Степен на въздействие върху типове природни местообитания

9.9. Наличие на алтернативни решения

За целите на разработването на доклада ОС е направено теренно проучване и са извършени преценки по отношение на:

» налични типове местообитания и местообитания на видове, предмет на защита в защитената зона;

» състояние на местообитанията;

» адаптивност на терена за разполагане на съоръженията – строителни площадки и пътни подходи с оглед минимизиране на нарушенията;

» състояние на орнитофауната.

Направените оценки по отношение очакваните въздействия върху местообитанията и видовете, позволява да не се прилага “нулева алтернатива” за изграждането на ветроенергийния парк, като се предлага разполагането му на ПЛОЩАДКА „Б” с преместване местоположението на ветроенергийна кула № 13 поради нарушаване на местообитания природно местообитание 6250* Панонски льсови степни тревни съобщества и местообитания на консервационно значимия вид Spermophilus citellus.

При “нулева алтернатива” се очаква естествените процеси на развитие на местообитанията и видовете и установените хранителни миграционни коридори на птиците в зоната да не се променят.

9.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда

Радикално решение на посочените проблеми у нас и в световен мащаб е алтернативното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Процесът на значително ограничаване и намаляване на емисиите на парникови газове чрез използването на ВЕИ динамично се развива през последните години в целия свят, като пионери в него се оказаха страните членки на ЕС. Европейските лидери, събрали се в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г., договориха План за действие за осъществяване на обща енергийна политика, която задължава страните-членки на съюза до 2020 г. да доведат до една пета от общото потребление в ЕС произвежданата от възобновяеми източници енергия като вятър, слънце и биомаса, за да бъдат ограничени промените в климата. Поставените цели в Плана за действие вече надвишават установените в Протокола от Киото (намаляване с 8% на вредните емисии до 2012 г.). ЕС се ангажира до 2020 г. да намали с поне 20% емисиите на газове, предизвикващи парников ефект (с възможност да се стигне до 30%, ако и други страни последват европейския пример).

Освет това, последните деситилетия на миналия век се характеризират със задълбочаващ се енергиен дефицит на изкопаеми горива в европейските държави, в т.ч. и в нашата страна, който продължава и понастоящем. Увеличава се икономическата зависимост на европейските държави от страните износители на петрол, природен газ и други дефицитни първични енергоизточници.

Използването на местни ресурси от ВЕИ е елемент от стратегията и политиката на Република България. От началото на 2007 година у нас са в сила преференциални цени за изкупуване на ел.енергия от ВЕИ. Освен преките ползи, свързани с намаляване на енергийната зависимост от внос на енергия и енергоносители, развитието на ВЕИ индустрията дава възможност за разкриване на нови работни места, за привличане на нови инвестиции и допринася за опазването на околната среда.

Законодателният подход, стимулиращ използването на ВЕИ в страната, е обособен в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тях се предвиждат мерки за поощряване и устойчиво използване на тези алтернативни енергоизточници. Към ЗЕ е издадена и “Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ и по комбиниран начин, за издаване на зелени сертификати и търговия с тях”. Според поставените цели до 2010 г. количество от 11% от електроенергията произведена в страната трябва да бъде добивано от възобновяеми източници. За да бъде постигната тази цел е необходимо да се изградят допълнителни мощности от 1455 MW. Инвестиционното предложение е свързано с прилагането на безотпадна технология за производство на електроенергия. Реализацията няма да има негативно въздействие към човешкото здраве или обществената сигурност.

Настоящето инвестиционното предложение за изграждане на Ветроенергиен парк „Оряхово” в землищата на гр. Оряхово и с. Селановци е конкретен случай на разработване и прилагане на практика на тази нова тенденция за алтернативни енергоизточници. В националната енергийна система ще се включи нова енергомощност, ползваща екологично чист енергиен източник – вятър.

Проектът е съобразен с изискванията на Директивите на Европейския съюз и Протокола от Киото за прилагането на проекти за намаляване на парниковите газове, като се използват чисти и възобновяеми енергоизточници и не се излъчват емисии от вредни вещества в околната среда.

Извършените теренни проучвания свързани с оценка на налични местообитания на предвидената площадка показват, че реализацията на инвестиционното предложение е възможно при спазване на посочените ограничения и мерки за минимизиране на нарушенията в защитената зона.

9.11. Предложени компенсиращи мерки

Не се налага прилагането на компенсиращи мерки.

