Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „
Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони
Изтегляне 0.75 Mb.
|
5. Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зониОценката на вероятността и степента на въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитената зона се базира на сравнителния анализ на съществуващото биологично разнообразие на територията и предвидените цели на опазване в защитената зона. Природни местообитания и местообитания, предмет на опазване в ЗЗ BG 0000615 „Деветашко плато” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна няма да бъдат нарушени следствие реализацията на ИП.
Оценката на степента на въздействие на проекта се базира на влиянието върху всеки от критериите за благоприятен природозащитен статус - площ на местообитанията в зоната, засегнати популации, качество на местообитанията, въздействия при строителство и експлоатация. Въздействието върху видовете птици, предмет на опазване в защитената зона, е оценено въз основа на проведени наблюдения на птиците в района на с. Крушуна и територията на Инвестиционното предложение през м. юни 2016 г., лична непубликувана информация на експертите от предходни проучвания през 2014 г., литературни източници и др.
5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитената зонаНегативното въздействие на инвестиционното предложение за „Изграждане на многофункционално спортно игрище за волейбол, футбол, баскетбол, тенис и др. с размери 22x42 м с изкуствена настилка и съпътстващи го помощни и сервизни помощения", в ПИ№ 40261.106.1, местността „Над лозята", в землището на с. Крушуна, общ. Летница“, върху биологичното разнообразие в района се свежда до отнемането и увреждането на растителната покривка и местообитанията на видове птици обитаващи откритите тревни фитоценози или такива, ползващи района за трофична база. Инвестиционното предложение е допустимо съгласно забранителните режими и дейности (Заповед РД-576 от 08.09.2008 г на Министъра на околната среда и водите) в ЗЗ BG 0002102 „Деветашко плато” и Решение ПН 32 ПР/2015 на РИОСВ Плевен. Територията на ИП е в границите на защитена зона за опазване на дивите птици BG 0002102 „Деветашко плато”. Тази площ попада изцяло в UTM квадрат LH49, съгласно териториалното деление на страната и приложената методика в «Атласа на гнездящите птици в България» (Янков, 2007). Инвестиционното предложение ще окаже въздействие върху местообитанията на някои видове птици. Територията от 1,007 дка ще бъде изцяло променена, а растителността – унищожена. В момента имотът е част от естествена ливада с висок тревостой, в непосредствена близост до регулацията на селото (сн. 1.1 и 1.2). Предмет на опазване в ЗЗ BG0002102 „Деветашко плато” за съхранение на дивите птици по СДФ са 20 вида птици, включени в Приложение І, и 5 вида редовно срещащи се мигриращи птици. В заповедта за обявяване на защитената зона (Заповед РД-576 от 08.09.2008 г на Министъра на околната среда и водите) са включени 19 вида – без ловен сокол.
Територията на ИП в ЗЗ „Деветашко плато”, засяга потенциални и ефективни трофични местообитания на вида – тревни съобщества. Обхвата засяга 1,007 дка от тях. Ще се нарушат около 0,003% от трофичните местообитания на вида в зоната. Въздействието върху вида ще е слабо, поради твърде ниския процент и наличие на подходящи в близост идентични местообитания. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: 1. Бухал (Bubo bubo) Биология на вида: Палеарктичен вид, чийто ареал обхваща Западна и Централна Европа, Апенинския и Балканския полуостров, Закавказието, европейската и азиатската част на Русия, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Северен Индокитай, о. Сахалин. Петрофилен вид, обитаващ скалните венци и ниши. Слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно в скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката. „Застрашен вид” включен в Червената книга на България. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона гнезди с численост от 4 двойки. В района видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH39, западно от територията на ИП. Оценка на въздействието: Територията на ИП не е трофично или подходящо гнездово местообитание за вида. При строителството и експлоатацията няма да се нарушат или засегнат ефективни и потенциални местообитания на вида. Няма да има въздействие върху вида при реализацията на ИП поради специфичните екологични изисквания на вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Бял щъркел (Ciconia ciconia) Биология на вида: Палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Финландия, Норвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка. Европейската популация е около 180 000 гнездещи двойки. Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. У нас популацията наброява около 5000 двойки. Храни се в по-обширните обработваеми площи и влажните зони и ливади. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 6 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Наблюдаван по време на теренните проучвания. Оценка на въздействието: Територията на ИП е характерно и подходящо трофично местообитание за вида. Той ползва територията за хранене, а също и за почивка по време на миграция. Ще се нарушат около 0,003% от трофичните местообитания на вида в зоната. Въздействието върху вида ще е слабо, поради твърде ниския процент и наличие на подходящи в близост идентични местообитания. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: 1. Горска чучулига (Lullula arborea) Биология на вида: Европейски вид, населяващ Европа, Северозападна Африка и Близкият Изток. Обитава смесени и широколистни келяви горички на границата между откритите пространства и гората, сухи тревни съобщества и храсталаци. Представена е с добра численост през гнездовия период в цялата страна. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 175 гнездящи двойки. В района на ИП видът не е установен като гнездящ. Не е наблюдаван и по време на теренните изследвания. Оценка на въздействието: При строителството и експлоатацията няма да се нарушат или засегнат ефективни и потенциални местообитания на вида. Няма да се нарушат и трофични местообитания, тъй като видът не се среща в района. Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Градинска овесарка (Emberiza hortulana) Биология на вида: Европейско-Туркестански вид, разпространен почти в цяла Европа, Мала и Средна Азия. Гнездещ, прелетен вид. В България са установени 25000-75000 двойки (Янков, 2007). Обитава храсталаци и тревни съобщества, ниви, лозя, поляни, окрайнини на гори, овощни градини и др. до около 1200 м н.в. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 675 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Територията на ИП, попадаща в ЗЗ „Деветашко плато”, засяга потенциални, основно трофични местообитания на вида. Площта на имота е 1,007 дка. При средна грездова плътност на вида между 0,6 и 1,1 дв/10 ха (Karaivanov, 2006), ще се нарушат местообитанията на 0,006-0,011 двойки или 0,001% от гнездовата популация в зоната. Възможно е незначително безпокойство. Въздействието ще бъде в ниска степен поради твърде ниския процент на въздействие върху популацията на вида. Дейността може да предизвика много слабо отрицателно въздействие. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: 1. Земеродно рибарче (Alcedo atthis) Биология на вида: Принадлежи към фауната на стария свят. Разпространено е в Южна Европа и Южна Азия. Гнезди в дупки по бреговете на реки, язовири, рибарници, старици на реки и др. с чисти води и богати на риба. Гнезди в отвесни глинести, песъчливи и чакълести брегове на водоеми от 0 до 950 m надморска височина. Храни се с дребни рибки, жаби и насекоми. Постоянен вид у нас с размер на популацията около 1000 – 2000 двойки. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 10 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: В района на ИП няма подходящи хабитатни условия и хранителна база за него. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Козодой (Caprimulgus europaeus) Биология на вида: Палеарктичен вид, населяващ Европа, Азия и Северозападна Африка. Гнездящ, прелетен вид. Обитава гори в близост до сечища. Активен е привечер и през нощта. Храни се с насекоми, ловува над открити площи, сечища и изредени гори. По-рядък е в иглолистните и смесени гори. Състояние на популацията в ЗЗ: Установен е през размножителния период в защитената зона с численост около 17 двойки (между 12 и 25 двойки). Не гнезди в UTM LH49 (Янков, 2007). Видът не е наблюдаван по време на теренните изследвания. Не е установен на територията на ИП и прилежащите хабитати. Оценка на въздействието: При реализацията на ИП няма да се изсичат стари дървета и да се намали потенциалното местообитание на вида. Няма да има кумулативно въздействие от безпокойство, както и косвено въздействие от увреждане на съседни хабитати. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla). Биология на вида: Гнезди основно в степни и сухолюбиви тревни съобщества. Видът се среща по долините на реките и равнините, като обитава култивирани райони и естествени сухи тревни местообитания. Уязвима е към унищожаване, деградация и фрагментация на местообитанията. Състояние на популацията в ЗЗ: Установена е в защитената зона в подходящи за вида хабитати с численост около 20 двойки (между 10 и 30 двойки). Не е установена на територията на ИП и прилежащите хабитати. Видът не е установен в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Територията на ИП не е подходящо местообитание за вида, поради височината на тревостоя. Няма да има въздействие върху вида при реализацията на ИП поради специфичните екологични изисквания на вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Ливаден дърдавец (Crex crex) Биология на вида: Европейски вид, гнездящ в Европа и Азия. Прелетен, зимува в Африка.Обитава влажни ливади в близост до водоеми. Среща се в естествените, сенокосни ливади около реките. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Мъжките са силно териториални. Площта на индивидуалните участъци е средно 8,9 ha. Храни се с насекоми – предимно скакалци, също с червеи и голи охлюви. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в защитената зона по долината на река Осъм, западно от района на с. Крушуна и територията на ИП. Не е установен на територията на ИП и прилежащите хабитати. Видът не е установен в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Не се среща в района на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Ловен сокол (Falco cherrug). Биология на вида: В България има два типа местообитания – заливни и равнинни гори и скални комплекси в равнинни и планински райони в близост до открити територии. С намаляването на влажните зони се установява по-често в планините. Гнездовата територия се заема в края на февруари. Гнезди по скали и дървета, в гнезда на други видове или направо на скален корниз или в ниши без постелка. Снася 2–6 яйца в края на март, началото на април. Мътенето е 30 дни, а малките напускат гнездото на около 40–45 дни. Храни се главно с дребни бозайници и средни по размер птици. Лалугерите са основната храна при изхранване на малките. Състояние на популацията в ЗЗ: Много рядък вид за района и за защитената зона. Наблюдаван е инцидентно преминаващ един индивид. Няма данни за гнездене в района на ИП и в съседните UTM квадрати. Не е установен и при теренните проучвания. Оценка на въздействието: Не се среща в района на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Малък креслив орел (Aquila pomarina) Биология на вида: Палеарктичен вид с разкъсан гнездови ареал в Източна Европа, Мала Азия, Иран, Ирак, Индия. В България видът е гнездещо прелетен и преминаващ. Гнезди в широколистни гори в близост до речни долини до около 1500 м н.в. „Рядък вид” включен в Червената книга на България. Състояние на популацията в ЗЗ: Установен като мигриращ в зоната с численост до 10 птици. Няма данни за гнездене в района на ИП и в съседните UTM квадрати. Не е установен и при теренните проучвания. Оценка на въздействието: Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Видът избягва района поради урбанизирането му и липса на подходяща хранителна база. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Орел змияр (Circaetus gallicus) Биология на вида: Индо-африкански вид, разпространен в Евразия от Пиринейския полуостров, Франция, Италия, Балканския полуостров, Словакия, Румъния, Унгария, Полша, Беларус, Естония, Украйна, Русия, на север до Петербургска област, Мала Азия, до Западен Китай и Индия; в Африка от Мароко до Египет. Гнездещо-прелетен и преминаващ, в миналото широко разпространен и често гнездящ в равнини и планини вид. Обитава разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до открити терени, пасища и ливади. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. Размножителният период е от май до юни. В България са установени 270-320 двойки (Янков, 2007). Откритите територии се ползват от змияри като подходяща трофична база. Предпочита сухи припечни места с ниска тревна растителност. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 3 гнездящи двойки. Видът не е наблюдаван в района на ИП. Не гнезди в UTM квадрат LH49. Установен е като гнездящ западно в UTM квадрат LH39. Не е наблюдаван по време на теренните наблюдения. Оценка на въздействието: Не се очаква въздействие върху вида и нарушаване на хранителната му база. Тревостоя е висок и територията, включително и имота на ИП, не е подходящ за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Осояд (Pernis apivorus) Биология на вида: Вид с европейски тип на разпространение. Гнезди в Западен Сибир, Мала Азия и Европа (без крайните северни и северозападни райони и обширните безлесни равнини). Зимува в Африка, южно от Сахара. Гнездящ, прелетен вид. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. Предпочита високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 m н. в. в близост до открити пространства. Откритите сухи тревни и храстови фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида по време на миграция. Отрицателно действащи фактори са масовото изсичане на стари гори и безпокойството. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 4 гнездящи двойки. В района на ИП видът не е установен като гнездящ. Гнезди западно от територията на с. Крушуна в UTM квадрат LH39. Оценка на въздействието: В следствие строителството на игрището е възможна загуба на потенциални трофични местообитания (около 0,003% от трофичните местообитания на вида в зоната) и косвено въздействие от увреждане на съседни хабитати и безпокойство. Въздействието се определя като слабо по степен, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: 1. Сив кълвач (Picus canus) Биология на вида: Гнезди в стари гори, градски паркове, вилни зони. Постоянен вид. Застрашен вид в Червената книга на България. Отрицателно действащи фактори са намаляване на площта на старите гори и намаляване на трофичната база, основно мравки и техните ларви. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона е установена едва 1 гнездяща двойка. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Биология на вида: Средиземноморски вид. Предпочита ниски равнинни части до около 700 м.н.в. Обитава населени места, градини, паркове, овощни градини и ивици дървета. Навлиза, макар и инцидентно и в широколистни, листопадни гори, където е установен в окрайнините им през размножителния период. Постоянен у нас вид с численост на популацията около 14000 до 25000 двойки. Видът е уязвим към унищожаване на подходящи местообитания и ползването на инсектициди. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 50 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Биология на вида: Европейски вид населяващ Европа, Мала Азия и Иран. Постоянен вид с численост у нас 12000 – 20000 двойки. Хралупогнездещ, като предпочита стари дъбови гори или много влажни гори и храсталаци. Гнезди и в овощни градини и паркове до 1200 – 1500 м.н.в. Разпространението му у нас е петнисто. Състояние на популацията в ЗЗ: Постоянен вид с численост 3 гнездящи двойки в защитената зона. Не гнезди в района на ИП и прилежащите горски и храстови хабитати (UTM LH49). Не е наблюдаван по време на теренните наблюдения в района. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Биология на вида: Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата, в овощни градини, дворове на градове, села и покрай пътищата. Числеността и е висока и равномерна в цялата страна. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 725 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Обитава съседни имоти в близост до ПИ№ 40261.106.1. При строителството няма да се нарушат гнездови местообитания на вида, но е възможна незначителна загуба на трофични местообитания – около 0,005% от трофичните местообитания на вида в ЗЗ. При експлоатацията е възможно безпокойство в незначителна степен. Въздействието се определя като слабо по степен, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: 1. Черен щъркел (Ciconia nigra) Биология на вида: Обитава равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Чувствителен към унищожаване на хранителните местообитания, фрагментацията и безпокойството. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. Гнездящ, прелетен вид. Среща се във влажни зони с различен характер, избягва човешко присъствие. Свързан със скали и скални венци, където гнезди. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 6 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Черночела сврачка (Lanius minor) Биология на вида: Разпространена в Европа и Азия. Гнездещ, прелетен вид. Зимува в екваториална Африка. Обитава единични по-високи дървета или групи от храсти, широколистни гори, ивици от дървета, овощни градини. Среща се в непосредствена близост до жилищни постройки и вили, както и в изкуствено създадените полезащитни пояси. Гнезди в открити пространства и пасища с разпръснати редки дървета и храсти или неголеми изкуствени насаждения сред тях, окрайнини на гори граничещи с пасища до 200 m надморска височина, а някои двойки и до 900 m. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 35 гнездящи двойки. В района на ИП видът не е установен при теренните наблюдения. Не се среща и като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) Биология на вида: Гнезди в Източна Европа и Западна Азия. Гнездяща, прелетна птица у нас. Зимува в Източна Африка, по горното течение на Нил. Обитава предимно сухи открити места с храсти от драка, къпина, хвойна и др. Предпочита равнинни райони до около 800 m н.в. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 100 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Не е наблюдаван при теренните изследвания. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Въздействие върху редовно срещащи се, мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение І на Директива 2009/147 ЕЕС. Брегова лястовица (Riparia riparia) Биология на вида: Гнезди в пясъчни или льосови отвесни брегове, най-често край водоеми с течаща вода. Зависима от издълбаване на гнездова камера в отвесните брегове. Среща се в кариери и по морското крайбрежие. Прелетен вид. Размер на популацията у нас 20 000 – 50 000 двойки (Янков, 2007). Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 100 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Не е наблюдаван при теренните изследвания. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Зеленоножка (Gallinula chloropus) Биология на вида: Гнезди в растителността по бреговете на водоеми и във влажни зони от различен характер. Среща се и в рибарници и градски паркове. По-многобройна около р. Дунав и Дунавската равнина и Тракия. Числеността у нас е между 5 000 и 12 000 двойки. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 5 гнездящи двойки. Не е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49, където попада имотът на ИП. Не е наблюдаван и при теренните изследвания. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Обикновен мишелов (Buteo buteo) Биология на вида: Вид с обширен ареал в Европа и Азия. Зимува в Южна Евразия и Африка. У нас гнездящ, мигриращ и зимуващ често срещан вид, един от видовете грабливи птици с най-висока численост – между 2500 и 4000 двойки. Гнезди по дървета в различни видове гори. Храни се с дребни гризачи по пасища, ливади и обработваеми площи. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 37 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Оценка на въздействието: В следствие строителството на игрището и увреждане на растителната покривка ще се нарушат трофични местообитания на вида в зоната, 0,0026% от подходящите за вида трофични местообитания. Въздействието се определя като слабо, поради ниския процент и идентични местообитания в непосредствена близост. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания. Степен на въздействие: 1. Обикновен пчелояд (Merops apiaster) Биология на вида: Туркестано-Средиземноморски вид, населяващ Европа, Азия и Северозападна Африка. Гнездящ, прелетен вид. Зимува в тропична Африка. Гнезди колониално в земни дупки по песъчливи льосови стени, речни брегове, скални стени и др. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 75 гнездящи двойки. В района на ИП видът е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Не е наблюдаван и при теренните изследвания. Оценка на въздействието: Не се среща на територията на ИП, тъй като няма подходящи хабитатни условия за вида. Няма да има въздействие върху вида. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: нулево. Сокол Орко (Falco subbuteo) Биология на вида: Вид с обширен ареал в Евразия и Северозападна Африка. Зимува в Южна Африка, Индия и Южен Китай. У нас гнездещо прелетен вид с численост около 1000 – 1200 двойки. Гнезди по дървета в широколистни, смесени и иглолистни гори. Храни се с насекоми, дребни птици и гризачи, ловувайки над пасища, ливаси и степни територии. Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона са установени 3 гнездящи двойки. В района на ИП видът не е установен като гнездящ в UTM квадрат LH49. Не е наблюдаван и по време на теренните изследвания. Оценка на въздействието: В следствие строителството на игрището е възможна загуба на потенциални трофични местообитания - 0,0024% от трофичните местообитания на вида в зоната. Въздействието се определя като слабо по степен, поради ниския процент и идентични местообитания в непосредствена близост и може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки. Възможни въздействия върху вида – загуба на трофични местообитания, безпокойство. Степен на въздействие: 1. Негативното въздействие на инвестиционното предложение за „Изграждане на многофункционално спортно игрище за волейбол, футбол, баскетбол, тенис и др. с размери 22x42 м с изкуствена настилка и съпътстващи го помощни и сервизни помощения", в ПИ№ 40261.106.1, местността „Над лозята", в землището на с. Крушуна, общ. Летница“, върху биологичното разнообразие и в частност върху птиците в района, се свежда до отнемането и увреждането на части от подходящи трофични местообитания и безпокойство на видове птици, предмет на опазване в защитена зона BG 0002102 „Деветашко плато” по Директивата за опазване на дивите птици. В процеса на строителството и експлоатацията ще бъдат нарушени естествени природни местообитание и местообитания на някои видове, предмет на защита в защитената зона. Като цяло, територията в района на инвестиционното предложение е значително антропогенизирана, в близост до регулационните граници на населеното място, второстепенна убица, плувен басейн и др, поради което реализацията на инвестиционното предложение няма да има значително въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона BG 0002102 „Деветашко плато”. При оценка на въздействието върху видовете птици е отчетено отрицателно въздействие в ниска степен (оценка 1) за 7 вида птици, предмет на опазване в ЗЗ BG0002102 „Деветашко плато”. Това са: Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Осояд (Pernis apivorus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Сокол Орко (Falco subbuteo). Инвестиционното предложение може да предизвика много слабо отрицателно въздействие от нарушаване на трофични местообитания, както и безпокойство при някои видове, описани по-горе. Въздействието се определя като слабо, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация. Въпреки това, за пълно отстраняване на отрицателното въздействие са разработени мерки (т. 6 от ДОС), които следва да бъдат приложени. Върху останалите видове птици въздействие няма да има, тъй като в границите на имота и прилежащите хабитати не са установени техни подходящи местообитания, не са наблюдавани по време на теренните изследвания и има много малка вероятност да бъдат установени поради специфичните им екологични изисквания.
