Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „ Добив на подземни богатства индустриални материали кварц-каолинови пясъци от находище „Дар, землище на
Изтегляне 2.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.6.1. Кратко описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район
- 4.6.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафтите
4.6. ЛандшафтНаходището за кварц-каолинови пясъци „Дар” се намира в центъра на Лудогорското плато, в северната част на Южен Лудогорско-Добруджански физикогеографски район, където хълмистият релеф плавно прехожда в равнинния северен Лудогорско-Добруджански район. Височината на хълмовете от около 350 – 400 постепенно се снишава до около 240 – 260 m. Надморската височина в границите на трите участъка е между 210 и 320 m. Релефът конкретно в района на находището е слабо вълнообразен, характеризиращ се със заоблени била, обширни заравнености, не много дълбоки, но най-често всечени и сравнително широки долове и понижения. Основните долове имат посоки север и североизток. Особеност по отношение на бреговите форми на доловете е, че десните са много по-често стръмни и скални. Доловете са сухи и събират водите по време на снеготопенето и проливни дъждове. Районът е беден на постоянно течащи води, а подземните са дълбоко. Климатичните условия са умерено-континентални с добре изразени континентални черти – зимен валежен минимум и летен валежен максимум. Засушливото време показва сравнително по-малка честота – 20% от дните на юли и 36% от дните на август. Естествената от миналото ливадно-степна и лесостепна растителна покривка е до голяма степен ликвидирана и заменена главно с културна. Теренът е изграден от льос, льосовидни глини, погребани почви, червени глини и под тях каолинови глини. Почвите в района са черноземи и сиви горски от зоналните почвени типове, а тези в дъната на доловете и пониженията – делувиални и делувиално-ливадни от азоналните почвени типове. По всечените и стръмни брегови форми на доловете почвите са плитки и в комплекс с открити на повърхността скали.
1. Клас Равнинни ландшафти 1.2. Тип Ландшафти на умереноконтиненталните степни, ливадно-степни и лесостепни равнини 1.2.6. Подгрупа Ландшафти на лесостепните равнини 1.2.6.9. Група Ландшафти на лесостепните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване Високата степен на земеделско усвояване имат ландшафтите с разорани повече от 70% от площите в съответната група. Тази ландшафтна група обхваща платовидните и хълмисто-равнинни релефни форми в района с изключение на бреговите части на доловете. Тъй като те твърде сериозно се отличават от посочените по-горе терени, същите се обособяват като отделна група: 1.4.9.16. Група Ландшафти на открития карст по склоновете на каньовидните долини, пресичащи равнини от седиментни карбонатни скали. Съгласно регионалното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадено на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групи ландшафти, както и в зависимост от височинната поясност, находището „Дар” попада в следната регионална ландшафтна структура: А. Севернобългарска зонална област на Дунавската долина ІІІ. Южнодобруджанска подобласт 18. Лудогорски район Районът има удължена форма със посоки северозапад – югоизток, между Дунавската и Черноморската крайбрежни ивици. При характеризиране на ландшафтната структура и ландшафтно-екологични състояния на обследвания район, от особено значение и твърде полезно е ползването на стойностите на представителни количествени показатели на избрани основни природни геокомпоненти. Същите тези стойности са систематизирани, обобщени и таблично оформени за всички ландшафтни области и ландшафтни подобласти на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.). Стойностите на тези показатели за Южнодобруджанска ландшафтна подобласт са представени в таблица 4.6.1-1. Таблица 4.6.1-1
Съпоставяйки данните от двете колонки в таблицата се установява, че разликата в стойностите не е особено съществена, което съответства на хълмисто-равнинния релеф на района и който същевременно постепенно преминава (в североизточна посока) в платовиден. Данните от първата колонка се отнасят за доловете и пониженията, а тези от втората характеризират обширните била и заравненостите. В случая, не абсолютните стойности за надморската височина са решаващ фактор за величината на стойностите от дветте колонки на количествените показатели, а релефните форми. Особеностите, съгласно данните от таблицата, които отличават Южнодобруджанската ландшафтна подобласт, са: по-ниската годишна сума на валежите (средно 526 mm), близкото им сезонно разпределение (между 110 и 133 mm за три от тях) и малко по-високо за лятото (164 mm), сравнително по-малката гъстота на разчленение (0,0–2,0 km/km2), слаб модул на оттока (0,0–0,2 l/s/km2) и др. Районът на находището се характеризира и със сравнително високата степен на антропогенизация. Хълмисто-равнинният релеф и благоприятните почвено-климатични условия са най-съществените предпоставки за ликвидиране на ливадно-степните и лесо-степните ландшафти и заменянето им основно с агроландшафти. Засегнатите при тази антропогенизация ландшафтни геокомпоненти са главно растителност, животински свят, почви и до известна степен хидроложки условия. Тъй като районът е преди всичко селскостопански, разнообразието от ландшафти в него е сравнително по-ограничено. С развитието на минно-добивната дейност същото е вече силно нарушено. Съществуващите понастоящем в района на находището основни видове ландшафти са залегнали в списъка на ландшафтите, включени в приетата през 1998 г. (съгласно изискванията на проекта за Европейска конвенция за ландшафтите) Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти. Насоките за устойчиво развитие, формулирани в хартата за България, са следните категории ландшафти: естествено съхранени ландшафти, горски ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, селищни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти.
От трите участъка на находището единствено участък „Саръгьол” засяга в югозападната си част незначителна по размер горска площ. Пасищните ландшафти имат твърде ограничено разпространение върху бреговите части на доловете и върху по-стръмните, в долния край на склоновете, участъци. Растителната покривка представлява сухоустойчиви пасищни треви и единични храсти и дървета. Като остатъци от ливадно-степните и лесо-степните ландшафти, те също съхраняват някои от характерните за района естествени растителни видове и местообитания. Ливадни ландшафти. Поради превръщането им в културни земеделски ландшафти, те могат да се установят евентуално само като единични площи в дъната на някои от доловете или теренни понижения. Тяхното значение също е свързано със съхраняване на характерните за района растителни видове и местообитания. Земеделските ландшафти заемат основната част от земите върху платовидните релефни форми, склонове с по-малък наклон и по-широките дъна на доловете. За тяхното настаняване на мястото на естествените ландшафти и развитие от значение, освен природните дадености, е единствено антропогенният фактор. Принципно районът е земеделски. Отглежданите култури са предимно полски, технически и отчасти трайни и зеленчукови. Понастоящем културата на земеделието, по субективни причини, е силно понижена. Нарушени са и не се спазват вече научно обоснованите и високоефективнит сеитбообороти на земеделските култури. Освен това необходимите терени за развите на рудодобива и за изграждане на инфраструктурни и други техногенни обекти в района са основно за сметка и на територията на земеделските ландшафти. Подобно е положението, с малко изключение за участък „Саръгьол”, и за трите участъка на находище „Дар”.
Единствените водни площи в района представляват незначителни по размер водоеми, изградени в дъната на някои от доловете, в близост до населените места, имащи ограничено стопанско значение и често пресъхващи през лятото. В района се установяват също така и незначителни водни площи в някои от старите и по-дълбоки обрушовки на подземните рудници с приключена експлоатация. Площите на разкъсаните и пропаднали почвени пластове в околовръст на водното огледало са обилно обрасли с влаголюбиви тревни, храстови и единични дървесни видове. Така те, заедно с водната площ, представляват миниатюрни оазиси за пернатата фауна и почти единствените водни площи за дивеча в безводния и сух район.
С разработването на находището не се очаква отрицателно въздействие върху комуникационните ландшафти, при спазване на необходимите изисквания на нормативните документи, касаещи превозът на подобни товари. Промишлени ландшафти. Районът, както бе посочено по-горе, е селскостопански. Промишлената дейност в него е свързана почти изцяло с добива и обогатяването на кварц-каолинова суровина. Разработването на някои от находищата започва през 1924 г., а обогатяването през следващата 1925 г. По-нататък следват периодични геоложки проучвания и картировки, разкриване и разработване на множество нови находища и гнезда. Промишленият добив непрекъснато расте и се разширява. Инвестиционното предложение, предмет на настоящата оценка, се отнася за добив на каолинови пясъци в обособените три участъка „Саръгьол”, „Тодор Икономово – юг” и „Тодор Икономово – изток”. Минно-добивните работи ще се водят на територията на община Каолиново, в землищата на гр. Каолиново и на селата Пристое, Тодор Икономово и Дойранци. Нарушените и ликвидирани, в резултат на разработване на находището, ландшафти са земеделски, а настанилите се на тяхно място нови ландшафти представляват котловани и насипища. Рекреационните ландшафти не са характерни за конкретния район на находището. Антропогенни ландшафти. Въпреки селскостопанския характер на района и изобщо на община Каолиново, антропогенните ландшафти заемат значителна част от територията й. в резултат на воденият вече десетилетия и с различна интензивност подземен или открит добив на каолинови пясъци в землищата на посочените по-горе селища, се наблюдават множество и с различни по размер площи от земеделските ландшафти нарушени и унищожени от котловани, външни и вътрешни насипища за откривка и стерил, обрушовки, временни или експлоатационни пътища, руднични и административно-битови площадки, складове, въжена линия и п. Установяват се вече и антропогенни рекултивирани ландшафти. С разкриването и разработването на находището „Дар” се оформят и в трите участъка нови котловани, насипища, пътища и площадки. В процесите на строителство и експлоатация, съгласно инвестиционното предложение, се предвиждат и съответните рекултивационни работи. 4.6.