Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на

След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст. През периода 2015-2016 г. населението намалява с 42 596 души или с -6,0 ‰. С високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението в Европа са и Унгария и Хърватия (с по -4,0 ‰) и Латвия (-3,5 ‰).

Коефициентът на естествен прираст за Северния централен район и през 2016 г. продължава да е отрицателен (-7 082 души или -8,7 ‰). Спрямо районите от ниво 2 в ЕС, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-високите отрицателни стойности за периода 2001-2016 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район (-11,6 ‰) се наблюдават по-неблагоприятни тенденции.

През 2016 г. всички области в СЦР имат отрицателен естествен прираст. Водещо място по този негативен показател заема област Габрово (-12,7 ‰), следват областите Русе (-8,6 ‰), Разград (-8,2 ‰), Велико Търново (-8,0 ‰) и Силистра (-7,1 ‰). Габрово е една от областите в страната с най-високи стойности на коефициента след Видин (-16,9 ‰) и Монтана (-13,2 ‰).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в СЦР оказва и механичният прираст, който през 2016 г. продължава да е отрицателен (-2 918 души). Най-висок е показателят в област Разград (-888 души), а най-нисък – в област Русе (-254 души).

Промяната на възрастовата структура на населението на Северния централен район между двете последни преброявания (2001 г. и 2011 г.) показва силно негативна тенденция. Продължава процесът на застаряване на населението в резултат на свиването на дела на лицата във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастването на абсолютния брой на лицата над 60 години. По-слабо е свиването в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и между 0 и 4 години.

Очакванията са низходящото развитие на безработицата да се запази в средносрочен хоризонт, като намалението да се реализира с по-бавни темпове, повлияно от ограничения спад в предлагането на труд, в резултат на мерките за плавно повишаване на възрастта и стажа, необходими за пенсиониране. В периода 2017-2020 г. нивото на безработица се очаква постепенно да се понижи до 6,2 % и да остане под определения 3-годишен праг от 10 %.

По данни на Евростат за 2016 г., коефициентът на икономическа активност на населението на възраст 15 и повече навършени години за ЕС-28 е 57,7 % и остава почти непроменен спрямо 2015 г. (57,6 %). Най-висок е делът на икономически активните лица в Швеция (65,0 %), Нидерландия (64,1 %) и Дания (63,6 %), а най-нисък – в Италия (49,5 %), Хърватия (51,3 %) и Гърция (52,2 %).

През 2016 г. икономически активните лица в България на възраст 15 и повече навършени години са 3 264,0 хил., или 53,3 % от населението на същата възраст и в сравнение с 2015 г. намалява с 0,8 процентни пункта. По този показател страната ни заема едно от последните места в Европейския съюз заедно с Румъния (53,7 %) и Белгия (53,1 %).

В регионален аспект, с най-голям брой икономически активно население на възраст 15 и повече навършени години е Югозападният район (1 059,2 хил. души), следван от Южния централен (638,4 хил. души), а с най-нисък – Северозападният район (299,2 хил. души).

През 2016 г. коефициентът на икономическа активност на тази възраст намалява и в шестте района от ниво 2, като най-висок продължава да е в Югозападния район (58,0 % – по-висок от средния дял за България и за ЕС-28), а най-нисък – в Северозападния район (44,5 %).

В Северния централен район стойността на показателя (51,0 %) продължава да е по-ниска от средната за страната (53,3 %) и в сравнение с 2015 г. намалява с 0,2 процентни пункта. Районът се нарежда на предпоследно пето място, като изпреварва само Северозападния район.

Във вътрешнотериториален аспект, през 2016 г. най-висок е коефициентът на икономическа активност на населението в област Велико Търново (53,4 %), а най-нисък – в област Силистра (46,9 %). Спрямо предходната година, единствено в област Русе се наблюдава увеличение на коефициента, а в областите Габрово, Разград и Силистра той намалява. В област Велико Търново стойността му се запазва на равнището от 2015 г. и е малко над средната за страната (53,3 %).

Този коефициент за България за същия период е 63,4 %, или с 0,5 процентни пункта по-висок спрямо предходната 2015 г. (62,9 %), но остава по-нисък от средния за ЕС-28 (66,6 %). Стойността на показателя е еднаква с тази на Кипър (63,4 %) и по-висока от тази на страни като Белгия (62,3 %), Румъния (61,6 %), Испания (59,5 %), Италия (57,2 %), Хърватия (56,9 %) и Гърция (52,0 %).

Различията в броя на заетите и коефициента на заетост в районите от ниво 2 в страната са относително постоянни и са резултат от въздействието на демографски, икономически и други фактори.

