Потенциални защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

ПЗЗ BG0000107 “Суха река” попада в континенталния биогеографски район и заема обща площ от 625 287.30 дка, в която са включени територии от три области - Добрич -77 %, Силистра – 12 % и Варна – 11 %

Защитената зона има връзка със следните други обекти от Натура 2000:
BG0000102 Долината на река Батова K

BG0002082 Батова F

BG0002048 Суха река J
Защитената зона има връзка и със следните защитени територии:

Име Категория Т %

Гяур пещера Природна забележителност + 0.02

Александийска гора Природна забележителност * 0.06

Вратата Природна забележителност + 0.02

Орловата могила Защитена местност * 0.07

Забележка: Използувани са следните съкращения:

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло Натура 2000 зоната;

* двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Основните цели за опазване в защитената зона са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

По класове на земно покритие площта на ЗЗ се разпределя в следните групи:

Храстови съобщества – 23 % от общата площ;

Сухи тревни съобщества, степи – 6 % от общата площ;

Друга орна земя – 37 % от общата площ;

Широколистни листопадни гори - 30% от общата площ;

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошни, лозя, крайпътни дървета) -1 % от общата площ;

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) - 3 % от общата площ;
В Стандартния формуляр, за предлаганата защитена зона по Директива за местообитанията от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС като обекти за опазване са включени следните местообитания:
КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цял.оц.

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 0.2 C

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 11.2 B B B B

91AA Източни гори от космат дъб 0.4 C

40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови 0.07 C

съобщества

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни 0.62 D

съобщества

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.62 C C C C

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 19.88 B A B B

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)

(*важни местообитания на орхидеи)

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 C

91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. 2.7 B

6240 * Субпанонски степни тревни съобщества

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни

съобщества от Alysso-Sedion albi

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens 0.05 B

към Директива 92/43/EEC.

% Покр. – процентно покритие на хабитата спрямо общата площ на обекта.

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.

B: добра стойност, C: значима стойност.

В Стандартния формуляр като обекти на опазване е включени следните растителни видове от Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС:

- Обикновена пърчовка (Himantoglossum hircinum (L.) Spreng) - разпространен в храсталачни съобщества в цялата страна.;

- Емилипопово прозорчe (Potentilla emilii-popii E.J.Nyarady ) – рядък вид, балкански ендемит, разпространен по варовити, скалисти места в СиБ.

Към групата “Други значими растителни и животински видови са включени следните растителни видове:

В защитената зона на местообитанието 91 Z0 са формирани растителни съобщества с преобладаване на сребролистна липа ( Tilia tomentosa Moench ). В тези съобщества единично и на групи в дървесните синузии участвуват, цер ( Quercus ceris L. ), обикновен дъб ( Quercus robur L. ), мъждрян ( Fraxinus ornus L.) и др. В тревните синузии в различни комбинации участвуват видовете бидлив залист (Ruscus aculeatus L.) , едноцветна бисирка ( Melica uniflora Retz.), кукуряк ( Helleborus odorus Waldst. And Kit. ), лисичина ( Corydalis bulbosa (L.) DC.), миризлива момкова сълза ( Polygonatum odoratum (Mill.) Druce ), синчец ( Scilla bifolia L.), лютиковидна съсънка ( Anemone ranunculoides L. ), кокошчица ( Isopyrum thalictroides L. ) и др.

Характерни за растителната покривка на ЗЗ са и смесени дъбови гори с преобладаване на цер ( Quercus cerris L.) и благун ( Quercus frainetto Ten. ), които са формирана на тип местообитание 91M0 – Балкано-панонски церово-горунови гори. В храстовите синузии се срещат птиче грозде (Ligustrum vulgare L. ) и европейски чашкодрян (Euonymus europaeus L.). В тревните синузии доминират разнолистна власатка ( Festuca heterophylla Lam.), горски късокрак ( Brachypodium sylvaricum (Huds.) Beauv.), горска ливадина ( Poa nemoralis L. ), ягодовиден очиболец ( Potentilla micrantha Ram. Ex DC ), черно секирче (Lathyrus niger (L.) Bernh.), лъжливоосилчесто еньовче ( Galium pseudoaristatum Schur. ), Viscaria vulgaris Rohling ), физуспермум ( Physospemum cornubiese (L.) DC.), Hieracium racemosum Waldst. And Kit. ) и др.

На специфични типове местообитания (91AA) най-често при протичащи вторични сукцесии са формирани гори с преобладаване на космат дъб. В дървесните синузии на съобществата заедно с косматия дъб ( Quercus pubescens Willd.), участвуват виргилиев дъб Quercus virgilliana Ten.), келяв габър ( Carpinus orientalis Mill. ), мъждрян ( Fraxinus ornus L. ). Единично участие имат цер ( Quercus cerris L. ), благун ( Quercus frainetto Ten. ), бадемолистна круша ( Pyrus amygdaliformis Vill.) и др. В тревните синузии в различни колечествени комбинации се срещат остролистна зайча сянка ( Astragalus acutifolius L. ), влакнеста теменуга ( Viola hirta L. ), щитоведна вратига ( Tanacetum corymbosum (L.) Sch. ), ягодовиден очиболец ( Potentilla micrantha Ram. Ex DC ), мишелова острица ( Carex michelii Host.) и др.

На местообитание 40A0 ( Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества ) са формирани степни храстови съобщества с преобладаване на ниски листопадни храсти с доминиране на нисък бадем (Amygdlus nana L. ), по рядко храстовидна вишна ( Prunus fruticosa (Pall.) Woron.). Участвуват още галска шипка ( Rosa gallica L.), бодлива шипка (Rosa myriacantha DC ex Lam.), целокраен котонеастер ( Cotoneaster integerrimus Medic. ), пролетен горицвет ( Adonis vernalis L. ), кървавочервен здравец ( Geranium sanguineum L. ), обикновено подъбиче ( Teucrium chamaedrys L.), бяло подъбиче (Teucrium pollium L.), космат оман (Inula hirta L.), грудеста руница ( Phlomis tuberose L. ), обикновен люляк (Syringa vulgaris L.), бранзов житняк (Agropyron brandzae Pantu and Solac.) , гола коча билка (Nepeta nuda L.) и др.

На местообитание 62A0 Източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества са формирани ксеротермни тревни съобщества, които най-често се отнасят към разред Festucetalia valesiacae. Като характерни растения за растителните съобщества се определят ниска острица ( Carex humilis Leys. ), изправена овсига (Bromus erectus Huds. ) , източна метлица (Centaurea orientalis L.) , черна садина (Chrysopogon gryllus(L.) Trin.), либурнийско зайче грозде (Asphodeline liburnica (Scop.)Reich. ), катраника (Artemisia alba Turra ), бяло подъбиче (Teucrium pollium L. ), триръба жълтуга (Genista januensis Viv.), влакновидно коило ( Spipa capillata L.), испански кокеш (Scorzonera hispanica L.), чакълна млечка (Euphorbia nicaeensis All.) и др.

На влажни местообитания ( 92A0 - Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba ), покрай реки и потоци са формирани фрагменти от съобщества с преобладаване на бяла върба ( Salix alba L.), бяла топола ( Populus alba L. ) и др. хигрофитни видове.

На сухи местообитания на карбонатни субстрати са формирани ксеротермни тревни съобщества, които най-често се отнасят към разред Festucetalia valesiacae. Тези съобщества са формирани на тип местообитание “ 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)”. В обособените микрогрупировки най-често доминират черна садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.), белизма (Dichantium ischaemum (L.) Roberty), голо коило (Stipa epilosa Mart.), валезийска власатка (Festuca valesiaca Sch. and Gaudin), перест късокрак (Brachypodium pinnatum (L.) Beauv.), пролетна острица (Carex caryophyllea Lat.), полски ветрогон (Eryngium campestre L. ), едроцветен тънконог (Koeleria macrantha (Ledeb.) Schult.), обикновено орехче (Filipendula vulgaris Moench.), сърповидна люцерна ( Medicago falcata L. ), обикновен салеп (Orchis morio L.), дребна динка (Sanguisorba minor Scop. ) и др.

На относително сухи местообитания има запазени фрагменти от характерни за лесостепната зона дъбови гори с преобладаване на цер и дръжкжцветен дъб ( Quercus pedunculiflora ), които могат да бъдат отнесени към тип “ 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp”.

На плитки скелетни почви и върху скален рохляк са формирани микрогрупировки с преобладаване на сукулентни и едногодишни растения. Като характерни и доминиращи видове най-често се срещат лютива тлъстига (Sedum acre L.), бяла тлъстига (Sedum album L.) , испанска тлъстиге (Sedum hispanicum L.), пролетна гладница (Erophilla verna (L.) Chevall), сенникова весларка (Holosteum umbellatum L.), трипръстна каменоломка (Saxifraga tridactylites L.), едногодишна хрущялка (Scleranthus annuus L.) и др. Тази група съобщества обикновено се формират на тип местообитание “ 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi ”.

Площта на защитената зона е 367 567.00 дка и се намира на територията на 3 области: Силистра - 70 %, Добрич -28 % и Шумен – 2 % и 6 общини - Каолиново, Силистра, Алфатар, Кайнарджа, Дулово, Тервел,. Защитената зона е разположена в континенталния биогеографски район и има връзка с една защитена територия

Малък каньон Защитена местност * 1.06

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Защитената зона има връзка и със следния Корине биотоп обект:

Код Име Т %

F00009800 Лудогорие Сребърна * 20.87

Забележка:Възприети са следните обозначения:Код - код на Корине място, Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): * двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

Основните цели на опазване в Защитената зона Хърсовска река са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации,предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

По класове на земно покритие площта на ЗЗ се разпределя в следните групи:

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) – 3 % от общата площ;

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) – 1 % от общата площ;

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) – 1 % от общата площ;

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) – 1 % от общата площ;

Храстови съобщества – 6 % от общата площ;

Сухи тревни съобщества, степи – 24 % от общата площ;

Друга орна земя – 17 % от общата площ;

Широколистни листопадни гори – 45% от общата площ;

Иглолистни гори – 1 % от общата площ;

Смесени гори – 1 % от общата площ.

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни

съобщества от Alysso-Sedion albi

6240 * Субпанонски степни тревни съобщества

8310 Неблагоустроени пещери 0.01

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens

91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. 5.58 B

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 1.03 D

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)

(*важни местообитания на орхидеи)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 29.75 C A C C

към Директива 92/43/EEC.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране: B: добра стойност, C: значима стойност.
В Стандартния формуляр като обекти на опазване са включени и следните растителни видове от Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС:

Емилипопово прозорчe (Potentilla emilii-popii E.J.Nyarady ) – рядък вид, балкански ендемит, разпространен по варовити, скалисти места в СиБ.

Към групата “Други значими растителни и животински видове” са включени следните растителни видове:

Значимостта на защитената зона се определя от сенчести дълбоки дерета, обрасли с храсти и ниски горски терени със селскостопанска земя, както и от типичния карстов ландшафт представен от сухи карстови долини, каньони и малки пещери, сухи ливади и пасища по платото.

Като характерни за ЗЗ са определени следните природни местообитания и свързани с тях типове растителни съобщества:

- На плитки скелетни почви и върху скален рохляк са формирани микрогрупировки с преобладаване на сукулентни и едногодишни растения. Като характерни и доминиращи видове най-често се срещат лютива тлъстига (Sedum acre L.), бяла тлъстига (Sedum album L.) , испанска тлъстиге (Sedum hispanicum L.), пролетна гладница (Erophilla verna (L.) Chevall), сенникова весларка (Holosteum umbellatum L.), трипръстна каменоломка (Saxifraga tridactylites L.), едногодишна хрущялка (Scleranthus annuus L. ) и др. Тази група съобщества обикновено се формират на тип местообитание “ 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi ”.

- На типа местообитание “ 6240*Субпанонски степни тревни съобщества” са формирани ксеротермни растителни съобщества с преобладаване на туфести житни треви, формирани предимно н хумуснокарбонатни почви. Във очертаните множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участвуват видовете черна садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.), белизма (Dichantium ischaemum (L.) Roberty), голо коило (Stipa epilosa Mart.), валезийска власатка (Festuca valesiaca Sch. and Gaudin), Orlaya grandiflora, обикновено подъбиче ( Teucrium chamaedrys L.), бяло подъбиче (Teucrium pollium L.), луковична ливадина (Poa bulbosa L. ), дребна динка (Sanguisorba minor Scop. ), еспарзетово сграбиче (Astraagalus onobrychis L.), чашков игловръх (Alyssum alyssoides L.), испански кокеш (Scorzonera hispanica L.) и др.

