Налични данни за замърсяването на атмосферния въздух в района на обекта. Чувствителни зони

Налични данни за замърсяването на атмосферния въздух в района на обекта. Чувствителни зони

Местните условия и подходящите климатични и метеорологични фактори имат особено положително влияние върху способността за самоочистване на средата, като спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества и обуславят ниския потенциал на замърсяване на въздуха в района. Ниската степен на замърсяване на атмосферата от друга страна е предпоставка за наличния потенциал за поемане на замърсители.

Качеството на атмосферния въздух в района напълно отговаря на нормативните изисквания, в потвърждение на което са и данните от измерванията на Комплексна фонова станция „Рожен” (КФС), намираща се в близост по права линия до к.к.Пампорово.

На базата на тези констатации и изводи, въпреки липсата на преки наблюдения и измервания на фоновата замърсеност за конкретната площадка на инвестиционното предложение, може да се направи следната оценка за състоянието на атмосферния въздух в разглеждания район:

Климатичните, метеорологичните и орографските условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приземния слой на атмосферата. Потенциалът на въздушния басейн в района е висок. Около площадката на инвестиционното предложение липсват както организирани, така и неорганизирани източници на замърсяване на атмосферния въздух.

2. Повърхностни и подземни води

От района на к.к.Пампорово водят началото си р.Чепеларска и Голямата река, която след сливането си с Малката река под с.Стойките е известна с името Широколъшка река.

Югоизточно от курорта протича р.Бяла, ляв приток на р.Черна, а на запад се намират реките Мугленска и Широколъшка, притоци на р.Въча.

Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидро-метрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики.

Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м.август и м.септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м.октомври и м.ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води.

В района на инвестиционното предложение няма изразен повърхностен водоизточник, а само няколко суходолия, които след интензивни дъждове и снеготопене се превръщат в поройни дерета. В долния край на ски пистите и лифта, на около 150-200 м в северозападна посока от площадката на долна лифтова станция протича дере - т.н. „Търнив дол”, чиито отток също основно се подхранва от валежите от дъжд и сняг.

По-големи извори в района са „Хубча” и изворът при с.Проглед. В западните части на Рожен се намира вторият извор, от който води началото си р. Чепеларска (р.Чая).

Други по-важни извори са тези в долината на р.Черна - „Бралото” и „Свети Иван”.

В оценявания район на инвестиционното предложение има няколко извори, подаващи вода за к.к.Пампорово и с.Стойките. От тях най-близо до трасетата на пистите и лифта са изворите „Дълбок кидик – 1, 2 и 3” и „Даракчиеви ливади 1 и 2”, подаващи вода за с.Стойките.

С протокол от 13.09.1989г., са определени санитарно-охранителни зони за тези извори.
3. Геоложка среда
Кратка характеристика на геоложките условия

Разглежданият район попада изцяло в обсега Рило-Родопския масив и по-точно в неговата част означавана като Западни Родопи. Той е изграден от плутонични и метаморфни скали с протерозойска и докамбрийска възраст, на места припокрити от палеогенски наслаги и лави и туфи на силен подводен вулканизъм. Тази област заема пространството между Западнородопския, Северородопския разлом и източнородопските стъпални разседи. Като цяло представлява голям, наклонен към изток блок, който обхваща западнородопския гранитен плутон и големите родопски антиклинали.

Районът на инвестиционното предложение практически попада на пресечната точка на Переликския дял и рида Чернатица.От там по посока на долината на р.Широколъшка се развиват и съоръженията – по точно от к.к.Пампорово в почти западна посока, към с.Стойките.
4. Земи и почви
Характеристика на състоянието на почвите. Нарушени земи. Замърсени земи. Деградационни процеси

Съобразно съвременното почвено райониране на България, територията на района, предмет на инвестиционното предложение, попада в Балканско-Средиземноморската почвена подобласт – Западнородопски провинция на Средиземноморската почвена област.

Характерни са киселите кафяви планинско-горски почви, развити при умерено хладен и сравнително влажен планински климат. Образувани са под букови и иглолистни гори с подлес от боровинки и редица тревни видове. На месттата след изсичане на горите се е настанила вторична естествена тревна растителност, която формира богати пасища и ливади.

В обхвата на инвестиционното предложение няма нарушени и замърсени земи в следствие на човешки дейности.