В сравнение с 2015 г., коефициентът на заетост (15-64 години) се увеличава в Югоизточния (с 1,7 п.п.), Северния централен (с 1,1 п.п.), Югозападния (с 0,7 п.п.) и Южния централен (с 0,3 п.п.) райони, а в Северозападния и Североизточния – намалява съответно с 1,3 и 0,2 процентни пункта. Най-високи стойности на показателя се отчитат в Югозападния район (68,7 %), а най-ниски – в Северозападния район (54,8 %).

В Северния централен район коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група през 2016 г. е 61,5 % и нараства с 1,1 процентни пункта спрямо 2015 г., но продължава да е по-нисък от средния за страната (63,4 %). По този показател районът се нарежда на предпоследно пето място в страната преди Северозападния район (54,8 %) и на едно от последните места в ЕС-28 (66,6 %).

Във вътрешнорегионален план, през 2016 г. коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години нараства спрямо предходната година в четири от областите на Северния централен район – Габрово, Разград, Русе и Силистра. Велико Търново е единствената област, в която стойността на показателя не се променя. Най-висока е заетостта в областите Габрово (67,6 %) и Велико Търново (65,0 %), а най-ниска – в област Силистра (52,2 %), въпреки увеличението от 3,0 процентни пункта спрямо 2015 г.

За проследяване приноса на изпълнението на РПР на СЦР по отношение на постигане на целите на стратегия „Европа 2020”, в него са включени някои общи индикатори като коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години и коефициент на заетост на населението на 55-64 години.

През 2016 г. коефициентът на заетост на населението на 20-64 години за България е 67,7 %, или с 0,6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2015 г. (67,1 %). Въпреки нарастването, стойността на показателя остава по-ниска от средната за ЕС-28 (71,1 %) и страната ни се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз, като изпреварва Румъния (66,3 %), Италия (61,6 %), Гърция (56,2 %).

Различията в броя на заетите и коефициента на заетост на населението на възраст 20-64 навършени години в отделните райони от ниво 2 в страната са относително постоянни. Най-висок остава коефициентът в Югозападния район (73,1 %), което се дължи на социално-икономическото развитие на района и на местонахождението на столицата в него, а най-нисък в Северозападния район – 59,1 %.

През 2016 г. коефициентът на заетост (20-64 години) в Северния централен район е 65,4 % и спрямо 2015 г. се увеличава с 0,6 процентни пункта, но продължава да е по-нисък от средния за страната (67,1 %). По този показател районът заема предпоследно пето място в страната преди Северозападния район (59,1 %).

По данни на НСИ, коефициентът на заетост за възрастовата група 55-64 навършени години в страната през 2016 г. е 54,5 %. В сравнение с 2015 г. нараства с 1,5 процентни пункта, въпреки това е под средната стойност за ЕС-28 (55,3 %). Най-много работещи в тази възрастова група в ЕС има в Швеция (75,5 %), Германия (68,6 %), а най-малко – в Гърция (36,3 %), Хърватия (38,1 %) и Словения (38,5 %).

За същия период, стойността на показателя за Северния централен район е 51,6 % и спрямо 2015 г. се увеличава с 2,1 процентни пункта, но остава по-ниска от средната за страната (54,5 %).

Във вътрешнорегионален аспект, най-висок е делът на заетите на възраст 55-64 години в област Велико Търново – 57,0 % (дял по-висок от средния за СЦР – 51,6 % и за България – 54,5 %), а най-нисък – в област Силистра (37,4 %).

По данни на Евростат, през 2016 г. относителният дял на лицата на възраст 18-24 навършени години, рано напуснали образование и обучение за ЕС-28 е 10,7 % и намалява с 0,3 процентни пункта спрямо 2015 г. (11,0 %). В рамките на Европейския съюз, този дял е най-нисък в Хърватия (2,8 %), Литва (4,8 %) и Полша (5,2 %), а най-висок – в Малта (19,6 %), Испания (19,0 %) и Румъния (18,5 %).

През периода 2012-2016 г. в България се наблюдава тенденция на нарастване на относителния дял на лицата на възраст 18-24 навършени години, рано напуснали образование и обучение, като през 2016 г. той достига 13,8 % – равнище, по-високо от средното за ЕС-28 (10,7 %).

Сред районите от ниво 2, през 2016 г. най-нисък е делът на преждевременно напусналите образователната система в Югозападния район – 5,7 % (стойност под средната за страната и от тази за ЕС-28), а най-висок – в Северозападния район (27,7 %).