- На типа местообитание “ 91H0*Панонски гори с Quercus pubescens “ най-често са формирани ксеротермни дъбови гори с преобладаване на космат дър ( Quercus pubescens Willd. ) на плитки, сухи хумусно карбонатни почви. В дървесните синузии, които често имат храсталачен хабитус участвуват благун ( Quercus frainetto Ten.), цер ( Quercus cerris L.), виргилиев дъб ( Quercus virgilliana Ten.), мъждрян ( Fraxinus ornus L.), келяв габър ( Carpinus orientalis Mill.), обикновен дрян ( Cornus mas L.) и др. В тревните синузии доминират виолетова белоочица ( Buglossoides purpurocaerulea (L.)I.M.Jonhnst.), обикновено орехче ( Filipendula vulgaris Moench. ), мишелова острица ( Carex michelii Host.), испански кокеш (Scorzonera hispanica L.), обикновен кукуряк ( Helleborus odorus Waldst. And Kit. ), многобагрена млечка (Euphorbia polychroma A.Kerner), кръглоглав челядник (Echinops sphaerocephalus L. ), дъбова салата (Lactuca quercina L.) и др.

- На относително сухи местообитания има запазени фрагменти от характерни за лесостепната зона дъбови гори с преобладаване на цер и дръжкжцветен дъб ( Quercus pedunculiflora ), които могат да бъдат отнесени към тип “ 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp”. В дървесните синузии освен редица представители на род дъб, участвуват и полски клен ( Acer campestre L. ), мекиш ( Acer tataricum L.), скоруша ( Sorbus domestica L. ) и др. В храстовите синузии в различни количествени съотношение участвуват обикновен глог ( Crataegus monogyna Jacq.), трънка ( Prunus spinosa L.), брадавчест чашкодрян ( Euonymus verucosus Scop.), обикновено птиче грозде ( Ligustrum vulgare L.), слабителна зърника ( Rhamnus catharticus L.) и др. В тревните синузии доминират виолетова белоочица ( Buglossoides purpurocaerulea (L.)I.M.Jonhnst.), сборна главица ( Dactylis glomerata L.), градски омайниче ( Geum urbanum L.), свиларка ( Lychnis coronaria (L.) Desr.), черно секирче (Lathyrus niger (L.) Bernh.) и др.

- На сухи местообитания на карбонатни субстрати са формирани ксеротермни тревни съобщества, които най-често се отнасят към разред Festucetalia valesiacae. Тези съобщества са формирани на тип местообитание “ 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)”. В обособените микрогрупировки най-често доминират черна садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.), белизма (Dichantium ischaemum (L.) Roberty), голо коило (Stipa epilosa Mart.), валезийска власатка (Festuca valesiaca Sch. and Gaudin), перест късокрак (Brachypodium pinnatum (L.) Beauv.), пролетна острица (Carex caryophyllea Lat.), полски ветрогон (Eryngium campestre L. ), едроцветен тънконог (Koeleria macrantha (Ledeb.) Schult.), обикновено орехче (Filipendula vulgaris Moench.), сърповидна люцерна ( Medicago falcata L. ), обикновен салеп (Orchis morio L.), дребна динка (Sanguisorba minor Scop. ) и др.

- Характерни за растителната покривка са и смесените дъбови гори с преобладаване на цер ( Quercus cerris L.) и благун ( Quercus frainetto Ten. ), които са формирани на тип местообитание 91M0 – Балкано-панонски церово-горунови гори. В храстовите синузии се срещат птиче грозде (Ligustrum vulgare L. ) и европейски чашкодрян (Euonymus europaeus L.). В тревните синузии доминират разнолистна власатка ( Festuca heterophylla Lam.), горски късокрак ( Brachypodium sylvaricum (Huds.) Beauv.), горска ливадина ( Poa nemoralis L. ), ягодовиден очиболец ( Potentilla micrantha Ram. Ex DC ), черно секирче (Lathyrus niger (L.) Bernh.), лъжливоосилчесто еньовче ( Galium pseudoaristatum Schur. ), Viscaria vulgaris Rohling ), физуспермум ( Physospemum cornubiese (L.) DC.), Hieracium racemosum Waldst. And Kit. ) и др.

Основните форми на антропогенно въздействие в защитената зона са култивация, паша, селскостопански и горскостопански дейности, лов, кариери, разпръснати селища, пътеки, маршрути, пътища, автомобилни пътища, електропроводи, пожари и др. . Негативното въздействие е предимно от развитието на транспортната инфраструктура и прекалената паша.

Значимостта на защитената зона се определя от сенчести дълбоки дерета, обрасли с храсти и ниски горски терени със селскостопанска земя и типичния карстов ландшафт представен от сухи карстови долини, каньони и малки пещери, сухи ливади и пасища по платото.

5. 
   Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното върху предмета и целите на опазване на защитените зони