Описание на работещите инсталации и изпуснати емисии, получени на база експлоатация на обекта през 2005/2006г., сравнени със съответните норми за допустими емисии (НДЕ)
№ на комин
|
Описание
|
Емисии (mg/Nm3)
|
прах
|
НДЕ
|
NОx
|
НДЕ
|
SO2
|
НДЕ
|
CO
|
НДЕ
|
K1
|
Пароцентрала –
котел 2
|
2,2
|
10
|
116
|
250
|
0
|
35
|
6
|
100
|
K1
|
Пароцентрала –
котел 3
|
1,8
|
10
|
99
|
250
|
2
|
35
|
4
|
100
|
K1
|
Пароцентрала –
котел 4
|
1,9
|
10
|
117
|
250
|
2
|
35
|
8
|
100
|
K3
|
Пещ 2
|
42,6
|
80
|
468
|
1500
|
388
|
750
|
17
|
2000
|
K4
|
Пещ 3
|
46,5
|
80
|
637
|
1500
|
429
|
750
|
38
|
2000
|
К4
|
Пещ 4
|
42,5
|
80
|
935
|
1500
|
397
|
750
|
17
|
2000
|
K5
|
Пещ 5
|
55
|
80
|
848
|
1500
|
571
|
750
|
69
|
2000
|
К5
|
Пещ 6
|
52,4
|
80
|
679
|
1500
|
602
|
750
|
69
|
2000
|
K6
|
Клинкер охладител към пещ 5
|
50,3
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K7
|
Клинкер охладител към пещ 6
|
39,1
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K8
|
Въглищна мелница
|
29,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K9
|
Силоз за прах от ЕФ на пещи
|
33,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K10
|
Клинкертранспортьор на пещ 2
|
19,9
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K11
|
Клинкертранспортьор на пещ 3
|
19,7
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K12
|
Клинкертранспортьор на пещ 4
|
19,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K13
|
Клинкертранспортьор на пещ 5
|
20,8
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K14
|
Клинкертранспортьор на пещ 6
|
24,8
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K15
|
Циментова мелница 1
|
22,8
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K16
|
Циментова мелница 2 основен поток
|
17, 7
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K17
|
Циментова мелница 2 аспирационен поток
|
16,5
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K18
|
Циментова мелница 2 аспирационен поток - везни
|
38,8
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K19
|
Циментова мелница 3
основен поток
|
30,3
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K20
|
Циментова мелница 3 аспирационен поток
|
26,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K21
|
Циментова мелница 3 аспирационен поток - везни
|
36,3
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K22
|
Циментова мелница 4
основен поток
|
31
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K23
|
Циментова мелница 4 аспирационен поток
|
24
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K24
|
Инсталация за опаковане на цимент № 1
|
20,6
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K25
|
Инсталация за опаковане на цимент № 2
|
38,4
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K26
|
Автокантар 1
|
21,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K27
|
Автокантар 2
|
20,1
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K30
|
Силози 4 и 5
|
5,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K32
|
Силози 9 и 10
|
5
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K33
|
Силози 11 и 12
|
6,2
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K35
|
Силоз 14
|
7,5
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K36
|
Силози 15 и 16
|
4,1
|
50
|
|
|
|
|
|
|
K37
|
Силози 17 и 18
|
5,1
|
50
|
|
|
|
|
|
|
От представените резултати може да се констатира, че превишения на НДЕ не са регистрирани за наблюдаваните замърсители. Единствено за инсталацията Скарен охладител към Пещ 5 е изчислена средна стойност за прах, превишаваща малко нормативната стойност, като това се дължи преди всичко на регистрираните емисии през 2005 г. (Текст. приложение 11-2). За 2006 г. няма регистрирани стойности над НДЕ.
Моделиране на дисперсията на емисиите на вредни вещества в приземния атмосферен слой
За изследване обхвата на въздействие на обект “Девня Цимент” АД е използвана Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой на атмосферата – програмен продукт PLUME, приета от Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването (публикувана в Бюлетин "Строителство и архитектура" на МРРБ бр.7/8 от 1998 г.).
Тази методика се използва при изчисляване на разпространението в атмосферата на вредни вещества, съдържащи се в изходящите отпадъчни газове от неподвижни източници (промишлени предприятия, топлоелектрически централи и др.), независимо от обема, температурата и състава на тези газове, както и от наличието на пречиствателни съоръжения за отпадъчни газове. Необходимите параметри на източниците са:
h [m] - височина на изпускащото устройство;
d [m] - диаметър на отвора му;
T [°C] - температура на изхвърляния газ;
Q [m3/s] – дебит или обемен поток вещество;
E [g/s] - емисията на дадено вредно вещество.
