Доклад за Оценка на Съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитени зони „Карлуково" bg 0001014 и „Карлуковски карст" bg 0000332


А.1.2. Местообитания на животински видове предмет на защита от ЗБР



страница13/26
Дата24.07.2016
Размер4.31 Mb.
#3200
ТипДоклад
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   26

5.А.1.2. Местообитания на животински видове предмет на защита от ЗБР

В обособения фаунистичен комплекс за района, видовете са евросибирски и европейски. В района, това е фауната на широколистните гори, представена от видове с широко разпространение.

На територията в която е предвидено изграждането на ветроенергийните съоръжения видовото разнообразие е сравнително бедно, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в орни земи Същата е почти изцяло обезлесена и земята се използва за интензивно земеделие, основно отглеждане на зърнени и технически култури в които площи доминантни видове са предимно мишевидните гризачи.

Фауната на площадките предвидени за изграждане на ветрогенераторите е бедна, предвид открития характер на терена и оскъдицата на предлаганите екологични ниши. Свързана е предимно с храсталачно-тревните компекси, където е налице растителност с възможности за обособяване на местообитания на влечуги и дребни бозайници, където антропогенното въздействие е до голяма степен притъпено.

Прилежащите територии на имотите предназначени за изграждане на ветроенергийните съоръжения са обработваеми земеделски територии - ниви. Видовото разнообразие на гръбначната фауна се обуславя именно от облика на района. Територията на която ще бъдат изградени ветрогенераторите не представлява консервационно значимо място или място в висок биологичен потенциал.

Съгласно хабитатните изисквания на видовете и въз основа на извършеното проучване, включващо и разговори с местни пастири, като най-типични представители от фауната в непосредствения район са:

За целите на настоящата оценка е обходена е цялата територия определена за изграждането на ветропарка, като са обследвани подробно терените за изграждане на ветроенергийните съоръжения за наличие на местообитания..
Риби (Pisces)

В ЗЗ „Карлуково”, предмет на защита са пет вида риби:

» Распер (Aspius aspius);

» Балканска мряна (Barbus meridionlis);

» Обикновен щипок (Gobitis taenia);

» Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus);

» Балкански щипок (Sabanejewia aurata)

В района на инвестиционното предложение има само един повърхностен воден обект р. Ръчане, която е с постоянен отток, но намаляващ значително в периодите на маловодие. Поради състоянието на хабитата и липсата на водни екосистеми които се засягат от реализацията на инвестиционното предложение, въздействие въррху представители от тази група няма да има.


Земноводни (Amphibia)

В Стандартният Натура формуляр за ЗЗ „Карлуково” са описани:



» Южен гребенест тритон (Triturus karelini);

» Червенокоремна бумка (Bombina bombina);

» Жълтокоремна бумка (Bombina variegata);

» Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

» Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

» Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
Покритие: Защитените зони са важни за достигането на необходимото покритие за следните видове земноводни и влечуги в рамките на цялата страна или в рамките на Континенталния биогеографски район: Жълтокоремна бумка, Южен гребенест тритон, Пъстър смок, Обикновена блатна костенурка, Шипобедрена костенурка, Шипоопашата костенурка.

Географска кохерентност: ЗЗ са със значителни размери и за това е от значение за достигането на географска кохерентност на мрежата за посочените по-горе видове.

Екологична кохерентност: ЗЗ е “stepping stone” за популациите на сухоземните костенурки. Има условия за възстановителни дейности за сухоземните костенурки .

За целите на настоящата оценка е обходена е цялата територия определена за изграждането на ветропарка, като са обследвани подробно терените за изграждане на ветроенергийните съоръжения за наличие на местообитания..

Използвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на земноводните и влечугите и за оценка на тяхната численост. Те са описани в използваните литературни източници: „Определител на земноводните и влечугите в България” и „Restoring Ecological Networks Across Transport Corridors in Bulgaria. Indentification of bottleneck locations and practical solutions”.
Размера/плътността на популацията е указана като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация.

