Източник: НСИ
Стойностите на показателя брутна добавена стойност по области показват, че и през 2015 г. се запазва доминиращото влияние на областите Русе и Велико Търново – съответно с 1 942 млн. лв. (31,75 % от общата БДС за СЦР) и 1 765 млн. лв. (28,85 % от общата БДС за СЦР). Следват областите Габрово, където създадената през 2015 г. БДС е в размер на 1 032 млн. лв. (16,87 % от общата БДС за района), Разград – със 794 млн. лв. (12,98 %) и Силистра – с 584 млн. лв. (9,55 %). Единствено в областите Разград и Силистра се наблюдава намаление на показателя спрямо 2014 г.
По отношение разпределението на БДС по икономически сектори, най-силно развити са индустрията и секторът на услугите в област Русе – съответно 11,25 % и 18,36 % от общата БДС за СЦР. Най-голям принос в аграрния сектор в рамките на района има област Велико Търново – 2,39 %.
Фигура 4: Брутна добавена стойност в Северен централен район за 2015 г. (млн. лв.)
Източник: НСИ
По данни на НСИ, през 2016 г. общият доход средно на лице от домакинство за страната е 5 167 лв. и нараства с 4,32 % спрямо 2015 г. За същия период, доходите от работна заплата средно на лице от домакинство са 2 807 лв., което е с 81 лв. (2,97 %) повече на годишна база спрямо 2015 г. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 54,33 % и намалява с 0,71 процентни пункта спрямо предходната година (55,04 %).
Сред районите от ниво 2, през 2016 г. най-висок годишен общ доход средно на лице от домакинство е отчетен в Югозападния район (6 381 лв.), а най-нисък – в Южния централен район (4 474 лв.).
Общият доход средно на лице от домакинство в Северния централен район за 2016 г. е 4 913 лв., който в сравнение с 2015 г. нараства с 8,69 %. По стойност на показателя СЦР се нарежда на второ място сред районите в страната. Основен източник на доходи на домакинствата остава работната заплата (2 458 лв.), която формира 50,03 % от общия доход и спрямо 2015 г. относителният й дял нараства незначително (49,96 %). Доходите от пенсии са в размер на 1 357 лв. и формират 27,62 % от общия доход на домакинствата при среден за страната 27,71 %. Доходите от всички социални трансфери2 в СЦР представляват 32,30 % от общия доход.
Таблица 7: Източници на доходи през периода 2015-2016 г.
Доходи
|
2015 г.
|
2016 г.
|
България
|
Общ доход
|
4 953
|
5 167
|
Работна заплата
|
2 726
|
2 807
|
Пенсии
|
1 286
|
1 432
|
Социални трансфери
|
1 457
|
1 611
|
Северен централен район от ниво 2
|
Общ доход
|
4 520
|
4 913
|
Работна заплата
|
2 258
|
2 458
|
Пенсии
|
1 269
|
1 357
|
Социални трансфери
|
1 494
|
1 587
|
Райони от ниво2
|
Общ доход
|
Северозападен район
|
4 381
|
4 626
|
Североизточен район
|
4 729
|
4 841
|
Югоизточен район
|
4 531
|
4 657
|
Югозападен район
|
6 134
|
6 381
|
Южен централен район
|
4 182
|
4 474
|
Източник: НСИ
Във вътрешнорегионален аспект, най-висок общ доход средно на лице от домакинство през 2016 г. е отчетен в област Габрово – 5 728 лв. Следват областите Русе (5 263 лв.), Велико Търново (4 967 лв.), Разград (4 182 лв.) и Силистра (3 922 лв.).
Фигура 5: Общ доход средно на лице от домакинство по области в Северен централен район през периода 2015-2016 г. (лв.)
Източник: НСИ
През 2015 г. функциониращите в района 35 510 фирми3 генерират приходи в размер на 19 630 млн. лв., като с най-голям дял в приходите от дейността са средните фирми – 6 175 млн. лв. (31,46 % от приходите за района). Следват малките фирми – с приходи от 5 069 млн. лв. (25,82 %), микро предприятията – с 4 667 млн. лв. (23,77 %) и големите предприятия – с 3 719 млн. лв. приходи (18,95 %). Спрямо предходната година приходите от дейността на нефинансовите предприятия в СЦР се увеличават с 1 297 млн. лв. или със 7,07 %. Най-голямо е това увеличение при малките и средните фирми – съответно със 7,87 % и със 7,41 %, следват големите фирми – със 7,18 % и микро фирмите – с 5,71 %
През 2015 г. реализираните приходи в СЦР са 7,32 % от общите приходи в страната, като районът запазва своето предпоследно пето място преди Северозападния район (4,78 %).
Водещ по този показател продължава да е Югозападният район, където се генерират над половината от приходите на нефинансовите предприятия в България през периода (53,01 %).