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафтитеНай-съществените нарушения и в трите добивни участъка на находището „Дар” са техногенно-антропогенни. В границите находището се нарушават структурата и функционирането на съществуващите земеделски ландшафти. Съгласно инвестиционното предложение добивът ще се води последователно по участъци. След изчерпването на участък „Саръгьол” (гнезда 16 и 15) добивът се прехвърля в участък „Тодор Икономово – юг” и накрая в участък „Тодор Икономово – изток”. Разкривните работи във всеки участък започват със селективно отнемане и депониране на хумусния пласт. Същите временно се съхраняват и впоследствие оползотворяват, със същата последователност на добива, за рекултивация на площи от външните и вътрешните насипища с приключена минна дейност и отработени пространства в котлована. Освен от котлована и насипищата, нарушаване на земеделските ландшафти се предизвиква и в резултат на изграждането на промишлените площадки на трите участъка. По този начин в границите на находището се извършват коренни изменения на основните ландшафтни (природни) геокомпоненти. Първоначално с разкривните работи се унищожават естествената или културна растителност, почвен профил и изобщо почвено-екологични условия. С изземването на суровината и дълбокия изкоп се нарушават геоложкия строеж и хидрогеоложките условия. Променя се и микрорелефа, като се създава нова, негативна микрорелефна форма (котлован). В крайна сметка на мястото на земеделските ландшафти и в трите добивни участъка на находището „Дар”, върху общо 3980 дка площ се създават нови антропогенно-техногенни (промишлено-добивни) ландшафти. Същите обаче след провеждане на съответните рекултивационни дейности се променят в антропогенно-рекултивирани ландшафти. По отношение на евентуално замърсяване на ландшафта или на ландшафтните компоненти, в резултат на разкриването или добивната дейност, в котлована, върху насипищата или района, не се очаква. Както разкривните материали, така и също и полезното изкопаемо не съдържат и не емитират замърсители. Опасност от запрашаване също не се очаква. Срещу евентуално запрашаване от площадките или от пътищата през сухите сезони се предвижда оросяване. Повърхностите на насипищата с откривка, както бе пояснено, последователно с напредване на насипването, се озеленяват. Така описаните нарушения и промени по отношение на ландшафтите и ландшафтните компоненти са обособени и се извършват само на територията на добивните участъци и рудничните площадки. Въздействия от страна на разкриването, добивът, товарене и транспорт на откривка и суровина върху останалите в района ландшафтни структури и ландшафтни компоненти не се очаква. 4.7. Опасни вещества Общата площ на находище ”ДАР” е 3 980 dka. Участък ”Саръгьол” обхваща 1700 dka, участък ”Тодор Икономово – Изток” – 1095 dka, участък ”Тодор Икономово” – Юг – 1185 dka. Доказаните геоложки запаси на кварц – каолинови пясъци са общо 34 547 773 t, а очакваният добив на каолин е 8 380 844 t . Дебелината на почвената част от разкривката е 0.8 m до 1.0 m. Средно годишно ще се добиват 750 000 t кварц – каолинови пясъци, които ще се отправят за реализация в различни предприятия извън границите на находището. Горните данни сочат, че инвестиционното предложение предвижда значителен обхват на открити минни дейности за период от 35 години. На територията на находището не са развивани каквито и да било други производствени дейности, няма стари замърсявания с опасни химични вещества. Според Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 10/ 2000 г изм. доп., бр. 91/ 2002 г., изм.доп. бр. 86 и 114/ 2003 г, бр. 101/2005 г, изм. бр. 30 и 34/2006 г) и ПМС № 316 с Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (ДВ бр. 5/2003 г, изм.доп. 66/2004 г, бр. 50 и 57/2005 г, бр. 20/2007 г, бр. 51/2008 г) химичните вещества и препарати се класифицират като опасни, ако е доказано, че притежават поне едно от изброените свойства (Таблица 4.7 –1):
Свойства и знаци на химичните вещества и препарати, които ги определят в съответните категории при класифицирането им като опасни
Химичните вещества класифицирани като канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията (CMR) попадат в Категории 1, 2 и 3, които предопределят степента на риска за хората и строгостта на мерките за предотвратяване на потенциалните увреждания свързани с експозиция на работещите и на населението (ПМС № 130 с Наредба за опасните химически вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба (ДВ бр.69/2002 г, изм. и доп. ДВ бр. 62/2004 г, бр. 97/ 2005 г, бр. 5/2007 г). Към тези химични вещества се отнасят съставките на дизеловите горива и на смазочните нефтени масла. Развитието на хронични белодробни заболявания, включително и пневмокониози при професионална експозиция в кариери за добив на кварц - каолинови пясъци с високо съдържание на свободен кристален силициев диоксид се приема за отдалечен ефект върху организма. Таблица 4.7 – 2 представя източниците на опасните вещества, които ще се използуват при експлоатацията и рекултивацията на находище „ДАР”. Таблица 4.7 – 2 Източници на опасни химични вещества и препарати представляващи риск за здравето и околната среда при дейности на трите участъка от находището
Каталог: ovos Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||