VI.1.2.3. Анализ на въздействие върху атмосферния въздух от реализацията на инвестиционното предложение
Моделиране на дисперсията на емисиите на вредни вещества в приземния атмосферен слой по време на строителството
За изследване обхвата на въздействие по време на строителните дейности, свързани с реализацията на инвестиционното предложение е използвана Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой – програмен продукт TRAFFIC ORACLE, одобрена с протокол от 04.07.2003 г., съгласно заповед №РД-793/20.06.2003 г. на Министъра на околната среда и водите.
Емисиите и разсейването на вредни вещества (замърсители) от моторни превозни средства (МПС), при движението им по автомагистрали, пътища, конкретни улици и сложна улична мрежа, се апроксимират като линейни или площни източници. Методиката се състои от два основни програмни модула: ЕМИСИИ (за изчисляване на емисиите) и ДИФУЗИЯ (за определяне на типовите оценки на очакваните концентрации). Модул ЕМИСИИ пресмята емисиите от линейни и площни източници по два подхода опростен и детайлен (развит на базата на Joint EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition, B710 (Road Transport), Copenhagen, EEA, 2001). Модул ДИФУЗИЯ е основан на струен Гаусов модел и изчислява замърсяването от линейни или площни източници, в приземния слой на атмосферата, чрез типови оценки.
Тъй като инвестиционното предложение е на фаза идеен проект, информация за броя и вида на транспортните съоръжения, които ще бъдат използвани при строителната дейност не е налична в момента. Теоретични оценка за необходимия брой курсове е направена на базата на представената количествена сметка за общия обем на предвидените строителни дейности (Таблица VI.1-19).
Таблица VI.1-19
Общ обем на строителните дейности
-
Обобщена количествена сметка по видове работи
|
Изкопни работи
|
86 384 m3
|
Обратен насип
|
34 277 m3
|
Подложен бетон
|
5 364 m3
|
Бетон за фундаменти
|
35 901 m3
|
Конструктивен бетон
|
23 462 m3
|
Армировка
|
5 756 t
|
Механично оборудване
|
16 702 t
|
Стоманена конструкция
|
21 560 t
|
При теоретичната товароносимост на автомобилите са необходими следният брой курса по време на строителните дейности:
-
За изкопни работи, при 13 m3 товар – 6645 курса
-
За обратен насип, при 13 m3 товар – 2636 курса
-
За подложен бетон при 6 m3 товар – 894 курса
-
За конструктивен бетон, при 6 m3 товар – 5983 курса
-
За армировка при 15 тона товар – 384 курса
-
За механично оборудване при 30 тона товар – 557 курса
-
За стоманена конструкция при 30 тона товар – 718 курса
За дейностите 3 и 4 прехода на курс е около 900 m (на площадката, предвидена след завършване на строителните дейности като зона за паркиране, по време на строителството ще е разположен временен бетонов възел). Замърсяването от автотранспорта, обслужващ тези дейности е разгледано като линеен източник. За останалите дейности 1, 2, 5, 6 и 7 замърсяването от автотранспорта е разгледано като площни източници, покриващи района за площадката. Строителните дейности са заложени за период от 3 години и изчисляването на емисиите от различните замърсители, дължащи се на отходните газове от автотранспорта са съобразени с този период. Изчислените стойности на емисиите за различните замърсители са представени в Таблица VI.1-20 и Таблица VI.1-21. Не са отбелязани емисиите за двуазотен оксид, кадмий, полициклични ароматни въглеводороди, диоксини и фурани, както и полихлорирани бифенили, поради нищожните количества налични в отходните газове.
Таблица VI.1-20
Параметри на организираните емисии от автотранспорта (разгледани като линеен източник) в атмосферния въздух на площадката на “Девня Цимент” АД
Таблица VI.1-21
Параметри на неорганизираните емисии от автотранспорта (разгледани като площен източник) в атмосферния въздух на площадката на “Девня Цимент” АД
Замърсител
|
Емисии [g/s]
|
NOx Азотни оксиди
|
1,27х10-3
|
VOC Летливи органични съединения
|
2,42х10-4
|
CH4 Метан
|
7,43х10-6
|
CO Въглероден оксид
|
1,016х10-3
|
CO2 Въглероден диоксид
|
9,32х10-2
|
N2O Двуазотен оксид
|
3,56х10-6
|
PAH Полициклични ароматни въглеводороди
|
4,46х10-7
|
PM Частици (сажди)
|
1,37х10-4
|
Тъй като оценките за емисиите от строителните дейности са получени на база общ годишен брой курсове, за оценка на замърсяването от автомобилния трафик е използвана средногодишна роза на вятъра. Получените максимални концентрации в приземния слой на въздуха за различните замърсители са сравними със съответните средногодишни норми. За розата на вятъра са използвани данни от Климатичен справочник на НР България – том 4 вятър за станция Суворово, представени в Таблица VI.1-12.
Получените резултати от числените симулации за максималните стойности са систематизирани в Таблица VI.1-22 и Таблица VI.1-23, като изчислените средногодишни концентрации за различните елементи са сравнени със съответните ПДК. Средногодишната норма за азотен диоксид е 0,04 mg/m3 съгласно Наредба № 9/1999 г., като посоченото средногодишно ПДК трябва да влезе в сила от 2010 г. а за предишните години има допустими отклонения от тази норма. Съгласно Наредба №1/2004г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, за въглероден оксид е в сила само краткосрочна норма за опазване на човешкото здраве, определяна като максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие, която се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности. От 2000 г. е в сила норма за фини прахови частици, със средноденонощни норми от 0,05 mg/m3 и прогресивно намаляващи средногодишни норми, като до 2008 г. те трябва да достигнат 0,04 mg/m3 а до 2010 г. 0,02 mg/m3. За някои от замърсителите с много ниски емисии в отходните газове от автотранспорта не са представени стойности на концентрациите, поради тяхното нищожно влияние върху чистотата на околния въздух. За някои от замърсителите няма установени норми (метан, летливи органични съединения в техния общ вид).
Таблица VI.1-22
Максимална стойност на средногодишните концентрации (2012 г.) за различните замърсители от организираните емисии от автотранспорта (разгледани като линеен източник)
-
Замърсител
|
Концентрация
|
ПДК
|
[mg/m3]
|
NО2 Азотен диоксид
|
0,00369
|
0,04*
|
VOC Летливи органични съединения
|
0,00031
|
-
|
CH4 Метан
|
0,000007
|
-
|
CO Въглероден оксид
|
0,00353
|
-
|
CO2 Въглероден диоксид
|
0,0348
|
-
|
Pb Олово
|
0,00000014
|
0,0005*
|
*съгласно Наредба № 9/1999г. - Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
Таблица VI.1-23
Максимална стойност на средногодишните концентрации (2012 г.) за различните замърсители от неорганизираните емисии от автотранспорта (разгледани като площен източник)
-
Замърсител
|
Концентрация
|
ПДК
|
[mg/m3]
|
NО2 Азотен диоксид
|
0,000225
|
0,04*
|
VOC Летливи органични съединения
|
0,00005
|
-
|
CH4 Метан
|
0,0000015
|
-
|
CO Въглероден оксид
|
0,0002
|
-
|
CO2 Въглероден диоксид
|
0,0185
|
-
|
PM Частици (сажди)
|
0,00003
|
0,02*
|
*съгласно Наредба № 9/1999г. - Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
Заключение
Получените при числените симулации средногодишни стойности са многократно под обозначените ПДК и може да се направи извода, че приносът на строителните дейности по време на реализацията на инвестиционното предложение за обект “Девня Цимент” АД е несъществен.
Моделиране на дисперсията на емисиите на вредни вещества в приземния атмосферен слой по време на експлоатация- прогноза
-
Организирани източници на емисии
За изследване обхвата на въздействие от организираните източници на обект “Девня Цимент” АД при експлоатация на инвестиционното предложение е използвана описаната по-горе Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой на атмосферата – програмен продукт PLUME
Числените симулации са базирани на прогнозни данни за очакваните емисии, базирани на предвидения капацитет на производствените мощности и мониторинг при експлоатация на същия тип инсталация, провеждан в завод на Италчементи СПА в град Калуско, Италия. Използваните входни параметри при числените симулации и данни за инвентаризираните неподвижни точкови източници с техните характеристики и емисии на територията на “Девня Цимент” АД са представени в Таблица VI.1-24 и Таблица VI.1-25.