Въпреки силно разчленения си релеф, земите от горския и земеделския фонд в района в много малка степен са засегнати от различни форми и степен на ерозия. Това се дължи от една страна на високия процент на лесистост, а от друга, ползването на земеделските земи в по-голямата си част като естествени ливади и пасища.

5. Растителен и животински свят
Характеристика на растителния и животинския свят в обсега на инвестиционното предложение

Растителен свят

Съгласно съвременното геоботаническо райониране на България, районът на инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколисна горска област, Илирийска (Балкаска) провинция, Родопски окръг, Чернатишки район.

Окръгът се характеризира със силно доминиране на иглолисната растителност от смърч и бял бор. Широколистните горски екосистеми са разположени по-ниско – главно в източната и северна част на Родопите, където растителните съобщества са твърде разнообразни.

За Чернатишкият район е характерно преобладаването на смърчовите гори (Picea abies), които формират най-големите масиви в България. Бялборовите гори (Pinus sylvestris) също са много разпространени, но са предимно разпокъсани. Развити са предимно върху изпъкналите части на северните и на източните склонове, както и по понижените части на склоновете с южно и западно изложение. Характеризират се с предимно приземен етаж от черна боровинка (Vaccinium myrtillus), вейник (Calamagrostis arundinacea), на места и от червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea).

В източната и отчасти северната част на района доста големи масиви са формирани от горите на бука (Fagus sylvatica), като в по-ниските части към изток са разпространени горите от мизийски бук (Fagus moesiaca). По слабо са застъпени еловите гори (Abies alba).

Част от трасетата на инвестиционното предложение (72,329 дка) попада в границите на територия стопанисвана от ДЛ „Пампорово” – ДГФ и частни гори на ГПК „Борика” – Стойките. Останалата площ от 67,806 дка са земеделски земи – планински ливади и пасища, частна собственост.

Тревните формации на ливадите и пасищата, които се характерни за района на инвестиционното предложение имат вторичен, производен характер, развили се на мястото на коренната горска растителност, а така също и на мястото на вторична горска и храстова растителност. Формациите основно се отнасят към тези на:
Животински свят

В зоогеографско отношение районът се отнася към Рило-Родопския район.Преобладават евросибирските и европейски видове. Характерна черта на района е неговият висок ендемизъм по отношение на безгръбначните.

В границите на изследвания район видовия състав на реките не е разнообразен. От рибната фауна най-често срещани са: » Речна пъстърва (Salmo truta fario) естествено разпространена и изкуствено зарибявана по горното течение на Стойчовска река; »Черна балканска мряна (Barbus meridionalis petenyi); »Балкански щипок (Sabanejwia aurata balcanica).

На територията на инвестиционното предложение и в околностите се срещат 7-8 вида земноводни. Един или два вида от опашатите и пет-шест вида безопашати. При огледа на място бяха констатирани и има предпоставки за наличието на местообитания на следните видове:»Дъждовник (Salamandra salamandra); »Зелена крастава жаба (Bufo viridis); »Жаба дървесница (Hyla arborea); »Планинска водна жаба (Rana temporaria).

В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на коренни мезофилни букови и дъбови гори;

» комплекс на иглолисните гори;

» комплекс на крайречните дървесни формации;

» комплекс на планинските ливади;

» антропогенен комплекс.