През 2015 г. броят на заетите лица в нефинансовия сектор на икономиката в Северния централен район е 198 113 и спрямо 2014 г. нараства с 1 577 души, или с 0,8 %. Заетостта се увеличава в микро, малките и средни предприятия, като най-голямо е увеличението в малките и средни предприятия – съответно с 2,22 % и 1,66 %. За същия период единствено в големите предприятия броят на заетите лица намалява с 928 души, или с 2,47 %.
Таблица 8: Нефинансови предприятия през периода 2014-2015 г.
Групи предприятия
|
2014 г.
|
2015 г.
|
Предприятия
|
Заети
|
Приходи
|
Предприятия
|
Заети
|
Приходи
|
брой
|
брой
|
млн. лв.
|
брой
|
брой
|
млн. лв.
|
България
|
383 905
|
2 075 598
|
251 948
|
393 460
|
2 101 095
|
268 232
|
Микро (до 9)
|
354 988
|
638 499
|
60 614
|
363 905
|
642 068
|
65 078
|
Малки (10-49)
|
23 656
|
470 027
|
57 295
|
24 264
|
480 581
|
63 476
|
Средни (50-249)
|
4 509
|
440 675
|
60 459
|
4 552
|
446 961
|
62 311
|
Големи (250+)
|
752
|
526 397
|
73 581
|
739
|
531 485
|
77 367
|
Северен централен район
|
34 716
|
196 536
|
18 333
|
35 510
|
198 113
|
19 630
|
Микро (до 9)
|
31 798
|
60 710
|
4 415
|
32 543
|
61 414
|
4 667
|
Малки (10-49)
|
2 344
|
46 972
|
4 699
|
2 393
|
48 013
|
5 069
|
Средни (50-249)
|
499
|
49 147
|
5 749
|
502
|
49 961
|
6 175
|
Големи (250+)
|
75
|
39 707
|
3 470
|
72
|
38 725
|
3 719
|
Източник: НСИ
През 2015 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България (цел на стратегия „Европа 2020“) възлизат на 850 457 хил. лв., или с 27,92 % повече в сравнение с предходната година, като през периода се запазва наблюдаваната през последните години тенденция на нарастване в абсолютна стойност. На ниво райони от ниво 2, стойностите на показателя са най-високи в Югозападния район – 642 876 хил. лв. (75,59 % от разходите за НИРД в страната), а най-ниски в Северозападния район – 33 265 хил. лв. (3,91 %). В Северния централен район разходите за НИРД през 2015 г. са в размер на 37 218 хил. лв. (4,38 %) и спрямо предходните години (2011-2014 г.) нарастват значително. Районът се нарежда на трето място след Югозападния (75,59 %) и Южния централен райони (7,66 %).
Във вътрешнорегионален аспект, през 2015 г. най-голяма част от инвестициите в НИРД са направени в област Русе – 16 267 хил. лв., което представлява 43,71 % от общите инвестиции в Северния централен район.
По данни на Евростат, през 2015 г. относителният дял на инвестициите в НИРД за България (% от БВП) е 0,96 % от БВП, при национална цел от 1,5 % дял на инвестициите през 2020 г. Тази стойност е под средната за ЕС-28 (2,03 %) и страната ни е на едно от последните места сред държавите-членки на ЕС. Значителни различия се наблюдават и по отношение на относителния дял на инвестициите за НИРД между районите от ниво 2 в страната. През 2014 г. най-висок е този относителен дял в Югозападния район – 1,39 %, а най-нисък в Северния централен район – 0,15 %.
Таблица 9: Разходи за научноизследователска и развойна дейност през периода 2011-2015 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
2015 г.
|
Разходи за НИРД (хил. лв.)
|
България
|
429 566
|
496 176
|
521 682
|
664 829
|
850 457
|
Северозападен район
|
7 169
|
9 179
|
10 671
|
11 900
|
33 265
|
Северен централен район
|
7 929
|
7 443
|
9 799
|
10 661
|
37 218
|
Области
|
Велико Търново
|
1 344
|
1 207
|
1 631
|
2 300
|
4 510
|
Габрово
|
..
|
1 786
|
1 478
|
1 091
|
..
|
Разград
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Русе
|
5 095
|
3 293
|
5 647
|
6 090
|
16 267
|
Силистра
|
207
|
..
|
..
|
..
|
613
|
Североизточен район
|
17 733
|
19 902
|
29 741
|
33 763
|
35 566
|
Югоизточен район
|
13 685
|
15 481
|
16 580
|
27 459
|
36 415
|
Югозападен район
|
360 548
|
416 954
|
430 305
|
550 827
|
642 876
|
Южен централен район
|
22 502
|
27 217
|
24 586
|
30 219
|
65 117
|
Разходи за НИРД (% от БВП)
|
ЕС-28
|
1,97
|
2,01
|
2,03
|
2,04
|
2,03
|
България
|
0,53
|
0,6
|
0,63
|
0,79
|
0,96
|
Северен централен район
|
0,13
|
0,11
|
0,15
|
0,15
|
..
|
Сподели с приятели: |