Използван е следния модел за приблизителна оценка:

A) 100% >= p > 15%;

B) 15% >= p > 2%;

C) 2% >= p > 0%.

D) незначителна популация.

Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации). Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.


Оценка на видовете от херпетофауната според стандартния формуляр за ЗЗ «Карлуково»

Видове предмет на опазване в ЗЗ Карлеково и техните оценки

според стандартния формуляр в базата данни на МОСВ

КОД

ИМЕ

(латинско и българско)



Местна Попул.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.Оц.

1171

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii )

P

C

A

C

B

1193

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata )

С

C

A

В

A

1188

Червенокоремна бумка

(Bombina bombina)



P

C

A

C




Характеристика на територията на инвестиционното предложение, като местообитание на земноводни

Територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии представляват равнинни и леко хълмисти терени в по-голямата си част обработваеми земеделси земи. Имотите които не се обработват са пасища и ливади с храсталачно- тревни съобщества. В района има само един повърхностен воден обект р. Ръчане, която отстои на 150 м от площадката за изграждане на ветроенергийна кула № 22. В района има и няколко малки изкуствени водоеми (микроязовири), които са значително отдалечени от територията предвидена за ветропарка. Като цяло, районът е пригоден за обитаване от видовете земноводни предмет на опазването в зоната.

На терените предвидени за изграждане на съоръженията и в непосредствена близост до тях няма подходящи условия за местообитания на земноводните предмет на защита в зоната.


» Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)

Разпространение у нас. Среща се почти в цялата страна до около 1500 м н.в. Отсъства около р. Дунава и долните течения на дунавските притоци.

Местообитание. Гребенестия тритон е свързано с наличието на вода. Застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности.

Биология. Във водата се храни с ларви на комари и други насекоми, дребни ракообразни, тубифекс и др. На сушата яде дъждовни червеи, голи охлюви, бавно подвижни членесто­ноги и техните ларви. Копулацията е от март до май. Оплодените яйца се залепват по подводните растения. Инкубацията е около две седмици. Метаморфозата настъпва след около три месеца. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите).

Оценка на популацията в зоната. В рамките на зоните видът са среща в изолирани находища във малки локви край реките. Зоните са от значение за поддържане на географската и екологичната кохерентност на вида.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не се среща на териториите определени за изграждане на съоръженията поради липса на водни обекти и влажни зони.
» Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа)

Разпространение у нас. Широко разпространен вид, който се среща от най-ниските части на страната до около 2000 м. н.в. (в Пирин и Стара планина). Не е установен в най-ниските и равнинни райони на страната – Тракийската низина и Черноморието (с изключение на Дуранкулашкото езеро). В ниските части на Дунавска равнина има само единични находища (например ез. Сребърна).

Местообитание. Потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища и др. Среща се също и в силно обрасли и в замърсени водоеми. Не избягва и бързо течащи потоци. Въпреки, че зимува на сушата, през активния си период (топлата част от годината) видът обитава различни водоеми, както с течащи, така и със стоящи води – реки, блата, канали, корита на чешми и дори малки локви, като много рядко се отдалечава от водата на повече от 0,5-0,6 (макс. 1,0) м. Призимува на сушата, под камъни или в дупки на гризачи.

Биология. Активна е денем и по сумрак, но през брачния и през голяма част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни. Размножителният период е от края на март до май-юни. Яйцата се прикрепят към водни растения или към субстрата по единично или на малки групи (до 20-30 броя). За размножителния сезон женската снася от 60 до 200 яйца. Подвижността на метаморфозиралите жабки е голяма и способства за бързото разселване на вида.

Оценка на популацията в зоната. Видът са среща в рамките на зоните в локви и потоци.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. На терените в които ще се изграждат съоръженията на инвестиционното предложение и в непосредствена близост до тях не съществуват постоянни водоеми или поне такива, непресъхващи през размножителния период на вида – пролетта и лятото, а от там и подходящи условия за съществуването на вида. Видът не е установен на територията на инвестиционното предложение.