10. Описание и оценка на на комбинираното (комулативно) въздействие на предлаганото инвестиционно предложение с други планове, програми инвестиционни предложения, които биха могли да окажат значително въздийствие върху защитената зона или нейните елементи

За района на гр. Оряхово има заявени други инвестиционни предложения за монтаж на два броя ветрогенератори в землището на с. Селановци, община Оряхово, в близост до разглеждания ветропарк. Друго инвестиционно намерение е за монтаж на един брой ветрогенератор в землището на с. Остров, община Оряхово, източно от разглеждания ветропарк на около 13 км. И двете инвестиционни предложения не засягат защитена зона „Река Огоста”.

Настоящото инвестиционно предложение за изжраждане на „Ветроенергиен парк „Оряхово” в землището на гр. Оряхово и с. Селановци, община Оряхово засяга площ от защитената зона съответно за ПЛОЩАДКА „А” и ПЛОЩАДКА „Б” от 266.845 дка, и 239.824 дка.

Реално засегнатата площ от територията на ЗЗ „Река Огоста” (фундаменти, строителниплощадки и пътни подходи) е 12 дка за за ПЛОЩАДКА А и 9.8 дка за ПЛОЩАДКА Б, което представлява съответно 0.096 % и 0.078 % от територията на защитената зона.

Тъй като заявените инвестиционни намерения за с. Селановци и с. Остров са извън ЗЗ „Река Огоста” кумулативен ефект по отношение на засегната територия от защитената зона няма да има. Площите върху които е предвидено изграждането на ветроенергийните съоръжения са обработваеми земи, поради което не се засягат полуестествени и естествени растителни съобщества, които са предмет на защита в защитената зона.

Кумулативен ефект би могло да се очаква по отношение на птиците гнездещи на територията на инвестиционните предложения в района на с. Селановци.

На територията на оценяваното инвестиционно предложение са установени гнездещи птици основно в слогове и крайпътни пространства, както и за някои видове които гнездят и в обработваеми земи. Опитът показва, че в радиус от 30 м от местоположението на ветроенергийна кула птиците не гнездят. Тази територия представлява 141.3 дка за „ПЛОЩАДКА” А и 155.4 дка за „ПЛОЩАДКА” Б.

При най-лош сценарий за оценяваната територия за „ПЛОЩАДКА” А кумулативният ефект от изграждане на инвестиционните предложения в землището на с. Селановци се изразява в увеличаване на загубата на площ от 146.9 дка, или увеличение с 3.8%.

При най-лош сценарий за оценяваната територия за „ПЛОЩАДКА” Б кумулативният ефект от изграждане на инвестиционните предложения в землището на с. Селановци се изразява в увеличаване на загубата на площ от 161.0 дка, или увеличение с 3.5%.

Кумулативен ефект при гнездещите птици от реализацията на всички инвестиционни намерения, изброени по-горе, не може да има тъй като най-често гнездящите птиците в тези площи нямат толкова големи гнездови територии.

По отношение на мигриращи птици на територията на разглежданото инвестиционно предложение няма изявени миграционни коридори. Не се очаква кумулативен ефект върху мигриращите птици.

Относто другите най-близо разположени инвестиционни намерения – един брой ветрогенератор в землището на с. Остров, ветроенергиен парк “Вълчедръм” (150 броя ветрогенератори) не се очаква кумулативен ефект поради значителното отстояние (съответно 13 км и 30 км).

За всички останали инвестиционни намерения изброени, по-горе кумулативен ефект не може да има, поради големите отстояния от територията на оценяваното инвестиционно предложение.

11. Наличие на обстоятелства по цл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и есплоатацията на инвестиционното предложение и че не е налце друго алтернативно решение

12. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация

За оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

При изследване на растителния свят в границите на инвестиционното предложение е използван маршрутният метод и методът на пробните площадки. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев & Белев, 2005).

Методика за ултразвуков мониторинг на прилeпите. Регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци. Използван е ултразвуков детектор Pettersson D 240 заедно със записващ касетофон Sony, а също и детектор тип „Transect Tranquility” със записващо miniDV устройство модел Sony. Получените компютърни сонограми (фиг. 1) са анализирани с помощта на специализирана софтуерна програма BatSound 3.1 for Windows.
Списък на информационните източници

БДЗП. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Славянка” (BG 0002078), Натура 2000. МОСВ.

Стандартния фармулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „СРЕДЕН Пирин-Алиботуш”;

Стандартния фармулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „Славянка”;

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”; 12

Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици.

Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост – Световен фонд за дивата природа, ФПС Зелени Балкани, МОСВ.