Числените симулации са базирани на данни от измервания на емисиите от собствен мониторинг за 2005 г., като са допълнени с данни от протоколите от собствен мониторинг и за периодични измервания, налични за 2006 г. Някои от инсталациите не работят през последните години и не са отчетени при проведените изследвания. Поради липса на данни за неорганизираните източници на замърсяване (най-вече на общ прах) и по-незначителният принос на тези източници, те не са взети под внимание при числените симулации. Използваните данни за инвентаризираните неподвижни точкови източници с техните характеристики и емисии на територията на Дружеството са представени в Таблица VI.1-11.
Таблица VI.1-11
. Входни параметри за модела и инвентаризация на неподвижните точкови източници
№
|
ПОКАЗАТЕЛ
|
“ДЕВНЯ ЦИМЕНТ” АД
|
1.
|
Брои стъпки
|
запад - изток
|
70
|
юг - север
|
70
|
2.
|
Размер на стъпката
|
запад - изток
|
100
|
юг - север
|
100
|
3.
|
Тип подложна повърхност
|
извънградски район
|
4.
|
Координати на
нулевата точка
|
северна ширина
|
43о13 “
|
източна дължина
|
27о36
|
5.
|
Средногодишна температура
|
10.8
|
6.
|
Инсталация
(източник)
|
X*
[m]
|
Y*
[m]
|
H
[m]
|
d
[m]
|
Т
°C
|
Q
m3/s
|
Емисии (g/s)
|
прах
|
NОx
|
SO2
|
CO
|
K1
|
3450
|
3290
|
60
|
4
|
160
|
20,1
|
0,118
|
6,66
|
0,08
|
0,361
|
K3
|
3350
|
3645
|
65
|
2
|
200
|
68
|
3
|
31,98
|
26,5
|
1 162
|
K4
|
3320
|
3460
|
105
|
5
|
200
|
200
|
18,2
|
314,4
|
165,2
|
10,8
|
K5
|
3270
|
3580
|
160
|
7
|
250
|
400
|
46
|
610,8
|
469,2
|
54,8
|
K6
|
3330
|
3300
|
25
|
2
|
130
|
19
|
1
|
|
|
|
K7
|
3370
|
3330
|
25
|
2
|
100
|
19
|
1,24
|
|
|
|
K8
|
3350
|
3285
|
36
|
1,5
|
90
|
38,9
|
2
|
|
|
|
K9
|
3280
|
3490
|
31,4
|
0,41
|
80
|
2
|
0,06
|
|
|
|
K10
|
3420
|
3410
|
12
|
0,6
|
55
|
2,5
|
0,078
|
|
|
|
K11
|
3400
|
3400
|
12
|
0,6
|
35
|
2,5
|
0,08
|
|
|
|
K12
|
3380
|
3390
|
12
|
0,6
|
50
|
2,5
|
0,08
|
|
|
|
K13
|
3360
|
3360
|
11
|
0,6
|
65
|
2,5
|
0,083
|
|
|
|
K14
|
3320
|
3340
|
11
|
0,6
|
45
|
2,5
|
0,093
|
|
|
|
K15
|
3540
|
3460
|
37,5
|
0,9
|
102
|
12,5
|
0,475
|
|
|
|
K16
|
3550
|
3440
|
39,2
|
1,76
|
90
|
45,8
|
1 146
|
|
|
|
K17
|
3510
|
3430
|
37,5
|
0,9
|
60
|
12,5
|
0,313
|
|
|
|
K18
|
3470
|
3410
|
28
|
0,71
|
32
|
5,6
|
0,25
|
|
|
|
K19
|
3560
|
3420
|
39,2
|
1,76
|
50
|
45,8
|
0,25
|
|
|
|
K20
|
3520
|
3390
|
37,5
|
0,9
|
60
|
12,5
|
0,475
|
|
|
|
K21
|
3480
|
3380
|
28
|
0,71
|
34
|
5,6
|
0,261
|
|
|
|
K22
|
3560
|
3400
|
31
|
1
|
80
|
18,1
|
0,993
|
|
|
|
K24
|
3530
|
3700
|
40
|
0,7
|
50
|
6,9
|
0,201
|
|
|
|
K25
|
3520
|
3720
|
23,1
|
0,8
|
30
|
6,9
|
0,2639
|
|
|
|
K26
|
3690
|
3500
|
13,5
|
0,35
|
38
|
0,7
|
0,025
|
|
|
|
K27
|
3670
|
3480
|
13,2
|
0,15
|
37
|
0,7
|
0,0246
|
|
|
|
K36
|
3650
|
3510
|
50
|
0,6
|
27
|
9,7
|
0,0399
|
|
|
|
K37
|
3660
|
3470
|
50
|
0,6
|
28
|
9,7
|
0,0496
|
|
|
|
Легенда:
X* - координати в посока запад – изток
|
Y* - координати в посока юг – север
|
Средногодишни стойности на приземните концентрации за основните следени замърсители
Тъй като основните източници на замърсяване са с непрекъснат режим на работа за оценка на замърсяването е използвана средногодишна роза на вятъра, като получените концентрации в приземния слой на въздуха за различните замърсители са средногодишни. За розата на вятъра са използвани данните от Климатичен справочник на НР България – том 4 вятър за станция Суворово, представени в Таблица VI.1-12.