» Червенокоремна бумка (Bombina bombina).

Разпространение у нас. Среща се главно покрай р. Дунав, по-рядко в Дунавската равнина и в Южна България. Не по-високо от 200-250 м.н.в.

Местообитание. Обитава канавки със застояла или слабо проточна вода, блата и по-рядко реки и особено техните разливи. Зимата прекарва на сушата, като се заравя по няколко заедно в треви или навлизат в дупки на гризачи.

Биология. Размножителният период е от края на март до май-юни. Яйцата се прикрепят към водни растения или към субстрата по единично или на малки групи (до 20-30 броя). За размножителния сезон женската снася до 300 яйца. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни.

Оценка на популацията в зоната. В рамките на зонат видът са среща в изолирани находища. Зоната е от значение за поддържане на географската и екологичната кохерентност на вида.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не се среща на териториите определени за изграждане на съоръженията поради липса на водни обекти и влажни зони. Площадките за разполагане на ветрогенераторите не предлагат подходящи местообитания за вида. Видът не е установен на територията на инвестиционното предложение.
От другите значими видове, при полевите проучвания на територията на инвестиционното предложение и неговите околности бяха регистрирани следните видове: зелена крастава жаба и жаба дървесница. Установените видове са с ниска численост – единични екземпляри. По данни на мониторинговото проучване са установена и обикновена водна жаба и горска дългокрака жаба, местообитания на които не се засягат от реализацията на обектите включени в инвестиционното предложение.
» Зелена крастава жаба (Bufo viridis). Сухоземен тип, обитаваща сушата -обработваеми и необработваеми земи, местообитания на която могат да бъдат засегнати в процеса строителството. Терените предвидени за изграждане на съоръженията представляват неин хранителен хабитат. Въздействието ще бъде пряко по отношение на засегнатите местообитания и по-рядко за вида, с възможност за възстановяване в съседни територии. Видът е включен в Приложение 3 на ЗБР защитен вид (съгласно чл. 37 на закона).

» Жаба дървесница (Hyla arborea). Характерни местообитания за вида са дървестно-храсталачния комплекс. Среща се из угари и ливади, каквито се засягат от някои съоръжения.
Природозащитен статус на установените видове




Вид

Природозащитен статус

Българско наименование


Латинско наименование


Национален

Международен

Зап. 729/

1986


ЧК

ЗБР

Бернска конв.

ЕЧС ERDL

Директ

92/43


CITES

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Клас Земноводни /Amphibia/

1

Дървесница

Hyla arborea

*




2,3

II

V

IV




2

Зелена крастава жаба

Bufo viridis

*




2,3

II




IV




Легенда:

  1. ЧК – Червена книга на Република България

Категории на застрашеност на видовете за страната по ЧК: изчезнал вид, рядък вид, застрашен вид

  1. ЗБР – Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2, 3, 4 и 6

  2. Бернска конвенция: ІІ – строго защитени видове от фауната

  3. ЕЧС – Степен на застрашеност в Европа по категории: Е – застрашен, V – уязвим, R – рядък, D – намаляващ, L – локализиран

5. Директива 92/43 ЕЕС

6. CITES
Очаквани въздействия. Потенциални заплахи за местообитанията на земноводните

Местообитанията в района на инвестиционното предложение поддържат популации с ниска численост на видовете, указани по-горе. При дейностите свързани със строителството на площадките за ветроенергийните съоръжения и подходите към тях и прокарването на подземните кабелни трасета е възможно да бъдат нарушени местообитания на някои от видовете. Загубата на тези слабо пригодни местообитания, както и тяхната относително малка площ в зоната определят потенциалното въздействие като незначително.

Поради относително малката площ на теренаите за изграждане на ветроенергийните съоръжения и комуникациите и неговото местоположение, реализирането му не се очаква да окаже съществено въздействие върху структурата на защитената зона. Поради неголямата площ и местоположението на терените не се очаква съществен фрагментиращ ефект.