Закон за биологичното разнообразие. ДВ. бр.77/2002 г.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993.

Червена книга на НР България, 1985, БАН.

Ботев, Б., Ц. Пешев (отг. ред.)1985. Червена книга на НР България, Изд.на БАН,София 1985 г.

Бондев, И. 1999. Растителността на България

Физическа география на България, БАН, 2002 г.

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд.”Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.

Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив.

Пандурски, И. 2006. Проучване на фауната и животинското население в районите на Ада тепе, прилежащите му територии и сравнителните станции Маджарово и Студен кладенец - Мониторинг на прилепите (Mammalia: Chiroptera) – отчет по договорна тема.

Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, J. Cerveny, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B. Petrov and V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. – Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245-337.

Beron, P. 1994. Résultats des recherches biospéléologiques en Bulgarie de 1971 à 1994 et liste des animaux cavernicoles bulgares. – Tranteeva, 1: 137 p.

Beshkov, V. 1998. The bats in Bulgaria. – In: Meine C. (ed.) Bulgaria’s Biological Diversity: Conservation status and needs assessment, Biodiversity support program, Washington D.C., 1-2: 453-466.

Hanak, V., M. Josifov. 1959. Zur Verbreitung der Fledermäuse Bulgariens. – Säugetiere Mitt., 7 (4): 145-151.

Ivanova, T., A. Gueorguieva. 2001. Bats (Mammalia: Chiroptera) of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece) – species diversity, zoogeography and faunal patterns. – In: Beron P., Popov A. (eds.), Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). – Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia: 907-927.

Попов, В., Н. Спасов, Т. Иванова, Б. Михова, К. Георгиев. 2007. Бозайниците, важни за опазване, в България. Dutch Mammal Society VZZ, Arnhem, The Nederlands.328 p.

Popov, V. V. 1998. The small mammals (Insectivora, Lagomorpha, Rodentia) of Bulgaria. In: Meine, C (ed.) Bulgaria’s Biological Divesity: Conservation Status and Needs Assessment. Vol. I and II. Washington, D. C.: Biodiversity Support Program., pp. 439 – 452.

Popov, V. V. 2007. Biogeographical and ecological spatial patterna of terrestrial mammals in Bulgaria. In: Fet, V., Popov, A. (eds.). Ecology and Biogeography of Bulgaria. Kluwer Academic Publishers, Dordrecht.

Пешев, Ц., Пешев, Д. Попов. 2004. Фауна на България. т. 27. Mammalia. Акад. Изд. “Марин Дринов”.

Петров, Б. 2008. Прилепите – методика за изготвяне на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Нац. Природонаучен музей – БАН, 88 стр.

Ahlen, I. 2003. Wind turbines and bats – a pilot study. Final report to Swedish National Energy Administration. – 5 p.

Benda, P., T. Ivanova, I. Horacek, J. Cerveny, J. Gaisler, A. Gueorguieva, B.

Petrov and V. Vohralik. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. – Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245-337.

Furmankiewicz, J. 2003. The vocal activity of Pipistrellus nathusii (Vespertilionidae) in SW Poland. – Acta Chiropterologica, 5(1): 97-105.

Pandourski, I. 2004. Bats (Mammalia, Chiroptera) of the Burgas Wetlands, Bulgarian Black Sea Coast. – Acta zool. Bulg., 56 (3): 283-298.

Rodrigues, L. L. Bach, M. Savage, J. Goodwin, C. Harbusch. 2008. Guidelines for consideration of bats in wind farm projects. – EUROBATS, ser. No 3, 51 p.

13. Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3

Списък на приложенията:

Приложение № 1 Решение № ВР-11-ПР/2009 г. на РИОСВ - Враца за извършване на ОВОС

Приложение № 2 Разположение на ветрогенераторите на „ПЛОЩАДКА” А

Приложение № 3 Скици на имотите за реализация на инвестиционното предложение на Площадка „А”

Приложение № 4 Разположение на ветрогенераторите на „ПЛОЩАДКА” Б

Приложение № 5 Скици на имотите за реализация на инвестиционното предложение на „Площадка” Б

Каталог: pic
pic -> Доклад за дейността на омбудсмана на
pic -> Проект обяснителна записка
pic -> Проект обяснителна записка
pic -> Петър чухов за него знаем, че е
pic -> Открития и изобретения от 1970 г до 1980 г
pic -> Призрен и призраците
pic -> Образец №14 Съгласно чл. 52, ал. 1 от зуо република българия

Изтегляне 1.21 Mb.

Сподели с приятели: