Източник: Национален статистически институт
Приносът на Югоизточен район в БДС на страната през 2010 г. има следните стойности: секторът на селското и горско стопанство формира 13,8 % от общата стойност за страната (най-ниска стойност сред районите от ниво 2); индустриалният сектор формира 17,3% от общата стойност за страната, а секторът на услугите – 9,5%.
Структурата на БДС в Югоизточен район се характеризира с превес на сектора на услугите, където се формира 51,9% дял от съвкупната добавена стойност в района през 2010 г. (50% през 2007 г.) В сектора на индустрията се произвеждат 42,5% от регионалната добавена стойност (43,3% за 2007 г.), а приносът на сектора на селското и горското стопанство е само 5,6% (6,7% за 2007 г.) За сравнение средно за страната секторът на услугите формира 65,6% от БДС, секторът на индустрията – 29,5% и този на селското и горското стопанство – 4,9%.
При разпределението на отделните дялове (аграрен, индустрия, услуги) в структурата на БДС, на териториално ниво NUTS 3 се наблюдава диференциация и дисбаланси в потенциала и приноса. За Югоизточен район са характерни значителни вътрешнорегионални различия в приноса на отделните области във формирането на секторите на БДС. За 2009 г. област Бургас заема водещо място в сектора на услугите (48,7% от сектора на услугите в района) и в аграрния сектор (32,7%), следвана от област Стара Загора. При сектора на индустрията местата на двете области са сменени. Приносът на област Стара Загора в индустриалния сектор на района възлиза на 53%, а на област Бургас – на 32,8%. Областите Сливен и Ямбол отбелязват ниски стойности в индустриалния сектор и в сектора на услугите и като цяло имат по- малък принос към БДС на района.
Таблица 6. Брутна добавена стойност по икономически сектори за 2009-2010г.
Район
|
БДС (млн.лв.)
|
2010 г.
БДС по икономически сектори (млн.лв.)
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
България
|
60 716
|
2 976
|
17 881
|
39 860
|
Северозападен
|
4 355
|
522
|
1 444
|
2 389
|
Северен централен
|
4 802
|
452
|
1 571
|
2 779
|
Североизточен
|
6 461
|
471
|
1 925
|
4 064
|
Югозападен
|
29 255
|
450
|
6 584
|
22 221
|
Южен централен
|
8 545
|
669
|
3 257
|
4 619
|
Югоизточен
|
7 298
|
411
|
3 099
|
3 788
|
Район
|
БДС (млн.лв.)
|
2009 г.
БДС по икономически сектори (млн.лв.)
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
България
|
58 695
|
2 841
|
18 395
|
37 460
|
Бургас
|
2 921
|
136
|
1010
|
1775
|
Стара Загора
|
2 786
|
114
|
1632
|
1039
|
Сливен
|
814
|
84
|
239
|
491
|
Ямбол
|
617
|
82
|
198
|
338
|
Югоизточен
|
7 137
|
415
|
3079
|
3643
|
Източник: Национален статистически институт
По данни на НСИ преките чуждестранните инвестиции (ПЧИ) в нефинансовите предприятия към 31.12.2011г. общо за страната са 21 644 918 хил.евро, а за ЮИР 2 947 249 хил.евро и района се нарежда на второ място след Югозападен район (13 423 894 хил.евро), с относителен дял - 13,6 % от всички ПЧИ за България. По отношение на показателя ПЧИ Югоизточен район на този етап не е засегнат от икономическата криза.
На междуобластно ниво се наблюдават значителни различия. Над половината от ПЧИ в ЮИР към 31.12.2011 г. са реализирани в област Бургас - 61,5%. Област Стара Загора и област Сливен са с близки дялове – съответно 19,1% и 17,1 %, най-малък е приносът на област Ямбол – едва 2,3%. Водещи сектори от интерес за инвеститорите в ЮИР през последните години са търговията и транспортните услуги, строителството и туристическите дейности, за Бургас - туризъм, транспортна дейност и концесиониране на международното летище, за Стара Загора - инвестиции в промишлеността и енергетиката, за Сливен - преработваща промишленост и винопроизводство.
