, въпреки желанието на обвиняемия да признае вината си съдът трябва да се ограничи до абсолютно необходимите действия за установяване на фактите, като се има предвид, че делото вече е преминало през предварително разглеждане и е стигнало до разглеждане по същество. Колкото е възможно по-бързо трябва да се предотврати изслушването на свидетел, който вече е давал показания пред съдебните органи. б. Процедура по време на разглеждане на делото в съда 1. Законите на държавите-членки трябва да улесняват съединяването на наказателни производства срещу един и същ обвиняем независимо от местоизвършването на нарушенията, с цел предотвратяване на редица съдебни решения от различни съдилища. 2. Процедурата, която се следва по време на разглеждане на делото, трябва да избягва всички ненужни формалности. В частност трябвала е възможно съдопроизводството да се обяви за нищожно на процесуално основание само при стриктно определени обстоятелства, когато несъобразяването с процесуалните изисквания може да доведе до реално накърняване на интересите на защитата или обвинението. 3. Държавите-членки трябва да обмислят дали да разрешат на съдилищата, разглеждащи делата по същество (поне за дребните правонарушения и като имат предвид наказанието, което може да бъде наложено за тях), да разглеждат и да решат делото в отсъствието на обвиняемия при положение, че той е бил надлежно уведомен за датата на заседанието и правото му да бъде законно представляван. в. Съдебни протоколи и опростено произнасяне на съдебни решения 1. Ако обвиняемият е задържан или е в затвора, решенията на съда, разглеждащ делото по същество, трябва да се произнесат в строго определен срок. 2. Ако съдебното производство е записано на магнетофонна лента или ако не се разкриват никакви нови факти извън вписаните в протоколите по делото, писмените протоколи по делото трябва да са максимално кратки и да съдържат само резюме. 3. Там, където конституцията позволява и решенията на съда се отнасят задела, които не са сериозни по същество, или ако страните са съгласни, съдът може да бъде освободен от задължението да произнася решенията си в писмена форма и трябва да вписва само констатациите си в досието на делото. 4. Когато писмено решение е необходимо, то трябва да съдържа само изискваната информация за страните и която ще служи на апелативния съд, или информация за чуждестранните органи, които биха имали отношение към изпълнението на съдебното решение, а именно основанията, съдебното решение за вината и, където е приложимо, глобата и удовлетворението за потърпевшата страна. По отношение на процедурите по проучване, фактите и пледоариите на страните съдът трябва да се позове на отделните пунктове в досието, писмените заключения, представени на страните, писменото резюме или магнетофонния запис на съдебния процес. 5. Там, където има правила за произнасяне in extenso на присъдата, те трябва да се смекчат, като например се разреши на съда (а ако делото е разгледано от съдебен състав), дори председателят може да прочете присъдата в частта за вината, глобата и удовлетворяването в отсъствие на съдия. 6. Уведомяването за решението в писмена форма, а също и за резюме трябвала стане чрез една проста и бърза процедура, включително и по пощата, и ако е необходимо да се поиска от обвиняемия в края на делото да посочи официалния адрес, на който могат да се изпратят всички съобщения до приключването на делото. г. Състав и специализация на съдилищата, гледащи делата по същество 1. Съставът на тези съдилища, по принцип, и ако конституциите и правните традиции на държавите-членки позволяват, да се определя след внимателна преценка на сериозността, характера, техническите формалности и комплексността на посоченото нарушение. 2. Когато делата се гледат от състав само от съдии, броят на съдиите в състава трябва да е сведен до минимум, а когато сериозността на делото позволява— и с един съдия. 3. Определен вид дела или по-сериозни престъпления трябва да се разглеждат със съдебни заседатели. Съдебният процес трябва да се организира по начин, който да улесни задачата на журито, като съдията още в началото на разискванията по въпросите за постигане на решение обясни колкото се може по-ясно съответния закон и делото, което е изложено пред тях. 4. Когато по въпроса за вината се произнасят съдебните заседатели или състав само от съдии, или съдебни заседатели заедно със съдии, решението трябва да се постигне с обикновено или квалифицирано мнозинство без изисквания за единодушие. 