Негативното въздействие по време на строителството на съоръженията върху представителите на земноводните ще се изразява и във временното им безпокоене, както и на такива, които обитават съседни терени и тяхното изтегляне в съседни територии. Щетите ще са минимални и обратими – ще изчезнат след приключване на проекта. Вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Въздействие върху популациите на видовете няма да има. Значително засягане на техните хабитати също не се очаква. Няма да бъде нарушена структурата на местните популации. Въздействието на инвестиционното предложение върху земноводните ще се изрази и с отнемането на част от териториите им за местообитание.

По време на експлоатацията турбините генерират вибрации, които се предават от фундамента в земята и вероятно ще причиняват траен дискомфорт за местообитания в непосредствена близост до фундаментите. Като се вземе под внимание ниската консервационна стойност на установените видове и ниската им численост, респективно засягането на малък брой екземпляри, това вредно въздействие може да се приеме за допустимо за подобен тип обекти.


Оценка на риска за видовете земноводни

Южен гребенест тритон(Triturus karelinii)

Оценка: Не се очаква въздействие..

Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа)

Оценка: Не се очаква въздействие.

Червенокоремна бумка (Bombina вombina)

Оценка: Не се очаква въздействие.
Обобщената оценка за потенциалното отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху целите за опазване на видовете земноводни може да се оцени като слабо и допустимо, включително за режима на ЗЗ.
Вечуги (Reptilia)

Предмет на опазване в ЗЗ „Карлуково” са:



» Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

» Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

» Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
Оценка на видовете от херпетофауната според стандартния формуляр за ЗЗ «Карлуково»

Видове предмет на опазване в ЗЗ Карлуково и техните оценки

според стандартния формуляр в базата данни на МОСВ

КОД

ИМЕ

(латинско и българско)



Местна Попул.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.Оц.

1220

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis )

С

C

A

C

А

1219

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

V

C

A

В

A

1217

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni )

V

C

A

C

А


Характеристика на територията на инвестиционното предложение, като местообитание на земноводни

Територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии представляват равнинни и леко хълмисти терени в по-голямата си част обработваеми земеделси земи. Имотите които не се обработват са пасища и ливади с храсталачно- тревни съобщества, пригодни за обитаване от влечуги. В обхвата на повърхностния воден обект р. Ръчане, са установени малки заблатени участъци, подходящи за местообитания на обикновената блатна костенурка.



» Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Разпространение у нас. Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 м. н.в.

Местообитание. Блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността й в рибарници и микроязовири обрасли с папур, тръстика и дзука.

Биология. Биологията на вида е тясно свързана с наличието на водни басейни, каквито не се засягат от инвестиционните обекти. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега или върху паднали във водата дървета. Силно привързан към водата вид, но понякога във влажни местообитания се отдалечава и на големи разстояния от нея. Характерно за размножителния процес при блатната костенурка е задължителното наличие на мека и песъчлива почва, в която тя изкопава с опашката си ямичка в която снася яйцата си, които заравя след снасянето за да може да се извърши нормално протичане на инкубационния процес. Конкретните условия на терените не предоставят такива възможности. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида. Продължителността на живота в природата достига до около 40 години.

Оценка на популацията в зоната. Видът е чест в подходящите за него местообитания, като се среща в реките и по-големите стоящи водоеми.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът се среща в района на инвестиционното предложение и в територии до 1000 м от границата му в по-големите постоянни водоеми. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида, тъй като не се засягат местообитания на вида.


» Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Разпространение у нас. В цялата страна до около 700-1000 м н.в, с изключение на високите затворени полета в Западна България

Местообитание. Открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока численост има в окрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори.

Биология. Дневен вид. Активността е най-висока през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Храни се предимно с тревисти растения, по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.).

Оценка на популацията в зоната. Видът е много рядък /V/ в ЗЗ „Карлуково”, както е отбелязяно в Натура формуляра. Зоната е от значение за поддържане на географската кохерентност на вида.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Видът не е установен в границите на инвестиционното предложение и близките околности поради липса на подходящи местообитания и много ниската численост на популацията в зоната.




Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница