Източник: НСИ
Фигура 1: Относителен дял на брутния вътрешен продукт през периода 2010-2015 г. (%)
Източник: НСИ
По данни на Евростат, и през 2015 г. България продължава да отчита най-ниското равнище на БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС/PPS) сред държавите-членки на ЕС, или повече от два пъти по-ниско от средното за ЕС-28 (100 %). Страната с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението в СПС през 2015 г. е Люксембург – 264 %, или 2,6 пъти над средния за ЕС-28, следвана от Ирландия – 177 % и Нидерландия и Австрия – с по 128 %. Румъния и България са страните с най-нисък БВП на човек в СПС, представляващ съответно 57 % и 47 % от средния за ЕС-28.
Регионите с най-висок БВП на човек от населението през 2015 г. са Вътрешен Лондон-Запад/Великобритания (580 % над средното ниво за ЕС-28), Люксембург (264 %), Хамбург/Германия (206 %), Брюксел/Белгия (205 %) и Братислава/Словакия (188 %).
През 2015 г. най-бедният район в България и в ЕС е Северозападният – с БВП на човек от населението в СПС 29 % от средната стойност на ЕС-28, следван от регион Майот във Франция – 32 %, Северния централен район и Южния централен район с по 33 % и Североизточния район в Румъния – 34 %. По този показател СЦР е на едно от последните места в ЕС-28.
Таблица 2: Регионален БВП на човек от населението в ЕС-28 в СПС за 2015 г.
С най-висок БВП:
|
ЕС-28 = 100
|
С най-нисък БВП:
|
1
|
Вътрешен Лондон, Великобритания*
|
580
|
1
|
Северозападен район, България
|
29
|
2
|
Люксембург*
|
264
|
2
|
Майот, Франция
|
32
|
3
|
Хамбург, Германия*
|
206
|
3
|
Северен централен район, България
|
33
|
4
|
Брюксел-столица, Белгия*
|
205
|
-
|
Южен централен район, България
|
33
|
5
|
Братислава, Словакия*
|
188
|
5
|
Североизточен район, Румъния
|
34
|
6
|
Прага, Чехия*
|
178
|
6
|
Североизточен район, България
|
39
|
-
|
Горна Бавария, Германия*
|
178
|
-
|
Югоизточен район, България
|
39
|
|
|
|
|
…
|
|
|
|
|
|
Югозападен район, България
|
76
|
Източник: НСИ * Столица
По показателя БВП на човек от населението за 2015 г. Югозападният район значително изпреварва останалите райони от ниво 2 в страната – с 19 984 лв. Стойността на този показател за Северния централен район за същия период е 8 627 лв. Наблюдава се лек прираст спрямо предходната година с 224 лв. или 2,67 %, но въпреки това стойността му продължава да е под средната за страната (12 339 лв.).
Таблица 3: Брутен вътрешен продукт на човек от населението по райони от ниво 2 през периода 2010-2015 г. (лв.)
Райони
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2015 г.
|
България
|
9 924
|
10 990
|
11 229
|
11 310
|
11 577
|
12 339
|
Северозападен район
|
6 090
|
6 914
|
7 033
|
7 106
|
7 408
|
7 606
|
Северен централен район
|
6 527
|
7 414
|
7 754
|
7 999
|
8 403
|
8 627
|
Североизточен район
|
8 030
|
8 936
|
9 329
|
9 366
|
9 795
|
10 193
|
Югоизточен район
|
8 017
|
8 844
|
9 338
|
9 563
|
9 842
|
10 256
|
Югозападен район
|
17 013
|
18 333
|
18 309
|
18 258
|
18 566
|
19 984
|
Южен централен район
|
6 981
|
7 692
|
7 959
|
7 982
|
7 899
|
8 722
|
Източник: НСИ
При сравнение на относителния дял на БВП на човек от населението за 2015 г., стойностите на показателя за всички райони от ниво 2 са приблизително близки (от 61,64 % до 83,12 %), с изключение на Югозападния район (161,96 %), който надвишава средния показател за страната (100 %).
След достигнатото четвърто място по показателя относителен дял на БВП на човек от населението през периода 2013-2014 г. преди Южния централен и Северозападния райони от ниво 2, през 2015 г. Северният централен район отново се нарежда на предпоследно пето място с 69,92 % спрямо показателя за страната, като изпреварва само Северозападния район (61,64 %).
Таблица 4: Относителен дял на брутния вътрешен продукт по райони от ниво 2
на човек от населението през периода 2010-2015 г. (%)
Райони
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2015 г.
|
България
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
Северозападен район
|
61,37
|
62,91
|
62,63
|
62,83
|
63,99
|
61,64
|
Северен централен район
|
65,77
|
67,46
|
69,05
|
70,73
|
72,58
|
69,92
|
Североизточен район
|
80,91
|
81,31
|
83,08
|
82,81
|
84,61
|
82,61
|
Югоизточен район
|
80,78
|
80,47
|
83,16
|
84,55
|
85,01
|
83,12
|
Югозападен район
|
171,43
|
166,82
|
163,05
|
161,43
|
160,37
|
161,96
|
Южен централен район
|
70,34
|
69,99
|
70,88
|
70,57
|
68,23
|
70,69
|
Източник: НСИ
Във вътрешнорегионален план, през 2015 г. най-висок е размерът на БВП в област Русе – 2 247 млн. лв. (31,75 % от БВП за района), а най-нисък – в област Силистра (676 млн. лв., или 9,55 % от БВП за района).
По показателя БВП на човек от населението за 2015 г., най-високи стойности са отчетени в областите Габрово (10 358 лв.) и Русе (9 912 лв.), по-високи от средната за Северния централен район (8 627 лв.). Следват областите Велико Търново (8 288 лв.) и Разград (7 778 лв.), а най-ниски са стойностите на показателя в област Силистра (5 933 лв.). Единствено в област Разград за периода се наблюдава намаление на стойностите и на двата показателя.
Данните показват, че продължава да е налице вътрешен дисбаланс в развитието на областите в СЦР и въпреки незначителното нарастване на БВП на човек от населението в област Силистра (с 1,38 %), областта изостава чувствително.
Таблица 5: Брутен вътрешен продукт, вкл. на човек от населението в Северен централен район за 2015 г.
Район / област
|
БВП
|
БВП човек от населението
|
млн. лв.
|
лв.
|
България
|
88 571
|
12 339
|
Северен централен район
|
7 078
|
8 627
|
Области
|
Велико Търново
|
2 042
|
8 288
|
Габрово
|
1 194
|
10 358
|
Разград
|
919
|
7 778
|
Русе
|
2 247
|
9 912
|
Силистра
|
676
|
5 933
|
Източник: НСИ
Фигура 2: Брутен вътрешен продукт на човек от населението в Северен централен район през периода 2010-2015 г. (лв.)
Източник: НСИ
С най-висок принос в БДС на страната и през 2015 г. е Югозападният район (47,90 %), който над три пъти надвишава приноса на следващия – Южния централен район (14,19 %), а с най-нисък принос продължава да е Северозападният район (6,79 %).
Фигура 3: Относителен дял на брутната добавена стойност по райони от ново 2 през 2015 г. (%)
Източник: НСИ
По данни на НСИ, създадената през 2015 г. брутна добавена стойност в Северния централен район възлиза на 6 117 млн. лв., т.е. районът формира 7,99 % от БДС на страната и спрямо 2014 г. този дял намалява с 0,36 процентни пункта. Районът продължава да заема предпоследно пето място сред останалите райони от ниво 2 в страната. В сравнение с разпределението на БДС по икономически сектори на национално ниво, в СЦР е по-слабо развит секторът на услугите (6,74 %), като значително по-голям дял се пада на аграрния сектор (16,03 %).
В брутната добавена стойност на СЦР по икономически сектори през 2015 г. с най-висок принос е секторът на услугите – 3 475 млн. лв. (56,81 %), следван от индустриалния сектор – 2 055 млн. лв. (33,59 %) и аграрния сектор – 587 млн. лв. (9,60 %).
Таблица 6: Брутна добавена стойност по райони от ниво 2 през 2015 г. (млн. лв.)
Райони
|
БДС
|
Икономически сектори
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
България
|
76 546
|
3 664
|
21 335
|
51 547
|
Северозападен район
|
5 197
|
625
|
1 723
|
2 848
|
Северен централен район
|
6 117
|
587
|
2 055
|
3 475
|
Североизточен район
|
8 344
|
605
|
2 418
|
5 321
|
Югоизточен район
|
9 356
|
534
|
3 903
|
4 919
|
Югозападен район
|
36 669
|
549
|
7 119
|
29 001
|
Южен централен район
|
10 863
|
763
|
4 117
|
5 983
|
Сподели с приятели: |