5. Делата, свързани със стопански престъпления, при които събирането на доказателства е от техническа гледна точка сложен въпрос, трябва да се възлагат на длъжностни лица и съдии с подходящо обучение, знания и опит. 6. Ако конституцията позволява, такива дела трябвала се разглеждат от обвиняващи и разследващи органи, а по възможност и от съдилища, специално организирани така, че да се справят с трудностите, възникнали от характера и сложността им. 7. Органите, които са отговорни за съдебното преследване, съдебното дирене и съдебните процеси по дела, трябва да разполагат с достатъчен брой експерти в такива области, като социална психология, медицина, психиатрия, счетоводство, икономика, финанси, юридически науки, за да се справят с все по-големите технически подробности на престъпленията и със снемането на показания. СЪВЕТ НА ЕВРОПА КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ ПРЕПОРЪКА № R (94) 12 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО НЕЗАВИСИМОСТТА, ЕФИКАСНОСТТА И РОЛЯТА НА СЪДИИТЕ (Приета от Комитета на министрите на 13 октомври 1994 г. на 518-ото заседание на заместник-министрите) Комитетът на министрите, на основание на член 15. b от Статута на Съвета на Европа, Като има предвид чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-долу за краткост „Конвенцията”), който гласи, че „Всяко лице има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”; Като има предвид Основните принципи на ООН за независимостта на съдебната система, утвърдени от Общото събрание на ООН през ноември 1985 г.; Като отбелязва съществената роля на съдиите и другите лица, които упражняват правораздавателни функции, които осигуряват защитата на човешките права и основните свободи; В желанието си да издигне на по-високо ниво независимостта на съдиите за укрепване върховенството на закона в демократичните държави; Като осъзнава нуждата от укрепване на позициите и правомощията на съдиите за постигане на ефективна и справедлива правна система; Като съзнава, че е желателно да се упражнява надлежен контрол върху осъществяването на отговорностите, свързани с правораздаването, които са съвкупност от съдебни задължения и правомощия, насочени към защита на интересите на всички лица, Препоръчва на правителствата на държавите-членки да приемат или подкрепят всички мерки, необходими за издигане ролята на съдиите и съдебната власт в цялост и за засилване на тяхната независимост и ефикасност, по-специално чрез прилагане на следните принципи: Приложно поле на Препоръката 1. Тази Препоръка се прилага спрямо всички лица, упражняващи правораздавателни функции, включително онези, които работят в областта на конституционното, наказателното, гражданското, търговското и административното право. 2. Принципите, залегнали в тази Препоръка, се прилагат по отношение на непрофесионалните съдии и другите лица, изпълняващи правораздавателни функции, освен когато от контекста става ясно, че те се прилагат само по отношение на професионални съдии, като например принципите, отнасящи се до възнаграждението и професионалната кариера на съдиите. Принцип I — Общи принципи за независимостта на съдиите 1. Необходимо е да се вземат всички необходими мерки за зачитане, защита и укрепване независимостта на съдиите. 2. По-специално трябва да бъдат предприети следните мерки: а. Да се гарантира независимостта на съдиите в съответствие с разпоредбите на Конвенцията и конституционните принципи, например чрез включване на специални разпоредби в конституциите или други закони или чрез инкорпориране на разпоредбите на тази Препоръка във вътрешното право. В зависимост от правните традиции на всяка държава подобни правила могат да предвидят например следното: i. решенията на съдиите да не подлежат на преразглеждане извън законно предвидените процедури по обжалване; ii. срокът на службата и възнаграждението на съдиите да са гарантирани със закон; iii. нито един друг орган, освен самите съдилища, да не може да решава по своята собствена компетентност, както е определена със закон; iv. с изключение на решенията за амнистия, помилване или други подобни, правителството или администрацията да нямат правомощието да вземат решения, които ретроактивно обезсилват съдебните решения. 6. Изпълнителната и законодателната власт трябва да гарантират, че съдиите ще бъдат независими, и да не приемат мерки, които да застрашават независимостта на съдиите. в. Всички решения, свързани с професионалната кариера на съдиите, трябва да са основани на обективни критерии, а подборът и професионалната кариера на съдиите трябва да се основават на заслугите им, като се имат предвид тяхната квалификация, честност, компетентност и ефикасност. Органът, който взема решения за подбора и професионалната кариера на съдиите, трябва да бъде независим от правителството и администрацията. За да се запази тази неговата независимост, следва да се приемат разпоредби, които да гарантират, че например неговите членове ще се избират от съдебната власт, като самият той ще решава какви ще бъдат процедурните му правила. Но независимо от това, когато конституцията, правните норми или традициите позволяват на правителството да назначава съдиите, трябва да са налице необходимите гаранции, които да осигуряват прозрачност и практическа независимост на процедурите по назначаване на съдии и че решенията няма да са повлияни от каквито и да било съображения освен тези, които са свързани със споменатите по-горе обективни критерии. Тези гаранции например могат да бъдат една или повече от изброените по-долу: i. специален независим орган, компетентен да дава на правителството съвети, които да прилага на практика; или ii. правото на всяко лице да обжалва дадено решение пред независим орган; или iii. органът, който взема решението, да предоставя гаранции за предотвратяване на непозволени и неправомерни въздействия. г. В процеса на вземане на решенията съдиите трябва да са независими и да могат да действат без каквито и да било ограничения, непозволено въздействие, натиск, давления, заплахи или пряка или непряка намеса от страна на когото и да било или по каквато и да било причина. Законът трябва да предвижда санкции срещу лицата, които се стремят по тези начини да въздействат на съдиите. Съдиите трябва да имат пълната свобода да се произнасят безпристрастно по делата в съответствие със своето вътрешно убеждение, собственото си тълкуване на фактите и съобразно действащите закони и правила. Съдиите не трябва да бъдат задължени да докладват делата си по същество на когото и да било извън съдебната власт. д. Разпределението на делата не трябва да се влияе от желанието на която и да било страна по дело или от което и да било лице, заинтересувано от резултата на делото. Такова разпределение например може да се извършва чрез теглене на жребий или чрез автоматично разпределение по азбучен ред, или по някаква друга аналогична система, е. Отвод на съдията по дадено дело може да се направи само по основателни причини, като например в случай на тежко заболяване или конфликт на интереси. Всички тези основания, както и процедурата за правене на отвод трябва да бъдат предвидени в закона и не трябва да се влияят от някакъв интерес на правителството или администрацията. Решението за отвод на даден съдия по дело трябва да се взема от орган, който се ползва със същата съдийска независимост, като тази на съдиите. 3. Независимо дали са назначавани или избирани, съдиите са несменяеми до навършване на задължителната възраст за пенсиониране или до края на техния мандат. Принцип II — Авторитет на съдиите 1. Всички лица по дадено дело, включително държавните ведомства или техните представители, трябва да се подчиняват на авторитета на съдията. 2. Съдиите трябва да разполагат с достатъчно правомощия и да бъдат в състояние да ги упражняват, за да изпълняват задълженията си, като запазват своя авторитет и не уронват престижа на съда. Принцип III — Подходящи условия на труд * 1. Трябва да се създадат подходящи условия на труд които да позволят на съдиите да работят ефективно, чрез: а. назначаване на достатъчен брой съдии и в частност след подходяща форма на обучение преди назначението им и по време на професионалната им кариера, като например практическо обучение в съдилищата и при възможност в други органи и ведомства. Това обучение трябвала бъде безплатно за съдията и по-специално то трябва да обхваща най-новото законодателство и съдебна практика. Когато е необходимо, обучението трябвала включва учебни посещения в европейски и чуждестранни институции и сьдилища; б. осигуряване на статут и възнаграждение на съдиите в съответствие с достойнството на тяхната професия и тежестта на отговорностите им; в. предвиждане на ясна структура за кариера с оглед назначаване и задържане на способни съдии; г. предоставяне на подходящ помощен персонал и по-специално офис обзавеждане и компютърна техника, които да позволят на съдиите да работят ефективно и без неоправдано забавяне; д. предприемане на необходимите мерки за възлагане на несъдебни дейности на други лица в съответствие с Препоръка № R (86) 12 относно мерките за предотвратяване и намаляване претовареността на съдилищата. 2. Да се предприемат всички необходими мерки за гарантиране безопасността на съдиите, като например осигуряване на охрана в помещенията на съда или предоставяне на полицейска защита за съдии, които могат да станат или са жертва на сериозни заплахи. Принцип IV — Сдружения Съдиите трябвала са свободни да се обединяват в професионални сдружения, които сами или заедно с други лица имат за задача да опазват тяхната независимост и да защитават техните интереси. Принцип V — Отговорност на съдиите 1. В процеса съдиите имат задължението да защитават правата и свободите на всеки човек. 2. Съдиите имат задължението и трябва да разполагат с правомощието да изпълняват своите отговорности, така че да осигуряват правилното прилагане на закона и справедливото, ефикасно и бързо гледане надалата. 3. По-специално съдиите трябва да са отговорни за следното: а. да действат независимо по всички дела и да са свободни от всякакво външно въздействие; б. да водят делата по безпристрастен начин в съответствие с преценката си за фактите и разбирането си на закона, за да се осигури изслушването на всички страни и спазването на процесуалните права на страните съгласно разпоредбите на Конвенцията; в. да си направят отвод по дадено дело или да се откажат от действия при наличие на основателни причини, а не по някакви други причини. Тези основания трябва да са дефинирани в закона и например могат да са свързани със сериозни здравословни проблеми, конфликт на интереси или да са в интерес на правосъдието; г. при необходимост безпристрастно да разясняват на страните някои процедурни въпроси; д. при нужда да поощряват страните към постигане на приятелско споразумение; е. когато законът или установената практика предвиждат нещо друго, да изложат ясно и изчерпателно мотивите на решенията си на лесноразбираем език; ж. да преминат необходимите форми на обучение, за да могат да изпълняват задълженията си по ефикасен и правилен начин. Принцип VI — Неизпълнение на задълженията и дисциплинарни нарушения 1. Когато съдиите не изпълняват задълженията си ефикасно и правилно или допускат дисциплинарни нарушения, трябва да се предприемат всички необходими мерки при условие, че те не засягат независимостта на правораздаването. В зависимост от конституционните принципи, законовите разпоредби и традициите на всяка държава тези мерки например могат да включват: а. отнемане на дело от съдията; б. възлагане на съдията на други правораздавателни функции в същия съд; в. икономически санкции, като например временно намаляване на заплатата; г. отстраняване. 2. Назначените съдии не могат да бъдат освободени от длъжност без основателни причини до достигане на възрастта за задължително пенсиониране. Подобни основания, които трябва прецизно да се дефинират в закона, могат да бъдат прилагани в страни, където съдията се избира за определен срок, или могат да са свързани с невъзможността да се изпълняват съдебни функции, извършване на престъпно деяние или тежко нарушение на дисциплинарните правила. 3. Когато е необходимо да се предприемат мерките, предвидени в параграфи 1 и 2 на този член, правителствата на държавите трябва да проучат възможността за създаване със закон на специален компетентен орган, натоварен със задачата да прилага всякакви дисциплинарни наказания и мерки, когато те не са наложени от съд, и решенията на който трябва да се контролират от съдебен орган или който сам е върховен съдебен орган. Законът следва да предвиди подходящи процедури, за да може въпросните съдии да се ползват с всички изисквания за справедлив процес, предвидени в Конвенцията, например с възможността техните аргументи да бъдат изслушани в разумен срок и да имат право на отговори на всички повдигнати срещу тях обвинения. СЪВЕТ НА ЕВРОПА КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ ПРЕПОРЪКА № R (95) 5 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НАДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ВЪВЕЖДАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ НА АПЕЛАТИВНИТЕ СИСТЕМИ И ПРОЦЕДУРИ В ГРАЖДАНСКИТЕ И ТЪРГОВСКИТЕ ДЕЛА (Приета от Комитета на министрите на 7 февруари 1995 г. на 528-ата среща на заместник-министрите) Комитетът на министрите, в съответствие с чл. 15. b от Статута на Съвета на Европа, Като има предвид, че според Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) всяко лице има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящ съд; Като стигна до извода, че апелативни процедури трябва да съществуват и за граждански и търговски дела, а не само за наказателните дела; Като взема под внимание проблемите в резултат на увеличения брой апелативни депа и продължителността на апелативните съдопроизводства; Като счита, че такива проблеми могат да окажат влияние върху правото на всяко лице на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок според § 1 на чл. 6 на Конвенцията; Като осъзнава, че неефективните или неадекватни процедури и злоупотребата на страните с правото да обжалват предизвикват неоправдано забавяне и могат да компрометират съдебната система; Като е напълно убеден, че ефективните апелативни процедури са в интерес на всички страни в съдебния процес и на правораздаването; Като взема под внимание Препоръка № R (81) 7 относно мерките, улесняващи достъпа до правосъдие, Препоръка № R (84) 5 относно принципите на гражданското съдопроизводство, имащи за цел да подобрят функционирането на правосъдието, Препоръка № R (86) 12 относно мерките за предотвратяване и намаляване на свръхпретовареностга на съдилищата и Препоръка № R (93) 1 относно достъпа до правото и правораздаването за бедните хора, Препоръчва правителствата на държавите-членки да приемат или да засилят, ако такъв е случаят, всички мерки, които смятат за необходими за подобряване функционирането на апелативните системи и процедури в гражданските и търговските дела, особено по отношение на: Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
|