Таблица VI.1-24
Входни параметри на модела
ПОКАЗАТЕЛ
|
“ДЕВНЯ ЦИМЕНТ” АД
|
Брои стъпки
|
запад - изток
|
70
|
юг - север
|
70
|
Размер на стъпката
|
запад - изток
|
100
|
юг - север
|
100
|
Тип подложна повърхност
|
извънградски район
|
Координати на
нулевата точка
|
северна ширина
|
43о13 “
|
източна дължина
|
27о36
|
Средногодишна температура
|
10.8
|
Инсталация
(източник)
|
X*
[m]
|
Y*
[m]
|
H
[m]
|
d
[m]
|
Т
°C
|
Q
m3/s
|
1
|
Пещ 5 + Пещ 6
|
3270
|
3580
|
160
|
7
|
250
|
400
|
2
|
Пещ 7
|
3460
|
3050
|
125
|
5,11
|
100
|
308
|
3
|
Пещ 8
|
3490
|
3160
|
125
|
2,23
|
100
|
50,6
|
4
|
Клинкер охладител към пещ 5
|
3330
|
3300
|
25
|
2
|
130
|
19
|
5
|
Клинкер охладител към пещ 6
|
3370
|
3330
|
25
|
2
|
100
|
19
|
6
|
Клинкер охладител към пещ 8
|
3450
|
3250
|
20
|
1,38
|
265
|
22,44
|
7
|
Въглищна мелница
|
3350
|
3285
|
36
|
1,5
|
90
|
38,9
|
8
|
Силоз за прах от ЕФ на пещи
|
3280
|
3490
|
31,4
|
0,41
|
80
|
2
|
9
|
Клинкертранспортьор на пещ 5
|
3360
|
3360
|
11
|
0,6
|
65
|
2,5
|
10
|
Клинкертранспортьор на пещ 6
|
3320
|
3340
|
11
|
0,6
|
45
|
2,5
|
11
|
Циментова мелница 1
|
3540
|
3460
|
37,5
|
0,9
|
102
|
12,5
|
12
|
Циментова мелница 2
основен поток
|
3550
|
3440
|
39,2
|
1,76
|
90
|
45,8
|
13
|
Циментова мелница 2 аспирационен поток
|
3510
|
3430
|
37,5
|
0,9
|
60
|
12,5
|
14
|
Циментова мелница 2 аспирационен поток - везни
|
3470
|
3410
|
28
|
0,71
|
32
|
5,6
|
15
|
Циментова мелница 3
основен поток
|
3560
|
3420
|
39,2
|
1,76
|
50
|
45,8
|
16
|
Циментова мелница 3 аспирационен поток
|
3520
|
3390
|
37,5
|
0,9
|
60
|
12,5
|
17
|
Циментова мелница 3 аспирационен поток - везни
|
3480
|
3380
|
28
|
0,71
|
34
|
5,6
|
18
|
Нова циментова мелница 5
|
3540
|
3330
|
40
|
3,79
|
95
|
169,4
|
19
|
Нова мелница за пясък
|
3560
|
3400
|
31
|
1,19
|
95
|
16,7
|
20
|
Инсталация за опаковане на цимент № 1
|
3530
|
3700
|
40
|
0,7
|
50
|
6,9
|
21
|
Инсталация за опаковане на цимент № 2
|
3520
|
3720
|
23,1
|
0,8
|
30
|
6,9
|
22
|
Автокантар 1
|
3690
|
3500
|
13,5
|
0,35
|
38
|
0,7
|
23
|
Автокантар 2
|
3670
|
3480
|
13,2
|
0,15
|
37
|
0,7
|
24
|
Силози 15 и 16
|
3650
|
3510
|
50
|
0,6
|
27
|
9,7
|
25
|
Силози 17 и 18
|
3660
|
3470
|
50
|
0,6
|
28
|
9,7
|
Легенда:
X* - координати в посока запад – изток
|
Y* - координати в посока юг – север
|
Таблица VI.1-25
Сподели с приятели: |