Коефициентът на смъртност, отчетен в ЮЦР през 2015 г., е 15,0 ‰, при средна стойност за България 15,3 ‰. Наблюдава се увеличение на стойността за района спрямо 2014 г. с 1,0 ‰. Районът запазва 3-то място сред останалите райони от ниво 2 след Югозападен район 13,6 ‰ и Североизточен 14,5 ‰. С по-лоши показатели от този на ЮЦР са Югоизточен район 15,3 ‰, Северен централен район 17,1 ‰ и Северозападен район 19,9 ‰.
Във вътрешнорегионален план най-нисък е коефициентът в област Кърджали 12,6‰. Областите Хасково 17,0 ‰ и Пазарджик 15,4 ‰ са със стойности над средната за страната. Във всички области в района през 2015 г. се наблюдава влошаване на стойностите на този показател спрямо 2014 г.
Коефициентът на раждаемост на населението в ЮЦР през 2015 г. е 9,3 ‰ , при средна стойност за страната от 9,2 ‰. По този показател в ЮЦР няма промяна за периода 2014-2015 г. На областно ниво стойности под средните за страната са отчетени в областите Смолян 6,5 ‰ и Хасково 9,1 ‰. Прави впечатление ниската раждаемост в област Смолян. Това е част от демографския проблем, свързан с обезлюдяването на планинските и гранични територии в района.
Таблица 1. Население, коефициент на раждаемост, коефициент на смъртност и коефициент на естествен прираст по райони и области към 31.12.2015 г.
Райони, Области
|
Брой население
|
Коефициент на раждаемост
|
Коефициент на смъртност
|
Коефициент на естествен прираст (‰)
|
България
|
7 153 784
|
9.2
|
15.3
|
- 6.2
|
Северозападен район
|
783 909
|
8.1
|
19.9
|
- 11.8
|
Северен централен район
|
815 441
|
8.1
|
17.1
|
- 9.0
|
Североизточен район
|
944 458
|
9.0
|
14.5
|
- 5.5
|
Югоизточен район
|
1 052 575
|
10.2
|
15.3
|
- 5.1
|
Югозападен район
|
2 121 185
|
9.5
|
13.6
|
- 4.1
|
Южен централен район
|
1 436 216
|
9.3
|
15.0
|
- 5.7
|
Кърджали
|
151 319
|
9.2
|
12.6
|
- 3.4
|
Пазарджик
|
263 630
|
9.3
|
15.4
|
- 6.1
|
Пловдив
|
673 283
|
9.9
|
14.7
|
- 4.8
|
Смолян
|
111 601
|
6.5
|
14.7
|
- 8.2
|
Хасково
|
236 383
|
9.1
|
17.0
|
- 7.9
|
Източник: Национален статистически институт
Общата негативна тенденция, характеризираща се с намаляване броят на населението, застаряването му и отрицателен естествен прираст, продължава и през 2015 г. Показателите се доближават до средните стойности за страната. Тези тенденции са в резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общите тенденции в демографското развитие на европейските райони, други – със специфичните особености на социално-икономическото развитие на ЮЦР, безработицата. Несъответствията между търсените и предлаганите умения показват, че продължават да съществуват значителни предизвикателства пред политиките за пазара на труда и образованието.
Фигура 1. Коефициент на раждаемост, коефициент на смъртност и коефициент на естествен прираст по райони към 31.12.2015 г.
Източник: Национален статистически институт
Отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години за района през 2015 г. е 52,4 %, равно на това за страната. Районът продължава да е на 3-то място след ЮЗР и СИР. Възрастовата структура на населението в областите от района е неблагоприятна. Нараства броят и делът на възрастното население за сметка на това от младите генерации. Единствено областите Кърджали - 48,5 % и Смолян - 48,7 % имат стойност по-ниска от средната за района и страната.
Населението е неравномерно разпределено върху територията на ЮЦР, като най-слабо населени са планинските и периферни области и общини по границата с Република Гърция.
В област Смолян продължава тенденцията на намаляване на населението. За периода 2001-2015 г. населението на областта е намаляло с 27 201 души или 19,6 %. Комбинацията от миграцията на населението, високите нива на смъртност и ниската раждаемост води до влошаване на цялостната демографска картина. Необходимо е прилагане на целенасочена политика за да бъдат намалени негативните демографски тенденции.
Неблагоприятните тенденции в демографското развитие са характерни и за област Хасково. Процесът на застаряване на населението продължава. Областта се характеризира и с изключително силно изразени негативни тенденции по отношение на естествения прираст на населението (-7,9 ‰) и смъртност (17 ‰). За периода 2001-2015 г. населението на областта е намаляло с 38 800 души или с 14,1 %.
В област Кърджали демографската ситуация е относително благоприятна в сравнение с останалите области от района. Възрастовата структура на населението е най-добрата и естественият прираст (-3,4 ‰) е най-близо до позитивните стойности. Макар и бавно, се наблюдава тенденция към преодоляване процеса на застаряване на населението. За периода 2001-2015 г. населението в областта е намаляло с 12 022 души или с 7,3 %.
Населението на областите Пловдив и Пазарджик за периода 2001-2015 г. е намаляло съответно с 41 496 души или 5,8 % и 45 089 или 14,6 %.