От орнитологична гледна точка значимостта на мястото (Родопите) се определя от богатото видово разнообразие на гнездещи птици, включени в Червената книга на България. Най-често срещани представители на орнитофауната са: »Голям ястреб - кокошкар (Accipiter gentiles); »Малък ястреб (Accipiter nisus); »Обикновен мишелов (Buteo buteo); »Обикновена вертушка – керкенез (Falco tinnunculus); »Горска улулица (Strix aluco); »Бухал (Bubo bubo); »Кукумявкa (Athene noctua); »Горска ушата сова (Also otus); » Глухар (Tetrao urogallus); »Лещарка (Tetrastes bonasia); »Гривек (Columba palumbus); »Гургулица (Streptopelia turtur); »Гугутка (Streptopelia decaocto); » Черен кълвач (Dryocopus martius); »Зелен кълвач (Picus viridis); »Голям пъстър кълвач (Dendrocopus major); »Среден пъстър кълвач (Dendrocopus medius); »Малък пъстър кълвач (Dendrocopus minor); »Сирийски кълвач (Dendrocopus siriacus); »Горска чучулига (Lullula arborea); »Полска чучулига (Alauda arvensis); »Селска лястовица (Hirundo rustica); »Горска бъбрица (Antus trivialis); »Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea); »Орехче (Troglodytes troglodytes); »Горска завирушка (Prunella modularis); »Кос (Turdus merula); »Поен дрозд (Turdus philomelos); »Имелов дрозд (Turdus viscivorus) »Елов певец (Phylloscopus colibyta); »Боров синигер (Parus ater); » Голям синигер (Parus major); »Качулат синигер (Parus cristatus); »Сива врана (Corvus coronecornix); »Сойка (Garrulus glandarius); »Сокерица (Nucifraga caryocatactes); »Червеногърба сварачка (Lanius cristatus); »Скорец (Sturnus vulgaris); »Полско врабче (Passer montanus); »Чинка (Fringilla coelebs); » Елшова скатия (Cdrduelis spinus); »Червенушка (Pyrrhula pyrrhula); »Жълта овесарка (Emberiza citrinella); »Сива овесарка (Emberiza calandra).

В десет километровият обхват от територията на с.Стойките са следните защитени територии, отнасящи се към категориите:

Най-близко разположени зони с потенциална защита по проект НАТУРА 2000 са „Персенк” – защитена зона с код BG 0002105 за съхранението на дивите птици по Директива 79/409/ЕЕС и защитена зона „Триград – Мурсалица” – с код BG 0002113 за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна по Директива 92/43 на Съвета на ЕИО. Съгласнао Решение № 122/02.03.2007 г. на МС, ЗЗ „Персенк” е включена в Приложение 1, към т.1 на постановлението, докато ЗЗ „Триград – Мурсалица”, подлежи на повторно разглеждане в Националния съвет по биологично разнообразие, съгласно т. 3 на постановлението.

От санитарно-хигиенна гледна точка разглежданият микрорайон на инвестиционното предложение е слабо засегнат от антропогенна дейност, т.е. няма шумно работещи предприятия или интензивно движение на МПС. В известна степен през натоварените с туристи сезони (зимния и много по-малко летния сезони) и при работата на ски съоръженията и обектите за хранене в района на вр.Снежанка (където ще бъде горна лифтова станция) има завишени шумови нива спрямо естествения фон.

Всички спомената фактори, разглеждани в комплекс, са обособили територия със средно и високопланински ландшафт, почти непроменен в момента от антропогенно намеса.

Въздействието върху атмосферния въздух в района ще се прояви при реализирането на проекта, като източниците на замърсяване ще бъдат неорганизирани, преки, временни и краткотрайни.

Като потенциални източници на атмосферно замърсяване на територията на обекта могат да бъдат посочени отпадъчните газове от строителната механизация и транспортната техника, прахообразуването от изкопно-товарните дейности, от движението на автотранспорта по ненавлажнени пътища до отделните подобекти и от депонирани (непокрити, неувлажнени) в района земни маси и инертни материали.

По време на строителството на обекта се очаква локално запрашаване на приземния атмосферен слой, при изпълнение на изкопните дейности по изграждане на стоманобетоновите фундаменти за стълбовете на лифта и на двете лифтови станции (двукраки метални конструкции), както и при оформянето на пистите. Прахови емисии ще се излъчват и от движението на работещата строителна механизация и транспортните средства за доставка на оборудване и строителни материали по горските пътища до съответните площадки, там където е възможен достъпа им, от товаро-разтоварните дейности, свързани с транспортирането и евентуалното депониране на земни маси и инертни материали на отделните площадки по трасето и др.

Инвестиционното предложение не предвижда източници на организирано емитиране на вредни вещества в атмосферата при неговата реализация и при експлоатацията на обекта. На лифтовите станции не е предвидено отопление на течно или твърдо гориво.

По време на зимния сезон ще се увеличи присъствието и движението на МПС към долна лифтова станция, където е предвиден паркинг с 50 паркоместа. Тъй като движението няма да е интензивно, а инцидентно, периодично и с малка честота, считаме, че въздействието върху качеството на атмосферния въздух от газовете на пристигащите и тръгващите от паркинга автомобили ще бъде незначително и в локален мащаб.