5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.).Алгоритъма на изчисление на представените цифри и проценти при оценката на видовете птици в т. 5.1 и т. 5.2 от ДОСВ е на база наличие на вида в обхвата на инвестиционното предложение и засегната площ от реализацията на ИП към общата площ на ефективно или потенциално, гнездово, трофично и др. местообитание в зоната (по данни, получени от теренните проучвания (2016 г) и по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, предоставени от МОСВ. Анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитена зона BG0002102 „Деветашко плато” с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели Структура Реализацията на ИП „Изграждане на многофункционално спортно игрище за волейбол, футбол, баскетбол, тенис и др. с размери 22x42 м с изкуствена настилка и съпътстващи го помощни и сервизни помощения", в ПИ№ 40261.106.1, местността „Над лозята", в землището на с. Крушуна, общ. Летница“ ще засегне 1,007 dka от територията на ЗЗ BG0002102 „Деветашко плато” или 0.0013% от нея. Защитената зона ще бъде засегната от реализацията на игрището, като територията е близо до регулацията на с. Крушуна. Местоположението на имота е в североизточната периферия на защитената зона (фиг. 3.1 и т. 8 от ДОСВ). Можем да заключим, че реализацията на ИП няма да окаже значително въздействие върху структурата на защитената зона. Функции и природозащитни цели Зоната обхваща площ от 78 947,75 dka. Общата площ на ИП, процедирани досега възлиза на 58,826 дка. Всички тези ИП отнемат около 0,074 % от общата площ на зона ВG0002102 "Деветашко плато". Кумулативният ефект в комбинация с разглежданото ИП за Многофункционално спортно игрище ще се увеличи с 0,001% и ще достигне 0,075 % отнета площ от зоната. Начина на трайно ползване на земята на разглеждания имот ПИ 40261.220.571 е ливада. За целите на ИП ще се извърши промяна на предназначението на земята. От получената информация от РИОСВ Плевен, ИП свързани с промяна на предназначението на ливади в ниви са 7,104 дка. Това е 0,009% от площта на зоната и 0,3% от мезофилните ливади в границите на зоната (около 2 368 дка по Стандартния формуляр на зоната). ИП за „Изграждане на многофункционално спортно игрище за волейбол, футбол, баскетбол, тенис и др. с размери 22x42 м с изкуствена настилка и съпътстващи го помощни и сервизни помощения", с площ 1,007 дка ще отнеме допълнително 0,042% от мезофилните ливади и кумулативния ефект ще достигне 0,34% отнета площ от този тип местообитание в зоната. Кумулативният ефект от загуба на територия от ЗЗ ВG0002102 "Деветашко плато" няма да наруши функциите и природозащитните цели на зоната. Загуба на местообитания С ИП „Изграждане на многофункционално спортно игрище за волейбол, футбол, баскетбол, тенис и др. с размери 22x42 м с изкуствена настилка и съпътстващи го помощни и сервизни помощения", в ПИ№ 40261.106.1, местността „Над лозята", в землището на с. Крушуна, общ. Летница“ се предвижда усвояване на 1,007 dka тревни съобщества, което съставлява 0,0013% от площта на зоната. Предвижданията на ИП са на тази площ да се извърши промяна на предназначението и да се изгради спортно игрище. Това са ефективни или потенциални трофични местообитания на 7 вида птици предмет на опазване в зоната. При три вида се очакват косвени въздействия от безпокойство, следствие промяна на съседни местообитания. Бариерен ефект/Фрагментация Не се очакват. Унищожаване на индивиди Възможно е унищожаване на индивиди, яйца и люпила с малки, по време на строителството. Това са наземногнездящи видове, които не са предмет на опазване в зоната. От целевите за опазване видове най-уязвим вид е червеногърбата сврачка, която гнезди в близост до имота на ИП, но при нея също няма да има унищожаване на индивиди и люпила. Нарушаване на видовия състав Не се очаква. Химически промени Не се очакват. Хидроложки промени Не се очакват. Геоложки промени Не се очакват. Каталог: doc -> naturaconsult naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|