Таблица 7. Преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за периода 2007-2011 г. (в хил. евро)
Район, област
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
БЪЛГАРИЯ
|
15 167 125
|
19 185 003
|
20 441 581
|
22 114 446
|
21 644 918
|
Северозападен
|
425 802
|
500 961
|
495 574
|
512 142
|
539 099
|
Северен централен
|
437 293
|
797 174
|
759 508
|
815 908
|
807 175
|
Североизточен
|
1 460 035
|
2 053 309
|
2 083 919
|
2 102 923
|
2 018 735
|
Югозападен
|
10 404 969
|
12 853 513
|
13 872 873
|
14 295 496
|
13 423 894
|
Южен централен
|
966 811
|
1 340 758
|
1 372 515
|
1 659 061
|
1 908 766
|
Югоизточен район
|
1 472 216
|
1 639 288
|
1 857 192
|
2 728 916
|
2 947 249
|
Бургас
|
772 097
|
666 902
|
836 738
|
1 622 749
|
1 811 907
|
Ямбол
|
11 813
|
----------
|
36 099
|
64191
|
68 228
|
Стара Загора
|
580 459
|
419 202
|
425 852
|
573 533
|
562 143
|
Сливен
|
107 847
|
----------
|
558 503
|
468 444
|
504 971
|
Източник: Национален статистически институт
Състоянието на нефинансовия сектор на икономиката в Югоизточен район се характеризира с превес на микро фирмите и малките предприятия над средните и големите предприятия. Съотношението на МСП спрямо големите предприятия и микро фирмите показва нарастващ потенциал за постигане на ускорен икономически ръст и нарастване на заетостта през последните години. Делът на микропредприятията в общия брой на предприятията в ЮИР през 2011 г. възлиза на 92,6% (средно за страната – 91,9%), на МСП – на 6,2% (средно за страната – 6,6 %) и на големите предприятия – на 0,2 % (средно за страната – също 0,2%).
Броят на нефинансовите предприятия за 2011 год. в ЮИР е 52 409 бр., от 366 240 бр. за страната. През 2011 г. спрямо 2010 г. се наблюдава, макар и минимално увеличение на броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката – с 0.4% (52 186 бр.-2009г.) За същия период за страната се наблюдава тенденция на намаляване на показателя. (366 929 бр.- 2009г.)
Приходите от дейността на нефинансовите предприятия за 2011 г. в ЮИР са 30 855 016 хил.лв., което е 13.5% от общите за страната (229 152 801хил.лв.) Статистиката сочи, че районът се намира на трето място по брой предприятия след ЮЗР и ЮЦР, а по приходи от дейността е на второ място след ЮЗР. Приходите от дейността, реализирани от сектора на МСП на територията на ЮИР съставляват най-голям процент от всички приходи в продуктивния сектор на икономиката на района – 38 %. Близък е процентът и за големите предприятия, които въпреки малкия си брой, формират 39,8 % от всички приходи на предприятията в ЮИР.
Таблица 8. Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката през 2011 г. по големина, статистически зони и статистически райони
Статистически зони
Статистически райони /
Големина на предприятията
|
Предприятия - бр.
|
Приходи от дейността - хил. лв.
|
Дълготрайни материални активи - хил. лв.
|
Рентабилност на продажбите - %
|
Оперативна рентабилност - %
|
Общо за страната
|
366 240
|
229 152 801
|
108 016 721
|
3,1
|
102,9
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
336 631
|
50 157 768
|
34 585 208
|
0,3
|
100,3
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
24 317
|
54 448 532
|
17 240 049
|
3,8
|
103,6
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
4536
|
52 554 068
|
17 234 644
|
3,8
|
103,7
|
Големи фирми (250+ заети)
|
756
|
71 992 433
|
38 956 820
|
3,9
|
103,7
|
Северозападен
|
27 974
|
10 918 528
|
5 874 231
|
5,5
|
105,1
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
27 706
|
2 797 450
|
1 223 516
|
6,4
|
106,2
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
1858
|
2 745 648
|
1 258 375
|
5,3
|
104,9
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
360
|
2 706 558
|
921 097
|
4,3
|
104,0
|
Големи фирми (250+ заети)
|
50
|
2 668 872
|
2 471 243
|
5,9
|
105,4
|
Северен централен
|
34 470
|
16 447 223
|
6 176 780
|
4,7
|
104,4
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
31393
|
4 116 062
|
1 623 237
|
5,9
|
105,8
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
2 475
|
4 245 525
|
1 505 698
|
5,9
|
105,7
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
524
|
4 758 282
|