Таблица VI.1-12
Средногодишна роза на вятъра
-
Средно-
година
|
Посока
|
С
|
СИ
|
И
|
ЮИ
|
Ю
|
ЮЗ
|
З
|
СЗ
|
скорост
|
4,9
|
5,2
|
3,9
|
3
|
3
|
3,1
|
4,3
|
4,1
|
честота
|
23,7
|
21,2
|
8,3
|
15,1
|
7,6
|
3,9
|
7,7
|
12,5
|
Получените резултати от числените симулации са систематизирани в Таблица VI.1-13, като изчислените средногодишни концентрации за различните елементи са сравнени със съответните ПДК. Средногодишната норма за азотен диоксиди е 0,04 mg/m3 съгласно Наредба № 9/1999 г., като посоченото средногодишно ПДК трябва да влезе в сила от 2010г. и за предходните години съществува допустимо отклонение (ДО), като стойността на средногодишната ПДК+ДО е 0,054 mg/m3 за 2005 г. Съгласно Наредба № 9/1999 за серния диоксид са определени само средноденонощна и средночасова норми. Допълнително е въведена Норма за опазване на природните екосистеми от 0,02mg/m3 в сила от 2003 г., но тази норма не се прилага в непосредствена близост до източниците. Съгласно Наредба №1/2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, за въглероден оксид е в сила само краткосрочна норма за опазване на човешкото здраве, определяна като максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие, която се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните измерени средночасови стойности. От 2000 г. е в сила норма за фини прахови частици, но за съжаление не се измерва тяхното съдържание в отходните газове, а наличните емисии се отнасят за общ суспендиран прах, за който все още е в сила нормата съгласно Наредба № 14/1997 г. и средногодишната стойност е 0,15 mg/m3.
Получените при числените симулации средногодишни стойности са под обозначените ПДК (до 10 пъти по-малко) и може да се направи извода, че приносът на обекта “Девня Цимент” АД в замърсяването на района с азотни оксиди и общ прах в рамките на една календарна година (2005 г.) е несъществен.
Таблица VI.1-13
Максимална стойност на средногодишните концентрации (2005 г.) за различните замърсители
Замърсител
|
Концентрация
|
ПДК
|
[mg/m3]
|
NО2 Азотен диоксид #
|
0,00553
|
0,054*
|
SO2 Серен диоксид
|
0,00327
|
-
|
CO Въглероден оксид
|
0,00022
|
-
|
Общ суспендиран прах
|
0,0162
|
0,15**
|
*съгласно Наредба № 9/1999г. - Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
** съгласно Наредба № 14/1997г. - Норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места
# азотните оксиди са приведени към азотен диоксид тук и навсякъде съгласно методика, описана в Текст. приложение 11-5.
Максимални средночасови концентрации за основните замърсители
Допълнително бяха проведени числени симулации за определяне на максималните стойности на концентрациите на вредни вещества при възможно най-неблагоприятните метеорологични условия за разглежданата конфигурация от източници. Резултатите са систематизирани в Tаблици VI.1-14 и VI.1-15. Тъй като условията за устойчивост на атмосферата са различни в зависимост от слънчевото греене и облачното покритие (ползват се различни параметри) изчисленията са направени по отделно за деня и нощта.