По отношение на мрежата от висши учебни заведения, районът е един от водещите, като се нарежда на второ място след ЮЗР. В него функционират девет университета и специализирани висши училища. Въпреки това образователната структура на населението е неблагоприятна на фона на тази в страната. ЮЦР се характеризира с относително нисък процент на населението с висше и средно образование и съответно – с висок процент на населението с основно, незавършено начално образование и никога не посещавало училище.
Южен централен район е добре интегриран в транспортната мрежа на Европа. На територията на областите Пловдив, Хасково и Пазарджик функционират участъци от автомагистралите „Тракия” и „Марица”. В по-голяма част от граничната територия на района главна роля за транспортното обслужване на населените места имат пътищата втори и трети клас, както и общинските пътища.
През територията на ЮЦР преминават три от европейските транспортни коридори:
№ 4 (Германия-Чехия-Словакия-Унгария-Румъния-София-Пловдив-Истанбул);
№ 8 (Италия-Албания-Македония-София-Пловдив-Бургас-Варна);
№ 9 (Финландия-Украйна-Румъния-Русе-Хасково-Александруполис) и коридорът ТРАСЕКА, осъществяващ връзка със страните от Кавказкия регион и Централна Азия.
Най-голямо значение за интегрирането на ЮЦР с националната и европейската пътна мрежа имат автомагистралите „Марица” и “Тракия”, път Е-80, като част от европейския транспортен коридор № 4, път Е 773, като част от коридор № 8 и път І - 5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9.
Железопътната инфраструктура в ЮЦР е сравнително добре развита. Общата дължина на изградените и функциониращи ЖП линии на територията на района е 774 км., които съставляват 19,23 % от жп мрежата на страната. Основните жп линии, обслужващи територията на ЮЦР са участъците от главните жп линии „София-Пловдив - Бургас”, „Пловдив - Свиленград”, „Русе - Горна Оряховица - Стара Загора -Кърджали - Подкова”, които са елементи на европейските транспортни коридори, преминаващи през района. Единствено област Смолян няма изградена ЖП мрежа и е изцяло на автомобилен транспорт в планински условия.
На територията на ЮЦР е разположено летище Пловдив. Летището е специализирано в обслужването на чартърни туристически полети. Изпълнява и функции на резервно летище на летище София.
Районът има ясно изразени оси на урбанизационно развитие с национално значение по направлението на Европейския транспортен коридор № 4 (София - Пловдив - Хасково - Свиленград) и (Русе - Велико Търново - Стара Загора – Хасково – Кърджали) по направлението на ЕТК № 9.
Делът на водоснабденото население в ЮЦР по данни на НСИ през 2014 г. се запазва на същото ниво, както и през 2013 г. - 98,2 %. По този показател районът се нарежда на последно място сред районите в страната. На 100 % са задоволени нуждите на населението с вода в област Пловдив, в областите Пазарджик и Хасково, съответно - 99,6 % и 99,5 %. В област Смолян делът на водоснабденото население е 91,9 %, а в област Кърджали – 90,6 %, което е много под-средното ниво за страната.
По данни на НСИ за 2014 г. 72,1 % от населението на ЮЦР е свързано с обществена канализация. По този показател районът се нарежда на 3-то място сред районите от ниво 2 в страната, като изостава от средното за страната – 74,9 %. В сравнение с 2013 г. промяната е минимална.
Във вътрешнорегионален план се наблюдават големи различия. Най-висок е процентът на населението свързано с обществена канализация в област Пловдив – 79,8 %, която е единствената област със стойност на показателя над средното за страната. Следват област Хасково – 71,6 %, област Пазарджик – 70,2 % и област Смолян – 69,4 %. В област Кърджали само 44 % от населението е свързано с обществена канализация.
Делът на населението обслужвано от системи за организирано сметосъбиране в ЮЦР през 2014 г. е 99,6 % по данни на НСИ. Районът се нарежда на 4-то място сред останалите райони от ниво 2. В сравнение с 2013 г. промяната по показателя е минимална.
Таблица 2. Население обслужено от екологична инфраструктура за периода 2013-2014 г.
|
Население свързано с обществено водоснабдяване
|
Население свързано с обществена канализация
|
Дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
България
|
99,3
|
99,3
|
74,7
|
74,9
|
99,5
|
99,6
|
Северозападен район
|
99,5
|
99,5
|
58
|
58,1
|
99,5
|
99,6
|
Северен централен район
|
99,8
|
99,8
|
63,9
|
64
|
99,7
|
99,9
|
Североизточен район
|
99,9
|
99,9
|
74,5
|
74,6
|
98,7
|
98,7
|
Югоизточен район
|
99,9
|
99,9
|
71,9
|
72
|
99,7
|
99,8
|
Югозападен район
|
99,2
|
99,2
|
88,7
|
89
|
99,6
|
99,7
|
Южен централен район
|
98,2
|
98,2
|
72
|
72,1
|
99,5
|
99,6
|
Кърджали
|
90
|
90,6
|
44,1
|
44
|
96,1
|
96,1
|
Пазарджик
|
99,6
|
99,6
|
70,1
|
70,2
|
100
|
100
|
Пловдив
|
100
|
100
|
79,6
|
79,8
|
100
|
100
|
Смолян
|
91,8
|
91,9
|
69,2
|
69,4
|
99,9
|
99,9
|
Хасково
|
99,5
|
99,5
|
71,5
|
71,6
|
99,8
|
99,8
|
Сподели с приятели: |