1 493 147
|
2,5
|
102,3
|
Големи фирми (250+ заети)
|
78
|
3 327354
|
1 554 698
|
4,2
|
103,9
|
Североизточен
|
49 859
|
24 478 569
|
12 689 297
|
4,4
|
104,1
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
46 144
|
5 713 887
|
4 650 827
|
2,9
|
102,6
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
3089
|
6 601 308
|
2 210 524
|
6,0
|
105,8
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
536
|
5 362 022
|
2 389 630
|
4,5
|
104,3
|
Големи фирми (250+ заети)
|
90
|
6 801352
|
3 438 316
|
4,1
|
103,8
|
Югоизточен
|
52 409
|
30 855 016
|
15 122 536
|
1,8
|
101,7
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
48 539
|
6 869 484
|
5 338 907
|
2,6
|
102,4
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
3 226
|
6 748 523
|
2 278 341
|
3,3
|
103,1
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
557
|
4 948 366
|
2 486 782
|
4,2
|
104,0
|
Големи фирми (250+ заети)
|
87
|
12 288 643
|
5 018 506
|
0,6
|
99,4
|
Югозападен
|
136 264
|
119 477 904
|
56 217 472
|
2,2
|
102,1
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
124 958
|
24 271 394
|
18 130 376
|
3,7
|
96,9
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
9 214
|
26 633 187
|
7 682 455
|
2,8
|
102,7
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
1762
|
27 860 075
|
7 512 867
|
3,6
|
103,5
|
Големи фирми (250+ заети)
|
330
|
40 713 248
|
22 891774
|
4,3
|
104,1
|
Южен централен
|
65 264
|
26 975 561
|
11 936 405
|
5,1
|
104,9
|
Микрофирми (до 9 заети)
|
59 891
|
6 389 491
|
3 618 345
|
4,0
|
103,8
|
Малки фирми (10 - 49 заети)
|
4 455
|
7 474 341
|
2 304 656
|
4,0
|
103,9
|
Средни фирми (50 - 249 заети)
|
797
|
6 918 765
|
2 431 121
|
4,7
|
104,6
|
Големи фирми (250+ заети)
|
121
|
6 192 964
|
3 582 283
|
7,8
|
107,6
|
Източник: Национален статистически институт
Югоизточен район заема водещо място по редица показатели в сектор туризъм, което се дължи на голямата концентрация на хотели по Черноморското крайбрежие. Като цяло 75% от специализираната туристическа инфраструктура е концентрирана в по-големите области, които покриват 8-10% от територията на България. Значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо развит, в резултат на което бизнесът и населението не могат да се възползват от предимствата на туризма.
Общо за района през 2012 г. средствата за подслон и места за настаняване са 745 бр., от общо за страната 2 758 бр. Това означава, че 27 % от средствата за подслон и места за настаняване в страната се намират в Югоизточен район. За област Бургас средствата за подслон и места за настаняване са 608 бр., в област Сливен – 79 бр., в област Стара Загора - 36 бр., Ямбол – 22 бр. По данни на НСИ средствата за подслон и места за настаняване в к.к.”Слънчев бряг” възлизат на 137 бр., като по този показател той заема първо място от деветте курортни комплекса в страната.
Броят легла в ЮИР е 124 395 бр., което възлиза на 41,3 % от общия брой за страната (301 140). В област Бургас е локализирана най-голяма част от легловата база 94.5% от общия брой легла за района. В останалите области на ЮИР броят легла е както следва: Стара Загора – 3214; Сливен- 2822 и Ямбол – 752 бр.
По показател Приходи от нощувки ЮИР заема водещо място в страната сред районите от ниво 2, с 315 504 729 лв., (при 836 210 287 лв. за страната), което е 38 % от общите за страната. Само в к.к.Слънчев бряг приходите от нощувки са 167 300 970 лв., което формира дял от 53 % от тези на района и 20% от приходите от нощувки за страната.
Като цяло приходите от нощувки в ЮИР за 2012 г. нарастват с 15,6% на годишна база спрямо 2011 г. (266 263 822 бр.) Същата тенденция на нарастване на показателя се наблюдава и за страната.
На вътрешнорегионално ниво съществуват значителни диспропорции, като развитието на туризма се концентрира почти изцяло в област Бургас. Това се дължи изключително на крайбрежната територия на района, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационните ресурси. През 2012 г. в областта се реализират 95,3% от всички приходи от нощувки в ЮИР, а в област Стара Загора – 3.2 %. Приносът на останалите 2 области – Сливен и Ямбол е незначителен.
Сподели с приятели: |