Таблица VI.1.14
Максимална стойност на средночасовите концентрации за различните замърсители при най-неблагоприятни метеорологични условия
Замърсител
|
ден
|
ПДК
|
Cmax
[mg/m3]
|
Xmax
[m]
|
Посока
|
Скорост
[m/s]
|
клас устойчивост
|
NО2 Азотен диоксид
|
0,1187
|
927
|
С
|
3
|
A
|
0,250*
|
SO2 Серен диоксид
|
0,393
|
880,5
|
СЗ
|
3
|
A
|
0,350*
|
CO Въглероден оксид
|
0,038
|
927
|
СЗ
|
3
|
A
|
-
|
Общ суспендиран прах
|
0,129
|
347,1
|
З
|
3
|
A
|
0,500**
|
*съгласно Наредба № 9/1999г. - Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
** съгласно Наредба № 14/1997г. - Норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места
Таблица VI.1-15
Максимална стойност на средночасовите концентрации за различните замърсители при най-неблагоприятни метеорологични условия
Замърсител
|
нощ
|
ПДК
|
Cmax
[mg/m3]
|
Xmax
[m]
|
Посока
|
Скорост
[m/s]
|
клас устойчивост
|
NО2 Азотен диоксид
|
0,042
|
4987
|
ЮИ
|
7
|
D
|
0,250*
|
SO2 Серен диоксид
|
0,025
|
4915
|
ЮИ
|
7
|
D
|
0,350*
|
CO Въглероден оксид
|
0,0016
|
4957
|
СЗ
|
7
|
D
|
-
|
Общ суспендиран прах
|
0,076
|
1720
|
СИ
|
5
|
D
|
0,500**
|
*съгласно Наредба № 9/1999г. - Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
** съгласно Наредба № 14/1997г. - Норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места
Тъй като разглежданият обект се състой от високи източници, е необходимо време замърсителят да достигне до земната повърхност. През деня, когато преобладаваща е неустойчивостта в атмосферата като резултат от нехомогенността на постилащата повърхност, имаме по-интензивно турбулентно смесване, което подпомага дифузията на замърсителите в околния въздух и тяхното достигане до земната повърхност, сравнително близо до източниците на замърсяване. Това обяснява и най-неблагоприятните метеорологични условия през деня – силна неустойчивост (клас А) в атмосферата и слаб вятър (3 m/s). При тези условия е възможно да бъдат достигнати средночасови концентрации превишаващи съответната норма за серния диоксид. Замърсяването се разпространява в една област приблизително 1кm около източника на замърсяване, без да достига до най-близкото населено място гр. Девня. Прахта, поради собственото си гравитационно отлагане се разпространява в област в непосредствена близост до обекта. През нощта преобладаваща е устойчивостта в атмосферата, която възпрепятства достигането на замърсителите до земната повърхност и при редица ситуации (инверсии) той може да се задържи дълго време в околния въздух. Тъй като задачата е определяне на приземните концентрации, най-неблагоприятни се явяват неутралната стратификация, която винаги е съпроводена със силен вятър, в случая изчислен като 7 m/s. При тези условия замърсителят се отнася далеч от източника, но поради дифузията му в много по-голям обем въздух очакваните концентрации са много по-малки и не представляват непосредствена заплаха за здравето на населението.
Разпределението на приземната концентрация за обща прах, азотни оксиди и серен диоксид при най-неблагоприятните метеорологични условия са представени на Фиг. VI.1-2. За концентрацията на прах не се достига съответното ПДК=0,500 mg/m3. Тъй като представеното поле на концентрацията се отнася общо за азотни оксиди не е сравнявано с определена норма, тъй като липсва такава. За серен диоксид са достигнати стойности над ПДК=0,350 mg/m3 в много малка област извън населените места.
Фиг. VI.1-2(1)
Фиг. VI.1-2(2)
Фиг. VI.1-2(3)
Заключение
От извършеното изследване за въздействието на обект “Девня Цимент” АД върху атмосферния въздух при сегашно състояние на експлоатация на обекта могат да се направят следните изводи: при нормална безаварийна експлоатация дейността на обекта не оказва отрицателно въздействие върху атмосферния въздух, влиянието на емисиите върху околната среда е допустимо, в локален, регионален, трансграничен и глобални аспект. Получените при числените симулации максимални средночасови стойности, превишаващи съответната норма за серен диоксид са при възможно най-неблагоприятните метеорологични условия, които са рядко срещани в региона и са с кратковременно действие. Анализът и числените симулации, отнасящи се за цяла година, показват много по-ниски стойности на средногодишните концентрации от допустимите.
Сподели с приятели: |